Определение № 153 от 14.01.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 153 гр. София, 14.01.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Бонева

Членове:

Боян Цонев

Мария Х. като разгледа докладваното от Боян Цонев Касационно гражданско дело № 20258002101569 по описа за 2025 година

Производство по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца по делото Д. Н. Н., подадена чрез процесуалния му пълномощник адв. Л. С. срещу решение № 335/27.12.2024 г., постановено по възз. гр. дело № 595/2024 г. на Добричкия окръжен съд. С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено първоинстанционното решение № 80/13.06.2024 г. по гр. дело № 195/2023 г. на Каварненския районен съд (КРС), са отхвърлени, предявените от жалбоподателя срещу В. В. Б., А. Д. Ш.-Ч. и Ч. Р. Ч., обективно кумулативно и субективно пасивно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 5 от ЗЗД за обявяване за нищожен договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № ..., том...., рег. № ..., дело № ... г. на нотариус с рег. № ... на НК, вписан в СлВп-К. с вх. рег. № 1352/09.07.2018 г., вх. рег. № .... г., том ..., акт ..., сключен между ответниците Ч., в качеството на продавачи, и ответницата Б., в качеството на купувач, имащ за предмет поземлен имот (ПИ) с идентификатор № ....., находящ се в [населено място] бряг, общ. К., ведно с построената в него до степен „груб строеж“, двуетажна вилна сграда с идентификатор ...., като привиден, прикриващ договор за покупко-продажба на недвижим имот, по който купувач е касаторът-ищец Н.; иск с правно основание чл. 17, ал. 1 от ЗЗД за обявявяне за действителен същия договор за продажба, като сключен между ответниците Ч., в качеството на продавачи, и касатора-ищец Н., в качеството на купувач; и иск с правно основание чл. 108 от ЗС, предявен само срещу ответницата Б., за предаване на касатораищец Н. владението на горния недвижим имот; в тежест на жалбоподателя са възложени разноските по делото.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок от процесуално легитимирана за това страна срещу подлежащо на касационно обжалване 1 въззивно решение. В жалбата се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на същото, поради нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на касатора, също чрез адв. С., като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са формулирани следните процесуалноправни въпроси: 1) как следва да процедира въззивният съд, когато първата инстанция не е изпълнила точно задълженията си във връзка с изготвяне на доклад с предписваното от чл. 146, ал. 1 от ГПК съдържание, респ. не е указал на страните необходимостта от доказване на определени факти съгласно чл. 146, ал. 2 от ГПК, и въззивната жалба съдържа оплакване за това нарушение на съдопроизводствените правила;

2) при какви предпоставки съдът може да допусне свидетелски показания за разкриване на симулация; 3) какво следва да е съдържанието на документ/изявление на страна по сделка, за да се счита същият за начало на писмено доказателство по смисъла на чл. 165, ал. 2 от ГПК;

4) представлява ли начало на писмено доказателство по смисъла на чл. 165, ал. 2 от ГПК (писмено изявление от другата страна по сделката, което прави вероятно твърдението за привидност) отговор по чл. 131 от ГПК, в който ответникът по иск за разкриване на персонална симулация, който е явна страна по сделката, признава осъществяването на преддоговорни отношения по покупко-продажба на имота само и единствено с ищеца, който е скритата страна по сделката, включително сключване на предварителен договор за покупко-продажба с него и получаване на капаро от него, и заявява, че до деня на нотариално изповядване на сделката не му е било известно, че друго лице ще е купувач на имота; 5) дадените по реда на чл. 176 от ГПК писмени обяснения от един от ответниците (друга страна, участвала в сделката) представлява ли изявление пред държавен орган (съд), съответно начало на писмено доказателство, и допустими ли са свидетелски показания за доказване на привидността; 6) може ли писмените доказателства, които по смисъла на чл.

165, ал. 2 от ГПК са основание за допускане на свидетели за разкриване на симулацията, да са обективирани в два или повече документа, чието значение да се преценява в тяхната съвкупност; 7) длъжен ли е въззивният съд, когато при направено оплакване във въззивната жалба относно фактическите констатации в първоинстанционното решение е пристъпил към обсъждане на събраните пред първата инстанция противоречиви свидетелски показания, при преценката на кои от тях дава вяра, да вземе предвид останалите данни по делото; 8) длъжен ли е въззивният съд, като съд по същество на спора, да обсъди всички доводи и възражения на страните и изложи собствени мотиви по тях; да обсъди доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, без да игнорира едни за сметка на други и без да преиначава смисъла им, включително направени от страните признания за релевантни за спора факти в отговора на исковата молба, както и в писмени обяснения по реда на чл. 176 от ГПК; 9) допустимо ли е при формиране на фактическите си изводи въззивният съд да кредитира свидетелски показания, установяващи фактическото предоставяне на парична сума за заплащане на продажна цена, в противоречие с нормата на чл. 164, ал. 1, т. 4 от ГПК;

