Решение № 72 от 12.02.2024, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. Благоевград, 12.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Милена Каменова при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Вера Коева Въззивно гражданско дело № 20231200501279 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 40-03-119/07.11.2023г., подадена от Поделение за пътнически превози Пловдив към „БДЖ - Пътнически превози“ ЕООД, с ЕИК 1754056470228, представлявано от инж.А. С. Д. - Директор, чрез пълномощник, срещу Решение № 203/28.09.2023г., постановено по гр.д.

№ 378/2023г. по описа на РС Разлог.

С въззивната жалба решението се обжалва изцяло като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Оспорва се като неоснователен доводът на съда, че спорното правоотношение е било основно и поради това не е било възможно прекратяването му на основание чл.334, ал.1 КТ. Подробно се аргументира тезата, че се касае до сключен между страните договор за допълнителен труд по реда и условията на чл.114 от КТ, поради което за прекратяването му е относимо специалното основание по чл.334, ал.1 КТ.

1

Оспорва се и направения фактическия извод на съда, че ищецът е останал без работа на база на представените от тази страна доказателства регистрация в бюрото по труда установявала само факта на регистрация, както и от справката за трудови договори на ищеца също се твърди, че факта на оставяне на ищеца без работа за целия претендиран период е останал неустановен.

При поддържане на твърдения в горната насока се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на исковете като неоснователни, а по отношение на иска по чл.225, ал..1 КТ при евентуалност се поддържа, че евентуално е установено оставянето й без работа е за целия 6 месечен периода, а само за периода от освобождаването й от работа - 15.03.2023г. до 01.04.2023г.

Към въззивната жалба са представени като приложения бланка заявление за регистрация в Агенцията по заетостта, два броя отговори от МТСП от 12.04.2023г. и 22.01.2010г. без да е направено изрично искане за приемането им като писмени доказателства.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна.

Въззивната жалба се оспорва като неоснователна, а обжалваното решение се определя като правилно и законосъобразно. Твърди се, че при правилно установена фактическа обстановка съдът е установил, че предпоставка за законосъобразно прекратяване на правоотношението е било условието работникът да е работил по основен и по допълнителен трудов договор едновременно. Едва в тази хипотеза работодателят е могъл да прекрати допълнителното трудово правоотношение като отправи предизвестие от 15 дни до служителя. Поддържа се, че договорът по чл.114 КТ не е договор за допълнителен труд, независимо, че се намира в раздел 9, на глава 15 от КТ и работодателят не е имал право да прекрати правоотношението с ищеца на основание чл.334 КТ, тъй като процесният договор е бил за основен такъв, а не за допълнителен труд, поради което не е налице основанието ,послужило на работодателя да прекрати правоотношението.

Жалбата се оспорва и в частта, с която се твърди недоказаност на факта на оставане на въззиваемата страна без работа, като се изтъкват подробни доводи в тази насока. По отношение представените от жалбоподателя 2 писмени доказателства се възразява по приемането им като се твърди, че същите не са оспорени в съответните за това законови срокове.

Не се сочат доказателства и не се иска събиране на нови такива.

Съдът е оставил без уважение искането на въззивника за приемане на писмени доказателства, поради липса на процесуално основание в нито една от хипотезите на чл.266, ал.2, т.1 или т.2 или ал.3 ГПК. Не са твърдени нови обстоятелства, за които страната не е могла своевременно да посочи доказателства, не се сочи нововъзникнало обстоятелство, не се твърди допуснато от съда процесуално нарушение по събиране на доказателствата по делото.

Въззивната страна, редовно призована, не се представлява. С писмено становище се поддържа въззивната жалба и оспорванията в нея.

Въззиваемата страна, редовно призована, чрез процесуален представител оспорва жалбата. Поддържа доводите в писмения отговор. Не сочи доказателства.

Пред въззивния съд не са събрани нови доказателства.

Съдът, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите и съображенията, изложени от страните, като разгледа и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред РС Разлог е образувано по искова молба от Б. Х. П., с която против „Поделение за пътнически превози Пловдив към „БДЖ - ПП“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Васил Априлов“ № 3, ЕИК 1754056470228, представлявано от Директор ППП Пловдив А. Д. са предявени искове за: признаване уволнението на ищеца за незаконно и за отмяна на Акт за прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя №***, гр. П. от *** г. на работодателя Поделение за пътнически превози Пловдив към „БДЖ - ПП“ ЕООД, ЕИК 1754057470228, като незаконосъобразна, за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност – „чистач, подвижен железопътен състав“ в ответното дружество и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3 954.00 лв., представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ в размер на БТВ за времето, през което е останала без работа поради уволнението – от 3

15.03.2023г. до 15.09.2023 г. /т.е. за 6 месеца по 659 лв./, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й заплащане, както и разноските по делото.

Твърденията на ищеца, изложени в исковата молба, са, че е била назначена на длъжност „чистач, подвижен железопътен състав“ в ответното дружество със сключване на о в трудов договор от 18.04.2022 г. за работа през определени дни от месеца, на основание чл. 114 от КТ във вр. чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ с място на работа - ППП - Пловдив /пункт Д./. Сочи се, че със заповед № 114/23.01.2023 г.трудовото й възнаграждение било определено в размер на 659.00 лв., считано от 01.01.2023 г., а с предизвестие от 23.02.2023 г., ответникът уведомил, че ще прекрати трудовото й правоотношение след изтичане на законния срок от 15 дни, като срокът на предизвестието започва да тече от следващия ден от получаването му. С Акт за прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя № ***, гр. П. от *****г., работодателят прекратил трудовото й правоотношение, на основание чл. 344, ал. 1 от КТ, считано от 15.03.2023 г.

