Определение № 17392 от 14.08.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17392 гр. София, 14.08.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-В, в закрито заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

Анна-Мария М. Събева като разгледа докладваното от Елена Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20241100507945 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.274 – чл.278 ГПК във връзка с чл.248, ал.3 ГПК.

С определение с № 20 215 от 15.05.2024 г., постановено по гр.д.№ 5870/2023 г. по описа на СРС, ГО, 162 състав е отхвърлено искането на „ЕОС Матрикс“ ЕООД по молба му с вх.№ 364403/19.12.2023 г. с правно основание чл.248, ал.1 ГПК за изменение на постановеното по делото решение № 19 639 от 28.11.2023 г. по същото дело в частта за разноските, като е прието, че е налице хипотезата на чл.78, ал.2 ГПК.

Срещу така постановения съдебен акт е постъпила частна жалба от страна на ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с конституиран в хода на процеса универсален правоприемник „ЕОС Матрикс“ ЕАД, в която се твърди, че същият е неправилен, не е съобразен с фактическите обстоятелства по делото и процесуалното и извънпроцесуално поведение на дружеството. В жалбата се излагат доводи, че неправилно е прието от страна на първоинстанционния съд, че въпреки направеното признание на иска, дружеството е станало повод за завеждане на първоинстанционното производство. Поддържа се, че след 2017 г. дружеството не е предприемало действия, накърняващи правната сфера на ищеца, а подаването на информация до ЦКР за наличието на непогасено задължение на ищеца към кредитора е в изпълнение на задълженията на кредитора по чл.10, ал.1 и чл.19, ал.2 от Наредба № 22 от 16.07.2009 г. на БНБ за Централния кредитен регистър, с която се цели поддържане на актуална информация за кредитната задлъжнялост на лицата за последните пет години.

Отразено е и че утвърдено становище в правната теория е, че по давност се погасява не самото вземане на кредитора, а правото на принудителното му изпълнение, поради което за кредитора е съществувало задължение да подава информация до БНБ – ЦКР за това естествено задължение на ищеца, съотв., че в решението си съдът е съобразил присъденото възнаграждение единствено с Наредба № 1/2004 г. на ВАдС, но не и решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, задължително за всички съдилища на основание чл.633 ГПК и че с оглед това решение посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир, но без да са обвързващи за съда.

Моли да се отмени изцяло обжалваното определение и да се измени решение № 19 639 от 28.11.2023 г. в частта за разноските.

В срока по чл.248, ал.3 ГПК във връзка с чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по жалбата – И.П.Г., гр.София, в който частната жалба е оспорена изцяло по съображения за неоснователност на инвокираните в нея доводи. Релевира доводи, че не са налице предпоставките, установени в чл.78, ал.2 ГПК за недължимост на разноските по делото от страна на ответника, тъй като въпреки многократните устни искания и изричното писмено такова не е изпълнил задължението си по Наредба № 22/16.07.2009 г. и не е подал актуална информация, че задължението на ищеца е погасено по давност.

1

Съдът като взе предвид становищата на страните, изискванията на закона и приложените по делото доказателства, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена от легитимирано лице срещу допустим и подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, в срока по чл.259, ал.1 ГПК във връзка с чл.248, ал.3 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.

СРС е сезиран с предявен от И.П.Г. срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД отрицателен установителен иск за признаване за установено, че същият не дължи на ответника сумата 12 506,00 лева, представляваща вземане по договор за кредитна карта „Аmerican Express“ от 11.09.2009 г., сключен между ищеца и „Юробанк и Еф Джи България“ АД, прехвърлено на „ЕОС Матрикс“ ЕООД с договор за цесия от 18.01.2016 г., за което е издаден изпълнителен лист от 07.01.2014 г. по ч.гр.д.№ 215/2014 г. по описа на СРС, 85 състав като погасено па давност.

В депозирания в срока по чл.131, ал.1 ГПК отговора ответното дружество „ЕОС Матрикс“ ЕООД е признало изцяло исковата претенция на ищеца, както и че към момента на подаване на исковата молба задължението на последния е погасено по давност като не са предприемани действия за събиране на дълга. Моли да не бъдат присъждани разноски в тежест на дружеството поради обстоятелството, че ответникът с поведението си не е станал повод за завеждане на исковата претенция съгласно чл.78, ал.2 ГПК.

С решение № 19 639/28.11.2023 г., постановено по гр.дело № 5 870/2023 г. по реда на чл.237 ГПК, СРС, ГО, 162 състав е уважил изцяло предявения отрицателен установителен иск от ищеца И.П.Г. и на основание чл.78, ал.1 ГПК е осъдил ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД да заплати на ищеца разноски по делото в размер на 2 055,90 лева /от които: 505,90 лева – държавна такса и 1 550,00 лева – адвокатско възнаграждение/.

С молба, подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК – на 19.12.2023 г., ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД е заявил искане СРС да измени решението в частта за разноските, като същите бъдат възложени в тежест на ищеца на основание чл.78, ал.2 ГПК, която молба е оставена без уважение с обжалваното определение по чл.248 ГПК от 15.05.2024 г.

Съгласно разпоредбата на чл.81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски, като по силата на чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на разноски съразмерно с уважената част от иска, а съгласно чл.78, ал.3 ГПК – съразмерно с отхвърлената част от иска такива се дължат на ответника.