10) допустимо ли е при формиране на фактическите си изводи и въз основа на тях правни такива, въззивният съд да се позове (обоснове) с професията (образованието) на 2 въззиваемия; 11) допустимо ли е доказването на персонална симулация чрез косвени доказателства (заплащане на цена, водене на преговори, снабдяване с документи, манифестиране на притежание на недвижимия имот) и длъжен ли е въззивният съд да обсъди системата от доказателствени факти, индициращи осъщественият в действителност факт; и 12) допустимо ли е въззивният съд да обосновава съдебното решение въз основа на писмено доказателство (sms и имейл кореспонденция, представена с вх. № 862/13.03.2024 г. по описа на PC К.), което не е прието от първоинстанционния съд (стр. 3 от протокол № 82/14.03.2024 г. по гр.д. № 195/2023 г. на КРС). Касаторът навежда допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като поддържа, че въззивният съд се произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следните от горните въпроси: по въпрос № 1 – в противоречие с решение № 50187/24.10.2022 г. по гр. д. № 4511/2021 г. на IV-то гр. отд., решение № 6/19.04.2019 г. по гр. д. № 1714/2018 г. на IV-то гр. отд., решение № 304/01.10.2015 г. по гр. д. № 2460/2015 г. на IV-то гр. отд., решение № 307/20.03.2012 г. по гр. д. № 284/2011 г. на II-ро гр. отд., решение № 104/28.06.2017 г. по гр. д. № 60061/2016 г. на I-во гр. отд., решение № 135/16.06.2015 г. по гр. д. № 6627/2014 г. на III-то гр. отд., решение № 60095/07.02.2022 г. по търг. д. № 1728/2020 г. на I-во търг. отд., решение № 80/24.07.2020 г. по търг д. № 57/2019 г. на I-во търг. отд., решение № 73/02.06.2017 г. по гр. д. № 3791/2016 г. на I-во гр. отд. и т. 2 от тълкувателно решение (ТР) № 1/2013 от 19.12.2013 г. на ОСГК; по въпроси №№ 2-4 – в противоречие с решение № 94/31.03.2015 г. по гр. д. № 5791/2014 г. на IV-то гр. отд., решение № 294/16.05.2024 г. по гр. д. № 2774/2023 г. на I-во гр. отд., решение № 544/06.01.2011 г. по гр. д. № 1053/2010 г. на III-то гр. отд., решение № 437/22.07.2004 г. по гр. д. № 907/2003 г. на Iво гр. отд., решение № 464/16.06.2010 г. по гр. д. № 1069/2009 г. на I-во гр. отд., решение № 193/05.01.2018 г. по гр. д. № 608/2017 г. на III-то гр. отд., решение № 19/13.03.2014 г. по гр. д.

№ 2159/2013 г. на III-то гр. отд., решение № 1414/1961 г. на II-ро гр. отд. на ВС, решение № 1691/1966 г. на I-во гр. отд. на ВС, решение № 10/13.02.2020 г. по гр. д. № 939/2019 г. на IVто гр. отд. и решение № 251/09.01.2015 г. по гр. д. № 7253/2013 г. на I-во гр. отд.; по въпрос № 7 – в противоречие с решение № 79/12.07.2017 г. по гр. д. № 3244/2016 г. на IV-то гр. отд. и решение № 60173/15.12.2021 г. по гр. д. № 1431/2021 г. на I-во гр. отд.; по въпрос № 8 – в противоречие с решение № 50115/18.03.2024 г. по гр. д. № 1493/2022 г. на IV-то гр. отд., решение № 311/27.01.2020 г. по гр. д. № 3463/2018 г. на IV-то гр. отд., решение № 184/19.01.2016 г. по гр. д. № 6394/2014 г. на III-то гр. отд., решение № 214/15.03.2017 г. по гр. д. № 112/2016 г. на IV-то гр. отд., решение № 377/16.02.2016 г. по гр. д. № 1160/2015 г. на IVто гр. отд., решение № 331/12.01.2016 г. по гр. д. № 1870/2015 г. на III-то гр. отд., решение № 22/01.02.2016 г. по гр. д. № 4447/2015 г. на IV-то гр. отд., решение № 226/08.12.2016 г. по гр. д. № 1349/2016 г. на III-то гр. отд., решение № 211/07.11.2017 г. по гр. д. № 4793/2016 г. на IV-то гр. отд., решение № 57/19.05.2017 г. по гр. д. № 3457/2016 г. на I-во гр. отд., решение № 36/24.03.2014 г. по търг. д. № 2366/2013 г. на II-ро търг. отд., решение № 800/22.03.2011 г. по гр. д. № 776/2009 г. на IV-то гр. отд., решение № 209/19.9.2016 г. по гр. д. № 861/2016 г. на IV-то гр. отд., решение № 235/04.07.2011 г. по гр. д. № 513/2010 г. на IV-то гр. отд., решение № 69/24.6.11 г. по гр. д. № 584/2010 г. на III-то гр. отд., решение № 22/19.3.2015 г. по гр. д. № 3

