Определение № 1083 от 08.04.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1083 гр. София, 08.04.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Александра Йорданова

Членове:

Стоян Михов

Анна Кофинова като разгледа докладваното от Анна Кофинова Въззивно частно наказателно дело № 20241100601902 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава ХХII НПК, вр. чл. 306, ал. 3 вр. чл.

306, ал. 1, т. 4, предл. II от НПК.

Образувано е по частна жалба, депозирана от Националното бюро за правна помощ (Н.), срещу определение от 23.02.2024 г., постановено по НОХД № 4240/2023 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), НО, 112-и състав, с което е оставено без уважение искането на Н. за осъждане на С. С. да заплати разноските за предоставената му правна помощ по съдебното производство.

В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното определение. Твърди се, че на подсъдимия по делото – С.Е.С., е била предоставена правна помощ във връзка със сключване на споразумение. Сочи се, че липсва изричен акт на съда за предоставяне на правна помощ, както и че съдът не е установил служебно липсата на средства за заплащане на адвокатско възнаграждение от страна на подсъдимия, поради което според жалбоподателя не е налице хипотезата на чл. 23, ал. 2 от ЗПП.

Поддържа се становище, че следва да бъде приложена разпоредбата на чл.

189, ал. 3 от НПК и подсъдимият да бъде осъден да заплати в полза на Н. разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 250 лв., определени с Решение № СФ-6710-20590/17.08.2023 г. на председателя на Н., тъй като подсъдимият се е признал за виновен по одобреното от съда споразумение.

По изложените причини е отправено искане до въззивната инстанция да отмени обжалваното определение и да постанови нов съдебен акт, с който да присъди претендираните разноски в полза на Н..

Софийски градски съд, като взе предвид доводите на жалбоподателя и релевираното искане, въз основа на материалите по делото и закона, приема 1 за установено следното:

Производството по НОХД № 4240/2023 г. по описа на СРС, НО, 112-и състав е било образувано по обвинителен акт, депозиран от прокурор при СРП, срещу С.Е.С. с обвинение за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.

С разпореждане от 22.04.2023 г. съдията-докладчик е насрочил делото за разглеждане в разпоредително заседание на 01.06.2023 г., като е указал на подсъдимия С., че има право да се яви с упълномощен защитник, както и че ако желае делото да приключи със споразумение, задължително следва да участва негов защитник, като може да му бъде назначен служебен такъв, в случай че няма финансова възможност сам да упълномощи адвокат, за което следва да уведоми своевременно съда. Същото е било получено от подсъдимия на 23.05.2023 г.

На 25.05.2023 г. по делото е постъпило заявление от подсъдимия, с което моли съда да му бъде назначен служебен защитник. Молбата на подс. С. е била удовлетворена, във връзка с което съдът е изпратил искане до САК за определяне на адвокат за осъществяване на правна помощ.

С уведомително писмо № 69102/2023 на председателя на САК за служебен защитник на подс. С. е определена адв. А.Р. В..

На 06.07.2023 г. е проведено разпоредителното заседание, в което съдът е назначил адв. А. В. за служебен защитник на подсъдимия. Делото е приключило в същото заседание с одобрено от съда споразумение между представителя на СРП и служебния защитник.

На 29.09.2023 г. по делото е постъпило искане от председателя на Н. за присъждане на разноските за възнаграждението на адвоката, предоставил правна помощ на подсъдимото лице. Към искането е приложено решение № СФ-6710-20590/17.08.2023 г. на председателя на Н., съгласно което на основание чл. 16, т. 2 от Наредбата за заплащане на правната помощ на адв.

А.Р. В. е определено възнаграждение в размер на 250 лева, което е било платено.

Съдът е разгледал искането в закрито заседание на 23.02.2024 г. по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК, като е постановил определение, с което е оставил искането без уважение. Съображенията на съда се състоят в това, че защитата на подсъдимия в производството е била задължителна с оглед обстоятелството, че същият е заявил желание да сключи споразумение, като същевременно е било установено, че не разполага с финансова възможност да упълномощи защитник. Съдът е приел, че в случая следва да се приложи чл.

23, ал. 2 от ЗПП, поради което подсъдимото лице не дължи възстановяване на разноските за предоставената правна помощ.

При така установеното от фактическа страна, въззивният съд достигна до следните правни изводи:

Настоящият съдебен състав намира, че искането, с което е сезиран, е 2 подадено от процесуално легитимирана страна в надлежна форма, направено е в законоустановения 7-дневен срок, съгласно разпоредбата на чл. 342, ал. 1 от НПК, като разгледано по същество, същото е неоснователно.

Съображенията за това са следните:

Видовете правна помощ са посочени в чл. 21 от ЗПП, като съгласно т. 2 от същата разпоредба правна помощ е и осъществяването на процесуално представителство. Системата за правна помощ по чл. 21, т. 2 от ЗПП обхваща случаите, при които по силата на закон задължително се предвижда адвокатска защита, резервен защитник или представителство (чл. 23, ал. 1 от ЗПП). Системата за правна помощ обхваща и случаите, когато обвиняемият, подсъдимият или страната по наказателно, гражданско или административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това (чл. 23, ал. 2, изр. 1 от ЗПП).

