Решение № 265848 от 23.09.2021, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е

№……… гр. София, 23.09.2021 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на тридесети юни две хиляди двадесет и първа година в състав:

СЪДИЯ:

ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА при секретаря Панайотова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №3874/2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от Сдружение „С.НА С.в Б.“, с която са предявени установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК срещу К.А.Д., К.Л.М., Е.Л.Д., С.Й.Б., В.В.Й., Л.А.М.,

Т.Ц.С. и В.Ц.В., както следва: главен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл. 39 ЗПИНМ (отм.), вр. § 108 ППИНМ (отм.) за установяване правото на ищеца на собственост върху имот, представляващ неурегулирано празно място (нива), находящо се в землището на кв. „Обеля“, местност „При форта“, с площ от 4450 кв.м., нанесено в кадастрални листове 151 и 171 по плана на гр. София, „Модерно предградие“, „Обеля II ч.“, попадащ изцяло в поземлен имот с идентификатор *** с площ от 92991 кв.м., придобит по силата на отчуждително вещноправно действие на регулационния план съгласно отреждане със Заповед №70/19.11.1962 г. на Председателя на ИК на СГНС и Заповед №329/30.11.1965 г. на Главен архитект на по Протокол на СОС №42/26.11.1965 г. евентуален иск с правно основание чл.124 ГПК, вр, чл.79 ЗС за установяване на право на собственост върху имот, представляващ неурегулирано празно място (нива), находящо се в землището на кв.

„Обеля“, местност „При форта“, с площ от 4450 кв.м., нанесено в кадастрални листове 151 и 171 по плана на гр. София, „Модерно предградие“, „Обеля II ч.“, попадащ изцяло в поземлен имот с идентификатор *** с площ от 92991 кв.м., придобит на основание чл.79 ЗС - по силата на изтекла в полза на ищеца придобивна давност в периода, считано от 21.11.1997 г. до предявяване на иска.

Ищецът твърди, че процесният имот е част от по-голям имот от 152 дка, отреден за нуждите на Съюза на слепите в Б. със Заповед № 070/19.11.1962 г. на председателя на Изпълнителния комитет на Софийския градски народен съвет и Заповед №329/30.11.1965 г. на Главен архитект на по Протокол на СОС №42/26.11.1965 г., в който попадат 122 дка земеделски земи, част от които са били предоставени на ТКЗС. Твърди, че не са налице предпоставките възстановяване на процесния имот по ЗСПЗЗ, тъй като е налице пречка – върху имота е осъществено комплексно мероприятие и застрояване. Отделно от това и при условията на евентуалност твърди, че в периода от 1997 г. (от отпадане на забраната по чл.5, ал.1 ЗВСОНИ) до предявяване на иска упражнява в пълен обем владение върху имота, което никога не е било смущавано от ответниците, с което е придобил имота по давност. Моли при уважаване на иска да бъде обезсилен издадения на ответниците констативен нотариален акт за собственост върху имота. Претендира сторените в производството разноски.

Ответниците оспорват иска. Твърдят, че собствеността върху имота им била реституирана по реда на ЗСПЗЗ с Решение на Поземлената комисия на община Връбница. Посочват, че процесния имот не попада в терена, отреден за Съюза на слепите в Б., а в територията на бивше военно поделение, в непосредствена близост. Твърдят още, че не е налице пречка за извършване на земеделска реституция, доколкото ищецът не е извършил законно разрешено строителство върху имота, а в имота има изградени единствено временни постройки. Оспорват ищецът да е придобил имота по давност, като оспорват да е владял имота. Твърдят, че ползват имота, като отдават под наем намиращите се в имота павилиони и работилници.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

По иска по чл.124, ал.1 ГПК, вр. 39 ЗПИНМ (отм.), вр.

§ 108 ППИНМ (отм.):

Установява се от Заповед № 70/19.02.1962 г. на Председателя на ИК на СГНС (л.28), че е одобрен регулационен план, по силата на който се отрежда за С.НА С.в Б. Парцел II, западно от „ДИП Малчика“, м. „Модерно предградие – Обеля“. Отреждането на Парцел II е „За производствени и жилищни сгради“. Имотът с площ от 38 дка е придобит въз основа на отчуждение по регулация от имот на ТКЗС „А.З.“. Видно от приетата по делото техническа експертиза, процесният имот, представляващ неурегулирано празно място (нива), находящо се в землището на кв.

„Обеля“, местност „При форта“, с площ от 4450 кв.м., нанесено в кадастрални листове 151 и 171 по плана на гр. София, „Модерно предградие“, „Обеля II ч.“, с проектен кадастрален идентификатор ***, не е част от имота, представляващ Парцел II съгласно плана, одобрен със Заповед № 70/19.02.1962 г. на Председателя на ИК на СГНС.

Установява се от Заповед

№329/30.11.1965 г. на Главен архитект на София по Протокол на СОС №42/26.11.1965 г. (л.29), че е одобрено изменение на регулационния план по Заповед № 70/19.02.1962 г., по силата на което се слива част от парцел II, отреден за нуждите на Съюза на слепите в Б., с част от терена извън регулация, западно от „ДИП Малчика“, северно от бул. „Баба Парашкева“, източно от Околовръстно шосе, м.„Модерно предградие“ в един общ парцел — нов Парцел II за нуждите на Съюза на слепите в Б.. Установява се от техническата експертиза – т.1.2, че с тази заповед отреденият терен се разширява до около 153 дка с отреждане – „За производствено жилищен комплекс“. Експертизата установява още, че по този план процесният имот попада изцяло в Парцел II. Съгласно Статия -5 към проекта (л.31), в обхвата на новия Парцел II от около 153 дка попадат 29 дка, отредени със Заповед № 70/19.02.1962 г., 14 дка частни имоти, около 8,5 дка от бившия фонд на МНО собственост понастоящем на СГНС и около 100 дка собственост на ТКЗС „А. З.“.

