Решение № 487 от 27.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 487 гр. София, 27.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александра Йорданова

Членове:

Стоян Михов

Десислава П. Генова при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АТ. СТОЯНОВА в присъствието на прокурора Т. Ал. С. и Х. Бл. К. като разгледа докладваното от Десислава П. Генова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241100606328 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава XXI НПК

С Присъда от 04.07.2024 г. по н.о.х.д. № 9804/2020г., с която Софийският районен съд (НО, 18 с-в), е признал подсъдимия М. М. С., ЕГН: ********** за ВИНОВЕН в извършено престъпление по чл. 325, ал.2 вр. ал.1 НК, като му е наложил наказание "ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за срок от „ЕДНА ГОДИНА“, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим, като подсъдимият е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 325, ал.4 вр. ал.2 , вр. ал.1 вр. чл.28,ал.1 НК.

Срещу първоинстанционния съдебен акт е подадена въззивна жалба №108500, постъпила в СГС на 10.10.2024 г. от служебен защитник на подсъдимия М. М. С., ЕГН:

**********, в която се изразява недоволство срещу акта, като се твърди, че обвинението не било доказано по безспорен и несъмнен начин, както и при индивидуализация на наказанието не се е взело под внимание приложението на чл.66 НК. В тази връзка се моли за отмяна на Присъдата като неправилна и необоснована.

В съдебно заседание на въззивния съд, проведено на 28.05.2025 г. подсъдимият М. М.

С., ЕГН: **********, редовно призован, не се явява. В залата се явява адв. И. С. И., определен за служебен защитник от САК. Последният поддържа въззивната жалба, че присъдата на СРС е неправилна поради това, че е незаконосъобразна, необоснована и несправедлива, като съображенията му за това са, следните - СРС е направил неправилен 1 анализ на доказателствената съвкупност, съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели, до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия. Моли въззивният съд да приеме, че не са изпълнени процесуалните предписания на чл. 14, ал. 1 НПК, гарантиращи правилното формиране на вътрешното убеждение на първостепенния съд в съответствие със събраните и проверени доказателства при акуратното им обективно, всестранно и пълно изследване на същите, анализирани и оценени поотделно и в тяхната взаимовръзка. Изказва становище за неясноти във фактическата обстановка, довели до неправилно формирани правни изводи от страна на първоинстанционния съд. Моли се за отмяна на акта на основание чл. 335, ал. 2 НПК и връщане на СРС за разглеждане от друг състав. В случай, че делото не се върне на СРС за разглеждане от друг състав, то се моли за обявяване на подсъдимия за невиновен на основание чл. 336, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 304 от НПК. В условията на евентуалност на основание чл. 334, т. 3 във вр. с чл. 337, ал. 1, т. 3 НПК моли да бъде изменена присъдата на Софийски районен съд в осъдителната й част и наказанието от една година „лишаване от свобода“ при „общ“ режим, да бъде отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК с три годишен изпитателен срок.

Представителят на държавното обвинение оспорва въззивната жалба, но изказва становище, че е допуснато съществено процесуално нарушение от първоинстанционния съд, поради което моли да бъде отменена присъдата. В случай, че въззивният съд прецени, че не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, то моли за потвърждаване на Присъдата.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалваната присъда, изложеното във въззивните жалби и допълнения към тях, вкл. и доводите на страните в проведеното съдебно заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение, извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл.314 НПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок по чл. 319 НПК от процесуално легитимирано лице, следователно е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Въззивната инстанция по начало действа като контролнорешаваща такава и е значително ограничена във възможностите си да отменя присъдите и да връща делата за ново разглеждане, тъй като разполага с правомощия да събира непосредствено всякакви доказателства и да установява нови фактически положения, като дори по силата на чл.335, ал.2 НПК може да отстранява допуснати от основния съд процесуални нарушения.

Въззивното производство обаче не може да замести първоинстанционното такова и в тази вр.

ВКС е последователен в позицията си - т.напр. в Решение № 20/02.06.15г. на ВКС по н.д. № 1686/14г., II н.о. аргументирано е развита тезата, че въззивният съд не разполага всякога с правомощията на „втора първа инстанция“ и като такава, процедира само при надлежно проведено първоинстанционно производство, приключило с валиден съдебен акт, а в 2 предвидените в чл.335 НПК законови хипотези задължително връща делото за ново разглеждане, доколкото се установяват отстраними процесуални нарушения, които тя не може самостоятелно да поправи.

