Решение № 2411 от 17.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2411 гр. София, 17.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Темислав М. Димитров

Членове:

Цветелина Ал. Костова

Ина Бр. Маринова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско дело № 20241100513408 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба на В. И. М. (представляван от особен представител - адв. Р. Р.) срещу решение № 11329/11.06.2024 г. по гр.д. № 42558/2023 г. по описа на СРС, 79 състав, в частта, с която е признато за установено, че жалбоподателят дължи на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ сумите, както следва: 915,30 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 03.02.2023 г., до погасяването, представляваща стойността на доставена от дружеството топлинна енергия за стопански нужди за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за имот, намиращ се в гр. София, ж.к. „*******, аб. № *******, 2,81 лв., представляваща цена за дялово разпределение за периода от 01.06.2020 г. да 31.07.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 03.02.2023 г., до погасяването, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 10.02.2023 г. по ч.гр.д. № 6334/2023 г. по описа на СРС, 79 състав.

Жалбоподателят - В. И. М., твърди, че решението в обжалваната част е 1 неправилно. Поддържа, че не се явява потребител на топлинни услуги в процесния имот, като освен това по делото не е доказано в имота да са предоставени такива с цена в размер на претендираната сума. Ето защо, моли обжалваното решение да бъде отменено и исковете да бъдат отхвърлени.

Ответникът по жалбата - „Топлофикация София“ ЕАД, оспорва жалбата, като счита, че решението в обжалвана част е правилно. Ето защо, моли същото да бъде потвърдено, като претендира разноските по производството.

Третото лице помагач – „Топлоконтрол“ ООД, не подава отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Топлофикация София“ ЕАД с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът В. И. М. дължи в полза на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми:

915,30 лв. – главница за доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г. в имот, намиращ се в гр. София, ж.к. *******х. А, магазин № 5, аб. № *******, ведно със законната лихва от 03.02.2023 г. до погасяването; сумата в размер на 112,84 лв. – мораторна лихва върху посочената главница за периода от 01.07.2020 г. до 24.01.2023 г.; сумата в размер на 2,81 лв. – главница за дялово разпределение за периода м.06.2020 г. до м.07.2020 г., ведно със законната лихва от 03.02.2023 г. до погасяването; сумата в размер на 0,69 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.07.2020 г. до 24.01.2023 г.

Исковете са уважени частично, като е признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: 915,30 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 03.02.2023 г., до погасяването, представляваща стойността на доставена от дружеството топлинна енергия за стопански нужди за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за имот, намиращ се в гр. София, ж.к. „*******, аб. № *******, 2,81 лв., представляваща цена за дялово разпределение за периода от 01.06.2020 г. да 31.07.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 03.02.2023 г., до погасяването, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 10.02.2023 г. по ч.гр.д. № 6334/2023 г. по описа на СРС, 79 състав.

Решението е обжалвано от особения представител на ответника в частта, с която предявените срещу ответника искове са уважени.

2

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Първоинстанционното решение съдържа подробни мотиви във връзка с основателността на претенциите в уважената от районния съд размер, които настоящата съдебна инстанция споделя и на основание чл.

272 ГПК препраща към тях.

Във връзка с доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

На основание чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди. По делото е представен договор № 42031/22.03.2019 г. при общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители в гр. София по чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ, видно от който „Топлофикация София“ ЕАД, в качеството на продавач, и В. И. М., в качеството на купувач, са сключили писмен договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди за топлоснабдения имот на адрес: гр. София, ж.к. *******х. А, магазин № 5, аб.

№ *******. Срокът на договора е 5 години, считано от 01.03.2019 г., поради което същият е действал в исковия период – от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.

Следователно, по делото се установява, че в процесния период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. между страните е налице договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, поради което въззивникът дължи плащането на цената на предоставените топлинни услуги.

От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза, което се възприема изцяло от съда като обективно и компетентно дадено, се установява, че стойността на реално доставената топлинна енергия в имота за процесния период възлиза на 1004,30 лв. (788,10 лв. – фактурирано количество и 216,20 лв. за доплащане след изготвяне на изравнителната сметка), т.е. сума, която е в по-голям размер от претендираната в исковата молба и присъдена с обжалваното решение. В заключението е посочено и какво е количеството на потребената енергия за отделните периоди и по компоненти. Начислените суми са съгласно действащата през исковия период нормативна уредба в областта на енергетиката, като същото е извършено на база прогнозна стойност, коригирана след извършен отчет от дружеството, извършващо дялово разпределение, за което са представени и приети в първоинстанционното производство писмени доказателства.

Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че не е налице основание за „Топлофикация София” ЕАД да претендира и до получава плащане на цената за осъщественото дялово разпределение. Съгласно чл. 22, ал. 2 и чл. 36, ал. 1 и 2 от действащите в процесния период общи условия на „Топлофикация София” ЕАД, 3 потребителите заплащат на доставчика както сумите за потребление на топлинна енергия, така и сумите за извършване на услугата „дялово разпределение“ от избрания от тях търговец, като стойността се формира от: 1. цена за обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2. цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3. за отчитане на уредите за дялово разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по ценоразпис, определен от продавача. Редът и начинът на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата и се обявява по подходящ начин на клиентите.

В случая и въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото, въззивният съд приема, че услугата дялово разпределение е била реално извършена за имота на ответника, поради което претенцията за заплащането е установена в своето основание. Размерът на дължимата цена за дялово разпределение за периода от 01.06.2020 г. да 31.07.2020 г. е 2,81 лв., до която сума искът се явява основателен.

Във връзка с изложеното се налага извод, че въззивната жалба е неоснователна, а решението на Софийски районен съд – правилно в обжалвана част, поради което следва да бъде потвърдено.

По разноските:

При този изход на спора само въззиваемото дружество има право на разноски, като в негова полза следва да бъде присъдена сумата в размер на 450 лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение и за платен депозит за особен представител във въззивното производство.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 11329/11.06.2024 г. по гр.д. № 42558/2023 г. по описа на СРС, 79 състав, в частта, с която е признато за установено, че В. И. М. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ сумите, както следва: 915,30 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 03.02.2023 г., до погасяването, представляваща стойността на доставена от дружеството топлинна енергия за стопански нужди за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за имот, намиращ се в гр. София, ж.к. „*******, аб. № *******, 2,81 лв., представляваща цена за дялово разпределение за периода от 01.06.2020 г. да 31.07.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 03.02.2023 г., до погасяването, за които суми е издадена заповед за 4 изпълнение по чл. 410 ГПК от 10.02.2023 г. по ч.гр.д. № 6334/2023 г. по описа на СРС, 79 състав.

ОСЪЖДА В. И. М., ЕГН ********** да заплати в полза на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 450 лв. – разноски по производството пред въззивната инстанция.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач – „Топлоконтрол“ ООД, на страната на ответника по жалбата - „Топлофикация София“ ЕАД.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5