Решение № 1156 от 16.10.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1156 гр. София, 16.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело № 20251000503384 по описа за 2025 година

Производството е образувано по въззивна жалба на Д. З. З. срещу решение № 5327/ 18.08.2025г. на СГС, ГО, 12 състав, постановено по гр.д. № 8135/24г., с което е уважен иск с правно основание чл.422 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.535 от ТЗ.

Жалбоподателят излага, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Поддържа, че записът на заповед е издаден на 18.04.2023г. като гаранция по формално изготвен договор за покупкопродажба от 01.03.2022г. и анекс към него. Поддържа, че той е привиден и прикрива реални отношения между страните на посредничество и свързани с тях лица по повод търговия на произведения на изкуството.

Купувачът

/галерист ги купува от продавача, за да ги продаде на трети лица с цел печалба. Тези реални отношения са доказани в процеса. Неправилно не е уважено възражението й за оказан натиск и заплаха за формализиране на привидните отношения. Поддържа нищожност на договора, тъй като прикрива търговска сделка по занятие посредничество/комисионен договор.

„Уан Модерн“ ЕООД е в несъстоятелност поради стопанска непоносимост, която има своето действие и по отношение на въззивника. Записът на заповед 1 и анекса от 18.04.2023г. са унищожаеми поради заплаха и натиск.

Затова моли въззивния съд да отмени постановеното решение и отхвърли изцяло предявения иск. да

А. Н. в депозиран писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Сочи, че обжалваното решение е правилно.

Съдът след като съобрази доводите на страните и събраните доказателства в първоинстанционното и въззивно производство на основание чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с иск по чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.535 от ТЗ. В исковата молба ищецът А. Н. твърди, че има изискуемо парично вземане срещу ответника Д. З., произтичащо от запис на заповед, издаден на 18.04.2023г. Въз основа на него „Уан Модерн“ ЕООД и Д. З. са се задължили да й заплатят 95 000 евро при предявяване. Авалист на записа на заповед е Д.

З.. Ценната книга й е предявена за плащане на 29.05.2023г., но няма плащане.

Ценната книга е редовна от външна страна. Въз основа на подадено заявление по чл.417 от ГПК е издадена заповед за изпълнение, срещу която е депозирано възражение от ответника З.. Затова моли съда да признае за установено по отношение на нея, че й дължи сумата от 95000 евро, в едно със законната лихва, считано от 01.06.2023г. до окончателното й изплащане.

Претендира разноски.

Ответникът в депозиран писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК не оспорва издаването на запис на заповед на 18.04.2023г. Но твърди, че той е издаден като гаранция по договор за покупко- продажба от 01.03.2022г.

Последният е сключен между „Уан Модерн“ ЕООД, Д. З. като купувачи и ищеца като продавач и е свързан с продажбата на подробно описани в него картини на обща стойност 124 500 евро. Договорено е, че продавачът може да ги продава, а цената да бъде платена в срок от 3 месеца след сключване на договора. Предвидено е собствеността върху картините да премине върху купувача в момента на плащането им, когато продавачът предаде картините.

Не се оспорва, че са продадени 4 картини на автора А. П. и на ищеца е заплатена сумата от 15 000 евро. Останалите картини не са получени и не са платени.

Нито ответникът, нито дружеството, което представлява са 2 собственици на описаните в договора картини. Затова счита, че каузалното правоотношение не е възникнало реално. Намеренията на страните са били ответникът да посредничи при продажбата на картините. Излага се, че действителните отношения между страните са по договор за посредничество.

В депозирано писмено становище се излагат доводи, че анексът от 18.04.2023г. е подписан при условието на заплаха, упражнена върху Д. З. от ищеца.

Между ищеца като продавач и „Уан Модерн“ ЕООД и Д. З. като купувачи е сключен договор за покупко- продажба на 01.03.2022г. за продажба на картини на стойност 124 500 евро. Не е спорно, че към договора е сключен анекс на 18.04.2023г., в който е предвидено, че за обезпечаване на задължението, купувачът издава запис на заповед. Същият е издаден на 18.04.2023г. от „Уан Модерн“ ЕООД и е авалиран от Д. З.. Ценната книга е предявена за плащане на издателя и авалиста на 29.05.2023г.

