Решение № 234 от 07.12.2023, Районен съд - Тутракан

РЕШЕНИЕ

№ 234 гр. Тутракан, 07.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Огнян К. Маладжиков при участието на секретаря Заниела Л. Василева като разгледа докладваното от Огнян К. Маладжиков Гражданско дело № 20233430100204 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по редовна и допустима искова молба на В. М. Р. с ЕГН ********** против А. К. Х. с ЕГН **********. Предметът му касае иск за обезщетение на вреди от противоправно поведение, установено с влязла в сила присъда по НЧХД № 13/2021 на ТнРС.

Подсъдността на делото на Тутраканския районен съд се определя по посочения от ищеца постоянен адрес на ответника в гр. Тутракан – чл. 105 ГПК, и от местоизвършването на деянието – чл. 115, ал. 1 ГПК, както и от цената на иска за неимуществените вреди 2500 лева и за имуществените – 1000 лева.

Ищецът е освободен на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК от държавна такса при образуване на делото.

Предмет на делото е също така насрещният иск на А. К. Х. против В. М.

Р., чиято цена е 2500 лева и е за обезщетяване на вредите от недоказаната част от обвинението на ищеца по първоначалния иск, довела до частичното оправдаване на Х. с присъдата по същото НЧХД № 13/2021 на ТнРС.

По първоначалния иск В. М. Р., чрез процесуален представител, се позовава на влязлата на 13.03.2023 г. в сила Присъда № 12/20.06.2022 г. по НЧХД № 13/2021 на ТнРС, с която А. К. Х. е признат за виновен в това, че на 23.09.2020 г. в гр. Тутракан, обл. Силистра, на публично място, е казал нещо унизително за честта и достойнството на В. М. Р., а именно: „Черен циганин.

Майка ти ще еба“, с което е извършил престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 във 1 връзка с чл. 146, ал. 1 от НК. В допълнение към репликите, за които Х. е признат за виновен, Р. твърди, че на 23.09.2020 е изпълнявал служебните си задължения като горски инспектор при РДГ-Русе с колегата му И.В.В., когато около 10,15 ч. до тях спрял негов познат – К. В., с когото започнали да разговор. Докато тримата разговаряли, до тях с личния си автомобил спрял А.

К. Х.. Последният отвори прозореца на автомобила си и се обърнал към В. с въпроса - „Мазнят ли ти се?“, при което Р. реагирал и му казал да си продължава по пътя. В отговор Х. се обърнал към Р. с думите - „Черен циганин. Майка ти ще еба! Ще сляза, ще ти счупя главата, ще те пребия!“, след което си тръгнал. В резултат на отправените обиди ищецът Р. се оплаква, че е уронен личният и професионалният му авторитет, тъй като всичко се е случило пред двама души – колегата му И. В. и познатият му К. В.. Започнал да изпитва психологически дискомфорт, тъй като думите засегнали достойнството му като личност и променили собствената му личностова самооценка, която значително се занижи. Без да бъде предизвикан, Х., на публично място го унизил и засегнал личното му достойнство. Било образувано досъдебно производство по случая, за което Р. ангажирал като свой повереник - адвокат П. П. от РАК, и ѝ заплатил два адвокатски хонорара в общ размер на 1000 лева, с което обосновава иска си за обезщетяване на имуществените вреди от деянието на Х.. Неимуществени вреди от уронения личен и професионален авторитет Р. претендира в размер на 2500 лева. Иска законната лихва върху двете главници от 23.09.2020 до окончателното изплащане на обезщетението, както и присъждане на направените разноски по настоящото дело.

А. К. Х., чрез процесуален представител, оспорва първоначалния иск, моли за неговото отхвърляне с произтичащите от това законови последици.

Относно имуществените вреди от 1000 лева за разноски по ДП изтъква, че разноски се дължат съобразно изхода на делото, като очевидно досъдебното производство не е довело до позитивен за Р. изход, имайки предвид факта, че присъдата, на която се позовава, е по дело от частен характер. Отделно настоява, че разноски по един процес не могат да се претендират по друг.

