Определение № 1186 от 19.12.2024, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1186 гр. Габрово, 19.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: В. Топалова

Членове:

Ива Димова

Симона Миланези като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно частно гражданско дело № 20244200500601 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Подадена е въззивна частна жалба от Б. Ю. М., чрез адв. В. П. от ГАК против определение от 28.10.2024 г. постановено по гр.д. № 1223/2024 г. по описа на Районен съд Габрово.

Във въззивната частна жалба се излагат твърдения, че обжалваното определение е незаконосъобразно и мотивите му са вътрешно противоречиви. От една страна съдът е признал правата на бащата-родител в избора на собствено име на дъщеря му, а от друга страна отрича възможността на същия родител да защити това си право, когато е нарушено.

После съдът приема, че решението ползва единствено детето и единствено неговите права са нарушение и само то може да предяви такъв иск. Моли да се отмени обжалваното определение и да се върне делото за разглеждане по същество.

Въззивният съд като взе предвид наведените от жалбоподателя доводи, приема за установено следното:

Въззивна частна жалба срещу определение № 1476 от 28.10.2024 г., постановено по гр.д. № 1223/2024 г. по описа на Габровски районен съд е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество се явява неоснователна.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е прекратил производството по гр.д. 1223/2024 на ГРС и е върнал исковата молба, като е приел че предявения иск е недопустим.

Видно от приложеното гр.д. № 1223/2023 г. на Габровски районен съд, делото е образувано по искова молба на Б. Ю. М. от гр. ***, с пълномощник адв. П., против Д. К. С. от с. **, общ. **, в качеството й на майка и законен представител на детето В. Б. М., ЕГН ********** с искане за постановяване на решение, на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, с което да бъде признато за установено, че собственото име на роденото от Д. К. С. и ищеца малолетно дете е Ш., и да бъде отменено решение № 429 от 03.10.2023 г. по ч.гр.д № 1487/2023 г. на РС - Габрово, с което е допусната промяна на личното /собственото/ име на 1 детето от Ш. Б. М. на В. Б. М..

С определение № 1088 от 26.07.2024 г., съдът е прекратил производството по делото като е приел, че предявеният иск е недопустим.

Срещу така постановеното определение е подадена въззивна частна жалба от Б. М., чрез адвокат П.. С определение № 717 от 11.09.2024 г. по в.ч.гр.д. № 408/2024 г. по описа на ГОС е отменено определение № 1088 от 26.07.2024 г. по гр.д. № 1223/2024 г. на ГРС, с което е прекратено делото и същото е върнато на Районен съд – Габрово за продължаване на съдопроизводствените действия.

След връщане на делото в Габровски районен съд, с разпореждане № 2050 от 24.09.2024 г. е оставена без движение исковата молба и е указано на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението да отстрани нередовностите по исковата молба, описани в обстоятелствената част на разпореждането, като изложи твърдения, обосноваващи предявяването му срещу Д. К. С., а не срещу лицето, което се ползва от решение № 429 от 03.10.2023 г. по ч.гр.д № 1487/2023 г. на РС – Габрово. В случай, че не поддържа иска срещу първоначалния ответник – да посочи надлежния ответник по иска, като представи искова молба срещу надлежния ответник, съдържаща реквизитите по чл. 127 от ГПК, в това число – посочване на конкретното гражданско право на ищеца, засегнато от постановеното решение и какво се иска да бъде признато за установено по отношение на ответната страна.

Разпоредил е да се довнесе дължимата държавна такса в размер на 15,00 лв. по сметка на ГРС. Указал е последиците от неизпълнение.

С молба от 21.10.2024 г., ищецът чрез процесуалния си представител е подал молба, в която заявява, че интересът от предявяване на иска е гарантирано от закона – чл. 12 от ЗГР право на родителя да избере собствено име на детето си съвместно с другия родител. За бащата, макар и неучаствал в охранителното производство, това решение за името е такъв за гражданското състояние на физическото лице и действа по отношение на всички. Уточнява, че исковата молба е заведена срещу Д. К. С. като майка и законен представител на В.

