Решение № 3118 от 18.10.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3118 гр. Варна, 18.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Виолета Кожухарова при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова като разгледа докладваното от Виолета Кожухарова Гражданско дело № 20223110101722 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на искова молба от „В. и к. В.” ООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, *, представлявано от управителя В. В. срещу Г. В. М., с адрес: гр. Варна, *, с искане до съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: 356.95 лв., представляваща остатък от дължима главница за периода от 16.04.2020 г. до 16.06.2021 г., за фактурирани В и К – услуги по партида с абонатен номер *, за които са издадени фактури за периода от 21.04.2020 г. до 17.06.2021 г., за обект-имот, находящ се в гр. Варна, *, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 07.07.2021 г. до окончателното изплащане на задължението; 16.50 лв., представляваща остатък от мораторна лихва за периода от 18.06.2020 г. до 04.07.2021 г., като върху главницата не е начислявана лихва за забава за периода от 13.03.2020 г. до 09.04.2020 г., съгласно чл. 6 ЗМДВИП и §5 ЗИД на ЗМДВИП, за което вземане по ч. гр. д. № 9931 по описа на ВРС за 2021 год. е издадена Заповед № 3280/09.07.2021 год. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.

410 ГПК.

В исковата молба се излага, че отношенията между страните произтичат от чл. 2, ал. 1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (обн. в „ДВ”, бр. 18/2005 г., с посл. изм.) и от общите условия за предоставянето на В и К - услуги на потребителите от В и К - оператор „В. и к. - В.” ООД. Ответникът не е заплащал предоставяните от 1 ищцовото дружество услуги, поради което е инициирано заповедно производство, в рамките на което по ч. гр. д. № 9931/2021 г. на Варненски районен съд е издадена заповед за изпълнение № 3280/09.07.2021 г.

Ответникът – Г. В. М., чрез особен представител, депозира писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК, в който излага съображения за допустимост и неоснователност на предявените искове. Оспорва се качеството на потребител на лицето, както и доставката на фактурираното количество ВиК услуги. Възразява се срещу начина на отчитане на ВиК – услугите, като намира, че същият не е съобразен с разписаните в ОУ правила. Отправя искане за отхвърляне на предявените искове изцяло.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК.

Вземането, предмет на заповедта за изпълнение е основано на разпоредбите на чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Исковете с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, са предявени в рамките на предвидения в закона преклузивен едномесечен срок от получаване на указанията по чл. 414 ГПК от заповедния съд и при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч. гр. д. № 9931/ 2021 г. на ВРС.

В тежест на ищеца е да установи, при условията на чл. 154, ал. 1 ГПК, съществуване на вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение, а именно: наличие на облигационна връзка между страните, с твърдяния предмет, от която да е възникнало задължение за потребителя за заплащане на цените на предоставените ВиК услуги, както и изпълнение на задълженията си по договора, т. е. че е предоставил дължимата услуга и нейната стойност.

В тежест на ответника е да установи погасяване на задължението.

Съгласно дефиницията, дадена в § 1, т. 2, б. „б” от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и ОУ на ВиК оператора, „потребители“ са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги. Ето защо следва, в предвид данните от справката от Службата по вписвания (л.

67, 68), следвада се приеме, че ответникът е потребител на ВиК услуги по смисъла на § 1, т. 2, б. „б” от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги.

Отношенията между водоснабдителните предприятия и потребителите се уреждат с Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Съгласно чл. 14 от тази наредба, отношенията 2 между страните се уреждат с писмен договор, който се предлага от водоснабдителното предприятие. Тази разпоредба касае потребителите, които се присъединяват към водоснабдителната мрежа при действието на посочената наредба. С влизането в сила на Наредба № 4 в § 3 е предвидено, че условията и редът, при които съществуващите водопроводни и канализационни отклонения, собственост на потребителите, се предоставят за експлоатация на оператора, се определят с общите условия за получаване на услугите ВиК и се конкретизират с договорите за предоставяне на услугите ВиК. От това следва, че за заварените потребители, които не са сключили предвидените в чл. 3 на Наредба № 9 и в чл. 14 на Наредба № 4 договори, намират приложение общите условия на доставчика, като, ако потребителят желае различни условия от общите, последните следва да бъдат конкретизирани с писмен договор. От изложеното следва, че в случаите, когато се касае за обект, който е свързан към водопреносната мрежа преди влизането в сила на Наредбата и ползва услугите на водоснабдителното предприятие, самият факт на ползването е достатъчен да се приеме наличие на договорни отношения между страните, които се уреждат от общите условия на доставчика.