В нормата на чл.78, ал.2 ГПК законодателят е предвидил, че разноските се възлагат върху ищеца, независимо от изхода на делото, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждането му и ако признае иска, кумулативната даденост, на които предпоставки не е налице в дадената хипотеза.

Установява се наличието само на едната от визираните две законови предпоставки по чл.78, ал.2 ГПК, а именно: признание на иска от страна на ответното дружество с подадения отговор на исковата молба, в който същият изрично е признал погасяването по давност на процесното вземане, но липсва второто регламентирано законово основание – ответникът с поведението си да не е станал повод за завеждане на делото.

От представеното по делото доказателство – писмо на „ЕОС Матрикс“ ЕООД от 12.12.2022 г., подадено в отговор на молба на ищеца от 01.11.2022 г., с която е отправено искане за коригиране на предоставяната от дружеството информация съгласно Наредба № 22 от 16.07.2009 г. на БНБ за Централния кредитен регистър, поради това че е преклудирана възможността на „ЕОС Матрикс“ ЕООД да има финансови претенции към И.Г., произтичащи от договор за кредитна карта от 11.09.2008 г. във връзка с договор за цесия от 18.01.2016 г., е видно, че това дружество с поведението си е дало повод за завеждане на иска. В писмото е обективирано изрично заявление от страна на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, че си запазва правото съобразно нормативните разпоредби на българското законодателство да образува ново изпълнително производство, чрез което да предприеме действия по принудително изпълнение с цел обезпечаване и удовлетворяване на своето вземане, както и че дружеството подава до ЦКР информация в електронен вид за всички кредити на своите клиенти в съответствие с нормативното си задължение на кредитор на основание чл.10 от Наредба № 22 от 16.07.2009 г. на БНБ за Централния кредитен регистър.

Визираното извънсъдебно поведение на ответника е обосновало за ищеца необходимостта от защита на правата му по съдебен ред чрез предявяване на отрицателен установителен иск, поради което не може да се приеме, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото. В тази връзка, настоящият съдебен състав не споделя съдебната практика, инкорпорирана в определение № 242/31.05.2018 г. по ч.гр.дело № 2 062/2018 г. на ВКС, ІV ГО.

2

Както е прието в решение № 186/19.06.2013 г. по гр.д.№ 927/2012 г. на ВКС, ІV ГО, чиито съображения настоящият съдебен състав напълно споделя, целта на погасителната давност е своевременното упражняване на субективните граждански права. Чрез нея на кредитора се отнема възможността да иска принудително осъществяване на своето право.

Това става, след като длъжникът упражни правото си да погаси с волеизявление пред съд правото на иск или правото на принудително изпълнение на кредитора поради това, че то не е упражнено в определен от закона срок от време. За да настъпи погасителният ефект на изтеклата погасителна давност е необходимо да бъде направено волеизявление от длъжника, че иска да се ползва от давността, което може да се направи само тогава, когато титулярът на вземането, за което е изтекла давността, иска да получи изпълнение. С оглед това обстоятелство възражението за изтекла погасителна давност не може да се направи извън исковия процес.

Евентуално позоваване на изтекла погасителна давност на длъжника пред кредитора му би могло да се възприеме като предупреждение, че при предприети действия за принудително изпълнение на субективното право задълженото лице ще се брани с възражение за давност, но не и като същинско възражение за погасяване на вземането на ищеца по давност, т.е. извънсъдебното позоваване на изтекла погасителна давност не би могло да доведе до никакви правни последици за длъжника.

От друга страна, въпросът между страните, явяващ се преюдициален относно упражняването на правото на субекта на данни по чл.17, § 1 от Регламент /ЕС/ 2016/679, дали паричното вземане към ищеца на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с универсален правоприемник „ЕОС Матрикс“ ЕАД, е погасено по давност, не може да бъде решен инцидентно в рамките на съдебно административно производство с предмет – законосъобразността на отказа на администратора на лични данни да заличи личните данни на ищеца, обработвани във връзка със задълженията му по договора за банков кредит и да подаде информация за изменение на кредита в ЦКР. Това обстоятелство следва да бъде установено по общия исков ред /в т.см. решение № 447/16.01.2026 г. по адм.дело № 10112/2025 г. на ВКС, V ГО/.

Липсата на предпоставките за приложението на обсъжданата разпоредба от ГПК обуславя приложението на общите правила относно разноските, в случая: нормата на чл.78, ал.1 ГПК, поради което ответникът следва да понесе тежестта относно направените от ищеца разходи за образуването и разглеждането на гр.д.№ 5870/2023 г. по описа на СРС.

Наведените за първи път в частната жалба доводи за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение са несвоевременно заявени, поради което не подлежат на разглеждане.

Поради съвпадане на крайните изводи на настоящия съдебен състав с тези на първоинстанционния такъв относно изхода от разглеждането на заявеното искане по чл.248, ал.1 ГПК, настоящата инстанция намира атакуваното определение за правилно, а подадената срещу него частна жалба – за неоснователна, поради което последната следва да бъде оставена без уважение.

Воден от горното, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, с конституиран в хода на процеса универсален правоприемник „ЕОС Матрикс“ ЕАД, ЕИК 208597211, по чл.248, ал.3 ГПК срещу определение № 20 215 от 15.05.2024 г., постановено по гр.д.№ 5870/2023 г. по описа на СРС, ГО, 162 състав, като неоснователна.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4