Настоящата въззивна инстанция констатира, че е налице такова процесуално нарушение, което е от категорията на абсолютните и следователно не може да бъде отстранено от контролиращата инстанция. Това процесуално нарушение се изразява във факта, че след отвод на първия съдия докладчик, определен на делото, а именно председателят на 13-ти състав на НО, СРС и разпределянето на делото на нов съдия докладчик, в случая на 18-ти състав на НО, СРС същият не е провел разпоредително заседание. Разпоредителното заседание представлява етап от наказателното производство, въведен с измененията в Наказателно-процесуалния кодекс от 2017 г. и се провежда само в първа инстанция по дела от общ характер след внасяне на обвинителния акт в съда и преди започване на съдебното производство по същество. Функцията на разпоредителното заседание да реши дали са налице условия за разглеждане на делото, е отразена във въпросите, които се решават в него. В разпоредителното заседание се обсъждат само допуснатите отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, на пострадалия или на неговите наследници. В съдебната фаза, която е централна, в хода на съдебното следствие следва да се осъществи пълноценно събиране на доказателства и решаващият съд не може да търпи ограничения при формиране на вътрешното си убеждение по оценка на доказателствата. Въззивният съд не възприема становището на районния съдия, обективирано в Определение от 13.09.2023 г. ( находящо се на лист 660 – 661 от съдебното дело на първоинстанционния съд) на новия съдия докладчик, в който той обяснява защо не смята, че при приемането на делото от него, следва да се провежда разпоредително заседание и защо същият е на мнение, че следва да продължи от там, от където е било прекъснато делото от предишния съдебен състав. В трайната съдебна практика на ВС на РБ и на ВКС, се приема, че при смяната на член от съдебния състав, разглеждането на делото започва отначало с оглед принципа за неизменност на състава на съда, въведен в чл. 258 НПК. Изискването на чл. 258 НПК е делото да се разгледа от един и същ състав от началото до приключването на съдебното заседание с постановяване на акт по съществото му, като това изискване не е самоцелно, а е ориентирано към обезпечаване на правилното формиране на вътрешното съдийско убеждение. А това е постижимо, ако един и същ е съставът, който събира доказателствата и постановява крайния акт по съществото на делото. Изискването на чл. 258 НПК за неизменност на състава на съда произтича от заложеното в чл. 18 НПК начало на непосредствеността, като единствено разглеждането му във връзка с това начало и всички негови аспекти, сред които е и основаване на съдебното решение по делото върху доказателствата, които съдът е събрал и е проверил лично, може да позволи достигане до съществените негови особености./ в този смисъл Решение № 435 от 3.XI.1994 г. по н. д. № 345/94 г., I н. о. на ВС; Решение № 224 от 17.IV.1995 г. по н. д. № 115/94 г., II н. о. на ВС;

Решение № 595 от 28.09.2004 г. по н. д. № 171/2004 г., II н. о. на ВКС; Решение № 702 от 10.01.1998 г. по н. д. № 673/1997 г. на ВКС, II н. о.; Решение № 103 от 16.02.2010 г. по н. д.

3

№ 707/2009 г., I н. о. на ВКС, Решение № 71 от 5.06.2018 г. на ВКС по н. д. № 246/2018 г., I н. о., НК /. Принципът за неизменност на състава е ключов за гарантиране на справедлив процес и с оглед чл.6 ЕКПЧ, защото обезпечава процесуална стабилност, осигурява равен достъп до защита, и предотвратява произвол в оценката на доказателства. В разпоредително заседание се извършва по вътрешно убеждение преценка за справедливостта на производството по отношение на процесуалните нарушения, като съдебният състав се ангажира със становище по всички въпроси по чл.248, ал.1 НПК, така че с тази преценка не може да бъде обвързан друг съдебен състав, ако не се спази принципът на неизменността. В това заседание съдът се произнася и по искания за събиране на нови доказателства, което също се свързва с изискванията за неизменност. И не на последно място в разпоредителното заседание се решава и въпросът за преклузиите в наказателния процес, поради което е напълно нормално принципът на неизменност на състава да съда да се прилага именно от този етап на съдебната фаза на производството. След като това е така и след като чл. 248, ал.

1, т. 7 НПК предвижда в разпоредителното заседание съдът да се произнесе по доказателствените искания на страните, се приема, че делото следва да се разглежда от един и същи състав от момента на започване на разпоредителното заседание до момента на постановяване на присъдата. В настоящия случай обаче, това не се е случило, т.е стадий от развитието на съдебната фаза на производството не е реализиран, а това съставлява абсолютно нарушение на процесуалните правила, а именно такова по чл. 348, ал. 3, т. 3 НПК, което е такова, налагащо отмяна на постановения съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане, то за въззивният съд се явява безпредметно да обсъжда атакуваната присъда по същество.

Предвид това въззивният съд намира, че делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд, като следва да бъде гледано от друг състав от стадия на разпоредителното заседание.

С оглед на гореизложеното, при служебната проверка на обжалвания акт, въззивната инстанция констатира, че е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което е основание за отмяна на акта, поради което на основание чл.334, т.1 и чл.335, ал.2 НПК СГС, НО, IX-ти въззивен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Присъда от 04.07.2024 г. по н.о.х.д. № 9804/2020г., с която Софийският районен съд (НО, 18 с-в), е признал подсъдимия М. М. С., ЕГН: ********** за ВИНОВЕН в извършено престъпление по чл. 325, ал.2 вр. ал.1 НК, като му е наложил наказание "ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за срок от „ЕДНА ГОДИНА“, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим, като подсъдимият е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 325, ал.4 вр. ал.2 , вр. ал.1 вр. чл.28,ал.1 НК.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане на друг състав на СРС от стадия на разпоредителното заседание.

4

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5