Решение № 1400 от 27.04.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1400 гр. Варна, 27.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Лефтерова при участието на секретаря Димитричка Ст. Илиева като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело № 20223110113535 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба на Б. С. В., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, с която против „***“ ЕООД /с предходно наименование „***“ ЕООД/, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. *** е предявен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца, сумата от 206,51 лева, представляващо платена, при начална липса на основание, сума по договор за кредит № ***от 15.07.2021 г. Претендират се сторените разноски.

Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права:

На дата 15.07.2021 г., между страните по делото, по електронен път, е сключен договор за кредит № ***, по силата, на който ответникът предоставя на ищеца кредит /заем/ в размер на 1300 лева, за срок от 30 дни, при лихва в размер на 40,97 %. На същата дата -15.07.2021 г. кредитът е усвоен, а на 27.07.2021 г., преди изтичане срока на договора, ищцата е погасила изцяло задълженията си по същия, като е заплатила на ответника сумата от общо1524,03 лева, от които – 1300 лева – главница, 17,52 лева – лихва по 1 кредита и 206,51 лева – такса за бързо разглеждане. Тъй като погасяването е било извършено предсрочно, ищцата е заплатила лихвата от 17,52 лева, а не дължимата за целия срок на договора – 43,80 лева.

Намира, че таксата от 206,51 лева е недължима, тъй като клаузата, с която е уговорена същата е недействителна, тъй като е неравноправна. Твърди нееквивалентност на престациите, като с уговарянето на клаузата се цели неоснователното обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без да е била извършена услугата, за която таксата е начислена. Сочи, че таксата за бързо разглеждане представлява скрит разход по договора за кредит, като с клаузата, с която същата е уговорена се цели заобикалянето на чл.19, ал.4 ЗПК. Отделно услугата, за която е начислена таксата има характер на действие, свързано с усвояване на кредита, което е забранено с разпоредбата на чл.10а, ал.2 ЗПК.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК, ответникът представя отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на ищцовата претенция. Не спори, че се намира в облигационно правоотношение с ответника, възникнало въз основа на сключен между страните договор за кредит, по силата на който е предоставил на ищцата сумата от 1300 лева, срещу задължението на последната да я върне на падежната дата – 14.08.2021 г., като заплати лихва в размер на 43,80 лева, както и сумата от 206,51 лева. За последната сочи, че същата е за допълнителна и незадължителна услуга, съгласно допускането по чл.4.2. от договора. Искането е направено от ищцата, като сочи, че обичайно кредиторът предоставя отговор на искане за кредит в рамките на до 7 календарни дни, като отговорът до ищцата е изпратен в рамките на до 15 минути. Сочи, че кредитът не се погасява на вноски, поради което не се създаван погасителен план за изплащане на задължението.

Оспорва твърдението на ищцата за неравноправност на клаузата, с която е уговорено заплащане на такса за бързо разглеждане на искането за кредит. Заявява, че след като се е запознала с условията на договора, проекта за договор, СЕФ и др., ищцата се е съгласила със същите, като по всяко време на кандидатстването е имала право да прекъсне процедурата по същото, а в 14-дневен срок от сключване на договора е имал право да се откаже от последния. Намира за неоснователно твърдението за недействителност на спорната клауза поради противоречие с чл.10а, ал.2 ЗПК. Предоставената на 2 ищцата допълнителна незадължителна услуга изцяло съответствала на законовата възможност по чл.10а, ал.1 ЗПК, като същата няма отношение към оценката на кредитоспособността на потребителя. Оспорва таксата да се отнася за действия, касаещи усвояване и/или управление на кредита. Оспорва да е налице соченото от ищцата заобикаляне на чл.19, ал.4 ЗПК, тъй като страните са се съгласили, по отношение на предоставената сума да се приложи ГЛП в размер на 40,97% и 49,70%. Сочи, че таксата „Бързо разглеждане“ няма отношение към сключването на договора и към усвояването на кредита, както и към конкретните параметри на договора.

Същата не е задължително условие за получаване на кредита или за получаването му при предлаганите условия.

Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено, от фактическа и правна страна, следното:

Съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване, следните обстоятелства: на 15.07.2021 г., между страните по делото е сключен договор за кредит №***, по силата, на който ответникът е предоставил на ищеца, а последният е усвоил сума в размер на 1300 лева, срещу насрещното задължение да върне предоставената сума, в едномесечен срок, при лихва в размер на 43,80 лева, като е начислена сумата от 206,51 лева – такса „Бързо разглеждане“; на 27.07.2021 г. ищцата е погасила задължението си по договор за кредит №*** г., като е заплатила на ответника сумата от общо 1524,03 лева.

По делото са прибщени процесният договор за кредит, както и относимите общи условия. От същите се установява, че таксата за бързо разглеждане, остойностена от ответника на сума в размер 206,51 лева, представлява допълнителна незадължителна услуга, предоставена по искане на кредитополучателя, която гарантира обработка на искането за кредит и отговор в рамките на 15 минути от подаването му по електронен път, по телефон или на хартиен носител. Размерът на дължимата такса се изчислява спрямо сумата на кредита и срока на договора /т.4.4 от Общите условия/.

