Решение № 987 от 06.07.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 987 гр. Пловдив, 06.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Виолета В. Низамова при участието на секретаря И.ка Ат. Пиронкова като разгледа докладваното от Виолета В. Низамова Административно наказателно дело № 20255330204720 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 36-0002282, издадено на 13.08.2025г. от Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Пловдив, с което на И. А. А., ЕГН **********, са наложени административни наказания:

- на основание чл. 105, ал. 3 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/, е наложено административно наказание - глоба в размер на 50 лева /с еврова равностойност от 25,56 евро/, за нарушение на чл. 18, т. 1 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008г. на МТ,

- на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, е наложено административно наказание - глоба в размер на 1 500 лева /с еврова равностойност от 766,94 евро/, за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП, вр. чл. 6, ал. 1, т. 6, б. „в“ от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ.

Жалбоподателят намира атакуваното наказателно постановление за неправилно, необосновано и незаконосъобразно, по изложени в жалбата доводи. Моли същото да бъде отменено. В съдебно заседание, редовно и своевременно призован, не се явява, не се явява и неговия процесуален педставител адв. К. З.. по делото е постъпило писмено становище в което отново се поддържа искането за отмяна на издаденото НП като се навеждат доводи за това. Претендира се заплащане на разноски за адвокатско 1 възнаграждение.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Не се претендират разноски.

Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в преклузивния 7 - дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 24.07.2025г., около 12.38 ч, в село Поповица, КПП на МВР в посока на движение гр. Пловдив, служители на РД „Автомобилна администрация” гр.

Пловдив, сред които актосъставителят - инспектор М. Т. Н., спрели за проверка товарен автомобил „МАН ТГС“ с рег. № ******** от категория N3, собственост на ГХ ЕООД, - клон София, с ЕИК ******. Товарният автомобил бил управляван от жалбоподателя И. А. А., който извършвал превоз на товари /фракция от 0/4 мм./, за собствена сметка, на територията на Република България, със заверено копие на лиценз № 1179470075, заповед от 24.07.2025г. и експедиционна бележка № 33644022778/24.07.2025г. и поставена табела на предното обзорно стъкло /Превоз за собствена сметка/, по маршрут с.

Клокотница – гр. Асеновград /асфалтова база/. В хода на проверката било установено, че водачът на товарния автомобил извършвал превоз без заверено копие на трудовия договор, с който е назначен, или заверено извлечение то него. На следващо място свидетеля Н. установил че жалб. А. извършвал превоз на товар – фракция 0/4мм., като пътното превозно средство било с маса 41 000кг., видно от експедиционна бележка № 33644022778/24.07.2025г., което надвишава допустимата максимална маса за движение по пътищата отворени за обществено ползване, за моторно превозно средство с четири оси, с две управляеми оси, а именно 32 000кг., и следователно е претоварено с 9 000кг.

При проверката водачът не представил документ за претоварване или извънтабаритен товар издаден от АПИ. Тъй като било преценено, че водачът управлява моторно превозно средство с маса, която надвишава с повече от 30 % нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройство, като увеличава опасността за останалите участници в движението, и с оглед на факта, че трайно нарушава настилката на пътищата, отворени за обществено ползване, бил съставен АУАН № 778 от 24.07.2025г. с квалификация на установените нарушения по чл. 18, т. 1 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008г. на МТ и чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП, вр. чл. 6, ал. 1, т. 6, б.

„в“ от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ. Актът бил съставен в присъствие на жалбоподателя, който го подписал с отбелязване, че има възражения. Бил му връчен екземпляр от акта за котео подписал нарочна разписка. В срока по чл. 44 от ЗАНН, било депозирано възражение, което било 2 прието от наказващия орган за несъществено.

Въз основа на акта било издадено и атакуваното наказателно постановление в което извършените нарушения били описани и квалифицирани по сходен начин, с описанието и квалификацията дадени в АУАН. За нарушение на чл. 18, т. 1 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008г. на МТ, била наложена глоба в размер на 50 лв., а за нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП, вр. чл. 6, ал. 1, т. 6, б. „в“ от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ, била наложена глоба в размер на 1 500лв.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от приложените по административната преписка и събрани в настоящото производство писмени доказателства, които съдът кредитира като обективни и непротиворечиви.

В хода на проведеното съдебно производство в качеството на свидетел е бил разпитан актосъставителят - свид. М. Н., който в своите показания изцяло е потвърдил изложените от него в АУАН фактически констатации.

