Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 130 от 05.11.2020, Районен съд - Белоградчик

Съд
Районен съд - Белоградчик
Дело
Наказателно дело от общ характер 196/2020
Вид
Присъда № 130
Подписан
05.11.2020
В сила
20.11.2020
Състав
Божидарка Данчова Йосифова

Цитирани разпоредби

МОТИВИ към Присъда № 130/ 04.11.2020 г. по НОХД № 196/ 2020 г. по описа на РС – Белоградчик, 3 – ти състав.

Районна прокуратура – Видин, е повдигнала обвинение срещу подсъдимия В. Б. И. – роден на ..................... г. в с. Д., обл. В., живущ в с. Д., общ. Р., обл.

В., ул. „.................“ № .., българин, с българско гражданство, средно образование, пенсионер, неженен, неосъждан, ЕГН **********, за това, че на 30.11.2019 г. , около 15:30 ч. в с. Т., общ. Р., обл. В., на кръстовище, образувано от път III – 112 и път III – 114, при управление на МПС – лек автомобил, марка „Ауди“, модел „В 4“ с per. табели № ВН 3490 АА, лична собственост, с посока на движение от с. Д., обл. В. към с. Д., обл. В. по път III – 114 и в нарушение правилата за движение по пътищата, установени в Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и Правилника за приложение на закона за движение по пътищата /ППЗДвП/, а именно чл. 50, ал. 1 от ЗДвП „на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство“ и чл. 46, ал. 2 от ППЗДвП - „пътен знак Б-2 указва на водачите на пътни превозни средства, че са длъжни да спрат на „стоп-линията“, очертана с пътна маркировка, или ако няма такава – на линията, на която е поставен знакът. Преди да потеглят отново, водачите са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които имат предимство“, като при навлизане в кръстовището, на което път III – 112 е сигнализиран като път с предимство чрез поставен пътен знак Б-2 /Спри! – пропусни движещите се по пътя с предимство!/ не се съобразил с поставения пътен знак, навлязъл в кръстовището, без да пропусне движилият се по пътя с предимство – път III – 112 /сигнализиран с поставен на него, преди кръстовището пътен знак Б-З/ МПС – товарен автомобил, марка „Пежо“, модел „Боксер“ с per. табели № СТ 3292 ВС, собственост на „ВИС 28“ ЕООД - гр. Казанлък и управляван от Д.

М. М. от гр. С. З., като допуснал настъпването на ПТП, в резултат на което по непредпазливост причинил средна телесна повреда на седящата в лявата страна на задна седалка на л.а. „Ауди“, с peг. табели № ВН 3490 АА пътничка Н. Д. К. от с. Д., общ. Р., обл. В., изразяваща се в счупване на дясната ключица, довело до трайно затруднение движението на дясната ръка – престъпление по чл. 343, ал. 1,б. „б“, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, във вр. чл.

50, ал. 1 от ЗДвП и чл. 46, ал. 2 от ППЗДвП .

Подсъдимият В. Б. И. е защитаван в процеса от адв. В. В. от АК – Видин.

След проведеното разпоредително заседание, защитникът и подсъдимия, направиха искане производството по делото да протече по реда на особено производство – съкратено съдебно следствие – глава ХХVІІ НПК, при хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК.

1

Съдът намери искането за основателно и след провеждане на разпоредителното заседание, на осн. чл. 252, ал. 1 НПК, незабавно разгледа делото по реда на съкратено съдебно следствие – глава ХХVІІ – чл. 371, т. 2 НПК. На предварителното изслушване на страните, подсъдимия призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт, като заяви съгласието си да не се събират доказателства за тези факти. С оглед горното, в с.з. разпит на подсъдимия, свидетелите и вещите лица, не е проведен.

Предвид разпоредбата на чл. 373, ал. 3, във връзка с чл. 372, ал. 4 НПК, съдът прие за установени обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се позова на направеното самопризнание от подсъдимия и на доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят.

Прокурора в о.с.з. поддържа обвинението и пледира съда да признае подсъдимия за виновен по така повдигнатото обвинение. Пледира също, съдът да постанови присъдата си при смекчаващи отговорността обстоятелства, както и да приложи разпоредбата на чл. 78а НК, тъй като са налице всички кумулативни предпоставки за това.

Подсъдимият В. Б. И. се признава за виновен, съжалява и моли съда да му наложи минимално наказание.