Наказателно-процесуалният кодекс предвижда следните хипотези, при които е задължително участието на защитник: чл. 70, ал. 2; чл. 94, ал. 1; чл.

279, ал. 3; чл. 281, ал. 7; чл. 372, ал. 2; чл. 381, ал. 1 от НПК.

При съвместното тълкуване на НПК и ЗПП се налага извод, че всички изброени хипотези на задължителна защита по НПК съответстват на случаите, визирани в чл. 23, ал. 1 от ЗПП. Изключение прави единствено хипотезата на чл. 94, ал. 1, т. 9 от НПК, когато обвиняемият не е в състояние да заплати адвокатско възнаграждение, желае да има защитник и интересите на правосъдието изискват това, която намира пълно съответствие в предпоставките на чл. 23, ал. 2 от ЗПП.

След като се запозна с доводите на жалбоподателя, въззивният съдебен състав намира, че основният спорен момент в настоящото произвосдство се състои в това какво е правното основание за задължително участие на защитник по делото, което от своя страна предопределя реда за предоставяне и изплащане на правната помощ. В настоящия случай първостепенният съд е пропуснал да посочи конкретно правно основание, което налага задължителна защита на подсъдимото лице, поради което въззивният съд сам пристъпи към преценка на релевантните обстоятелства, за да установи към коя хипотеза се числят същите.

Видно от заявление, находящо се на л. 18 от първоинстанционното дело, самото подсъдимо лице е пожелало да му бъде назначен служебен защитник. Вярно е, че лицето не е посочило каква е причината за това, но задължението да изследва въпроса твърди ли се затруднено материално положение и налично ли е такова е на съдебния орган, а не на подсъдимия.

Даденото от съдията-докладчик указание, че подсъдимият може да поиска назначаването на служебен защитник, в случай че няма финансова възможност сам да упълномощи адвокат, следва да се интерпретира заедно със заявлението на подсъдимия, което е било подадено няколко дни по-късно, след като последният е получил разпореждането на съда. При съобразяване на тези обстоятелства, независимо от липсата на изрично волеизявление на 3 подсъдимото лице, че не разполага с финансови средства за упълномощаване на защитник, е имплицитно изводимо, че причината същото да поиска предоставянето на правна помощ е именно затруднено материално положение.

Възражението на жалбоподателя, че липсват доказателства първоинстанционният съд да е изследвал въпроса за имущественото състояние на подсъдимия, преди да му назначи служебен защитник, не променя извода на въззивния съд относно правното основание за задължителна защита по делото. Безспорно в тежест на съда е да установи материалното положение на подсъдимия, когато последният е поискал на това основание да му се назначи служебен защитник. Неизпълнението на това задължение от страна на съда обаче не може да влече неблагоприятни правни последици за подсъдимия.

На следващо място, въззивният съд съобрази, че делото е приключило с одобрено от съда споразумение в рамките на проведеното разпоредително заседание. Действително в случаите на разглеждане на делото по реда на глава XXIX е задължително участието на защитник, с когото да бъде обсъдено и сключено споразумението. Следва обаче да се вземе предвид, че в настоящия случай желанието за разглеждане на делото по реда на глава XXIX е заявено едва в хода на разпоредителното заседание и то след като вече е бил назначен служебният защитник. В този смисъл не може да се приеме, че необходимостта от адвокатска защита е възникнала вследствие на заявеното желание за сключване на споразумение. Тъкмо обратното – съдът е узнал за това искане, след като е осигурил служебен защитник на подсъдимото лице по предварително депозирано от него писмено заявление.

С оглед гореизложеното въззивният съд приема, че основанието за задължително участие на защитник по делото е чл. 94, ал. 1, т. 9 от НПК. От това следва, че редът за предоставяне на правна помощ на подсъдимия, изразяваща се в процесуално представителство от адвокат, е чл. 25, ал. 1, вр. чл. 21, т. 2 и чл. 23, ал. 2 от ЗПП.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК, когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото, включително адвокатското възнаграждение и другите разноски за служебно назначения защитник. В случая подсъдимият се е признал за виновен по повдигнатото му обвинение, във връзка с което съдът е одобрил сключеното между служебния защитник и представителя на СРП споразумение.

Вследствие на това подсъдимият дължи заплащането на разноските по делото.

Изключение от това правило е предвидено в специалния закон – чл. 23, ал. 2, изр. 2 от ЗПП, по отношение на разноските за предоставената правна помощ. Посочената разпоредба предвижда, че подсъдимият не дължи възстановяване на разноските за предоставената правна помощ, когато последната е осигурена, защото същият не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието 4 изискват това.

Доколкото се установи наличието именно на тази хипотеза, обосновано и в съответствие със закона първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на Н. за присъждане на разноски, поради което контролираният съдебен акт се явява правилен от правна страна и като такъв следва да бъде потвърден, а жалбата на Н. – оставена без уважение.

Така мотивиран и на основание чл. 345, вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл. 306, ал.

3 НПК, Софийски градски съд, НО, IX въззивен състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 23.02.2024 г., постановено по НОХД № 4240/2023 г. по описа на СРС, НО, 112-и състав, с което е оставено без уважение искането на Н. за осъждане на С. С. да заплати разноските за предоставената му правна помощ по съдебното производство.

Определението не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5