Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 67 от 23.03.2023, Районен съд - Сандански

Съд
Районен съд - Сандански
Дело
Административно наказателно дело 15/2023
Вид
Решение № 67
Подписан
23.03.2023
В сила
14.04.2023
Състав
Николинка Крумова Бузова

Цитирани разпоредби

  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.28 б."а" · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.43 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.44 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59- 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59- 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59- 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59- 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59- 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.461 т.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.483, ал.1, т.1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 638 · Кодекс за застраховането
  • чл.638, ал.1 т.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.638 ал.3 · Кодекс за застраховането
  • чл. 281 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 67 гр. Сандански, 23.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николинка Кр. Бузова при участието на секретаря Йорданка Н. Стойкова като разгледа докладваното от Николинка Кр. Бузова Административно наказателно дело № 20231250200015 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59- 63 от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № **** от *** година, издадено от Сл. В. А., на длъжност началник група в ОДМВР Благоевград, с-р Пътна полиция Благоевград, с което на Т. Г. Г. от гр. ***, ул. „***“ № ***, с ЕГН **********, на основание чл.638, ал.1 т.1 вр. чл.461 т.1 КЗ му е наложена глоба в размер на 250 лв. за нарушение на чл.483, ал.1 т.1 от същия кодекс.

Санкционният акт в срок е обжалван от наказаното лице. С жалбата е направено искане за неговата отмяна като неправилно и незаконосъобразно.

Представят полица на сключена застраховка гражданска отговорност. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява, дава обяснения по случая, като твърди, че към периода на проверката – *** г. около *** часа същият не е притежавал застрахователна полица за подновяване на застраховката “Гражданска отговорност”, но веднага след като е установил, че не е имал сключена застраховка за собствения му автомобил, който бил закупил „скоро“ е сключил договор за застраховка гражданска отговорност, но въпреки това му бил съставен АУАН. Адвокатът 1 му пледира за приложение на чл.28 ЗАНН, предвид краткия срок в който жалбоподателят управлявал автомобила от закупуването му до установяване на липсата на сключена застраховка от полицейските служители и сключването й незабавно след това и за отмяна на наказателното постановление.

Административно наказващият орган, редовно призован не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по депозираната жалба.

Представител на РП-гр. Благоевград, ТО-Сандански не се явява.

Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 59, ал. 2 пр. 1 от ЗАНН и срещу правораздавателен акт, който засяга имуществената сфера на наказаното лице. Изложеното прави разглеждането й в съдебното производство процесуално допустимо. НП е връчено на нарушителя на ****г.

/л.26 СП/, а жалбата срещу същото подадена в РУ-гр. Сандански на *** г. /л.1 СП/, т.е. в предвидения в закона 14-дневен срок.

След преценка допустимостта на жалбата, събраните по делото доказателства и направените доводи, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподателят Т. Г. Г. от гр. ***, ул. „***“ № ***, с ЕГН **********, е правоспособен водач на МПС, наказван неколкократно за нарушения по ЗДвП – три пъти на основание чл.638 ал.3 КЗ.

На *** г. А. К. – мл. автоконтрольор в РУ Сандански и колегата му Т. В. изпълнявали служебните си задължения, като автопатрул по КАТ, в гр. **.

Около *** часа, в посока на движение от с. *** към гр. Благоевград, по ПП1 Е79 в град *** се движел лек автомобил „***“, с рег. № **, управляван от собственика му Т. Г. Г.. Полицейските служители спрели за проверка движещия се автомобил и установили, че автомобилът се управлява от Т. Г.

Г.. След направената проверка на документите на автомобила установили, че към *** г. той е собственост на водача Т. Г. Г. и автомобилът нямал сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, макар същият да е бил регистриран на територията на РБългария и да не е бил спрян от движение.

За констатираното нарушение, на жалбоподателя му бил съставен акт за 2 установяване на административно нарушение серия GA № *** г., от А. Д. К. – мл. автоконтрольор в РУ Сандански в присъствието на Т. С. В..

Жалбоподателят Г. се запознал със съдържанието му, подписал акта без възражения и на същата дата екземпляр от същия му бил връчен.

Въз основа на Акта за установяване на административно нарушение, било издадено наказателно постановление № *** от *** година, издадено от С.

В.А., на длъжност началник група в ОДМВР Благоевград, с-р Пътна полиция Благоевград, с което на Т. Г. Г. от гр. ул. „№ с ЕГН **********, на основание чл.638, ал.1 т.1 вр. чл.461 т.1 КЗ му е наложена глоба в размер на 250 лв. за нарушение на чл.483, ал.1 т.1 от същия кодекс.