Защитникът му – адв. В. В., пледира съда да приложи по отношение на подзащитния й разпоредбата на чл. 78а НК, като освободи същия от наказателна отговорност и му наложи административно наказание „глоба“ в минимален размер.

Пострадалата Н. Д. К. се явява лично и в проведеното разпоредително заседание заявява, че няма претенции към подсъдимия и не предяви граждански иск.

Приобщени по делото, са материалите по ДП № 291/ 2019 г. по описа на ОД МВР – Видин.

С оглед особените правила по които протече производството по делото, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият В. Б. И. живее постоянно в с. Д., общ. Р., обл. В.

Пострадалата Н. Д. К. живее в с. Д., обл. В., като съжителства със св. Х. Т. Г.

На 30.11.2019 г. пострадалата К. и св. Г. били в с. Д., обл. В., където св. К. притежава имот, находящ се на ул. „............“ №.... Св. З. Х. – син св. на Х. Г. също живее в с. Д., в близост до къщата на подсъдимия В. И. Тъй като времето било лошо, завалял дъжд и било студено, пострадалата К. и св. Г. се уговорили с подс. В. И., последния да ги закара до с. Д.

2

След 15:00 ч. на 30.11.2019 г. тръгнали от с. Д . за с. Д., с автомобил марка „Ауди“, модел „В4“ с peг. №ВН 3490 АА, управляван от подс. В. И. Св.

З. Х. бил на предна дясна седалка, до шофьора, св. Х. Г. на задната седалка в дясно, а пострадалата К. – на лява задна седалка, зад шофьора.

Когато стигнали на кръстовище на с. Т., общ. Р., обл. В., където се пресичат пътищата от гр. М. за гр. В. и от гр. Б. за гр. Л., водача на автомобила – подс. В. И., изобщо не спрял на поставения на кръстовището знак „Стоп“. Притеснен от това и виждайки, че подсъдимия не спира на знак „Стоп“, св. З. Х., който пътувал на предната седалка до водача, хванал ръчната спирачка и се опитал да я дръпне, но подс. И. го ударил през ръката и му позволил да я дръпне.

В този момент, от лявата страна – на кръстовището – по пътя с предимство се движел товарен автомобил марка „Пежо“, модел „Боксер“ с peг. № СТ 3292 ВС, управляван от св. Д. М. И тъй като подс. И. не спрял на знак „Стоп“, автомобила, управляван от св. М., който се движел пътя с предимство, блъснал в средата, в лявата част автомобила управляван от подсъдимия. След настъпването на ПТП – то, пострадалата Н. К. била откарана с линейка в МБАЛ „Св. Петка“ - Видин, където останала седем дни в отделение по ортопедия, с фрактура на ключицата и счупено 3 – то ребро.

От изготвената на ДП съдебно-медицинска експертиза, се установява, че счупването на дясната ключица е довело до трайно затруднение движението на дясната ръка, а счупването на 3-то ребро на пострадалата К. е причинило временно разстройство на здравето й, не опасно за живота.

Видно от назначената и изготвена съдебно-автотехническа експертиза, скоростта на движение на товарния автомобил марка „Пежо“, модел „Боксер“ с peг. №СТ 3292 ВС непосредствено преди ПТП-то и в момента на удара е била 39 км/ч, а на лекия автомобил, управляван от подсъдимия - марка „Ауди“, модел „В4“ с per. №ВН 3490 АА – 27 км/ч. От заключението на същата, се установява, че вина за настъпилото ПТ има подсъдимия, тъй като не е спрял на видима пътна сигнализация – знак „Стоп“ и с това не спазил предимството на другия автомобил.

Гореописаната фактическа обстановка е доказана от събраните и приложени по делото гласни и писмени доказателства, а именно: разпити на свидетели – св. Т. Т., Н. К., Х. Г., З. Т. и Д. М., оглед на местопроизшествие, авто техническа и съдебно – медицинска експертизи и др. доказателства, събрани на ДП.

От правна страна :

Подсъдимият В. Б. И. – роден на ...................... г. в с. Д., обл. В., живущ в с. Д., общ. Р., обл. В., ул. „....................“ № .., българин, с българско 3 гражданство, средно образование, пенсионер, неженен, неосъждан, ЕГН **********.

