Решение № 2395 от 18.05.2026, Административен съд - Пазарджик
- Съд
- Административен съд - Пазарджик
- Дело
- Административно дело 238/2026
- Вид
- Решение № 2395
- Подписан
- 18.05.2026
- В сила
- 18.05.2026
- Състав
- Светлозара Стойнова
Други актове по делото
- Разпореждане № 957 от 05.03.2026 · Светлозара Стойнова
- Разпореждане № 1001 от 09.03.2026 · Светлозара Стойнова
- Определение № 1079 от 11.03.2026 · Светлозара Стойнова
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 149, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 173, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 58, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 10 · Закон за достъп до обществена информация
- чл. 11 · Закон за достъп до обществена информация
- чл. 25, ал. 1 · Закон за достъп до обществена информация
- чл. 25, ал. 2 · Закон за достъп до обществена информация
- чл. 28, ал. 1 · Закон за достъп до обществена информация
- чл. 28, ал. 2 · Закон за достъп до обществена информация
- чл. 29 · Закон за достъп до обществена информация
- чл. 29, ал. 1 · Закон за достъп до обществена информация
- чл. 2, ал.1 · Закон за достъп до обществена информация
- чл. 3 · Закон за достъп до обществена информация
- чл. 34 · Закон за достъп до обществена информация
- чл. 38 · Закон за достъп до обществена информация
- чл. 39 · Закон за достъп до обществена информация
- чл. 3, ал.1 · Закон за достъп до обществена информация
- чл. 40, ал.1 · Закон за достъп до обществена информация
- чл. 40, ал. 3 · Закон за достъп до обществена информация
- чл. 41, ал. 1 · Закон за достъп до обществена информация
- чл. 26, ал. 2 · Закон за електронното управление
РЕШЕНИЕ
№ 2395
Пазарджик, 18.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пазарджик - XVI състав, в съдебно заседание на четвърти май две хиляди двадесет и шеста година в състав:
Съдия:
СВЕТЛОЗАРА СТОЙНОВА
При секретар РАДОСЛАВА МАНОВА като разгледа докладваното от съдия СВЕТЛОЗАРА СТОЙНОВА административно дело № 20267150700238 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК) във връзка с чл. 40, ал.1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).
Образувано по жалба Б. В. Л. от с. Елшица против мълчалив отказ по Закона за достъп до обществена информация на Кмета на Община Панагюрище по заявление рег. № ЗДОИ-182/03.12.2025 г. Моли се преписката да бъде върната на административния орган за произнасяне.
Ответникът - Кмет на Община Панагюрище – редовно призован за съдебно заседание, не се явява, не изпраща процесуален представител.
Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
На 03.12.2025 г. жалбоподателят е подал до Кмета на Община Панагюрище, Заявление вх. № ЗДОИ-182/03.12.2025., с което се иска по реда на ЗДОИ да му бъде предоставена обществена информация.
Искал е копия от включени договори, копия от длъжностни характеристики, всички документи, справки, доклади и преписки, по които П. е работил.
На основание чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ, заявленията за предоставяне на достъп до обществена информация се разглеждат във възможно най-кратък срок, но не по-късно от 14 дни след датата на регистриране. По заявление вх. № ЗДОИ-182/03.12.2025 г. срокът за произнасяне е бил до 17.12.2025 г. вкл. Видно от изпратената административна преписка до посочената дата няма произнасяне на компетентния административен орган, поради което е налице формиран мълчалив отказ. На 30.12.2025 г. в двумесечния срок по чл. 149, ал. 2 от АПК е депозирана жалбата срещу мълчаливия отказ.
Жалбата е подадена от лице с надлежна процесуална легитимация, в предвидения срок за обжалване и срещу мълчалив отказ – акт, който подлежи на обжалване, подадена е пред надлежен съд, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
Настоящият състав намира, че за да е налице задължение за предоставяне определена информация тя трябва да е обществена по смисъла на чл. 2, ал.1 от ЗДОИ, т.е. да е свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение за задължените по закона субекти. С разпоредбата на чл. 10 и чл. 11 от ЗДОИ е дадено законово определение на понятията „официална“ и „служебна“ информация.
