Акт от 11.07.2019, Окръжен съд - Ямбол

Р Е Ш

Е Н И Е

№ ……

11.07.2019г. гр.Ямбол

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд, гражданско отделение,втори състав, в открито съдебно заседание на 09.07.201дгодина, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

ВЕСЕЛА СПАСОВА

Секретар Л.Р.

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Тагарева

Въззивно гражданско дело №124 по описа за 2019г.

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Р.Х.Т. ***, действаща чрез адв.М.Й. - Г., против Решение №197/15.03.2019г. по гр.д. №3717/2018г. по описа на ЯРС в частта, с която е определен режима на лични отношения на бащата Т.Х.П. *** с детето Х.Т.П.,род. на ***г.

В срока по чл.чл.263, ал.2 ГПК е постъпила и насрещната въззивна жалба от Т.Х.П. ***, който е оспорил Решение №197/15.03.2019г. на Ямболския районен съд, постановено по гр.д.№3717/2018г. в частта, с която е определен режима му на лични отношения с детето Х., в частта, с която е уважен иска на Р.Т. по чл.127а, ал.2 СК и е дадено заместващото съгласие на бащата за издаване на паспорт на детето Х. и разрешение детето свободно да напуска границите на РБългария за пътувания в чужбина в РТ., РГ. и РР. за срок от две години от влизане на решението в сила, включително в частта на допуснатото предварително изпълнение на решението в частта на иска по чл.127а, ал.2 СК, както и в частта, с която веззивникът Т.П. е осъден да заплати на ищцата разноски в размер на 800лв

Оплакването на въззивницата Р.Т. е за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната му част, поради нарушение на материалния закон и необоснованост.

Твърди се, че определеният от ЯРС режим на лични контакти на бащата с детето, не е съобразен с многобройните доказателства по делото, установяващи дневния режим на Х., която е в невръстна възраст, на три години и половина. Майката счита, че за спокойното емоционално и психическо развитие на детето, първоинстанционният съд е следвало да определи режим на лични контакти с бащата, при който детето да е без преспиване до навършване на 5-годишна възраст, а също така и без петнадесет дни през лятото на настоящата година, като преминаването към по-разширен режим с преспиване на детето, трябва да е плавно и постепенно, при отчитане и на обстоятелството, че местоживеенето на детето е в гр.С., а това на бащата - в с.Б.

Сочи още, че до настоящия момент контактите на бащата с детето се изразяват в игри и забавления, детето не е преспивало при баща си и той няма представа какъв е режима на детето и свързаните с него отговорности; че бащата понастоящем живее с друга жена, от връзката с която очаква друго дете, което обстоятелство е объркващо за детето и на същото следва да се осигури време, за да порасне, да укрепне психиката му, за да е в състояние спокойно да приеме промените в живота на родителите си, включително новото семейство на бащата. По тези съображения Р.Т. моли за отмяна на решението на ЯРС в обжалваната му част и за постановяване на ново решение от окръжния съд, с което да бъде определен посочения в жалбата режим на лични отношения на детето с бащата, с присъждане на разноските за въззивната инстанция.

С депозирания писмен отговор Т.П. и оспорил въззивната жалба на Р.Т., с изложени съображения, че определеният от районния съд режим на лични контакти на бащата с детето, след навършването му на четиригодишна възраст, който режим е "с преспиване", е правилен, тъй като отговаря на изградената връзка между родителя и детето, и същият режим е в интерес на детето.

