Решение № 533 от 24.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 533 гр. София, 24.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-5 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Десислава Янева-Димитрова при участието на секретаря Светлана Д. Тодорова като разгледа докладваното от Десислава Янева-Димитрова Гражданско дело № 20221100103030 по описа за 2022 година

Предявени са от „Първа инвестиционна банка“АД против С. Г. В. искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 430, ал.1 и ал.2 от ТЗ и чл.79, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 21.07.2006 г. сключил със С. Г. В. договор № 94 КР-АА0176/21.07.2006г., съгласно който отпуснал кредит на ответницата в размер на 75 000 лв., а тя поела задължение да го върне при условията на договора. Тъй като ответницата не изпълнявала задълженията си за връщане на кредита, съгласно погасителен план № 1 към договора, ищецът обявил кредита за предсрочно изискуем с покана-уведомление № 003218/19.01.2018 г., връчена на 02.04.2018 г., чрез ЧСИ С.Я., по реда на чл.47 от ГПК. След изтичане на посочения в поканата седемдневен срок кредитът станал предсрочно изискуем, ситано от 09.04.2018 г. Ищецът сочи в исковата молба и друга дата на предсрочна изискуемост на кредита – 15.05.2018 г., като се позовава на раздел XI, чл.29.2, б.“а“ от договора за кредит. Към 22.05.2018 г. ответницата дължала сумата от 109 241.24 лв. по договора за кредит, от която 67 353.92 лв./главница/, 25331лв./просрочена договорна лихва за периода 21.06.2012 г. - 15.05.2018 г./, 16 055.82 лв./просрочена наказателна лихва за периода 21.10.2011 г. - 22.05.2018 г./, 440.50 лв./такса за подновяване на учредена в полза на банката ипотека/, 60 лв./разноски по събиране на вземането за връчване на покана – уведомление за предрочна изискуемост чрез ЧСИ С.Я./, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.05.2018 г. до окончателното изплащане. За посочените суми ищецът се снабдил със заповед по чл.417 от ГПК по чгр.д. № 34629/2018 г. на СРС, но ответницата поладал възражение по чл.414 от ГПК срещу заповедта, поради което същата не могла да 1 влезе в сила. При така изложените твърдения моли съда да приеме за установено по отношение на ответницата, че дължи сумата от 78 288.65 лв., от която 64 253.49 лева/вноски за главница за периода 21.05.2013 г.-21.10.2012г. за срок от пет години/; 6 484.92 лв./вноски за договорна лихва за периода 21.05.2015 г. – 15.05.2020 г. за три години/; 7 049.74 лв./наказателна лихва за периода 21.05.2015 г. – 22.05.2020 г./, 440.50 лв./ такса за подновяване на учредена в полза на банката ипотека/; 60 лв. /разноски за връчване на покана –уведомление за предсрочна изискуемост чрез ЧСИ С.Я./, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.05.2018г. до окончателното изплащане. Претендира направените в исковото и в заповедното производство разноски.

Ответницата оспорва исковата молба като недопустима и неоснователна. Исковата молба била недопустима, тъй като не отговаряла на изискването на чл.415 от ГПК и противоречала на чл.417, т.2 от ГПК. Исковата молба била неоснователна, тъй като вземанията били погасени по давност. Ответницата оспорва предсрочната изискуемост на кредита да е настъпила при връчване на покана – уведомление № 003218/19.01.2018 г..

Оспорва тази покана да й е била връчена. Твърди, че предсрочната изискуемост на кредита настъпила далеч по-рано, при връчване на уведомително писмо № 283-35/07.02.2013 г.

Самият факт, че ответницата разполагала с това писмо, доказвал, че същото й е било връчено на 07.02.2013 г. Към датата на подаване на заявлението от банката по чл.417 от ГПК по чгр.д. № 34629/2018г. на СРС била изтекла давност от 5 г. и 3 месеца. На следващо място ответницата оспорва предявените искове по размер. Твърди, че изчисленията от извлечението от счетоводните книги на банката не съответствали на представения погасителен план – приложение № 1, нито съответствали на посочените в исковата молба суми. Поддържа, че самият погасителен план не й бил връчен и не била изразила съгласие същият да е част от договора. Оспорва истинността на погасителния план. Твърди, че първите страници на този план били подменени и не били част от действителния план.

