Решение № 388 от 08.04.2020, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- Гражданско дело 5132/2018
- Вид
- Решение № 388
- Подписан
- 08.04.2020
- В сила
- 28.09.2020
- Състав
- НИКОЛИНКА НИКОЛОВА ПОПОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146 ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл.3 ал.2 · Закон за кредитните институции
- чл.10 ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.10а,ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.11 ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.19 ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.9 и сл. · Закон за потребителския кредит
- чл.9 ал.1 · Закон за потребителския кредит
Р Е
Ш Е Н И Е № гр. П., 08.04.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пазарджишкият районен съд , гражданска колегия, в открито съдебно заседание, проведено на единадести март, през две хиляди и двадесета година
, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛИНКА ПОПОВА при секретаря Н.Димитрова и в присъствието на прокурора……………… като разгледа докладваното от районен съдия Н. Попова гражданско дело № 5132 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК относно вземанията на заявителя „П. К. Б.“ ЕООД ЕИК 17074752 със седалище и адрес на управление : гр.София, бул. „България“ №49, бл.53Е, вх.В чрез юрисконсулт Р.И. , редовно упълнощена с пълномощно раг. № 2643/17.02.2017 г. на нотариус регр. № 271 срещу длъжника С.К.Я. ЕГН ********** с адрес *** с цена на иска в размер на 1262.85 лева (хиляда двеста шестдесет и два лева и осемдесет и пет ст.), представляващи неизплатено парично задължение по Договор за потребителски кредит № **********.
Твърди се , че вземането на „П. К. Б.“ ЕООД произтича от следните обстоятелства: На 05.10.2017г. бил сключен Договор за потребителски кредит № ********** между „П. К. Б.” ЕООД като кредитор и С.К.Я., като длъжник, при следните параметри:Сума на кредита: 600 лв.;Срок на кредита: 11 месеца;Размер на вноската: 66.40 лв.;Падеж на вноската: двадесет и шести ден от месеца;Годишен процент на разходите (ГПР): 49.88 %;Годишен лихвен процент:41.17%;Лихвен процент на ден: 0.11%;Общо задължение по кредита: 730.40 лв.
По избран и закупен пакет от допълнителни услуги:Възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги: 660.55 лв.;Размер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги: 60.05 лв.Общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги:1390,95 лв.Общ размер на вноска: 126.45 лв.;Дата на погасяване: 26-ти ден от месеца.
Ищецът поддържа, че е изпълнил точно и в срок задълженията си по договора, като на 05.10.2017г. превежда парична сума в размер на 600 лв. по посочена от длъжника С.К.Я. банкова сметка (***: 270FTBM172780003, с дата 05.10.2017г.).От своя страна длъжникът поема задължение по Договор за потребителски кредит № ********** като го сключва за срока посочен в договора , с месечна вноска по погасителен план в размер на 126.45 лв. и падежна дата всяко 26-то число на месеца.
Предвид факта, че длъжникът не бил изпълнявал точно поетите с договора задължения и бил направил една пълна погасителна вноска и една непълна, последната от които с дата 04.12.2017г., като след изпадането в забава и съгласно уговореното и прието от страните в т. 12.3. от Общите условия към договора за потребителски кредит, а именно: „....В случай, че КЛ/СД просрочи една месечна вноска с повече от 30 (тридесет) календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на ДПК и обявяване на неговата предсрочна изискуемост без да е необходимо КР да изпраща на КЛ/СД уведомление, покана, предизвестие или други." Твърди се , че на 27.03.2018г. договорът е прекратен автоматично от страна на П. К. Б. ЕООД и е обявена неговата предсрочна изискуемост.