Оплакването на въззивника Т.П. е за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваните от него части. Счита, че неправилно ЯРС не е отчел факта, че при предявяване на иска майката Р.Т. е живеела с детето в дома на родителите си в гр.Я., но същата е заявила, че ще живее на постоянния си адрес в гр.С., при което постановеният от съда режим на лични отношения на бащата с детето е тежък, двамата ще трябва да се виждат в чужд за бащата град и далеч от жилището му, което е преустроил специално за дъщеря си, като определеният режим от събота сутрин до неделя вечер е недостатъчен за пътуване от София до Ямбол, преспиване и връщане на детето в С. Също така при определяне на режима на лични отношения на бащата с детето районният съд не дал възможност детето да е с баща си на рождения му ден, както и той на рождения ден на детето. Неправилно съдът дал и разрешение малолетното дете да пътува до Т., Г. и Р., тъй като по делото не били събрани доказателства за такива потребности на детето, като не били налице и предпоставките на чл.127а, ал.4 СК за предварително изпълнение на решението в тази му част. Неправилно съдът определил и разноските по делото, присъждайки всички разноски в полза на ищцата по първоначалния иск, при положение, че исковете на двете страни били частично уважени и следвало и двете страни да имат право на половината от сторените от тях разноски. По тези съображения въззивникът Т.П. моли за отмяна на решението на ЯРС в обжалваните от него части и за постановяване на ново решение от окръжния съд, с което да бъде определен посочения в насрещната въззивна жалба режим на лични отношения на детето с бащата, да бъде отхвърлен иска по чл.127а, ал.2 СК и бъдат присъдени половината от направените от страните разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК Р.Т. е подала отговор, с който е оспорила насрещната въззивната жалба.

В о.с.з. въззивницата

Р.Т., чрез адв.Й., поддържа жалбата си и оспорва жалбата на насрещната страна.

Въззивникът Т.П., чрез пълномощника си адв.К., поддържа насрещната въззивна жалба само в частта относно определения режим на лични отношения с детето и в частта на разноските, като в останалата й част - относно уважения с решението на ЯРС иск с правно основание чл.127а, ал.2 СК и предварителното изпълнение на решението в тази му част, оттегля въззивната жалба и въззивното производство в тази му част е прекратено на основание чл.264, ал.1 ГПК.

ЯОС намира, че въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са процесуално допустими, тъй като са подадени от легитимирани страни и в сроковете по чл.259 ал.1 ГПК и чл.263, ал.2 ГПК, поради което могат да се разгледат по същество.

За да се произнесе, съдът установи следното:

ЯРС е сезиран с исковата молба на Т.Х.П. ***, с която при условията на чл.127, ал.2 СК против Р.Х.Т. ***, е предявена претенция за определяне режим на личните отношения на ищеца с детето Х., родено от съвместното съжителство на страните. С отговора на исковата молба ответницата Т. е възразила срещу предложения от бащата режим на лични отношения с детето и е подала насрещна искова молба, с която е поискала на основание чл.127, ал.2 СК и чл.127а СК на нея да бъдат предоставени родителските права по отношение на Х.; местоживеенето на детето да бъде определено на постоянния и настоящ адрес на майката; да бъде определен посочения от майката режим на лични отношения на бащата с детето; бащата да бъде осъден да заплаща 300лв. месечна издръжка за детето; съдът да постанови заместващото съгласие на бащата за издаване на задграничен паспорт на детето и разрешение детето свободно да напуска границите на РБ. и да пътува до Т., Г. и Р.

И двамата родители са изслушани лично от съда по реда на чл.59, ал.6 СК.

С влязлото в сила Определение №2890/25.10.2018г. ЯРС е постановил привременни мерки, като е определил режим на лични контакти на бащата с детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00ч. до 15.00ч. на съответния ден, без преспиване, както и един месец през лятната ваканция, когато майката не е в платен годишен отпуск.

Фактическата обстановка по делото е изяснена от районния съд въз основа на анализ на събраните доказателства, същата не е спорна между страните и настоящата инстанция я възприема изцяло при условията на чл. 272 ГПК.

Установено е, че страните Т.Х.П. и Р.Х.Т. са родители на малолетното дете Х.Т.П., род на ***г. (уд-е за раждане от ***г***.К.). Няма спор, че детето е родено от фактическото съжителство на родителите, които не са сключвали граждански брак, като понастоящем същите са разделени, не живеят заедно и детето се отглежда и възпитава от майката.

