Решение № 4331 от 30.10.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4331 гр. Пловдив, 30.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Боева при участието на секретаря Цветина Ил. Косева - Червенкова като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело № 20235330106482 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК 123526430 против „Поликсения-1932“ ЕООД, ЕИК 115642360, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът твърди, че ответникът е собственик на имот – кравеферма в с. Б., с ИТН .... и има качеството на небитов клиент, съгл. § 1, т.33а ДР ЗЕ.

До обекта била доставяна електрическа енергия от ищеца на основание §15, ал. 2 и ал. 3 от ПЗР на ЗЕ при липса на сключен договор с търговец по свободно договорени цени. Доставката се осъществявала при условията на типов договор, като до сключването на такъв, търговецът бил длъжен да осигурява снабдяването с електричество. Наред с това ответникът дължал и цена за предоставени мрежови услуги към разпределителната мрежа, към която бил присъединен обектът. Ответната страна следвало да заплаща всички свои задължения в сроковете и по начините определени в чл. 17, ал.3, съгл. чл.11, т.2 ОУ. При неплащане в срок се дължало обезщетение за забава в размер на законната лихва.

В изпълнение на задълженията си, за периода 17.07.2022 г. – 30.11.2022 г. била доставена ел. енергия и мрежови услуги на обща стойност 658,31 лева, които не били платени. Поради забавата се дължало и обезщетение за забава в размер на 24,62 лева за 1 периода 23.09.2022 г. – 23.03.2023 г. За неплатените задължения били издадени фактури, с настъпил падеж.

Ищецът се снабдил със заповед по чл. 410 ГПК № 2028/27.03.2023 г. по ч.гр.д. № 4314/2023 г. на ПРС, срещу която в срок постъпило възражение за недължимост, при което възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове. Моли за уважаването им, ведно със законната лихва върху главницата, считано от постъпване на заявлението в съда – 24.03.2023 г. до окончателното погасяване. Претендират се разноските за заповедното и настоящото производство.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника, макар исковата молба и приложенията към нея да са редовно връчени.

Същият е бил редовно призован за първото съдебно заседание, като в изпратената призовка, ведно с Определението по чл.140 ГПК № 7996/13.07.2023 г., изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноски.

В проведеното съдебно заседание ответникът не е изпратил представител, няма и направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. Същевременно ищецът, чрез пълномощника си, изрично е поискал на основание чл. 238, ал. 1 ГПК, да бъде постановено неприсъствено решение срещу него.

Съдът намира, че всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, не изпраща представител в първото по делото заседание, редовно призован и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие.

От писмените доказателства може да се направи извод за вероятна основателност на исковите претенции. Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК, не следва неприсъственото решение да се мотивира по същество. Ето защо следва да се постанови решение по реда на чл.

239 ГПК, с което предявените установителни искове да бъдат уважени изцяло.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е искане, представени са списък по чл. 80 ГПК и доказателства за сторени такива в размер на 75 лева – платена ДТ.

Претендира се и юрк. възнаграждение, което следва да бъде присъдено в минимален размер от 100 лева, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПрП, вр. с чл. 25, ал. 1 НЗЗПрП.

Дължат се и разноските в заповедното производство /т.12 на ТР №4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК/, които възлизат на 25 лева – ДТ и 50 лева – юрк. възнаграждение, 2 определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПрП, вр. с чл. 26 от НЗПрП, предвид едностранния характер на производството и липсата на фактическа и правна сложност.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че

„Поликсения-1932“ ЕООД, ЕИК 115642360 ДЪЛЖИ на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК 123526430, следните суми: 658,31 лева – главница, представляваща стойност на електрическа енергия и мрежови услуги за обект на потребление - кравеферма в с. Б., с ИТН ...., за периода 17.07.2022 г. – 30.11.2022 г.;

24,62 лева - обезщетение за забава за периода 23.09.2022 г. – 23.03.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от постъпване на заявлението в съда – 24.03.2023 г. до окончателното погасяване, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 2028/27.03.2023 г. по ч.гр.д. № 4314/2023 г. на ПРС.

ОСЪЖДА „Поликсения-1932“ ЕООД, ЕИК 115642360, със седалище и адрес на управление: ...., предишно ТКЗС – кравеферма, местността „Н. н.“ да плати на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК 123526430, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.”Христо Г. Данов” № 37, следните суми: общо 75 лева /седемдесет и пет лева/ - разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 4314/2023 г. на ПРС и общо 175 лева /сто седемдесет и пет лева/ - разноски за настоящото производство.

Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред ПОС в едномесечен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3