Месечните погасителни вноски включвали главница и лихва и действителното им съотношение било коренно различно от посоченото съотношение в представения от ищеца погасителен план. Направените от ответницата плащания погасили главницата в значително по-голям размер от посочения от ищеца. На следващо място твърди, че размерът на лихвата не бил правилно определен, съгласно чл.9.2 и чл.9.3 от договора. Поддържа, че договорът за кредит бил нищожен, поради неравноправност, на основание чл.142, чл.143 -148 от ЗЗП и чл.3 от Директива 93/13 на Съвета на ЕС, както и поради това, че бил сключен в нарушение на Закона за потребителсикя кредит, Закона за ипотечния кредит, чл.6 и чл.20 от ДЕС, чл.47 от ХОПЕС, чл.13 ЗНА, чл.5, ал.4 от КРБ и чл.26 от ЗЗД. Твърди, че дори и само отделни клаузи от договора да били нищожни, тези клаузи не било възможно да бъдат заместени от повелителни норми на закона, поради което целият договор бил нищожен. Договорът бил типов, бланков и не бил индивидуално уговорен. С допълнение към отговора, подадено в срока по чл.131 от ГПК, ответницата сочи като неравноправни следните клаузи от договора чл.9.1, чл.9.2, чл.9.31, чл.11 и чл.42б, чието съдържание не било ясно. Конкретно за клаузата на чл.9.1 от договора поддържа, че в нея били посочени чл.9а и чл.9б, каквито изобщо липсвали в текста на договора; не било посочено по какъв начин, при какви 2 показателни се събира лихвата; анюитетната вноска не била разбита по конкретни пера; вместо това разпоредбата препращала към погасителния план. Недопустимо било договорът да препраща към погасителния план, който се явявал допълнителна част към него. В договора било посочено, че погасителният план можел да се променя без знанието и съгласието на кредитополучателя само на база на преценка на кредитора и на основание на тарифата. Твърди още, че договорът за кредит бил нищожен, поради липса на представителна власт за лицата, които го подписали от името на банката, а липсата на представителна власт сочела на липса на съгласие от страна на банката за подписване на договора. Моли съда да отхвърли исковете и да осъди ищеца да й заплати направените по делото разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на исковете:

Предявени са установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.

430, ал.1 и ал.2 от ТЗ и чл.79, ал.1 от ЗЗД, за установяване на задължения, за които е издадена заповед по чл.417 от ГПК от 04.09.2018 г. по чгр.д. № 34 629/2018г. на СРС.

Исковете за установяване на задълженията на ответницата за заплащане на договорна лихва и наказателна лихва са частично недопустими, поради липса на правен интерес, а именно за периода от 15.05.2018 г. до 15.05.2020 г. по иска за договорна лихва и в частта за периода 22.05.2018г. до 22.05.2020 г. по иска за наказателна лихва. Исковете са недопустими в тези части, тъй като заповедта по чл.417 от ГПК по чгрд. № 34 629/2018г. на СРС е издадена за договорна лихва за периода 21.06.2012 г. до 15.05.2018 г., не и за периода след 15.05.2018 г. до 15.05.2020 г. и е издадена за наказателна лихва за периода 21.10.2011 г. до 22.05.2018г., не и за периода след 22.05.2018 г. до 22.05.2020 г. След като не е издадена заповед по чл.417 от ГПК за посочените задължения, липсва правен интерес от предявяване на установителни искове за същите. По същите съображения е недопустимо приозводството и в частта, в която се иска установяване дължимост на законна лихва върху главницата, считано от 22.05.2018г. до 30.05.2018г., за който период не е издадена заповед по чл.417 от ГПК. По изложените мотиви производството по делото в тези части следва да бъде прекратено.