Приложил е квитанция за платена държавна такса.

С определение № 1476 от 28.10.2024 г., предмет на настоящото производство, Габровски районен съд е върнал исковата молба подадена от Б. Ю. М. против Д. К. С., в качеството и на майка и законен представител на детето В. Б. М., поради недопустимост на предявения иск за признаване за установено по отношение на ответницата, че собственото име на общото на страните малолетно дете е Ш., и за отмяна на решение № 429 то 03.10.2023 г. по ч.гр.д. № 1487/2023 г. на РС – Габрово, с което е допусната промяна на личното /собствено/ име на детето Ш. Б. М. на В. Б. М.. Прекратил е производството по гр.д.

№ 1223/2024 г. по описа на ГРС.

Изложил е мотиви, че искът е предявен срещу ненадлежна страна, както и че според чл. 26, ал. 2 от ГПК никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд, освен в предвидените от закон случаи. Процесуално легитимиран да предяви пред съд някое материално субективно право е този, който твърди, че го притежава. Чужди права може да бъдат предявени пред съд само когато законът го позволява. Това са хипотезите на чл. 440, ал. 1, чл. 524, изр. 3, чл. 464 ГПК, чл. 134 ЗЗД и др. Във всички тези случаи оспорващият е процесуално легитимиран да предяви пред съд чуждото право, но тази легитимация е призната от законодателя и затова тези искове са допустими. Ищецът няма самостоятелни или признати от закона права върху личното име на дъщеря си, чрез които да обоснове правния си интерес от предявяване на иск по отношение на това нейно право. Ищецът се позовава на нормата на чл. 12 от ЗГР, съгласно която собственото име на всяко лице се избира от родителите му, а ако двамата родители не са постигнали съгласие за името, длъжностното лице вписва в акта за раждане само едно от имената, предложени от родителите. Ако родителите не посочат име, длъжностното лице определя името, което сметне за най-подходящо в случая. В случая е важно изрично посоченото в исковата молба 2 обстоятелство, че ищецът и ответницата са упражнили това свое родителско право, като са избрали за собствено име на дъщеря си името Ш. Провеждането на процедурата по чл. 19 от ЗГР има за предмет промяна на даденото по реда на чл. 12 от ЗГР собствено име. А това означава, че правата на ищеца по чл. 12 от ЗГР не са нарушени и липсва правен интерес от такава защита. Още повече, че признаването за установено на избраното от родителите име само в отношенията между тях не би могло да има за последица вписването на промяна в акта за гражданско състояние на тяхната дъщеря, тъй като едно такова решение не е от естество да рефлектира в правната й сфера, а оттам – да доведе и до отмяна на постановеното по реда на чл. 19 от ЗГР решение.

Мотивиран така, съдът е постановил своя акт.

Видно от приложеното гр. д. № 1223/2024г. на ГРС исковата молба е подадена срещу Д. К. С., в качеството и на майка и законен представител на детето В. Б. М..

Първоинстанционният съд е установил нередовности на исковата молба и я е оставил без движение, като е дал указания. В изпълнение на дадените указания ищецът е уточнил, че исковата молба е подадена срещу майката на малолетното дете, която се явява ненадлежна страна по предявения иск. Надлежна страна може да бъде лицето, което носи името и само то може да иска промяната му. Като малолетно лице, то ще действа чрез законния си представител. В случая лицето, което се ползва от решението по ч.гр.д. № 1487/2023 г. по описа на ГРС е В. Б. М., а не нейната майка Д. К. С., срещу която е предявен настоящия иск.

С оглед цитирания правен извод, останалите възражения във въззивната жалба се явяват второстепенни и подробният им анализ не би довел до промяна на вече възприетата позиция на въззивния състав, поради което и тяхната отделна преценка не е необходима.

Изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно, а въззивната частна жалба да се остави без уважение.

Водим от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1476 от 28.10.2024 г. по описа на Районен съд – Габрово.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението при условията на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3