В настоящата хипотеза, данните по делото (справка за недобора на частен абонат, експертното заключение) установяват наличие на открита на името на ответника в ищцовото дружество партида, а също и факта на присъединяване на конкретния обект към водопреносната мрежа, поради което се налага извод за наличие на валидна облигационна връзка между страните, правилата в отношенията между страните по която се уредени от Наредба № 4/ 14.09.2004 г. За обекта е определен абонатен № *, чийто титуляр към м. април 2019 г. е ответника.

Няма спор между страните по отношение на цените, по които следва да бъдат заплатени предоставените услуги.

За да се приеме, че за абоната е налице възникнало задължение, в тежест на ответното дружество е да установи, че осчетоводеното количество ВиК услуги е реално доставено. В тази връзка следва да бъде съобразен представения на л. 73 констативен протокол, съставен в присъствието на Г.

М. и подписан от последния. С подписа си положен в протокола, ответникът удостоверява, че е запознат и е съгласен с показанията на средството за търговско измерване – 398 куб. м., респ. със стойността на начислените количества ВиК услуги .

В тази връзка, следва да се приеме, че представеният протокол от 10.10.2022 г., установява основание за начисляване на посочените в същия количества на ВиК услуги за периода до 10.10.2022 г., в който попада и този, за който са издадеи и процесните фактури.

Изложеното обуславя извода, че за ответника е възникнало задължение за заплащане на количества ВиК услуги, възлизащи на стойност на 356.95 лв., представляваща остатък от дължима главница за периода от 16.04.2020 г. до 3

16.06.2021 г., за доставени В и К – услуги по партида с абонатен номер *, за които са издадени фактури за периода от 21.04.2020 г. до 17.06.2021 г., за обект-имот, находящ се в гр. Варна, *. Размерът на задълженията по посочената фактура е установен по безспорен начин от заключението на съдебно – счетоводната експертиза, кредитирана от съда като обективно и компетентно изготвено, кореспондиращо с останалия доказателствен материал, събран по делото.

По изложените съображения се налага извод за основателност на претенцията, поради което и същата следва да бъде уважена, на основание чл.

415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД.

На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, основателна е и акцесорнатата претенция за установяване на вземане в размер на 13.86 лв., представляваща мораторна лихва за 25.05.2019 г. до 07.08.2021 г., като върху главницата не е начислявана лихва за забава за периода от 13.03.2020 г. до 09.04.2020 г., съгласно чл. 6 ЗМДВИП и §5 ЗИД на ЗМДВИП, поради което и следва да бъде уважена.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 75.00 лв. – разноски в заповедното производство, определени съобразно уважената част на претенциите (арг. ТР № 4/ 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/ 2013 г., ОСГТК, т. 12).

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят и извършените за водене на настоящото производство разноски, в размер на 675.00 лева.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Г. В.

М., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, *, дължи на „В. и к. - В.” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, *, представлявано от управителя В. В., сумите от 356.95 лв. (триста петдесет и шест лева и деветдесет и пет стотинки), представляваща остатък от дължима главница за периода от 16.04.2020 г. до 16.06.2021 г., за фактурирани В и К – услуги по партида с абонатен номер *, за които са издадени фактури за периода от 21.04.2020 г. до 17.06.2021 г., за обект-имот, находящ се в гр. Варна, *, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 10.08.2021 г. до окончателното изплащане на задължението и 13.86 лв. (тринадесет лева и осемдесет и шест стотинки) , представляваща мораторна лихва за 25.05.2019 г. до 07.08.2021 г., като върху главницата не е начислявана лихва за забава за периода от 13.03.2020 г. до 09.04.2020 г., съгласно чл. 6 ЗМДВИП и §5 ЗИД на ЗМДВИП, за което вземане по ч. гр. д. № 9931 по описа на ВРС за 2021 год. е издадена Заповед № 3280/09.07.2021 год. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.

4

410 ГПК, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

ОСЪЖДА Г. В. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, *, да заплати на „В. и к. - В.” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, *, представлявано от управителя В. В., сумата от 75.00 (седемдесет и пет), представляваща разноски в заповедното производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА Г. В. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, *, да заплати на „В. и к. - В.” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, *, представлявано от управителя В. В., сумата от 675.00 (шестстотин седемдесет и пет) лева, представляваща разноски в настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Присъдените в полза на ищеца суми сума могат да бъдат доброволно заплатени от ответника по следните начини:

-чрез банков превод - по сметка с IBAN:*; BIC:*; открита в „* * *“ АД -в брой на касите на „В. и к. - В.“ ООД посочени на www.vikvarna.com, на „* *“, на „*“ или “*“

-чрез електронните системи за разплащане: * или *.

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 5