Определение № 277 от 03.02.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 277 гр. София, 03.02.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно частно гражданско дело № 20251000500175 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 ГПК и е образувано по частна жалба на В.

Б. И. от с.***, чрез адв.Н. Д. от АК Шумен, насочена против Определение № 611/15.11.2024 г., постановено по гр.д. № 117/2023 г. по описа на ОС София, с което производството по посочено дело е прекратено.

В частната жалба се поддържа неправилност на атакуваното Определение, като постановено в нарушение на материалния закон - чл.42, ал.2, във вр. с чл.44 ЗЗД, чл.380 КЗ, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, касаещи надлежното упражняване на правото на иск от страна на ищеца, както и за необоснованост.

Поддържа се жалбоподателката-ищец да е сезирала надлежно съда с осъдителен иск по чл.432, ал.1 КЗ, т.к. праводателят й А. Б. А. приживе своевременно и надлежно, чрез упълномощен от него адвокат, сезирал ответника застраховател с извънсъдебна претенция по чл.380, ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 180 000 лв. и имуществени вреди в размер на 1 990 лв.

Във връзка с нея застрахователят поискал представяне на допълнителни документи влязъл в сила акт, доказващ виновността на водача, управлявал застрахованото МПС, а в последствие и след уведомяването му за смъртта на пострадалото лице, постановил отказ да удовлетвори претенцията му, вкл. в лицето на неговия наследник - ищцата.

Поддържа се адв.Н. Д. да е надлежно упълномощен от пострадалия приживе, а в последствие и от частната жалбоподателка да ги представлява пред застрахователя по повод заявената извънсъдебна, а в последствие и съдебна претенция.

Твърди се той да се легитимира надлежно с пълномощно, подписано от А., който единствен приживе, е могъл да оспорва съдържанието на пълномощното и/или положения от упълномощителя подпис. Трето лице, какъвто се явява застрахователят-ответник, не може да се позовава на липсата на представителна власт и да се прилагат последиците от нея, т.к. по този начин би се стигнало до невъзможност на упълномощителя да потвърди действията си.

Такова било тълкуването и на съдебната практика, обективирано в т.2 на ТР № 5/12.12.2016 г. по т.д. № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС, вкл. постановяваната след него практика на касационната инстанция.

Като се поддържа първоинстанционния съд да не е разполагал с правна възможност да 1 извършва проверка за валидно учредяване на подалия писмената застрахователна претенция спрямо застрахователя по реда на чл.380 КЗ пълномощник, и от там - да прави изводи за недопустимост на предявения иск, се иска отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на ОС София за продължаване на съдопроизводствените действия.

В отговора по частната жалба насрещната страна оспорва развитите в нея доводи и поддържа правилност на атакувания съдебен акт.

Софийският апелативен съд в решаващия състав, като съобрази доводите на страните в производството и данните по първоинстанционното дело, намира следното:

Предявената частна жалба е процесуално допустима - депозирана е в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежно активно процесуално легитимирана страна – частният жалбоподател е ищец в първоинстанционното производство, за който безсъмнено е налице правен интерес от обжалване на процесното прекратително определение, което е съдебен акт, подлежащ на последващ съдебен контрол /арг. ог чл.274, ал.1, т.1 ГПК.

Според задължителните постановки на ТР № 6/15.01.2019 г. по т.д. № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС, ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл. 269, изр. второ ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба. В това производство съдът служебно проверява всички правно релевантни факти, сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, вкл. представените с частната жалба и отговора и служебно събраните във въззивното производство и разрешава въпросите, включени в предмета на производството, изпълнявайки по този начин задължението си да осигури прилагането на процесуалния закон. Последната дейност не е обусловена от волята на страните, намерила отражение в оплакванията им за незаконосъобразност.

При спазване на тези указания настоящият състав на въззивната инстанция приема първоинстанционният съд да е действал в отклонение на установените съдопроизводствени правила, вкл. неправилно е приложил относимия към казуса материален закон, което сочи на основателност на частната жалба.

Безсъмнено се установява от данните по първоинстанционното дело, че с извънсъдебна претенция, изпратена с известие за доставяне от адв.Н. Д. до ЗД“Бул Инс“АД на 03.04.2023 г. и получено от застрахователя на същата дата, последният, в качеството му на пълномощник на А. Б. А. от гр.***, е предявил извънсъдебна претенция пред застрахователя по реда на чл.380 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 180 000 лв. и имуществени вреди в размер на 1 990 лв.

Претенцията е била придружена с пълномощно, дадено от А. в полза на адв.Д. и други документи, удостоверяващи твърдения в нея.

По повод на същата с писмо от 19.04.2023 г., адресирано до адв.Д. и с копие до А., застрахователят е пояснил, че е завел щета № 23100010563 и е поискал допълнителни документи, касаещи виновността на застрахования водач за настъпване на ПТП. Посочено е, че до представяне на влязъл в сила акт, доказващ виновността на водача, управлявал застрахованото МПС, застрахователят не е в риск „ГО“ и няма основание да изплати претендираното застрахователно обезщетение.

А. А. е починал на ******** г. /препис - извлечение от акт за смърт /л.10 от първоинстанционното дело/, поради което и с молба от 03.05.2023 г., адресирана до застрахователя, неговия наследник - частната жалбоподателка /удостоверение за наследници - л.11 от първоинстанционното дело/, поискала да бъде считана за правоприемник на починалия.

Молбата е била изпратена с известие за доставяне от адв.Д. и получена от ЗД“Бул Инс“ на 05.05.2023 г.

