Определение № 33881 от 17.09.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 33881 гр. София, 17.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАСИЛЕНА П. МИДОВА като разгледа докладваното от ВАСИЛЕНА П. МИДОВА Гражданско дело № 20261110121465 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.

Образувано е по искова молба на М. М. И., подадена срещу „Юробанк България“ АД, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда.

С исковата молба се иска да бъде признато за незаконно прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата, извършено със Заповед № 497/02.06.2026 г. на Стратегически лидер HR администрация и Генерален мениджър човешки ресурси, и същата да бъде отменена; ищцата да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „Началник отдел Одит Клонова мрежа“ в Управление „Вътрешен одит“, както и ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 22 870,09 евро, представляваща обезщетение за оставане без работа за периода от 03.06.2026 г. до 03.12.2026 г., в размер на брутното трудово възнаграждение за шест месеца, ведно със законната лихва, считано от 03.06.2026 г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че до 02.06.2026 г. ищцата е работила по трудово правоотношение при ответника на длъжност „Началник отдел Одит Клонова мрежа“ в Управление „Вътрешен одит“.

Твърди се, че със Заповед № 497/02.06.2026 г. трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предложение второ КТ – поради съкращаване в щата, считано от 03.06.2026 г., като заповедта е връчена на 1 ищцата на 02.06.2026 г.

Ищцата оспорва законосъобразността на уволнението, като твърди, че не е налице реално съкращаване в щата, а извършеното съкращение е фиктивно, тъй като трудовата функция, изпълнявана от нея, не е премахната и продължава да съществува с оглед изискванията на Закона за кредитните институции и Наредба № 10 от 24.04.2019 г. на БНБ, като се осъществява от други лица.

Оспорва се и представителната власт на лицата, издали Заповед № 497/02.06.2026 г.

Ищцата твърди също, че доколкото заеманата от нея длъжност се запазва като трудова функция, но е съкратена една щатна бройка, работодателят е бил длъжен да извърши подбор по чл. 329 КТ между служителите, изпълняващи същите или несъществено различаващи се трудови функции. Поддържа, че такъв подбор не е извършен, като работодателят е оставил на работа служители с по-ниска професионална квалификация.

Посочва се, че ищцата е заемала и длъжности „Началник отдел“ и „Ръководител Управление „Вътрешен одит“ в „Алфа Банка“ – клон България, както и „Ръководител“ и „Началник отдел „Инспекции“ в Управление „Вътрешен одит“ в „Юробанк България“ АД.

Във връзка с иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ ищцата твърди, че след прекратяване на трудовото правоотношение е останала без работа и претендира обезщетение за шестмесечен период в посочения размер.

Представени са писмени доказателства, подробно посочени в исковата молба.

Направено е искане по чл. 190 ГПК ответникът да представи Протокол № 16 от 18.05.2026 г. на Управителния съвет на „Юробанк България“ АД, Правилата за организацията и управлението на дружеството, Правилата относно организацията и дейността на вътрешния контрол, щатните разписания преди и след съкращението, длъжностните характеристики за заеманата от ищцата длъжност и идентичните или сходни длъжности, както и личното трудово дело на ищцата.

Направено е и искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза със задача относно размера на брутното трудово възнаграждение на ищцата за 2 последния пълен отработен месец преди уволнението, изплатените обезщетения при прекратяване на трудовото правоотношение и размера на претендираното обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ.

В срока по чл. 131 от ГПК от ответника „Юробанк България“ АД е постъпил писмен отговор, с който предявените искове се оспорват като неоснователни.

Ответникът не оспорва, че е бил работодател на ищцата, че същата е заемала длъжността „Началник отдел Одит Клонова мрежа“ в Управление „Вътрешен одит“, както и че със Заповед № 497/02.06.2026 г., връчена на ищцата на същата дата, трудовото правоотношение е прекратено, считано от 03.06.2026 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предложение второ КТ.

Ответникът оспорва твърденията за фиктивност на съкращението.

Твърди, че с организационна промяна длъжността „Началник отдел Одит Клонова мрежа“ е премахната, като отделът е поставен на пряко подчинение на директора на Управление „Вътрешен одит“, а функциите, изпълнявани от ищцата, са преразпределени към директора на управлението.

Посочва, че съкращението е одобрено с Протокол № 16 от решение на Управителния съвет на „Юробанк България“ АД, прието на 18.05.2026 г., и че от щатните разписания се установява намаляване на общия числен състав на Управление „Вътрешен одит“ от 29 на 28 щатни бройки, като длъжността, заемана от ищцата, не фигурира в новото щатно разписание. Ответникът поддържа, че не е необходимо трудовата функция изцяло да отпадне, за да е налице реално съкращаване в щата, когато същата е преразпределена между други служители или организационно е включена в друга длъжност.

Оспорва се и твърдението за наличие на задължение за извършване на подбор, като се поддържа, че длъжността на ищцата е била единствена и не е съществувала друга длъжност със същите или несъществено различаващи се трудови функции. Посочва се, че останалите длъжности „Началник отдел“ в Управление „Вътрешен одит“ имат различни функции, задачи, предмет на дейност и отговорности.

Ответникът оспорва и възражението относно представителната власт на лицата, издали заповедта, като твърди, че същите са били надлежно упълномощени за подписване на предизвестия и заповеди за прекратяване на трудови договори.