Официална е информацията, която се съдържа в актовете на държавните органи и на органите на местното самоуправление при осъществяване на техните правомощия. Служебна е информацията, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации.
С оглед липсата на легална дефиниция, съдебната практика, позовавайки се на определението за термина „информация“, според Българския тълковен речник, конкретизира понятието „обществена информация“ като сведение или знание за някого или нещо, свързано с обществения живот в страната, респ. за дейността на задължените по чл. 3 от ЗДОИ субекти. Тази информация може да се съдържа в документи или други материални носители, създавани, получавани или съхранявани от задължените по ЗДОИ субекти. В този смисъл, съдът приема, че със Заявление вх. № ЗДОИ-182/03.12.2025 г. е поискана обществена информация, съобразно разпоредбата на чл. 2, ал.1 от ЗДОИ, поради това, че чрез исканата информация жалбоподателят би могъл да си състави собствено мнение относно дейността на задължения по закона субект по чл. 3, ал.1 от ЗДОИ и кариерното израстване на определени лица в него. Ответникът е задължен субект по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, поради което е компетентен да издаде административен акт по депозираното заявление по ЗДОИ.
Кметът на Община – Панагюрище е следвало да се произнесе с нарочно решение, като това задължение произтича от разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ и е обвързано с 14-дневен срок от датата на регистриране на заявлението за достъп до обществена информация. Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 1 АПК, вр. чл. 28, ал. 1 ЗДОИ непроизнасянето в 14-дневния срок от подаване на заявлението за достъп до обществена информация съставлява мълчалив отказ.
В случая, видно от представеното от ответника писмо вх. № 2249/10.03.2026 г. по описа на Административен съд - Пазарджик по заявлението въобще няма административна преписка, както и няма никакво произнасяне. Тоест от страна на административния орган въобще не е разгледано заявлението за предоставяне на обществена информация.
В този смисъл следва да се посочи, че съгласно чл. 25, ал. 1 от ЗДОИ, заявлението за предоставяне на достъп до обществена информация съдържа:
1. трите имена, съответно наименованието и седалището на заявителя;
2. описание на исканата информация;
3. предпочитаната форма за предоставяне на достъп до исканата информация освен когато заявлението е подадено чрез платформата за достъп до обществена информация;
4. адреса за кореспонденция със заявителя или съгласие за използване на профил в системата за сигурно електронно връчване по чл. 26, ал. 2 от Закона за електронното управление.
5. отказ на заявителя за публикуване на платформата за достъп до обществена информация на заявлението му, подадено чрез електронна поща по чл. 15, ал. 1, т. 4 и на решението и предоставената обществена информация по него.
По аргумент от чл. 25, ал. 2 от ЗДОИ, ако в заявлението не се съдържат данните по ал. 1, т. 1, 2 и 4, то се оставя без разглеждане.
Съответно, чл. 29, ал. 1 от ЗДОИ предвижда, че в случай, че не е ясно точно каква информация се иска или когато тя е формулирана много общо, заявителят се уведомява за това и има право да уточни предмета на исканата обществена информация. Срокът по чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ започва да тече от датата на уточняването на предмета на исканата обществена информация. Съответно ако заявителят не уточни предмета на исканата обществена информация до 30 дни, заявлението се оставя без разглеждане.
В случай на преценка, че е необходимо съгласие на трети лица, същото е следвало да бъде поискано.
В случай на преценка, че със заявлението се искане не само служебна информация, но и друга, е следвало да бъде издадено изрично решение, в което е направено разграничение коя информация е обществена и коя не, съответно като се предостави достъп до обществената информация и се откаже за тази, която е извън обхвата на ЗДОИ.
В случая, че исканата информация касае и информация засягаща лични данни на трето лице, едва след прецизирането на искането, респ. след получаване на съгласие или отказ от трето лице, каквото следва да бъде поискано, може компетентния орган да прецени да предостави или да откаже предоставянето на исканата информация и в какъв обем.
Независимо от посочените правни норми, се установява, че в случая ответния орган е проявил пълно бездействие, като нито е поискал уточнение на заявлението в изпълнение на чл. 29 от ЗДОИ, нито е искал съгласие от трето лице, нито се е произнесъл по съществото на искането с решение за предоставяне на информация, отказ или акт, с който да остави искането без разглеждане, която е недопустимо.