Недопустим е и предявеният иск за установяване на съществуването на вземането за разноски, направени в заповедното производство. В този смисъл е т.10.в. от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Иск за установяване на дължимостта на разноски изначално е недопустим. Процесуалният закон изчерпателно е уредил способите, чрез които да се реализира отговорността за разноски на страните, и претендирането им като предмет на самостоятелен иск е недопустимо, поради погасяването на тази правна възможност извън процеса, за който направените разноски се отнасят. Разноските в заповедното производство представляват последица от уважаване на заявлението и са изрично разграничени от задължението на длъжника в съдържанието на заповедта за изпълнение - чл.412, т.6 ГПК. По изложените съображения производството по делото следва да бъде прекратено, на основание чл.130 от ГПК, по отношение на предявения 3 иск за установяване дължимостта на разноските, направени в заповедното производство.

По исковете с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 430, ал.1 и ал.2 от ТЗ и чл.79, ал.1 от ЗЗД:

За да бъдат уважени предявените искове трябва да е доказан следният фактически състав: 1/съществуването на договор за кредит и неговото съдържание, както и обстоятелството, че кредитът е бил предоставен; 2/да е настъпила предсрочна изискуемост на кредита; 3/размерът на задълженията да е определен, съгласно условията на договора.

Исковата молба е препратена от Софийски районен съд на СГС, тъй като един от предявените искове/установителен иск по чл.422, ал.1 от ГПК за вноски за главница за периода 21.05.2023 г. – 21.04.2018г./ е с цена над 25 000 лв. Всички останали искове са с цена под 25 000 лв. Тъй като районният съд е компетентен да разгледа исковете с цена под 25 000 лв., извършените от него процесуални действия по събиране на доказателства по делото и откриване на производство по чл.193, ал.1 от ГПК по оспорване на представения по делото погасителен план запазват своето действие спрямо тези искове. По отношение на иска за установяване дължимостта на вноските за главница в размер на 64 253.49 лв. за периода 21.05.2024 г. - 21.04.2018 г. е извършен доклад от СГС в съдебно заседание от 23.11.2022г., както и по останалите искове. По отношение на иска с цена над 25 000 лв. - настоящият състав приема писмените доказателства, представени от страните, и е събрал допълнителни доказателства по делото – изслушани са счетоводни експертизи, назначени при провеждането на производството пред СГС.

Видно от договор № 94КР-АА-0176/21.07.2006г., сключен между „Първа инвестиционна банка“ АД и С. Г. В./кредитополучател/ банката е поела задължение да предостави кредит на ответницата в размер на 75 000 лева, а тя е поела задължение да върне кредита при условията на договора. Кредитът е отпуснат при следните параметри на кредитното задължение: цел на кредита – за погасяване на съществуващи задължения и закупуване на недвижим имот; кредитът се погасява на равни месечни вноски, всяка с падеж и размер, посочени в погасителен план – приложение №1, неразделна част от договора; срок за погасяване на кредита – до 21.07.2036 г.; годишен лихвен процент – основния лихвен процент на БНБ, увеличен с надбавка от 4.31 пункта. При промяна на годишния лихвен процент на БНБ, договореният процент се промена, без да е необходимо предоговаряне/чл.9.3/. При просрочие вноските се олихвяват с договорения в т.9, съответно по б.“а“ и „б“, лихвен процент плюс наказателна надбавка от 20 пункта. В раздел VI, т.12-15 са уредени дължимите такси и комисионни. В раздел XI, т.29-30 е уредена предсрочната изискуемост на кредита. Съгласно чл.29.2, б.“а“ от договора, банката има право да обяви кредита за предсрочно изскуем с писмено предизвестие, в случай, че кредитополучателят не извърши което и да е плащане повече от 5 работни дни след датата, на което плащането е станало изискуемо.

Представен е погасителен план – приложение № 1 към договора от 21.07.2006 г., чиято автентичност е оспорена от ответницата.

4

С писмо изх. № 283-35/07.02.2013 г. банката е уведомила ответницата, че поради неизпълнение на задълженията по процесния договор задължението й е изцяло предсрочно изискуемо./л.41 от гр.д. № 29783/2020 г. на СРС/.