От изготвения социален доклад при извършеното социално проучване е установено, че майката Р.Т. полага основно грижите за детето, като се старае да задоволява адекватно потребностите на същото. Детето се отглежда с любов, внимание и грижа от майката, същото е здраво и жизнено дете, като в процес на изграждане са навиците и уменията му за самообслужване. Бащата поддържал ежедневни контакти с дъщеря си, проявявал загриженост към проблемите в развитието на детето, стараел се да оказва подкрепа при отглеждането и задоволяване на потребностите му. И двамата родители притежавали съответните жилища за отглеждането на детето, като в обитаваното от майката жилище не съществува риск за живота и здравето на детето. Към бащата е направена препоръка да обезопаси стълбището в жилището си в с.Бояджик, което свързва първия и втория жилищен етаж, като се постави парапет с цел предотвратяване на евентуални рискове за живота и здравето на детето.

Относно доходите на двамата родители е установено, че с тези доходи задоволят семейните потребности и родителите не са обект на социално подпомагане. И за двамата родители е посочено, че имат подкрепата на своите роднини и близки.

Емоционалната връзка родители-дете е стабилна и двустранна, като в интерес на детето е да продължи да се отглежда в стабилна семейна среда. Установено е, че и двамата родители имат необходимите родителски качества и ресурс да обезпечат пълноценно грижите и да осигурят всичко необходимо за развитието на детето.

Бащата осъзнавал факта, че предвид ниската възраст на дъщеря му, режимът на лични контакти с нея следва да бъде наложен постепенно, съобразно състоянието и желанието на детето.

Разпитаната пред първата инстанция свидетелка В. С., която понастоящем живее на съпружески начала с ищеца Т.П., е дала показания, от които е установено, че двамата живеят заедно в жилището в с.Бояджик, като очакват дете. Било изпълнено предписанието на социалните работници и в жилището бил изграден парапет, с оглед осигуряване безопасността на Х., за която имало и детска стая с всичко необходимо в нея. Според свидетелката, след определените от съда привременни мерки, бащата осъществявал срещи с детето, отношенията им били топли, мили, играели заедно. Определеният от съда режим на лични контакти на бащата с детето по привременните мерки не бил изпълняван точно, като вземането на детето от бащата не се извършвало в определения час, но докато детето било с Т., той и свидетелката се грижели за него и правели всичко необходимо.

Другият разпитан пред районния съд свидетел - Д. Д., който е присъствал на срещи между бащата Т.П. и детето, е дал показания, че срещите протичат нормално, детето било привързано към баща си, при последната среща бащата и Х. посетили зоопарка, играли заедно, обядвали и когато на детето се приспало, го предали на майката.

Свидетелката Ж.

М. е дала показания, според които докато родителите на Х. живеели заедно, грижите за детето полагала изцяло майката, а бащата работел, отсъствал често от семейното жилище и не познавал навиците на детето. Понастоящем бащата вземал дъщеря си за срещи с нея, но не се справял изцяло с храненето и хигиената й, тъй като не познавал режима й на отглеждане. Според свидетелката, напрежението между родителите се отразявало и на детето.

Свидетелят Х. Т. - баща на Р.Т. е свидетелствал основно за отношенията между родителите на детето, а относно срещите на бащата с детето е поддържал, че след тези срещи с бащата детето било мръсно и неугледно, имало случаи, при които памперсите не били сменени.

По делото са представени амбулаторни листи от извършени от специалисти очни прегледи на детето Х.. Констатирана е недостатъчност на конвергенцията на очите, с препоръчана терапия за стимулиране на конвергенцията под наблюдение и периодични прегледи. Свидетелите Ж.М. и Х.Т. също се дали показания, че детето има проблем с очите, който е видим при преумора и се изразява в изкривяване/събиране на двете очи, с дадени от специалистите препоръки за медицински мероприятия.