2979/14 г. на IV-то гр. отд. и решение № 251/2015 по гр. д. № 7253/2013 г. на I-во гр. отд.; по въпрос № 9 – в противоречие с решение № 126/10.10.2018 г. по гр. д. № 4602/2017 г. на III-то гр. отд. и решение № 192/23.01.2014 г. по търг. д. № 542/2012 г. на I-во търг. отд.; по въпрос № 11 – в противоречие с решение № 72/25.06.2018 г. по гр. д. № 1934/2017 г. на IV-то гр. отд.; и по въпрос № 12 – в противоречие с решение № 48/10.06.2021 г. по гр. д. № 3001/2020 г. на II-ро гр. отд. По отношение на останалите три въпроса №№ 5, 6 и 10 жалбоподателят сочи допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, като поддържа, че поради липса на практика на ВКС по тях, същите се явявали от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, и в тази връзка се позовава на т. 4 от ТР № 1/2009 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. В касационната жалба се сочи и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение, като в тази насока се поддържа, че липсата на фактически и правни съображения на въззивния съд водела до това основание или до немотивираност на акта по смисъла на чл. 236, ал. 2 от ГПК.

Ответницата В. Б., чрез процесуалния си пълномощник адв. К. Христова, в отговора на касационната жалба излага подробни съображения, че не са налице наведените от жалбоподателя основания за допускане на касационното обжалване, както и доводи за неоснователност на касационните оплаквания в жалбата.

Ответниците А. и Ч. Ч. не са подали отговори на касационната жалба.

За да постанови обжалваното въззивно решение, окръжният съд е посочил, че в исковата си молба касаторът е основал исковете си на следните твърдения: През пролетта на 2018 г. той открил процесния имот в [населено място] бряг по обява на агенция за недвижими имоти, който след оглед решил да закупи. С продавачите постигнали договорка имотът да му бъде продаден за сумата 15 000 евро и на 08.06.2018 г. сключили предварителен договор за покупко-продажба на имота, като на същата дата ищецът заплатил на продавачите капаро в размер 3 000 евро. Тъй като за сградата в имота не бил издаден акт-образец-14, той бил упълномощен на 19.06.2018 г. от продавача – ответницата Ш.-Ч., да извърши необходимите фактически и правни действия да се снабди със строителните и технически книжа, нужни за изповядване на сделката пред нотариус. След снабдяването на 06.07.2018 г. с последния документ, ищецът се уговорил с продавачите да изповядат сделката на 09.07.2018 г., като в нотариалния акт бъде посочена за купувач негова близка приятелка – ответницата Б., тъй като той не желаел да бъде публично известно, че е придобил недвижим имот, по причина, че бил кредитополучател по ипотечен кредит и задълженията му били събирани принудително по изпълнително дело. В деня на сключването на процесния договор от 09.07.2018 г. ищецът внесъл на каса по банковата сметка на продавача-ответник Ч. сумата 12 000 лв., с основание “продажна цена имот К. бряг“. Според ищеца, процесният договор бил нищожен, като привиден, сключен с привидна страна – налице била персонална симулация, като в уговорката по прикритото съглашение участвал ищецът, макар да не бил страна по привидната сделка. Действителната воля на страните по договора – продавачите-ответници Ч. и посочената за купувач ответница Б., а така също и на ищеца, била той да закупи имота на посочената цена. При тази симулация страните се били съгласили да изповядат договора 4 по начина, по който е изготвен от нотариуса, но нямали воля да бъдат обвързани по този начин.