При тези установени обстоятелства по делото съдът намира, че заявлението за предоставяне на достъп до заявената обществената информация не е разгледано от задължения субект по чл. 3, ал. 1 от закона и не е взето решение, за което писмено да бъде уведомен заявителя.
Така мотивиран съдът намира, че ответникът е нарушил разпоредбата на чл. 28, ал. 2 ЗДОИ като не се е произнесъл писмено по подаденото заявление за достъп до обществена информация.
Според правилото на чл. 38 от ЗДОИ задълженият субект е длъжен изрично да се произнесе в законоустановения срок по подаденото пред него заявление за достъп до обществена информация, с акт в който, при хипотезата на отказ, мотивирано да посочи кои са фактическите и правни основания, поради които не е възможно предоставяне на достъп до търсената информация.
С оглед характера на обществените отношения, които урежда приложимия материален закон (предмета и целта на закона) и при изричната разпоредба на чл. 28, ал. 2, чл. 34 , чл. 38 и чл. 39 ЗДОИ за формата и съдържанието на решението, както и за връчването му, е налице императивна законова разпоредба, която изисква и задължава субектите по чл. 3 от закона да се произнесат писмено по заявленията за предоставяне на достъп до обществена информация. Налице е императивна разпоредба на закона, въвеждаща задължението за писмено произнасяне по заявлението. При направено искане за достъп до информация задълженият субект е длъжен да разгледа подаденото заявление, извършвайки поредица от действия, регламентирани в разпоредбите на чл. 28 – чл. 33 вкл. от ЗДОИ, вследствие на които да прецени исканата информация дали е такава по определението на закона или не, налице ли са законови ограничения за достъп до исканата информация и в зависимост от това да уважи искането в пълен или ограничен обем, или да постанови мотивиран отказ. Това правило е приложимо и в случаите, когато задълженият субект прецени, че търсената информация не може да бъде получена на основание ЗДОИ.
Единствената призната от специалния закон възможност за процедиране е да се постанови решение за предоставяне или за отказ за предоставяне на достъп до поисканата информация, за което да бъде уведомен заявителят. Правната конструкция по чл. 58, ал. 1 от АПК, уреждаща необорима презумпция, че сезираният орган не е съгласен (налице е формиран отказ) и фикция за произнасяне (годен за обжалване акт), е установена в защита на заявителя като му предоставя възможност да се брани срещу бездействието на сезирания орган. След като специалният закон (ЗДОИ) изисква изрично произнасяне на задължения субект, то неговото мълчание винаги се явява незаконосъобразен мълчалив отказ в хипотезата на чл. 58, ал. 1 АПК.
По изложените съображения съдът намира, че оспореният в настоящото производство мълчалив отказ е незаконосъобразен поради противоречие с разпоредбата на чл. 38 от ЗДОИ. Отказът следва да бъде отменен, а административната преписка да бъде върната на задължения субект за произнасяне.
При новото произнасяне актът следва да бъде постановен от компетентния за това орган по чл. 3 ЗДОИ във връзка с чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ, в предвидената писмена форма - решение, което да съдържа посочените в чл. 34, съответно чл. 38 от ЗДОИ реквизити, и при спазване на предвидената в Глава трета на ЗДОИ процедура за предоставяне на достъп до обществена информация.
При този изход на делото на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на жалбоподателя биха се следвали разноски, но при липса на такова искане, съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Водим от горното и на основание чл. 41, ал. 1 ЗДОИ и чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд - Пазарджик
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Б. В. Л. мълчалив отказ по Закона за достъп до обществена информация на Кмета на Община Панагюрище по заявление рег. № ЗДОИ-182/03.12.2025 г.
ИЗПРАЩА делото като преписка на Кмета на Община Панагюрище за изрично произнасяне по Заявление за достъп до обществена информация вх. № ЗДОИ-182/03.12.2025 г., подадено от Б. В. Л., в 14-дневен срок от влизане на настоящото решение в сила съобразно мотивите, при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона.
Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 40, ал. 3 от ЗДОИ.
Съдия:
(П)
†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