Съгласно уговореното в ОУ при прекратяването на ДПК на основание т.12.3 от Общите условия, клиентът дължи остатъчните и непогасени вноски по погасителен план, включващи и възнаграждение при закупен пакет от допълнителни услуги, лихви за забава и такси. Твърди се , че размерът на погасеното от С.К.Я. задължение по ДПК № ********** е в общ размер 128.80 лева (сто двадесет и осем лева и осемдесет ст.). С плащанията си длъжникът бил погасил част от номинала по заема в размер на 128.10 лева (сто двадесет и осем лева и десет ст.). Сумата от 0.70 лева (седемдесет ст.) била отишла за погасяване на лихвите за забава по кредита, ,тъ като съгласно т.12.1 от ОУ: „ В случай, че клиентът просрочи плащането на месечна вноска, кредиторът начислявал лихва за забава в размер на ОЛП + 10 % годишно, изчислена на всеки ден забава върху размера на просроченото плащане.“
Към днешна дата се поддържа, че длъжникът С.К.Я. дължи на „П. К. Б.” ЕООД сума в размер на 1262.85 лева (хиляда двеста шестдесет и два лева и осемдесет и пет ст.), представляващи неизплатено парично задължение по Договор за потребителски кредит № **********.
Твърди се, че ако потребителят е желал, той е могъл да се откаже от кредита в срок от 14 календарни дни, без да посочва причина и да дължи обезщетение съгласно т.7.1.1 ОУ. Ответникът не бил сторил това, а бил усвоил предоставената в заем сума, направил бил плащания по заема, което счита за показателно относно наличието на съгласие за получаване на заема при одобрените параметри.Ответникът се бил съгласил с цената на кредита и със сключването на договора, към който момент е бил наясно с общата сума, която трябвало да върне, така и с правото си да се откаже от сключения договор, така и с погасяването на кредита.
Поради неизпълнението на договорното задължение, „П. К. Б.” ЕООД подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. По заявлението било образувано ч.гр.дело № 3021/2018г. След като длъжникът не бил намерен за връчване на издадената от съда заповед за изпълнение, на дружеството било дадено указание за предявяване на иск за установяване на вземането си, получено от заявителя на 14.11.2018г.
Иска се от съда да установи съществуването на вземане в полза на „П. К. Б.” ЕООД срещу длъжника С.К.Я. в размер 1262.85 лева (хиляда двеста шестдесет и два лева и осемдесет и пет ст.), представляващи неизплатено парично задължение по Договор за потребителски кредит № **********, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението.Претендират се разноски.Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.
С подадена по делото уточняваща молба, ищецът поддържа, че претенциите му са както следва : за установяван на дължимост на сумата в размер на 554,19 лв. непогасена част от главнца, 109,81 лв. договорно възнаграждение и 598,85 лв.възнаграждение за закупен пакет от допълнитлни услуги.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от особения представител на ответника, с който оспорва иска, като счита, че същият е неоснователен и като такъв, моли да бъде оставен без уважение.
Твърди се, че от една страна не са попълнени всички реквизити - трите имена на служителя; ЕГН; за кредитен експерт - ЮЛ: име на фирма, ЕИК, МОЛ;от друга страна е посочена дата на погасяване: 10 ден от месеца.Твърди се, че така посочената дата на погасяване „10 ден от месеца” не съответства с датата на погасяване: 26 ден от месеца - посочена на стр. 3 от Договора за потребителски кредит Профи кредит Стандарт.При посочени различни дати на погасяване, не ставало ясно кой е началния момент, от който започва да тече срока от 30 календарни дни, визиран в т. 12.3 от Общите условия на „П. К. Б.” ЕООД към Договора за потребителски кредит, т.е. от кой момент настъпва прекратяване на ДПК и обявяване на неговата предсрочна изискуемост.
В т. 13.1 от Общите условия на „П. К. Б.” ЕООД към Договора за потребителски кредит било посочено, че „единствено адресът за кореспонденция, посочен от КЛ в точка III от ДПК” е единствения адрес на който следва на клиента да бъдат изпращани ДПК и неговите приложения, погасителния план, ОУ и Споразумение за предоставяне на допълнителни услуги. Изрично е посочено, че „единствено адресът за кореспонденция да се използва за всички писмени документи, изпращани от КР /кредитора/ до КЛ /клиента/.В т. 3.3 от Общите условия било посочено, че всички документи във връзка с ДПК се считат за получени и узнати от КЛ /клиента/, ако бъдат изпратени на адреса за кореспонденция, посочен в т. III на ДПК.Адресът за кореспонденция, посочен в т.
III на ДПК е: гр. П. п.к. 4400, общ. П., ул. „Б.” № 14, който адрес е единственият, на който КЛ е следвало да получава всички документи.Следвал въпросът, клиентът - ответник в настоящото производство, въобще получавал ли е документи във връзка с ДПК на така посочения адрес за кореспонденция и въобще връчвани ли му са ДПК, както и всички приложени към ИМ документи, на които ищецът основава своята претенция.Моли се съдът да постанови решение, с което да приеме, че предявеният иск е неоснователен и да остави същия без уважение.
