Определение № 1777 от 09.06.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1777 гр. София, 09.06.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове:

Десислава Добрева

Мария Бойчева като разгледа докладваното от Десислава Добрева Касационно търговско дело № 20258002900715 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца “ХОМ КЕЪР ХОТЕЛС” ООД срещу решение № 415/19.11.2024 г. по в.т.д. № 340/2024 г. по описа на Апелативен съд Пловдив, с което е потвърдено решение № 153/29.03.2024 г. по т.д. № 197/2023 г. на Окръжен съд Пловдив за отхвърляне на предявения от настоящия касатор против “Електроразпределение Юг” ЕАД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване, че не дължи на ответника сумата 62 864, 34 лева, представляваща служебно определена коригирана стойност на количеството електрическа енергия за електромер № 58752233 по фактура № 8281534885/02.09.2022 г., въз основа на констативен протокол № 672296/13.08.2022 г.

С касационната жалба са въведени оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл.

281, т. 3, предл. 1 и 2 ГПК. Поддържа се, че обжалваният съдебен акт е постановен в нарушение на разпоредбите на чл. 269, чл. 272 и чл. 236, ал. 2 ГПК. Според касатора апелативният съд не e обсъдил приетата в рамките на въззивното производство техническа експертиза, която съдържа извод, че промяна в схемата на свързване е невъзможна, или ако е извършена, то вероятно е в резултат от действията на служители на ответника. Съдът не се е произнесъл по заявените от касатора възражения, че заплатените от потребителя количества електроенергия за процесния период не се приспадат от начислената в резултат на корекцията сума; че процесният електромер измерва ел. енергия за жилищната част от комплекса, т. е. за самостоятелни обекти на трети лица, които имат отделни партиди. Навежда се съображение, 1 че съдът неправилно е приложил ПИКЕЕ, като не е изяснил кой субект е имал предвид законодателят като краен клиент при посочване на субекта на фактуриране и не се е мотивирал защо приема, че понятието ползвател на мрежата е идентично с понятието краен клиент. Счита, че на продавача на енергия е следвало да бъдат фактурирани процесните суми, а въпросът за тяхната законосъобразност е отделен.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се иска допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради неговата очевидна неправилност, както и поради наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и съответно т. 3 ГПК за отговор на следните въпроси: “Длъжен ли е въззивният съд, когато пререшава спора по жалба на ищеца, в съдебния си акт да обсъди и се произнесе по всички своевременно заявени възражения и доказателства в производството?”; „Следва ли при твърдение за промяна в схемата на свързване разпределителното дружество да докаже законосъобразност на твърдяната за налична схема на свързване – в тази връзка следва ли при установено незаконосъобразно мерене, да се приеме, че за ответника е възникнало изобщо основание за начисляване на корекционната фактура?”;

„Следва ли в производството по оспорване на корекционна сума да се установява възможността за неоснователно обогатяване на ответника?”; „Кой субект на фактуриране е имал предвид законодателят под понятието “краен клиент”, посочено в ПИКЕЕ?”

Поддържа се, че въззивното решение е постановено в отклонение от задължителната практика на касационната инстанция – т. 2 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 19 от Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. по тълк. дело № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, а също и казуална такава, обективирана в решение № 12/16.02.2016 г. по гр.д. № 2184/2015 г. на ВКС, III г.о., решение № 145/07.01.2019 г. по гр.д. № 811/2018 г. на ВКС, II г.о., решение № 59/14.04.2015 г. по гр.д. № 4190/2014 г. на ВКС, IV г.о., решение № 183/16.11.2017 г. по т.д. № 2624/2016 г. на ВКС, II т.о., решение № 187/07.07.2016 г. по гр.д. № 1332/2015 г. на ВКС, IV г.о. и др., както и необходимост от точно приложение на закона и развитие на правото.

Претендират се направените разноски пред настоящата инстанция.

Ответникът по касация “Електроразпределение Юг” ЕАД оспорва искането за достъп до касационна проверка и подадената жалба като неоснователни.

Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото съобразно правомощията си в производството по чл. 288 ГПК, намира следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което се явява допустима.

Въззивният съд, сезиран с жалба на ищеца, за да потвърди първоинстанционното отхвърлително решение, е констатирал липсата на спор относно специфичния характер на създадените между страните отношения, 2 намиращи нормативната си регламентация в Закона за енергетиката и Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, издадени от председателя на КЕВР, обн. ДВ бр. 35/30.04.2019 г. Приел е, че ищецът е “краен клиент” по смисъла на пар. 1, т. 27г ДР ЗЕ - такъв, който купува електрическа енергия, или природен газ за собствено ползване. Ответникът е “оператор на разпределителна мрежа” съгласно пар. 1, т. 34б, б. “а” ДР ЗЕ лице, оператор на електроразпределителна мрежа, включително и на затворена електроразпределителна мрежа, което осъществява разпределение на електрическа енергия по електроразпределителна мрежа и отговаря за функционирането на електроразпределителна мрежа, за нейната поддръжка, развитието й на дадена територия и за взаимовръзките й с други мрежи, както и за осигуряването в дългосрочен план на способността на мрежата да покрива разумни искания за разпределяне на електрическа енергия. По реда на чл. 49 ПИККЕ от оператора на електроразпределителната мрежа – ответното дружество - е съставен констативен протокол № 672296/13.08.2022 г. за извършена на тази дата проверка в обект “Гранд хотел Приморско”, собственост на ищцовото дружество. Обект на проверката е бил електромер с фабричен № 58752233. В протокола е отразено, че е констатирана грешна схема на свързване, изразяваща се в разменени начала на вторичната система на измервателната група - начало на система “А” е свързано с начало на система “В” и начало на система “В” е свързано като начало на система “А”.