Относно неимуществените вреди в размер на 2500 лева, Х. счита същите за изключително завишени. Липсвало в исковата молба твърдения какво е отражението на стореното върху самочувствието и битието на Р. след случая; изтъкнати са само такива свързани с двама души. Обръща внимание, че за част от репликите, които Р. твърди в исковата си молба, че са го засегнали, не са били обект на разискване и на установяване в наказателното производство и отрича да са били част от фактологията.

По насрещния иск А. Х. се позовава на оправдателната част от присъдата по цитираното НЧХД за квалификацията по чл. 148, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 146, ал. 1 от НК, с която е признат за невиновен, че отправените към Р. реплики „Черен циганин. Майка ти ще еба“ са били в качеството му на длъжностно лице, при изпълнение на служебните задължения като горски инспектор в РДГ гр. Русе, към МЗХГ – София. Твърди, че както той, така и Р. били абсолютно наясно, че мястото, на което са се случили събитията – обидата, нямат връзка с качеството му на длъжностно лице и/или по повод 2 изпълнение на служебните му задължения. Поддържането на обвинение по този квалифициращ текст както пред съда, така и в обществото твърде сериозно е наранило Х., който се оплаква, че се е почувствал изключително унизен от това неоснователно обвинение. През целия си живот е работил под пагон и никога не би обидил човек, който изпълнява служебни задължения под каквато и да било форма. Последното, според Х., съвсем ясно се знае и осъзнава от Р.. Много месеци наред, години, Х. пресъздавал обстановката, в която са имали словесните пререкания и нито за миг не допускал, че Р. ще го обвини и за това, че бил на служба, защото в действителност не е бил и го е знаел много добре. Счита, че ответникът по насрещния иск също следва да понесе своята отговорност за неоснователното обвинение, като заплати обезщетение за нанесените му неимуществени вреди, изразяващи се в дълго обсебеното ежедневие от наказателния процес. С ответника по насрещният иск се познавали много отдавна. Х. споделя, че са имали и добри, и лоши години на познанство, но отношенията към онзи момент били лични, и това било ясно за Р., който преиначил ситуацията с цел Х. да бъде признат за виновен за нещо, което не е сторил. Последният често се чувствал безсилен, обвинен съвсем неоснователно, постоянно мислел за това и не можел да спи, не искал да излиза, докато продължавало наказателното дело. Имал усещането, че всички приемали, че той би могъл да обиди служебно лице.

Усещал, че и вече бившите му колеги от полицията гледали с недобро око на това. Негативните чувства продължили независимо от оправдателната присъда – ответникът го е обвинил и като е ли никой не се интересувал от оправдателната присъда. Това усещане за неоснователен упрек на всички униформени – независимо полицаи или горски нямало да го напусне още дълго време, предполага Х.. Говорил все за това, не можел да се съсредоточи в друг разговор. При всяка среща започвал да обяснява, че е оправдан по обвинението за квалифицирана обида към длъжностно лице. Изцяло ангажирал и семейството си с неговите страхове и притеснения. Имал чувството, че е непълноценен. Затова намира за нужно да му се присъди обезщетение за неимуществени вреди, които определя на 2500 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането, която определя сам от влизане в сила на оправдателната присъда по НЧХД 13/2021 т. по описа на ТРС, сочейки датата 03.07.2022 г., а после визира депозирането на тъжбата, по която е образувано НЧХД № 13/2021 на ТнРС, като дата на увреждането, без да я конкретизира. Претендира разноски.

В. Р. оспорва насрещния иск. Настоява, че в процесния ден е бил на работа и в длъжностно качество, което се е осъзнавало от Х..

В откритото съдебно заседание страните поддържат исковете и становищата си. Представят писмени защити в предоставения от съда срок.

От фактическа страна съдът намира следното:

С влязла на 13.03.2023 г. в сила Присъда № 12/20.06.2022 г. по НЧХД № 13/2021 на ТнРС ответникът Х. е признат за виновен в това, че на 23.09.2020 г. в гр. Тутракан, обл. Силистра, на публично място, е казал нещо унизително за честта и достойнството на В. М. Р., а именно: „Черен циганин. Майка ти ще еба“, с което е извършил престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 във връзка с чл.

3

146, ал. 1 от НК, като на осн. чл. 78а от НК е освободен от наказателна отговорност. Със същата присъда е признат за невинен да е изрекъл цитираните реплики към Р. в качеството му на длъжностно лице, при изпълнение на служебните му задължения като горски инспектор РДГ гр.