Съдът кредитира представените и приети на основание чл. 281 от НПК писмени доказателства по делото, като прецени относимостта им към предмета на доказване в производството и взаимната кореспонденция между тях. Съдът счита, че събраните по делото гласни доказателства в своята цялост относно главния факт на доказване не са противоречиви и кореспондират помежду си, поради което съдът им даде вяра.

Доказателствата и доказателствените средства за тяхното установяване съдът постави в основата на фактическите си констатации, като отчете тяхната достоверност и кореспонденцията помежду им. От показанията на свидетелите К. и В., от обясненията на жалбоподателя и от акта за установяване на административно нарушение се установява времето, мястото, начинът на извършване на проверката и констатиране на нарушението. Съдът не намери противоречия между показанията на свидетелите, които показания са подробни, последователни и логични и кореспондират с отразеното в акта за установяване на административно нарушение, който съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното, както и от обясненията на жалбоподателя, които освен средство за защита са и годно доказателствено средство. От справката за нарушител /л.30-33 СП/ се установяват нарушенията извършени от Т. Г. по ЗДвП.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законовия четиринадесет дневен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН от лице с право на жалба и е допустима. Разгледана по същество се явява неоснователна.

3

С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като материалната компетентност на административно наказващия орган следва от така представената Заповед № 244з-324/13.02.2017 г. на Директора на ОДМВР-Благоевград. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно наказателното производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в седмодневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

С ДВ бр. 102 от 29.12.2015 год. е обнародван нов Кодекс на застраховането (в сила от 01.01.2016 год.), като задължението за сключване на застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, респективно предвидените санкции неизпълнение на визираното задължение са уредени в чл. 638 от КЗ.

1) На лице по чл. 483, ал. 1, т. 1, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се налага: глоба от 250 лв. - за физическо лице. Съгласно чл.483, ал.1, т.1 КЗ Договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение; това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство, да сключи застрахователния договор. Установи се в конкретния случай, че такова МПС е регистрирано на територията на РБ-я и е собственост на Т. Г. Г., така както е и записано в АУАН и в НП.

Предвид изложеното, законосъобразно, правилно и на съответното правно основание е била ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателя. Наложеното административно наказание “глоба“ е в точно 4 определения от законодателя размер от 250 лв.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че застраховката „ГО“ не е сключена, защото скоро била прехвърлена собствеността на автомобила, като тези негови обяснения не водят до необходимия му извод за извинително негово бездействие, в което сам се е поставил. Същият не е спазил закона и всеки довод в посока, че срокът на управление без задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ не почива на каквито и да било законодателни постулати. Аргумент е в правото, че незнанието на закона не оневинява никого.

Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1/2007г. на ОСНК на ВКС, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора факти, като това включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на такива обстоятелства, дефиниращи случая като маловажен.

Преценката на административнонаказващият орган за „маловажност“ се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Съгласно пар.1, т.4 ДР на ЗАНН, "Маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. В настоящия случай се касае за формално нарушение, поради което факторът липса на вредни последици не може да бъде взет предвид при преценката за маловажност на случая.

Самото деяние не разкрива и други смекчаващи обстоятелства, които да разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Действително жалбоподателят е сключил договор за застраховка „ГО“ непосредствено след извършване на нарушението, но видно от Справка за нарушител /л.30-33 СП/ жалбоподателят Г. е наказван неколкократно за извършени нарушения по ЗДвП – 3 от които по чл.638 ал.3 КЗ, последното с НП № ***/*** г. и АУАН *** г. – само месец преди да извърши нарушението описано в настоящото НП, поради което съдът намира това обстоятелство за основен аргумент за липсата на приложението на чл.28 б.“а“ ЗАНН.

5

От всичко изложено следва, че по категоричен начин бе установено жалбоподателят да е извършил вмененото му административно нарушение. В хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Случаят не попада в приложното поле на чл. 28 ЗАНН. Административно наказващият орган правилно е квалифицирал деянието му като нарушение на посочената норма и го е санкционирал с предвиденото за него административно наказание глоба в точно фиксиран от законодателя размер от 250 лева.

Предвид гореизложеното и на основание 63, ал. 2, т.5 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно и правилно наказателно постановление № ***от *** година, издадено от Сл.В. А., на длъжност началник група в ОДМВР Благоевград, с-р Пътна полиция Благоевград, с което на Т. Г. Г. от гр. ***, ул. „***“ № ***, с ЕГН **********, на основание чл.638, ал.1 т.1 вр. чл.461 т.1 КЗ му е наложена глоба в размер на 250 лв. за нарушение на чл.483, ал.1 т.1 от същия кодекс.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Благоевградски административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________ 6