Не е спорно, че част от картините, описани в договора от 01.03.2022г., не са предадени от ищеца на ответника.

Не се спори, че е образувано заповедно производство, по което е издадена заповед за изпълнение на 17.06.2023г. от СРС. В срока по чл.414, ал.2 от ГПК е постъпило възражение от Д. З..

Във връзка с твърденията в отговора на исковата молба и писменото становище от 06.03.2025г. ответникът е представил писмени доказателства, които не са оспорени от насрещната страна.

Ищецът е представил като писмени доказателства кореспонденция между страните. електронна

В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателства.

Свидетелите К. и Д. З. са леля и майка на ответника. Те желаят да свидетелстват и депозират показания за оказван натиск и заплаха по отношение на Д. З. от ищеца и нейният партньор В.. Продажбата на картини е била успешна до пандемията от Ковид. Отношенията между Д. З. и ищеца са вървели добре, но след 2022г. са се обтегнали. Ответникът е трябвало да им предоставя картини, които те да закупят за инвестиция и след това тя да ги продаде и те да получат комисионна. Свидетелят К. твърди, че ищецът и В. са упражнявали натиск и заплахи по отношение на ответника. Свидетелят Д. З., 3 майка на Д. З. излага, че по телефона й се е обадил В. Д. през 2023г. и е започнал да упражнява натиск, че дъщеря й трябва да му плати голяма сума пари. Ако не се плати ще стане нещо лошо. От дъщеря й е разбрала, че става въпрос за продажба на картини. Тя й е казала, че В. Д. упражнява непрекъснат натиск върху нея и иска парите.

Свидетелят И. заявява, че познава ответника от 2014г. -2015г. Били са приятели. Започнали са да купуват картини от нея с цел инвестиция. Бизнес отношенията им са от 2016г. В. Д. също е купувал картини от нея със същата цел. Свидетелят заявява, че договорът за консигнация, който се намира по делото е във връзка с негов договор за покупко- продажба от 2020г. Т.е. картините е трябвало да останат при ответника. Свидетелят е забелязал, че Д.

З. е продавала една и съща картина на повече от едно лице. Свидетелят и В.

Д. са приятели , но не е запознат с договорите с Д. З..

Свидетелят Д. е във фактическо съжителство с ищеца, но декларира че желае да свидетелства. Не отрича, че се е обаждал на майката на ответника с цел да съдейства да се оправят отношенията с дъщеря й. Но не е отравял заплахи. Не е присъствал при подписване на договора и анекса от ищеца и ответника. Не отрича, че е подал жалба срещу Д. З. в полицията.

Съдът кредитира показанията на свидетелите като основаващи се на лични впечатления за фактите, които излагат. Тези на свидетеля И. ги кредитира при условията на чл.172 от ГПК, доколкото първият има дела с ответника, което рефлектира върху обективността на показанията му, въпреки това обстоятелство, ги счита за достоверни, доколкото не си противоречат с останалите събрани доказателства. Показанията на свидетелят Д. също следва да се преценят при условията на чл.172 от ГПК, поради близките му отношения с А. Н., но от тях не се установяват относими за делото факти. Дава вяра на показанията на свидетелите К. и Д. З. също при условията на чл.172 от ГПК поради близките родствени отношения между тях, но ги счита за достоверни.

СГС е уважил иска изцяло.

Пред настоящата инстанция нови доказателства не са ангажирани.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че предмет на въззивно разглеждане е иск по чл.422, ал.1 от ГПК във 4 вр. с чл.535 от ТЗ. Искът по чл.422 от ГПК е специален положителен установителен иск.

С него разполага кредиторът, чието вземане в заповедното производство е оспорено от длъжника. Чрез него се търси защита на предявеното вземане като със сила на пресъдено нещо се признае за установено, че то съществува. Така се постига стабилизиране на заповедта за изпълнение, която да послужи като изпълнителен титул за принудителното събиране на вземането на кредитора. Видно от делото по заповедното производство е, че Д. З. като длъжник е депозирала в срока по чл.414 от ГПК възражение, което обоснова и наличието на правен интерес от предявяване на установителния иск по чл.422 от ГПК в полза на ищеца. Това е абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск.