Предвид възприетата от съда фактическа обстановка, описана в обвинителния акт и изцяло потвърдена от подсъдимия в хода на съдебното следствие, съдът прие, че от обективна страна и субективна, подс. И., е осъществил състава на престъплението, в което е обвинен.

От обективна страна – на 30.11.2019 г. , около 15:30 ч. в с. Т., общ. Р., обл. В., на кръстовище, образувано от път III – 112 и път III – 114, при управление на МПС – лек автомобил, марка „Ауди“, модел „В 4“ с per. табели № ВН 3490 АА, лична собственост, с посока на движение от с. Д., обл. В. към с. Д., обл. В. по път I I I – 114 и в нарушение правилата за движение по пътищата, установени в Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и Правилника за приложение на закона за движение по пътищата /ППЗДвП/, а именно чл. 50, ал. 1 от ЗДвП - „на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство“ и чл. 46, ал. 2 от ППЗДвП - „пътен знак Б-2 указва на водачите на пътни превозни средства, че са длъжни да спрат на „стоп-линията“, очертана с пътна маркировка, или ако няма такава – на линията, на която е поставен знакът. Преди да потеглят отново, водачите са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които имат предимство“, като при навлизане в кръстовището, на което път III – 112 е сигнализиран като път с предимство чрез поставен пътен знак Б-2 /Спри! – пропусни движещите се по пътя с предимство!/ не се съобразил с поставения пътен знак, навлязъл в кръстовището, без да пропусне движилият се по пътя с предимство – път III – 112 /сигнализиран с поставен на него, преди кръстовището пътен знак Б-З/ МПС – товарен автомобил, марка „Пежо“, модел „Боксер“ с per. табели № СТ 3292 ВС, собственост на „ВИС 28“ ЕООД - гр. Казанлък и управляван от Д. М. М. от гр. С. З., като допуснал настъпването на ПТП, в резултат на което по непредпазливост причинил средна телесна повреда на седящата в лявата страна на задна седалка на л.а.

„Ауди“, с peг. табели № ВН 3490 АА пътничка Н. Д. К. от с. Д., общ. Р., обл.

В., изразяваща се в счупване на дясната ключица, довело до трайно затруднение движението на дясната ръка.

От субективна страна – деянието е осъществено при форма на вина – непредпазливост. Подсъдимият е могъл и е бил длъжен да предвиди настъпването на противоправните последици.

При анализа на събрания в хода на ДП доказателствен материал, съдът достигна до извода, че обвинението е доказано от обективна и субективна страна. Събрани са безспорни доказателства, че на инкриминираната дата, подс. И. е реализирал ПТП, тъй като не е спрял на видима пътна сигнализация 4

– знак „Стоп“, не спазил предимството на другия автомобил и с това реализирал ПТП.

Предвиденото по закон наказание за престъплението, за което на подсъдимия И. е повдигнато обвинение – чл. 343, ал. 1,б. „б“, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, във вр. чл. 50, ал. 1 от ЗДвП, е: при причинена по непредпазливост средна телесна повреда, независимо дали са настъпили последиците по буква "а" – лишаване от свобода до три години или пробация.

Видно от Справка за съдимост на подсъдимото лице – л. 40 от ДП, същия е осъждан по НОХД № 17/ 79 от 1979 г. на РС – Белоградчик, като му е наложено наказание „Глоба“. Към момента на извършване на деянието, съдът счете, че по отношение на това осъждане е настъпил института на абсолютната реабилитация по чл. 88а НК, поради което зачита този факт и приема, че подсъдимият е неосъждан. С деянието не са причинени имуществени вреди. Обвиняемият е пълнолетно лице.

Предвид горното, съдът прие, че са налице всички кумулативни предпоставки на чл.78а от НК, за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност за деянието, в което е обвинен. Във всеки случай, когато са налице предпоставките на чл. 78а НК, съдът е длъжен да го приложи.

Поради това, съдът призна подсъдимия за виновен и го освободи подсъдимия от наказателна отговорност, като му наложи административно наказание „Глоба“. По отношение на размера на глобата, съдът прие, че следва да наложи на същия минималното наказание, предвидено в чл. 78а, ал.

1 НК, а именно – 1 000 лв. При определяне на размера на наказанието, съда отчете степента на обществена опасност на деянието и дееца, социално и материално положение на подсъдимото лице. Подсъдимият е възрастен човек – на 84 години, пенсионер, с нисък социален статус. Поради това, съдът му наложи наказание в предвидения законов минимум.