Русе, към МЗХГ-София, поради което е оправдан за квалификацията по чл.

148, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 146, ал. 1 от НК.

От показанията на свидетелката Ж. се установява, че след извършеното деяние ищецът Р. се почувствал обиден като мъж, с накърнена личност; в един момент се затворил вкъщи и в себе си; издигнал стена между него и свидетелката Ж., с която е във фактическо съжителство от 2015 г.; стената още стояла помежду им; малко по нервен станал от обикновено; на моменти избухвал за нищо; казвал, че думите на Х. още са му в главата; вече започнал да води някакъв социален живот, но на събирания, не бил същият човек; обидата още била в главата му; заради нервността прибегнал до билкови успокояващи „Алора“, които все още приема.

Свидетелят Б. също има наблюдения върху ищеца Р. преди и след обидата, тъй като са приятели и съседи. В деня на инцидента видял Р. като се прибира, но последният не го поздравил както обикновено. Разбрал, че е бил псуван и му е накърнено достойнството. Имало голяма промяна в него; отказвал да се събират; все си намирал причини; не бил същият; и на други приятели отказвал събиранията; казвал, че нямал желание; не се чувствал добре и вдигал кръвно.

Воденият и приключил наказателен процес срещу ответника по главния иск Х. също не му се е отразил добре. Свидетелката Х.а, негова съпруга, дава показания, че наказателният процес била най-стресиращата ситуация в семейството им. Съпругът ѝ се почувствал унижен, с накърнено достойнството, тъй като през целия си живот бил униформен и му се отразило на авторитета; понастоящем имал проблеми със съня; трудно му е да го преглътне; много бил изненадан от обвинението в квалификацията за обида към длъжностно лице; настъпила промяна в него, безпокойство, не можел да спи, не се хранил; заставал и мълчал, не искал да комуникира; не бил същият човек като преди.

Свидетелят З. дава показания, че има голяма разлика от преди и сега в А. Х., с когото са приятели и съседи от преди 15 г. Чувствал се разстроен и унижен, защото цял живото е работил като човек на закона; направо бил е съкрушен; не искал да общува, обиден, вдигал кръвно. Знае, че е викан в полицията във връзка със случая.

Съдът намира показанията на четиримата свидетели за достоверни от гледна точка наличието на промяна в поведението на страните, но твърде преекспонирани. Същите описват Р. и Х. като хора, характеризиращи се с твърде лабилни психики, което никак не кореспондира с факта, че са мъже на закона. Единият, бивш дългогодишен полицай, другият, настоящ горски инспектор с над 20-годишен стаж, срещали в работата си не един и двама правонарушители, от които надали всичките са били джентълмени.

От правна страна съдът намира следното:

4

Всички искове са по чл. 45 от ЗЗД – всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. За законната лихва исковете са по чл. 86 от ЗЗД.

На основание чл. 300 от ГПК, гражданският съд е длъжен да приеме, че Р. е пострадал от обидата „Черен циганин. Майка ти ще еба“, изречена от Х. на публично място, и с оглед на обичайните вреди, които би нанесла такова престъпление, съдът приема, че главният иск на Р. срещу Х. за неимуществените вреди в размер на 2500 лева е основателен до размера от 1500 лева. Лихвата за забава при непозволено увреждане се дължи от деня на увреждането - 23.09.2020 г.

На същото основание – чл. 300 от ГПК, гражданският съдът е длъжен да зачете оправдателната присъда, че обидата не е отправена към Р. в качеството му на длъжностно лице. Но дори да се приеме, че Х. е претърпял психологически дискомфорт от тази квалификация в обвинителния инструмент, липсата ѝ не може да се приравни на липсващо деяние. До настоящото дело се стига вследствие на престъпното деяние – обида, за което е признат за виновен, че е извършил на публично място, макар с присъдата да е освободен от наказателна отговорност. И двата признака – по т. 1 и т. 3 на 148, ал. 1 са все квалифициращи към основния състав на престъплението по чл. 146, ал. 1 от НК и обуславят еднаква отговорност. Стресът, който е налегнал Х., е вследствие на собственото му противоправно деяние.