Решение № 189 от 13.06.2026, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 189 гр. Благоевград, 13.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:

Кристина Евг. Панкова при участието на секретаря Латинка Г. Насина като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова Административно наказателно дело № 20261210200305 по описа за 2026 година

Производството е образувано по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Образувано е по жалба на Д. С. Д., с ЕГН **********, с адрес: ********* подадена чрез адв. А. В. със съдебен адрес ************* срещу Наказателно постановление № 26-1116000168 от 11.02.2026 г.на Началник Група към ОД МВР- Благоевград, сектор "ПП", с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ и на основание чл. 638, ал. 3 от КЗ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 204.52 евро /400. 00 лева/.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като се твърди липса на виновно поведение. Излагат се доводи за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Сочат се процесуални нарушения, включ. и на чл.52, ал.4 от ЗАНН, изразяващи се в липсата на произнасяне на наказващия орган по депозирано възражение срещу съставения АУАН.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява представлява се от надлежно упълномощен адвокат, който оспорва наказателното постановление, като незаконосъобразно, излага доводи за процесуални нарушения и липсата на виновно поведение, алтернативно застъпва становище за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Иска отмяна на НП. Административнонаказващият орган, редовно призован не изпраща представител , по делото е депозирано писмено становище, с което се оспорва жалбата и се иска потвърждаване на НП, като законосъобразно..

Районна прокуратура гр. Благоевград, редовно призовани не ангажират свой представител и становище по същество.

Съдът, след като съобрази доводите на страните, събраният по делото доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна следното:

На 31.01.2026 г. св.А. и В., полицейски служители към сектор „ПП“ били на работа, като изпълнявали служебните си задължения в гр.Симитли. Около 18.45 ч. Същиите спрели за проверка автомобил „********“ с регистрационен номер ********, който се движил по улица "Предел" с посока на движение от ПП1-Е79 към с. Градево, при която установили, че водач на автомобила е жалбоподателя, както и че автомобила няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите след извършена служебна справка чрез таблет. В хода на проверката било установено още, че автомобила е собственост на Ж. В. П. от гр. ******* както и че същия е със служебно 1 прекратена регистрация. При тези констатации полицейските служители приели, че Д. е извършил нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ и чл.140 от ЗДвП, поради което св. А. съставил АУАН № 4652219, за нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ и АУАН№4652220 за нарушение на чл.140 от ЗДвП. И двата акта били съставени на място, връчени на жалбоподателя, като същият ги подписал без да отрази възражения. В срока по чл.44 от ЗАНН постъпило възражение срещу АУАН№4652220 за нарушение на чл.140 от ЗДвП с твърдения за липсата на знание за констатираното. Срещу АУАН № 4652219 /предмет на настоящото производство/ не е депозирано възражение, съгласно предоставена по делото информация и видно от приложеното възражение.

Въз основа на АУАН № 4652219 на 11.02.2026 г. Началник Група към ОД МВРБлагоевград, сектор "ПП", е издал атакуваното Наказателно постановление № 26-1116000168, с което за нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ и на основание чл. 638, ал. 3 от КЗ на жалбоподателя е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 204.52 евро /400.

00 лева/.

Наказателното постановление е връчено лично на жалбоподателя срещу негов подпис на 20.02.2026 година.

Посочените в акта обстоятелства се потвърждават от показанията на актосъставителя А. и св.В., които пред настоящия съдебен състав установяват извършената проверка, какво и как са установили. Същите при разпита си сочат, че автомобила е нямал застраховка „ГО“, което установили посредством справка с таблет, както и че е бил дерегистриран. Посочват и повода за действията си, както и как е установен водачът, как са разбрали кой е управлявал автомобила. При разпита си полицейските служители сочат и че до края на проверката жалбоподателят е представил доказателства за наличието на застраховка. Посоченото от свидетелите се подкрепя и от събраните и приети по делото писмени доказателства, установяващи извършената проверка по случая, включително и представена информация от ГФ, според която автомобила към 18.45ч. на 31.01.2026г. е нямал валидна застраховка, както и че същия е застрахован на 31.01.2026г. в 17.31ч. с начало на покритие 19.46ч..

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена от показанията на полицейските служители, които съдът кредитира като еднопосочни с приложените към административнонаказателната преписка и приети по делото писмени доказателства, които са безпротиворечиви, относно подлежащите на доказване факти и установяват по несъмнен начин възприетата фактическа обстановка, като последователни и логични.:

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от лице, имащо право да обжалва атакуваното НП пред компетентен съд. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения.