Грешната схема е в междинен клеморед посока електромера. След анализ на така описания протокол, решаващият състав е направил извод за съответствието му с формалните изисквания, визирани в чл. 49, ал. 2 - 4 ПИКЕЕ: същият е съставен в присъствието и носи подписите на представители на оператора – Иван Иванов (разпитан като свидетел по делото) и Йовчев; Октай Мустафов – свидетел, и носи подпис на представител на РУ Приморско – Д. Стоянов. За да приеме за несъстоятелни възраженията на страната, касаещи удостоверените фактически обстоятелства в констативния протокол, апелативният съд е обсъдил приетите по делото заключения, изготвени от три вещи лица. Съставът не е кредитирал заключението на вещото лице Г., изслушано в рамките на въззивното производство, тъй като той не е бил запознат с работата на билинг системата, но въпреки това е направил изводи с отчитането, което тя отразява. Отделно, изводите му за времето на работа на служителите от EVN съдът е приел за необосновани и напълно произволни. Изводите си съставът е базирал на изготвените и приети в рамките на първоинстанционното производство две експертизи и е приел за опровергано твърдението на жалбоподателя за липсата на информация за отчетената грешка в измерването. Не са споделени и доводите на обжалващата страна, че, ако схемата на свързване е объркана, това е направено от служител на ответника, доколкото аргумент в тази насока не може да се черпи от ангажираните от ищеца гласни доказателства – показанията на свидетелите Томчев и Фераджиев. Решаващият състав е дал отговор на спорните във въззивното производство въпросите кой е легитимиран да издаде фактура, както и кой има право да получи от крайния битов клиент начислената в резултат на корекцията суми – крайният снабдител 3 или операторът на електроразпределителната мрежа. Позовавайки се на приложимата правна регламентация, е приел, че крайният клиент дължи заплащане на електрическа енергия, преизчислена по реда на ПИКЕЕ, на оператора на елекроразпределителната мрежа (чл. 56). Съгласно кредитираните експертни заключения е посочил, че при изчисляване на неотчетеното количество електрическа енергия правилно е била приложена методиката за тримесечен период съобразно правилата на чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ.

След извършена съпоставка на разпоредбите на ЗЕ с нормите на чл.50- 56 ПИКЕЕ апелативният съд е извел извод за наличие на законово основание и активна легитимация на оператора на електроразпределителната мрежа да издаде фактура за преизчислената електрическа енергия на крайния клиент.

Счел е, че фактическото състояние, установено с процесния констативен протокол, изцяло се покрива с дефиницията, съдържаща се в чл. 56, ал. 2 ПИКЕЕ - промяна в схемата на свързване, водеща до неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на количествата електрическа енергия.

Настоящият състав намира, че не се обосновава претендирания директен и факултативен достъп до касация.

В задължение на касатора, а не на настоящата инстанция, е обосноваването на основания за извършване на директен контрол, които да бъдат подведени под хипотезиса на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. В случая жалбоподателят се е задоволил с декларативно посочване на този порок, както и с преповтаряне на оплакванията в касационната жалба, което препятства достъпа до касация.

Въпросът, касаещ задълженията на въззивната инстанция, отговаря на общата селективна предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационен контрол. Разяснения относно правомощията на въззивния съд са дадени в задължителна практика на касационната инстанция - Тълкувателно решение от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 19 от Тълкувателно решение от 04.01.2001 г. по гр.д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, доразвита в константна такава, обективирана в цитираните от страната решения. Приема се, че непосредствената цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на втората инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и анализ на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да изложи свои собствени фактически и правни изводи, като подложи на самостоятелна преценка поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства за релевантните за спора факти, както и да обсъди защитните тези на страните при съблюдаване на очертаните с жалбата предели на въззивното производство и спорните пред него факти, като тези действия на съда следва да намерят отражение в мотивите на решението му съгласно изискването на чл. 236, ал. 2 ГПК. В разглеждания случай апелативният съд е обсъдил приетите за относими факти и доказателства, касаещи спорните пред въззивната инстанция въпроси. Съставът е развил подробно съображенията си, за да стигне до извод за неоснователност на отрицателния установителен иск. Не 4 отговарят на мотивите на обжалвания съдебен акт оплакванията на страната, че не са разгледани всички нейни доводи и възражения. Подробно е коментирано заключението на вещото Г. и са изложени достатъчно съображения защо изготвената от него експертиза не се кредитира.

Несъгласието на касатора с правните аргументи на апелативния съд съставлява по същество оплакване за неправилност на въззивния съдебен акт – основание по чл.281, т. 3 ГПК, което не може да бъде обсъждано в селективната фаза на касационното производство по реда на чл. 288 ГПК.