3

Поддържа се, че при прекратяване на трудовото правоотношение са спазени и изискванията на чл. 333 КТ, като ищцата е декларирала липсата на обстоятелства, обуславящи специална закрила.

Ответникът оспорва иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ по основание, като поддържа, че обезщетение се дължи само при незаконно уволнение и че ищцата следва да докаже оставането си без работа за целия претендиран период. По размер претендираното обезщетение не се оспорва.

При условията на евентуалност ответникът заявява възражение за прихващане с насрещно вземане за връщане на недължимо получени суми/за приспадане на изплатени обезщетения във връзка с прекратяването на трудовото правоотношение, като твърди, че на ищцата са изплатени общо 39 811,03 евро, респективно 38 116,95 евро при изключване на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск.

Ответникът представя писмени доказателства и прави искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза относно размера и характера на изплатените на ищцата суми във връзка с прекратяването на трудовото правоотношение.

По направените доказателствени искания ответникът не възразява да бъдат приети писмените доказателства, представени от ищцата, с изключение на трудовата книжка и регистрационната карта от Бюрото по труда, по отношение на които поддържа, че не установяват оставане без работа за целия претендиран период.

Ответникът възразява срещу искането за представяне на правилата за организация и управление на банката и правилата относно организацията и дейността на вътрешния контрол, доколкото ищцата не ги е конкретизирала.

Съдът, след като се запозна с направените доказателствени искания и прецени приложимото право, намери следното:

Предявените искове са допустими и редовни.

Доколкото ответникът е направил възражение относно изискването на чл.

127, ал. 4 ГПК, същото не води до недопустимост на исковете. Следва да се даде възможност на ищцата да посочи банкова сметка или друг начин на плащане по смисъла на посочената разпоредба, доколкото такъв не е посочен в исковата молба.

4

Представените от страните писмени доказателства следва да бъдат приети по делото, доколкото са относими към предмета на спора.

Искането на ищцата по чл. 190 ГПК следва да бъде уважено по отношение на документите, които са конкретизирани и са относими към предмета на спора.

Съдът намира за относими към спора Протокол № 16 от 18.05.2026 г., щатните разписания преди и след извършената промяна, длъжностните характеристики на ищцата и на длъжностите, за които ответникът твърди, че имат различни трудови функции, както и документите, относими към компетентността на лицата, издали заповедта.

По отношение на поисканите от ищцата „Правила за организацията и управлението“ и „Правила относно организацията и дейността на вътрешния контрол“ съдът намира, че същите следва да бъдат конкретизирани от ищцата, доколкото ответникът сочи наличие на множество вътрешни правила и процедури, поради което на този етап не може да се определи конкретният документ, чието представяне се иска. Доколкото искането не е конкретизирано по цел и по документи, то съдът следва да го остави без уважение.

По отношение на личното трудово дело на ищцата същото е относимо към спора доколкото съдържа документи относно трудовото правоотношение, длъжността, трудовата функция и прекратяването му, поради което следва да бъде представено в относимата към предмета на спора част.

Съдът намира за необходимо да допусне поисканата от ответника съдебно-счетоводна експертиза, доколкото направеното при условията на евентуалност възражение за прихващане налага установяване на размера, основанието и характера на изплатените на ищцата суми във връзка с прекратяването на трудовото правоотношение.

По отношение на поисканата от ищцата съдебно-счетоводна експертиза съдът намира, че същата не е необходима в заявения вид, доколкото ответникът не оспорва размера на претендираното обезщетение.

Обстоятелствата относно размера на брутното трудово възнаграждение могат да бъдат установени и с представените писмени доказателства, а въпросът дали е налице основание за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ е правен и не може да бъде предмет на експертно заключение. Поради това искането за експертиза на ищцата следва да бъде оставено без уважение.

5

Съдът, след като констатира, че предявените искове са допустими и редовни и след осъществяване на процедурата по чл. 131 от ГПК, както и с оглед направените от страните доказателствени искания, на основание чл. 140 ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото: обстоятелства, от които произтичат претендираните права и задължения – ищцата твърди, че между нея и ответника е съществувало трудово правоотношение, по силата на което е заемала длъжността „Началник отдел Одит Клонова мрежа“ в Управление „Вътрешен одит“, което е прекратено със Заповед № 497/02.06.2026 г., считано от 03.06.2026 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предложение второ КТ.

Ищцата твърди, че уволнението е незаконно поради липса на реално съкращаване в щата, липса на представителна власт на издателите на заповедта и неизвършване на дължимия подбор по чл. 329 КТ. Поради твърдяното незаконно уволнение претендира възстановяване на предишната работа и обезщетение за оставане без работа по чл. 225, ал. 1 КТ. правна квалификация – предявените искове са с правно основание чл.

344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда. права и обстоятелства, които се признават и не се нуждаят от доказване – страните не спорят, че: 1/ ответникът „Юробанк България“ АД е бил работодател на ищцата; 2/ ищцата е заемала длъжността „Началник отдел Одит Клонова мрежа“ в Управление „Вътрешен одит“;

3/ със Заповед № 497/02.06.2026 г. трудовото правоотношение с ищцата е прекратено, считано от 03.06.2026 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предложение второ КТ; 4/ заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е връчена на ищцата на 02.06.2026 г.; 5/ ответникът не оспорва размера на претендираното от ищцата обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ.

Горепосочените обстоятелства са безспорни между страните и не се нуждаят от доказване.