Обосновава се, че акта за прекратяване на трудовото й правоотношение е незаконосъобразен. Сочи се, че разпоредбата на чл. 334 от КТ е приложима само по отношение на договорите, посочени като такива за допълнителен труд, а сключеният с ищцата договора по чл. 114 от КТ не е такъв за допълнителен труд, независимо, че се намира в раздел 9 на глава 15 от КТ, тъй като е основен за нея, а не за допълнителен труд. Предвид незаконното й уволнение, ищцата счита, че ответникът й дължи обезщетение по чл. 225 от КТ в размер на БТВ за времето през което е останала без работа - от 15.03.2023 г. до 15.09.2023 г. в общ размер от 3954 лв.

При поддържане на твърдения в горната насока се обоснова правен интерес от предявяване на исковете с правно основание чл.344, ал.1-3 КТ вр. с чл.225, ал.1 КТ.

Ответната страна оспорва исковете по същество като неоснователни.

Подробно се обосновава тезата, че сключеният между страните е по чл.114 КТ – договор за допълнителен труд, който е специфични от гледна точка на съдържание и за чиято регламентация са уредени изрични правила, включително и специално основание за прекратяване на този вид правоотношение. При подробни съображения в тази насока исковете се 4 определят като неоснователни и се иска отхвърлянето им.

С обжалваното решение съдът е уважил исковете, като е признал за незаконно уволнението на Б. Х. П., отменил е като незаконосъобразен, Акт за прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя № ***, гр. П. от *** г. на работодателя Поделение за пътнически превози Пловдив към „БДЖ - ПП“ ЕООД, ЕИК 1754057470228, с който на основание чл. 334, ал. 1 от КТ е прекратено трудовото правоотношение на ищцата, възстановил е ищцата на заеманата преди уволнението длъжност - „Чистач, ПЖПС“ във Вагонно депо Пловдив - Дейност по почистване Пловдив/Пункт Д. и ответника е осъден да й заплати сумата от 3954 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат на незаконното уволнение за период от 15.03.2023г. до 15.09.2023г., ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба - 19.04.2023г. до окончателното изплащане на дължимото. С решението е допуснато предварително изпълнение по отношение на обезщетението по отношение на главницата и ответната страна е осъден да заплати разноските по делото и дължимите държавни такси.

От събраните писмени доказателства се установява следното:

Не се спори между страните, а и се установява от представените по делото и приети писмени доказателства от личното трудово досие на Б. Х. П., че с трудов договор № ***от *** г. за работа през определени дни от месеца /л.9 РС/ ищцата е назначена на длъжност „чистач, по железопътен състав“. В трудовия договор е отбелязано, че се сключва на основание чл. 114 от КТ във вр. чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ за работа през определени дни от месеца за неопределено време с продължителност на работното време: 120 часа в месеца, по одобрен от работодателя график. В т. 9 от трудовия договор е посочено, че договорът се прекратява по общия ред, установен в закона или с предизвестие от една от страните със срок 15 дни. С допълнителни споразумения е определян графика за работа, както и е променяно основното трудово възнаграждение на служителя.

На 30.12.2022г. страните са сключили Допълнително споразумение № *** с което на основание чл.119 КТ вр. с чл.114 и чл.115 КТ, считано от 01.01.2023г. са уговорили работно време през определени дни от месеца по одобрен график – общо за 120 часа месечно за всеки от месеците януари, февруари и март. В споразумението изрично са посочени конкретните дати и 5 часове, през които ищцата е поела задължение да полага труд при работодателя.

С предизвестие с изх. № *** от **** г., ищцата е предизвестена, че след изтичане на законния срок от 15 дни трудовото й правоотношение ще бъде прекратено на основание чл. 334, ал. 1 от КТ.

С акт за прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя № ***от ****г., издадено от Директора на ППП Пловдив е прекратено трудовото правоотношение на ищцата на основание чл. 334, ал. 1 от КТ. Като мотиви за прекратяване на трудовото правоотношение е посочено трудовият договор може да бъде прекратен с предизвестие от 15 дни.

От справка за актуалното състояние на действащи трудови договори е видно, че към датата на сключване на трудов договор № 74 от 18.07.2022 г. за работа през определени дни от месеца ищцата е назначена на длъжност „чистач, по железопътен състав“ не е имала друг действащ трудов договор.

От приетата по делото съдебно - счетоводна експертиза се установи, че последният пълен отработен месец на ищцата при отработени 120 часа по утвърден график е м. януари 2023 г., за който е начислено и осчетоводено БТВ с постоянен характер в размер на 659.00 лв. Въз основа на направените констатации вещото лице е стигнало до извода, че размерът на обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ, изчислено на база брутното трудово възнаграждение на ищцата за пълният отработен месец, предхождащ уволнението - м. януари 2023 г. за периода от 15.03.2023 г. до 15.09.2023 г. е 3 954 лв.

Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

При служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което следва да бъдат обсъдени доводите на жалбоподателя, изложени във въззивната жалба относно правилността му в оспорваните части. По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл.269, ал.1, изр.2 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания за неправилно формираните от съда изводи, с изключение на 6 случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните /т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.