Определение № 2968 от 04.06.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2968 гр. София, 04.06.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Снежанка Николова

Членове:

Гергана Никова

Соня Найденова като разгледа докладваното от Соня Найденова Касационно гражданско дело № 20258002102386 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от М. М. М., чрез пълномощника адвокат Й. Т., срещу въззивно решение № 201/26.02.2025 г. по в.гр.д. № 1044/2024 г. на Апелативен съд – София.

В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно, необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и е очевидно неправилно на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. Иска се въззивното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде уважен изцяло предявения пред първоинстанционния съд иск. С касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи наличието на основания за допускане касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК и по чл.280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Ответникът по касационната жалба – „ХАРДИ – АМС“ ООД, гр. Монтана, не представя становище в срок.

Върховният касационен съд, като взе предвид касационната жалба и данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване, придружена е с изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.

Въззивният съд е потвърдил обжалваното пред него първоинстанционно решение № 61/27.02.2024 г. по гр. дело № 224/2023 г. на Окръжен съд – Монтана, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от М. М. М., против „ХАРДИ - АМС“ ООД, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79 ЗС, за признаване за установено по 1 отношение на „ХАРДИ-АМС“ ООД, че М. М. М. е собственик на Поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], общ. М., одобрени със Заповед № РД-18-678/13.03.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: [населено място], с площ от 13 040 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид производствен, складов обект, номер по предходен план: *, при посочени съседи по кадастралната карта, ВЕДНО с разположените в имота сгради, както следва : Сграда с идентификатор ****, със застроена площ от 113 кв.м., брой етажи - 1, предназначение: сграда за енергопроизводство, номер по предходен план - няма; Сграда с идентификатор ****, със застроена площ от 15 кв.м., брой етажи - 1, предназначение: сграда за енергопроизводство, номер по предходен план - няма; Сграда с идентификатор ****, със застроена площ от 749 кв.м., брой етажи - 1, предназначение: промишлена сграда, номер по предходен план - няма; Сграда с идентификатор ****, със застроена площ от 102 кв.м., брой етажи - 2, предназначение: промишлена сграда, номер по предходен план - няма; Сграда с идентификатор ****, със застроена площ от 11 кв.м., брой етажи - 1, предназначение: сграда за битови нужди, номер по предходен план - няма; Сграда с идентификатор ****, със застроена площ от 825 кв.м., брой етажи - 1, предназначение: промишлена сграда, номер по предходен план – няма, и Сграда с идентификатор ****, със застроена площ от 397 кв.м., брой етажи - 1, предназначение: промишлена сграда, номер по предходен план – няма.

Ищецът е осъден да заплати на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника разноски в съдебното производство.

Ищецът твърди с исковата молба, че е придобил по давност описаните в решението поземлен имот и сгради в него, по давност, като установил владението си от 01.03.2003 г., предадено му от собственичката на фирма „Роби“ ЕООД- тогава собственик на имота, владял ги спокойно и необезпокоявано и с изтичането на 10 години от тогава ги е придобил по давност.

Ответникът оспорва иска с възраженията, че е придобил собствеността въз основа влязло в сила на 20.05.2023 г. постановление за възлагане, вписано в СВ-Монтана, в резултат на проведена публична продан по изп.д. 1-80/2015 г. на СИС при РС-Монтана, а ищецът не е упражнявал владение лично за себе си.

Въззивният съд е описал подробно установеното от събраните по делото множество писмени доказателства относно прехвърляне правото на собственост върху процесните земя и 7 сгради в нея, в периода от 2005 г. до постановлението за възлагане от 20.05.2023 г. последното легитимиращо ответника като техен собственик, от които е приел, че от 06.04.2005 г., съответно – 18.12.2006 г., процесните имоти последователно са част от активите на няколко търговски дружества – „Роби“ ЕООД, „Агротранс М“ ЕООД, „Пъстрина 11“ ЕООД и „Роси 11“ ЕООД. Последното дружество е било длъжник с посоченото изп. дело, по което е проведена публична продан, при която имотите са възложени на ответника, който е бил последно и взискател по силата на цесия на вземането на първоначалния кредитор „Райфайзен Банк /България/“ АД.

Във връзка с направеното от ищеца /сега касатор/ твърдение за придобиване на земята и 2 сградите по давност, са разпитани свидетелите М., Г. и В., чиито показания са обсъдени от въззивния съд подробно, и въз основа на тях е прието, че не е доказано в процеса твърдението на ищеца, че е установил фактическа власт върху процесните имоти като владение, при което презумпцията по чл. 69 ЗС не намира приложение. За този решаващ извод въззивният съд се е позовал на самите твърдение на ищеца в исковата молба и в хода производството, че владее процесния имот от 01.03.2003 г., когато собственичката и управител на „Роби“ ЕООД - по това време собственик на имота, му казала, че може да се нанесе там да живее и да обработва земята, и на събраните по делото доказателства, които ги опровергават. Посочено е, че е установено, че фирма „Роби“ ЕООД закупува процесните сгради едва на 06.04.2005 г., а земята е придобита от „Арготранс М“ ЕООД на 18.12.2006 г.