В процесния случай съдът приема, че и акта и НП са издадени от компетентни органи, за което по делото са представени безспорни доказателства. При извършване на служебна проверка за законосъобразност, съдът намери, че съставеният акт за установяване на административно нарушени и издаденото въз основа на него наказателно постановление, отговарят съответно на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, както и че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Направено е пълно и точно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено в НП, правилна е и квалификацията на нарушението, тъй като именно цитираните разпоредби вменяват задълженията, които жалбоподателя не е изпълнил. От приложените АУАН и НП се установява, че жалбоподателят е привлечен към отговорност в качеството на несобственик. Съдът приема, че в настоящия случай е налице пълно и точно словесно описание на извършеното нарушение в АУАН и НП, както и пълно съответствие между цифровата квалификация в двата акта, липсват процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице. Изхождайки от текста на чл. 638, ал. 3 от КЗ съдът намира, че 2 сочената норма освен санкционна съдържа в себе си и правило за поведение, поради което правилно е определена като нарушена от наказващия орган. Както съдът посочи в конкретния случай описанието на нарушението в акта и в наказателното постановление е изчерпателно, изложени са всички обстоятелства, относими към очертаване конкретния фактически състав на нарушението. Ясно е означено, че отговорността на жалбоподателя е ангажирана в качеството му на несобственик на процесното превозно средство и в АУАН, и в НП ясно е посочено, че е ползвател. Предвид изложеното съдът намери, че не са налице формални предпоставки за отмяна на атакуваното наказателно постановление. В тази насока дводите в обратна насока са неоснователни. Видно от показанията на свидетелите и представените писмени доказателства, според отразеното в масивите на МВР, процесния автомобил се е водил собственост на Ж. В. П. от гр. *********, поради което и в случая не може да бъде отправен упрек към наказващия орган, че неправилно е определено качеството на субекта на отговорност, съответно констатираното нарушение да е неправилно квалифицирано. Достатъчно ясно е описано и мястото на нарушение. Предвид естеството на нарушението, с отразяването на града, улицата и посоката на движение на управлявания от жалбоподателя автомобил са изпълнени императивните изисквания на чл. 42, т. 3 и чл. 57, т.

5 ЗАНН за посочване на мястото на извършване на нарушението, като описанието на нарушението е направено по начин, позволяваш неговата индивидуализация и осигуряващ възможност на жалбоподателя да разбере за кое точно негово деЯ.е е съставен АУАН и издадено НП. Не могат да бъдат споделени и доводите за нарушение на чл.52, ал.4 от ЗАНН, изразяващо се в необсъждане на депозирано възражание срещу АУАН. На първо място следва да бъде посочено, че в случая от представеното по делото възражение се установява, че същото не е подадено срешу процесния акт, поради което и наказващия орган не е имал задължение да го обсъжда, съответно да взема предвид. На следващо място дори и при наличието на възражение според настоящият съдъбен състав необсъждането му в атакуваното НП не може да бъде прието като съществено процесуално нарушение.

Неизлагането в НП на мотиви и съображения за това, че подаденото срещу АУАН възражение е прието за неоснователно не означава, че АНО не е направил преценка на възражението, като той няма изрично предвидено задължение да излага мотивите си, поради които е приел възражението за неоснователно. Отделно от това с оглед на приетото в случая, че в НП ясно е отразена волята на наказващия орган защо и какво нарушение е приел, че е ивършил жалбоподателя, необсъждането на възражение срещу АУАН в него, ако имаше такова категорично не може да бъде прието за процесуално нарушение, което да е ограничило правото на защита на санкционираното лице. Предвид изложеното съдебният състав намери, че липсват допуснати такива нарушения, които да обуславят отмяна на НП на формално основание, а възраженията в обратна насока са неоснователни.

След съвкупен анализ на събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав приема, нарушението за доказано от обективна и субективна страна.

Фактическите обстоятелства, приети по-горе се установяват по безспорен начин от доказателствената съвкупност по делото. С ангажираните по делото писмени и гласни доказателства по категоричен начин се установи, че на процесната дата и място, жалбоподателя е управлявал поверения му автомобил. Посочената норма на чл. 638 от КЗ регламентира две групи наказателно отговорни лица. На първо място, това са собствениците на МПС, които са длъжни да сключат задължителната застраховка и на второ място, това са лицата, които управляват автомобили, собственост на трети лица, за които няма сключена застраховка към момента на проверката. В конкретния случай правилно е прецизирано и конкретизирано, с оглед на установеното, че жалбоподателят не е собственик на автомобила, че е нарушена разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от КЗ, съгласно която лице, което управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва с "глоба" от 400 лева за физическите лица. Договор за 3 застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е било спряно от движение.

От обективна страна, на процесната дата и място Д. е управлявал поверения му лек автомобил без валидна застраховка "Гражданска отговорност", което се установява от гласните доказателства, събрани чрез разпита на полицейските служители, извършили проверка на жалбоподателя и управлявания от него автомобил, така и от писмените такива, включително от представените доказателства от ГФ, от които се установява, че към часа на проверката е нямало валидна застраховка „ГО“ на автомобила, като последната такава е активна от 19.46ч. на 31.01.2026г., т. е след датата на проверката. Независимо от обстоятелството, чия собственост е управляваният автомобил по аргумента на чл. 638, ал. 3 от КЗ, лице, което управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите се наказва с "глоба" от 400 лева за физическите лица.