Като писмено доказателство по делото е приет стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити.

3

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че при изчислението на ГПР, определен от кредитора в размер на 49,7%, не са взети предвид разходите, които кретиполучателят може да се наложи да заплати при неизпълнение на договорните си задължения и таксите за допълнителни незадължителни услуги, предоставени на потребителя по негово искане.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи.

Претенцията на ищеца е с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД. В процесния случай приложение намират разпоредбите на ЗПК.

Съгласно разпределението на доказателствената тежест в процеса, предвидено с разпоредбата на чл. 154 ГПК, всяка от страните е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения. С разпоредбата на чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД е уреден фактическият състав на неоснователно обогатяване, при който престацията се извършва с оглед на начална липса на основание. По този иск в тежест на ищеца е да докаже плащането на сумата в посочения размер, а в тежест на ответника е да установи, че е налице основание за получаването на плащането, респективно за неговото задържане.

Съгласно разрешението дадено с ТР №1/2020 г. от 27.04.2020 г. на ВКС, ОСГТК, съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства.

На основание чл.7, ал.3 ГПК, съдът е длъжен служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. С определението по чл.140 ГПК, съдът е указал на страните, че за изпълнение на това свое задължение не е необходимо да е налице възражение от страна на потребителя, независимо от обстоятелството, че твърдение за наличие на неравноправна клауза в процесния договор за кредит е въведено от ищеца с исковата молба.

Между страните е налице валидно облигационно отношение, възникнало въз основа сключен между тях договор за кредит от разстояние.

4

Разпоредбата на чл.6 ЗПФУР определя, че договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението, до сключването на договора, страните използват изключително средства за комуникация от разстояние.

Инициативата за встъпване в облигационното отношение е на ищеца, който чрез попълване на електронна форма за регистрация на интернет сайта на ответника –*** е заявил искането си да му бъде предоставена в заем сумата от 1300 лв. С писмо, изпратено до електронната поща на ищеца, ответникът му предоставя стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредит, договор за кредит, както и относимите Общи условия. Кредитополучателят се е запознал със същите и е приел условията на договора, чрез кликване на изпратения от ответника линк.

Договорът е сключен при спазване изискванията на чл.18 ЗПФУР, който поставя в тежест на доставчика да докаже, че е предоставил на потребителя необходимата преддоговорна информация, че е получил съгласието на последния за сключване на договора и ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор; че са спазени сроковете по чл.12, ал.1 и ал.2 ЗПФУР. На основание чл.18, ал.2 ЗПФУР, за доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл. 293 ТЗ, а за електронните изявления – ЗЕДЕП /ЗЕДЕУУ – загл. изм. ДВ бр. 85/24.10.2017 г./.

С разпоредбата на чл. 3, ал.1 ЗЕДУУ, препращаща към чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.), е дадено определение на електронен документ – всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис.

Представените от ответника писмени доказателства - разпечатки на електронни документи, са приобщени по делото по реда на чл.184, ал.1 ГПК.

Процесният договор е реален, като същият се счита за сключен с 5 предаване на потребителя, на предмета му – пари или други заместими вещи /чл.240, ал.1 ЗЗД/. Страните не спорят, че ответникът е предоставил на ищеца сумата от 1300 лева, незабавно след приемане на договора от страна на последния. Не е спорно, че задължението по процесния договор е погасено предсрочно, на дата 27.07.2021 г., като ищецът е заплатил на ответника сумата от 1524,03 лева.

Съдът намира, че клаузата, с която е уговорено заплащане на такса за бързо разглеждане на искането за отпускане на кредит е неравноправна.

Начинът на формиране размера на таксата е неясен и поставя потребителя в неравноправно положение. Физическото лице – кредитополучател е икономически по-слабият участник в облигационната връзка. Договарянето се извършва чрез попълване на бланка на кредитора, по съдържанието, на която ответникът не може да влияе. Размерът на дължимата сума е едностранно определен от кредитора, като ищецът няма възможност да влияе по какъвто и да е начин върху същия. Налице е значително неравновесие между правата и задълженията на потребителя и на търговеца, което обуславя извод за нееквивалентност на престациите.

Съгласно разпоредбата на чл.146, ал.1 ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. При възражение за наличие на неравноправни клаузи, ответникът следва да установи, че конкретните условия по договора, които се оспорват, са индивидуално уговорени с потребителя. По делото не се представиха доказателства, чрез които да се установи, че клаузата, с която е уговорено заплащане на такса за бързо разглеждане на искането за кредит е индивидуална. Обстоятелството, че същата касае конкретен договор с отделен потребител, не обосновава извод за наличие на индивидуален подход при уговарянето ѝ.