Във връзка с нея с писмо от 11.05.2023 г., адресирано до адв.Д. и с копие до В. И., застрахователят е посочил, че няма основание да удовлетвори претенцията, по която е заведена щата № 2310010563, т.к. от представените документи било видно, че не е извършен деликт от застрахования в дружеството водач и застрахователят не е в риск „ГО“, респ. няма основание да изплати претендираното застрахователно обезщетение.

2

По повод на този отказ с искова молба, депозирана на 28.06.2023 г. пред ОС София, В.

И., чрез адв.Н. Д. е предявила в условието на обективно съединяване искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ против ЗД“Бул инс“ за заплащане на имуществени и неимуществени вреди , претърпени от А. А. по повод настъпило ПТП на 09.03.2023 г. в с.Елин Пелин, причинено от лек автомобил, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника.

В отговора по исковата молба ответникът е въвел възражение за недопустимост на предявените искове, като предявени при забраната на чл.26, ал.2 ГПК пред съд да се предявяват чужди права.

В случая ищцата не била „увредено лице“ от съответното ПТП и не била надлежно легитимирана да търси репарация на причинени вреди от същото.

Оспорена е и автентичността на пълномощното от 16.03.2023 г., с което е предявена извънсъдебната претенция по чл.380 КЗ с твърдения, че не е предявена надлежно.

С оглед последното първоинстанционният съд е открил производство по реда на чл.193, ал.2 ГПК по оспорване автентичността на посоченото пълномощно и като кредитирал изслушаната съдебно-графологична експертиза, според чието заключение не можело да се формира еднозначен извод дали подписът под пълномощното бил на А. или не счел, че ищцата, чиято е тежестта да стори това, не е установила в условието на пълно и главно доказване факта на автентичност на пълномощното.

Въз основа на този факт извел и че адв.Д. не е бил надлежно упълномощен да представлява А. А. в процедурата по чл.380 КЗ пред застрахователя, а от там и че предявените искове били недопустими, защото били предявени преди отправянето към ответника на писмена застрахователна претенция по чл.380, ал.1 КЗ е преди изтичане на тримесечния срок по чл.496, ал.1 КЗ.

Според настоящия решаващ състав този решаващ извод на ОС София е неправилен, като изведен при неправилно приложение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Обсъдените по-горе доказателства касателно образуването и развитието на преписката по щета № 2310010563 на ЗД“Бул инс“ предпоставят еднозначен извод, че след получаване на първоначалната молба за извънсъдебна претенция на 03.04.2023 г. застрахователят е приел, че е надлежно сезиран с такава - предявената от пострадалото лице А. Б. А., чрез пълномощника му адв.Н. Д..

Затова и е образувал щета по претенцията, по която е отправил искането си за представяне на допълнителни доказателства по щетата именно до адв.Н. Д. /с копие до увреденото лице/. Вкл. след смъртта на последното застрахователят е считал адв.Д. за надлежно представляващ увреденото лице, респ. - неговия наследник и правоприемник, като именно до адв.Д. /с копие до жалбоподателката И./ е отправил и отказа си да изплати търсеното обезщетение /писмото от 11.05.2023 г. - л.124 от първоинстанционното дело/.

Следователно - в нито един момент от развилото се производство по образуваната именно от него щета застрахователят не е възразил да не е надлежно сезиран с извънсъдебна претенция по чл.380, ал.1 КЗ, било то поради липсата на представителна власт за адв.Д. или поради отсъствие на материална легитимация в лицето на претендиращия застрахователно обезщетение.

Неговият решаващ мотив за отказ не е основан на нито едно от посочените обстоятелства, а е основан на липсата на деликтно поведение от страна на застрахования водач, участвал в ПКП на 09.03.2023 г.

Следователно и застрахователят не може за първи път едва в образуваното след постановения му отказ съдебно производство по реда на чл.498, ал.3, предл.второ КЗ да въвежда възражение за ненадлежното си сезиране по реда на чл.380, ал.1 КЗ. Този извод се налага с оглед особеностите на производството по прекия иск чл. 432, ал. 1 КЗ,и т.к. действащият КЗ предвижда като абсолютна процесуална предпоставка за предявяването на прекия иск на увреденото лице спрямо застрахователя на делинквента по застраховка "Гражданска застраховка" на автомобилистите отправянето на писмена застрахователна 3 претенция спрямо застрахователя по реда на чл. 380 КЗ. След предявяване на тази претенция за застрахователя тече нормативно установеният срок за произнасяне по чл.496 КЗ, като непроизнасянето и неплащането на застрахователно обезщетение в срока е свързано, от една страна, с изпадане на самия застраховател в забава, за която дължи лихва, а от друга страна, с възможността увреденото лице да предяви иск на основание чл.432, ал.1 КЗ.

Затова след като самият застраховател в случая е приел, че е надлежно сезиран с претенция по реда на чл.380, ал.1 КЗ от пострадалия А. А., чрез пълномощника му адв.Н. Д., и поради това е образувал пред себе ди щета с № 2310010563, вкл. е развил кореспонденция със заявителя и е изискал от допълнителни доказателства за изясняване на обстоятелствата по преписката, след което е постановил изричен отказ от заплащане на исканото обезщетение, същият не разполага с процесуалната възможност за първи път в съдебното производство по вече предявен иск по чл.432, ал.1 КЗ да въвежда възражения за липса на представителна власт у пълномощника на заявителя.

Като е приел обратното, първоинстанционния съд е приложил относимия към казуса материален закон неправилно.

На отделно и самостоятелно основания същият е действал и в отклонение на нормите на чл.42 ал.2, във вр. с чл.44 ЗЗД и постановената по приложението им съдебна практика, като оплакването в тази насока в частната жалба е състоятелно.