/ Р № 246/11.01.2013г. по т.д. № 1278/11г., ІІ то. на ВКС, Р № 89/02.06.2011г. по т.д. № 649/10г., ІІ т.о. на ВКС, Р № 171/24.04.2012г. по гр.д. № 801/11г. на ІV г.о. на ВКС всички по реда на чл.290 от ГПК/.

Въззивният съд се произнася служебно по валидността на първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по отношение на правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269 от ГПК, с изключение на случаите на допуснато нарушение на императивна материално правна норма.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

По правилността му.

Не е спорно, че ищецът претендира вземане от ответника въз основа на запис на заповед. Той е ценна книга, която трябва да има определено от императивната норма съдържание- чл.535 от ТЗ. За да се издаде заповед за изпълнение въз основа на това извънсъдебно изпълнително основание е необходимо менителничният ефект да е редовен от външна страна и да удостоверява изискуемо вземане. Тази проверка се извършва от съда по реда на чл.418, ал.2 от ГПК В един исков процес ищецът няма задължение да сочи каузално правоотношение, обезпечено със записа на заповед. По правилото на чл.154 от ГПК, за разпределение на доказателствената тежест, всяка страна доказва фактите, на които основава твърденията и възраженията си. При общо оспорване от ответника, ищецът не е длъжен да сочи основанието на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на вземането по каузално правоотношение между него като 5 поемател и длъжника- издател, по повод или във връзка, с което е издаден записът на заповед. Ищецът доказва вземането си, основано на ценната книга, което се изразява само в установяване, че тя е редовна от външна страна. Твърдението му за кауза в процеса е обуславящо предмета на защита на ответника и е свързано с преодоляване на защитата на издателя, в случай, че той твърди различна от действителната каузална причина за издаване на записа на заповед. За недоказването на каузата ищецът не може да бъде санкциониран с отхвърляне на иска, основан на абстрактна правна сделка, независимо от защитата на ответника. В случаите, в които ищецът сочи в исковата молба, че вземането по издадената заповед за изпълнение произтича от каузално правоотношение, изпълнението по което е било обезпечено с издадения запис на заповед, не се промяна предметът на делото. Ищецъткредитор сочи обезпечителната функция на ценната книга спрямо каузалното правоотношение, като доказва вземането, основано на менителничния ефект./ Р № 248/23.01.2015г. по т.д. № 3437/13г., I т.о. на ВКС, т.17 от ТР №4/2013г/18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС/. Представеният запис на заповед е редовен от външна страна, тъй като съдържанието му е съобразено с императивната разпоредба на чл.535 от ТЗ. Той е действителен и удостоверява изискуемо вземане, тъй като падежът на задължението е настъпил преди подаване на заявлението по реда на чл.417 от ГПК. Той е бил предявен на издателя и авалиста на 29.05.2023г. Ценната книга е била авалирана от Д. З.. Авалистът отговаря солидарно заедно с всички останали задължени лица по ефекта. Той не може да противопостави на приносителя му възраженията, които хоноратът/лицето,чието вземане е обезпечено с поръчителството/ би могъл да направи поради самостоятелния, неакцесорен характер на задължението на менителничния поръчител. Авалистът може да прави възражения във връзка с каузалното правоотношение само, ако той е страна по него. Когато страни по каузалното правоотношение са единствено хоноратът и приносителят, авалистът може да противопостави на приносителя относителните възражения на хонората, само ако приносителят е недобросъвестен или е извършил злоупотреба с право./ Р № 17/21.04.2011г. по т.д. № 213/10г., ІІ т.о .на ВКС, Р № 26/24.04.2014г. по т.д. № 1027/13г., ІІ т.о. на ВКС, Р № 386/25.03.2015г. по гр.д. № 1490/14г., ІV г.о. на ВКС, Р № 120/30.07.2010г. по т.д. № 988/09г., ІІ т.о. на ВКС/. Д. З. е страна по каузалното правоотношение затова може да прави възражения във връзка с него, 6 включително и че то прикрива друг договор, а именно за посредничеството.

Разпечатката съдържа 46 от 143 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/715c7fa7-2e24-4ee5-afc7-276619b15697