След преценка на събраните доказателства и доводите на страните, съдът прие за установено следното:
От приложеното ч. гр. дело № 3021/2018 г. по описа на ПзРС се установява , че ищецът е подал заявление на 26.07.2018 г. и е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с разпореждане длъжникът С. К. Я. да ЗАПЛАТИ на кредитора „П. К. Б.“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от С. Н. Н. , О. Л. , Я. Я. Ч. и И. Х. Г. - управители с пълномощник Р.И.И. – юрисконсулт, сумата от 1262,85 лв. - главница, сумата от 30,00 лв. – такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането за периода от 27.11.2017 г. до 27.03.2018 г., сумата от 16,13 лв. – законова лихва за забава за периода от 27.11.2017 г. до 27.03.2018 г., ведно със законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда – 26.07.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сторените по делото разноски в размер на 26,18 лв. - държавна такса и 100,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
Като основание за възникване на задължението е посочен договор за потребителски кредит № **********/05.10.2017 г.
Длъжникът в това производство не е открит на постоянния му адрес и след изпълнение на процедурите по чл. 47 ГПК
, на основание чл. 47 ал.5 ГПК , съдът е дал указание за предявяване на установителен иск.
Искът е предявен в срока по чл. 415 ал.1 ГПК и е процесуално допустим.
Установява се от представения по делото договор за потребителски кредит от "П. К. Б." №**********, че на 05.10.2017 г. страните са сключили договор, по силата на който на ответника е предоставена в заем сума в размер на 600,00 лв. Видно от договора е, че страните са уговорили срок на кредита 11 месеца, размер на вноската по кредита – 66,40 лева, ГПР – 49,88 % и годишен лихвен процент 41,17 %. Общата дължима сума по кредита се сочи да е в размер от 730,40 лева. Посочено е, че по избран и закупен пакет от допълнителни услуги ответникът дължи възнаграждение в размер на 660,55 лв., платимо на вноски от по 60,05 лева месечно, или общият размер на двете вноски е 126,45 лева, с падеж 26-ти ден от месеца. Ответникът е декларирал , че е запознат и приема приложените към процесния договор общи условия, както и че му е предоставена и информация във формата на стандартен европейски формуляр, разяснения, даващи възможност за преценка доколко предлагания договор за кредит съответства на възможностите му и финансовото му състояние, както и разяснения на преддоговорна информация и допълнителен пакет услуги.
Видно от представеното по делото споразумение за предоставяне на пакет от услуги е, че на същата дата – 05.10.2017 г., страните са договорили пакет от допълнителни услуги, посочени от т.1 до т.5, изразяващи се в приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване на техния брой, смяна на дата на падеж и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.Към договора за кредит и споразумение за допълнителен пакет услуги е приложен и подписан от страните погасителен план.По делото са приложени и Общи условия на ищцовото дружество към договор за потребителски кредит .
Представено е също извлечение от сметка по договор за кредит **********, спроде което общият размер на извършените от ответника плащания се раняват на сумата 128,80 лв. , с коята сума е погасена първата погасителна вноска от дата 26.11.2017 г. и част от вноската за 26.12.2017 г. Според това извлечение общият размер на задълженията на ответника към 13.12.2018 г. е 1262,85 лв.
При така изяснената фактическа обстановка и събрани доказателства съдът приема , следното от правна страна.
В тежест на ищеца е да докаже факта на съществуване на валидно облигационно отношение между него и ответника, произтичащо от договор за заем, изпълнение на поетите от него задължения по договора, основното от които е за предаване на заемната сума, факта на осъществяване на всички предпоставки по договора, въз основа на които е възникнало правото му да обяви кредита за предсрочно изискуем, надлежното уведомяване на длъжника за последното и размера на претендираното вземане,а в тежест на ответника е и да установи факта на изпълнение на претендираните задължения, респ. основанието, поради което счита, че не дължи претендираната сума.
Разпечатката съдържа 34 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7166d771-5738-4c9e-b579-85dc1448893e