Свидетеля разказа че е било видно че камиона е претоварен и с просто око, дори без да се гледа кантарната бележка която водача е длъжен да носи, както и че за фирмата за която работи жалбоподателя било обичайно да се претоварват камионите. На следващо място свидетеля заяви че водача на товарния камион – настоящ жалбоподател е заявил че никъде не е разтоварвал от момента в който е излязъл от базата натоварен. Съдът кредитира тези показания като логични, кореспондиращи със събрания писмен доказателствен материал и неопровергани от събраните по делото доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Относно нарушение на чл. 18, т. 1 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008г. на МТ:

Съдът намира, че са налице безспорни и категорични доказателства за извършено от жалбоподателя нарушение на чл. 18, т. 1 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008г. за условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка, издадено от министъра на транспорта. Цитираната норма предвижда, че при извършване на превози на товари за собствена сметка водачът представя при поискване от контролните органи документи, сред които и заверено копие на трудовия договор с който е назначен, или заверено извлечение от него, което съдържа името на работодателя, името на водача, датата на сключване и срока за който е сключен договора. В случая безспорно се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства, а и това не се оспорва, че на процесната дата и място И. А. А., в качеството си на водач на товарен автомобил „МАН ТГС“ с рег. № ******** от категория N3, е бил без заверено копие на трудовия договор или извлечение от него. Няма спор по делото че с посочения товарен автомобил се е извършвал превоз за 3 собствена сметка по смисъла на наредбата, за което е имало и поставена табела, поради което и нейните разпоредби са били приложими по отношение на водача – жалбоподател. Установява се че в момента на проверката същия не е представил на контролните органи описания документ – заверено копие на трудов договор или заверено извлечение от него. Видно е от доказателствата по делото и от приложеното копие на трудов договор между жалбоподателя И. А. А. и Евро строй кънстръкшън ЕООД от 28.03.2025г., че към момента на проверката 24.07.2025г., жалбоподателя е имал сключен трудов договор който обаче не е представил на проверяващите. От приложената експедиционна бележка № 33644022778/24.07.2025г. се установява че клиент е именно дружеството работодател на жалб. А. и той е извършвал превоз за собствена сметка. В тази насока и напълно правилно е преценено от проверяващите че виновно е нарушена именно разпоредбата на чл. 18, т. 1 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008г. на МТ.

Правилно е определена и съответната на извършеното нарушение санкционна норма по чл. 105, ал. 3 от ЗАвПр, съобразно която Водач, който при проверка от контролните органи не представи документ, изискуем по този закон или по подзаконов нормативен акт, издаден въз основа на този закон, ако не е предвидено друго, се наказва с глоба 50 лв. Същата е определена в закона във фиксиран размер, поради което не подлежи на редуциране.

Съдът не споделя възражението сторено от страна на жалбоподателя че жалбоподателя имал в себе си трудов договор под формата на снимка която искал да представи на св. Н.. По делото не се установи такова обстоятелство.

На следващо място законодателя борави с термините „заверено копие на трудовия договор“ с който е назначен, или „заверено извлечение“ от него.

Снимката в мобилен телефон, не може да бъде заверена по какъвто и да е начин. Снимка в телефона на не е дигитален документ.

Относно нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП, вр. чл. 6, ал.

1, т. 6, б. „в“ от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ :

Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗДвП, движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението. В конкретния случай от събраните по делото доказателства - показанията на актосъставителя - свид. М. Н., както и от приложените по преписката писмени доказателства - заверено копие на експедиционна бележка № 33644022778/24.07.2025г., заповед, трудов договор, се установява, че на визираните в АУАН и НП дата и място, жалб. И. А. А., като водач на товарен автомобил „МАН ТГС“ с рег. № ******** от категория N3, извършвал превоз за собствена сметка на товар на територията на Република България, в нарушение на чл. 6, ал. 1, т. 6, б. „в“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ.

В тази връзка се установява, че жалбоподателят е извършвал превоз на 4 товари (фракция 0/4мм.), с МПС с 4 оси с 2 управляеми оси, с обща маса 41 000кг. видно oт експедиционна бележка № 33644022778/24.07.2025г., като масата надвишава нормите на максимално допуснимата маса на ППС за движение по пътищата отворени за обществено ползване от 32 000 кг, като превишението на допустимата маса е с 9 000 кг. В хода на проверката се установява, а и не се твърди обратното - че водачът не е представил документ за претоварване или извънгабаритен товар издаден от АПИ. От разпита на актосъставителя се установи и че характеристиката на товара е била такава че не може да бъде приета хипотезата че този товар може да има габарити. Тук следва да се посочи, че съдът не възприема възражението за недоказаност на нарушението, поради липса на измервателно средство у проверяващите, респ. неизършването на претегляне на превозносто средство и товара, доколкото както бе посочено и от актосъставителя, претоварването се установява от представените в хода на проверката писмени доказателства - експедиционна бележка № 33644022778/24.07.2025г., от която по несъмнен и категоричен начин се установява теглото на товара, поради което за проверяващите не е съществувало съмнение относно това обстоятелство, нещо повече - в своя разпит актосъставителят заяви, че превозното средство е било видимо много претоварено, което се е виждало с просто око. Всичко това по един недвусмислен начин подкрепя и установеното в хода на проверката претоварване. У актосъставителя не е съществувало съмнение за допуснатото претоварване и същият не е бил длъжен да извършва измерване при липса на съмнения в теглото на товара. В потвърждение на това е и нормата на чл. 166, ал. 2, т. 8 ЗДвП, според която, проверяващите имат право (но не и задължение) да ползват технически средства за измерване на размерите, масата или натоварването на ос и за проверка на техническата изправност на превозните средства, предназначени за обществен превоз или за превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и за проверка на обезопасяването на превозваните товари. Ето защо, съдът не споделя направените в този смисъл възражения за недоказаност на констатираното претоварване. Същото е намерило своето потвърждение и в отразеното в кантарната бележка.