Определение № 177 от 17.02.2026, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 177 гр. Перник, 17.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20251700100051 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.

Постъпила е молба вх. № 8352/29.12.2025г. от ответниците С. Л. А., В. Д. Т., Ю. М. И. и Д. С. М., чрез адв. Д. С. М., с искане съдът да измени постановеното по делото решение № 317/05.12.2025 г., в частта, в която С. А. и В. Т. са осъдени да заплатят на Б. Д. сума в размер на 5959, 97 лева, както и на основание чл. 248 ГПК да се допълни постановеното по делото съдебно решение, като се присъди адв. възнаграждение на евентуалните ответници.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор с вх. № 1164/16.02.2026г. от насрещната страна Б. Д. Е., чрез адвокат Д. Д., в който по изложени съображения изразява становище за неоснователност на молбата и за оставянето й без уважение.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема следното:

Молбата е процесуално допустима - подадена е в срока за обжалване по чл. 248, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, като е представен списък на разноските (лист 116 от делото).

Разглеждайки по същество молбата приема следното от фактическа и правна страна:

С решение № 317/05.12.2025 г. по настоящото дело, чието изменение и допълване се иска, главните искове от Б. Д. Е. срещу С. Л. А. и В. Д. Т., с правно основание чл. 189, във вр. с чл. 87, ал. 3 от ЗЗД се отхвърлят, а евентуалните искове от Б. Д. Е. срещу С. Л. А. и В.

Д. Т. по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД се уважават за сумата в общ размер на 45 000 лв., която сума се дължи разделно от ответниците или задължението на ответницата С. А. (лично и по наследство) е 33 750 лева, а на ответницата В. Т. по наследство е 11 250 лева, ведно със законната лихва върху дължимата от всеки главница от датата на подаване на исковата молба – 28.01.2025 г., до окончателното й изплащане. Със същото решение, предвид уважаване на иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, то е прието, че не е налице процесуалното условие за разглеждането на предявения евентуален иск по чл. 59 от ЗЗД срещу евентуалните ответници Ю. И. и Д. М. и поради това последният следва да бъде оставен без произнасяне.

В мотивите на първоинстанционното решение подробно и аргументирано е анализиран въпросът във връзка с дължимостта на разноските по първоинстанционното производство, достигайки до извод, че с оглед изхода на спора –отхвърлянето на главния 1 иск, но уважаването на евентуалния по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, съдът намира, че всяка от страните по тях следва да заплати на другата половината от сторените от нея разноски по делото. При това положение е посочено, че на осн. чл. 78, ал. 1 ответниците С. А. и В. Т. следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца половината от направените разноски в общ размер на 11 919,93 лв. (съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК и доказателствата по делото, включително и за платено в брой адвокатско възнаграждение от 9600 лв. – по 3200 лв. за всеки от трите обективно и субективно предявени иска) или 5959,97 лв.

По същия начин в мотивите на първоинстанционното решение подробно и аргументирано е анализиран въпросът във връзка с възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК от ответника В. Т., достигайки до извод, че е неоснователно с оглед преценката на съда на действителната правна и фактическа сложност на конкретното дело и предвид конкретната цена на всеки от трите обективно и субективно предявени иска и предвиденото в чл. 7, ал. 2 и ал. 6, във вр. с чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. Поради това уговореното и заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство в размер на общо 9600 лв. съответства на фактическата и правна сложност на делото и не се явява в необосновано висок размер и не е прекомерно.

В първоинстанционното решение също така и изрично е посочено и че ответникът С.

А. не претендира и не доказва разноски, поради което такива не се дължат и не се присъждат по първоинстанционното производство. Още повече, че по делото не е налице упълномощаване на адвокат Д. М. от страна на С. Л. А..

В мотивите на първоинстанционното решение е прието и че с оглед изхода на спора не е налице процесуалното условие за разглеждането на предявения евентуален иск по чл. 59 от ЗЗД срещу евентуалните ответници Ю. И. и Д. М. и последният следва да бъде оставен без произнасяне, достигайки до извод, че на последните не се дължат и не се присъждат разноски. Това е така, тъй като не е налице никоя от хипотезите на чл. 78 ГПК, при които на евентуалните ответници Ю. И. и Д. М. се дължат разноски. Освен това следва да се посочи, че единият евентуален ответник е самата адвокат Д. М., която осъществява процесуална защита сама за себе си. По отношение на другия евентуален ответник Ю. И. не са представени доказателства за извършените разноски, нито има претенция за разноски от негова страна. Отделно от това, обемът на осъществената процесуална защита в полза на този ответник е идентичен и е в личен интерес и на адвокат Д. М..

С оглед на всичко изложено, съд намира, че не са налице основания за изменение или допълване на вече постановеното първоинстанционно решение в частта му за разноските в изложения с настоящата молба смисъл. Ето защо, съдът намира молбата по чл. 248 ГПК от ответниците С. Л. А., В. Д. Т., Ю. М. И. и Д. С. М., чрез адв. Д. С. М., с искане съдът да измени постановеното по делото решение № 317/05.12.2025 г., в частта , в която С. А. и В. Т. са осъдени да заплатят на Б. Д. сума в размер на 5959, 97 лева, както и на основание чл. 248 ГПК да се допълни постановеното по делото съдебно решение, като се присъди адв. възнаграждение на евентуалните ответници, за неоснователна.

По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 8352/29.12.2025г. от ответниците С. Л. А., В.

Д. Т., Ю. М. И. и Д. С. М., чрез адв. Д. С. М. - съдът на основание чл. 248 ГПК да измени постановеното по делото решение № 317/05.12.2025 г., в частта, в която С. А. и В. Т. са осъдени да заплатят на Б. Д. сума в размер на 5959, 97 лева, както и на основание чл. 248 2

ГПК да се допълни постановеното по делото решение № 317/05.12.2025 г., като се присъди адв. възнаграждение на евентуалните ответници.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд – София в 1-седмичен срок от връчването на страните.

Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________

3