Не се твърди, съответно – не се установява, двете дружества да са ползвали имотите преди момента, в които са придобили собствеността върху тях. В тази връзка - кой, в какво качество и на какво основание към твърдяната в исковата молба дата 01.03.2003 г. евентуално е допуснал ищеца до процесните имоти (земя и сгради) по делото не се установява, а от тук недоказани остават моментът и самото установяване на несъмнително, спокойно и явно владение. Извод в обратен смисъл е прието да не може да бъде изведен единствено на база събраните в производството гласни доказателства и по-конкретно – показанията, дадени от свидетелите Й. М. и С. Г.. Показанията на тези свидетели съдът е подложил на преценка с оглед тяхната заинтересованост и ведно с другите събрани доказателства, както следва да се процедира съгласно практиката на ВКС, обективирана в конкретно посочени решения. Така при оценката на обективността на възприятията и на безпристрастността на показанията на свидетелите, въззивният съд приема, че следва са бъдат отчетени отношенията на зависимост на двата свидетели с въззивника. Съобразено е, че св. М. изтъква, че за осъществяване на своята търговска дейност ползва склад, находящ се в процесните имоти, осигурен му от въззивника, св. Г. от своя страна заявява, че се занимава със строителство, като с въззивника и в момента работят заедно, както и че последният му е намирал обекти в [населено място]. Така посочените лични отношения (обвързаности), като сочещи определени зависимости на свидетелите от въззивника, съдът е приел, че създават съмнения в безпристрастността на показанията им. Същевременно е отчетено, че в показанията си двамата свидетели не сочат данни, установяващи както основанието, така и самото предаване на владение върху процесните имоти, защото в случая се акцентира главно върху самите факти като такива, т.е. заживяване на ищеца в имота и извършване на действия върху имота по отглеждане на животни, обработване, ремонтни дейности. Изрично е посочено, че липсват и лични възприятия на свидетелите за самите помещения, в които ищецът твърди, че е устроил свои жилищни нужди и кой е отглеждал животни, липсват не само изявления, но и други доказателства, сочещи, че действията по отглеждане на животни и обработване на земята са били предприети от ищеца в качеството му на физическо лице и са предназначени за личните му нужди. Установяване на последното е от съществено значение, предвид обстоятелството, че съответните действия съвпадат с предмета на дейност на търговско дружество „Р. 11“ ЕООД, обявен в ТРРЮЛНЦ към АВп и в капитала на което са апортирани процесните имоти, чиито последен управител е именно ищецът – въззивник.

3

Въззивният съд е отбелязал, че нелогичности и противоречия се установяват в показанията на втория свидетел С. Г.. В противоречие със събраните писмени доказателства същият твърди, че имотът е от около 50 дка, освен това показанията не сочат точните периоди, в които се твърди, че са осъществявани съответните действия (по отглеждане на кокошки и други животни) и по ремонт на сградите, както и че същите са предприети от ищеца като физическо лице, а не като управител на „Роби 11“ ЕООД. От друга страна съдът е кредитирал показанията на свидетеля на ответната страна – св. В.. Счел е същите за незаинтересовани, последователни, логични и кореспондиращи със събраните и анализирани по-горе писмени доказателства (считано от 2008 г., когато свидетелят е помагал на предишния собственик на дружеството „Роси 11“ ЕООД -Г. М.).

Въззивният съд е посочил, че дори и да се приеме, че ищецът е живял в имота, тъй като е бил допуснат от собственика, извод, че същият е установил владение върху същия за себе си не може да бъде направен. В този контекст, въззивният съд е посочил, че фактически действия спрямо вещ могат да се осъществяват и без те да произтичат от договор със собственика или владелеца, но с тяхно съгласие, като почиват на близки приятелски или други лични отношения между тях, и се определят като търпими действия (решение № 483 от 11.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 493/2012 г., I г. о.). Изяснени са приликата и разликата между търпими действия и държане, и кога всяко едно от тях може да доведе до придобиване на вещта по давност, според цитираната практика на ВКС по приложението на чл.69 ЗС, а именно само тогава, когато лицето, което осъществява търпимите действия, респективно държането на имота, демонстрира по отношение на собственика настъпилата промяна - че започва да осъществява фактическа власт с намерение за своене на имота.

Предвид гореизложеното и съгласно събраните доказателства, въззивният съд е приел, че от 06.04.2005 г., съответно – 18.12.2006 г., процесните имоти последователно са част от активите на няколко търговски дружества – „Роби“ ЕООД, „Агротранс М“ ЕООД, „Пъстрина 11“ ЕООД и „Роси 11“ ЕООД. Посочено е също така, че общоизвестните данни, обявени по партиди на търговците в ТРРЮЛНЦ към АВ сочат, че същите са свързани с лицето Г. Р. С.

(като притежаващ дялово участие и извършващ представителни функции във всяко едно от тях). Видно от свидетелските показания достъпът на това лице до процесните имоти не е бил ограничен, като по делото липсват доказателства пред него да е разкривано намерението на ищеца да държи същите като свои. В допълнение се сочи, че установяване на владение, съответно – упражняване на фактическа власт от М. М. като физическо лице, остава недоказано предвид обстоятелството, че с негово изявление, но в качеството му на последен управител на „Роси 11“ ЕООД, обективирано в т.1 от Жалба с правно основание чл. 435, ал.3 ГПК до ОС-гр. М. вх. № ДСИ 3113/20.06.2023г. против действия, реализирани в хода на принудително изпълнение № 1- 80/2015 г. на СИС при РС – гр. Монтана, е потвърдено възприятието му по отношение факта на собствеността, а именно – че процесните имотите са част от активите на търговско дружество „Роси 11“ ЕООД. Така посоченото кореспондира с данните, съдържащи се в приложените по делото - нотариален акт за покупко-продажба от 06.04.2005 г., Договор за продажба на имот-частна държавна собственост, сключен на 18.12.2006 г., Справка № 549173/05.05.2022 г. за вписвания, отбелязвания и заличавания в 4