С представения по делото нотариален акт № 46, т. XI, д. 1956/30.04.1966 г. (л.11) ищецът е признат за собственик на описания имот от за 101,92 дка, представляващ парцел II по плана на гр. София, м.„Модерно предградие“. Нотариуса е удостоверил, че стойността на имота в размер на 5076,80 лв. е внесена в ДСК-Димитровски район с платежно нареждане №177/37 от 19.01.1966 г. Регулацията в случая е приложена, като сметките за заетия имот са уредени. Процесният имот е придаден към новия Парцел

II – за нуждите на Съюза на слепите, а стойността на имота е изплатена напълно с платежно нареждане – видно от приложенията към Констативен нотариален акт № 46, том XI от 30.04.1966 г., с който ищецът се е снабдил на основание § 108, вр. § 100, ал.2 ППИНМ, съгласно които разпоредби нотариусите издават констативен нотариален акт, когато са изпълнени условията за заемане на имота.

Установява се от техническата експертиза (т. 1.3), че следващият подробен устройствен план за процесната територия, съдържащ и застроителен и регулационен план на м. бул. Баба Парашкева, е одобрен със заповед РД-50-09-591/ 08.10.1986 г. на Главния архитект на София.

Със същия план е одобрен и кадастралния план. По този план процесният имот попада частично в терена на: кв.1 отреден „За административен комплекс“, кв.2, отреден „За комплекс на ССБ“ и в кв.3, отреден за „За административен комплекс, научен институт и паркинги“ и в улица.

При огледа на място вещото лице е установило, че планът не е приложен за улицата между кв.1 и кв.2 и за улицата между кв.1 и кв.3, както и за улицата между кв.2 и кв.3 и не е изпълнено предвиденото застрояване в кв.1 и кв.3, съгласно отреждането.

При разпита на вещото лице в съдебното заседание, проведено на 30.06.2021 г. се установява, че отреждането за квартал 2 по отношение на предназначението - за жилищни и производствени нужди на ССБ, е изпълнено. Изградени са жилищни блокове и производствени сгради така, както е по предвидено в застроителния план. Вещото лице е категорично, че по отношение на квартал 2 отреждането по плана от 1986 г. е изпълнено изцяло.

От изложеното съдът приема, че процесният имот, представляващ неурегулирано празно място (нива), находящо се в землището на кв. „Обеля“, местност „При форта“, с площ от 4450 кв.м., нанесено в кадастрални листове 151 и 171 по плана на гр. София, „Модерно предградие“, „Обеля II ч.“, с проектен кадастрален идентификатор ***, представлява част от парцел II по плана на София, одобрен със Заповед №329/30.11.1965 г. на Главен архитект на София по Протокол на СОС №42/26.11.1965 г., е придобит от ищеца. Съгласно действащия към 1966 г. Закон за плановото изграждане на населените места от 1949 г. /ЗПИНМ/ съществуват два режима: до изменението на чл. 39 съгласно публикацията в Изв., бр. 54 от 06.07.1956 г., имотите се считат отчуждени в полза на държавата по силата на улично-регулационния план; след това изменение непосредствено отчуждително действие има само дворищно-регулационният план. За имотите, отредени за мероприятия по улично-регулационния план, отчуждаването настъпва след обезщетяване на собствениците. Видно от цитирания по-горе нотариален акт № 46, т. XI, д.

1956/30.04.1966 г. (л.11), издаден на основание чл.108 ППИНМ (Обн. ДВ. бр.76/1960 г.,), ищецът е признат за собственик на описания имот от за 101,92 дка, представляващ парцел II по плана на гр. София, м.„Модерно предградие“, като нотариусът е проверил изпълнение на условията за заемане на имота – удостоверил е, че стойността на имота в размер на 5076,80 лв. е внесена в ДСК-Димитровски район с платежно нареждане №177/37 от 19.01.1966 г. Ето защо съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало придобивното основание, предвидено в чл.39

ЗПИНМ (отм.), а именно – придобил е процесния недвижим имот, представляващ част от парцел II по плана на гр. София, м.„Модерно предградие“, по регулация.

Неоснователни са възраженията на ответниците, че процесният имот с проектен кадастрален идентификатор (КИ) ***, не е част от имота, отчужден за нуждите на ССБ. Това твърдение се опровергава от приетата и неоспорена съдебно-техническа експертиза, която е категорична, че имотът е част от терените, отчуждени за нуждите на ССБ с плана, одобрен със Заповед № 70/19.02.1962 г. на Председателя на ИК на СГНС. Съобразно отговора на вещото лице в т.1.6 според актуалния регулационен план, процесният имот с проектен КИ *** е с обща площ от 4450 кв. м., от които в различните квартали, по регулационен план на м. бул. Баба Парашкева одобрен със заповед РД-50-09-591/ 08.10.1986 г., попадат (графично определени) съответно: в кв.1 – 180 кв. м.; в кв.2 – 1512 кв. м.; в кв.3 – 1153 кв. м.; в улица – 1605 кв. м. или общо 4450 кв. м.

Неоснователни са доводите на ответниците, свързани с изпълнение на мероприятията в имотите, доколкото заемането им по законовия ред в настоящия случай е ирелевантно. Съгласно Закона за благоустройството на населените места от 1941 г., отреждането на имотите води и до отчуждаването им за мероприятието, за което са отредени. Отчуждаването настъпва по силата на регулацията с влизане в сила на плана, като регулацията има пряко отчуждително действие по отношение на недвижимите имоти, отредени съгласно улично-регулационния план за мероприятия на общината, държавата и обществените учреждения. Тези имоти се считат отчуждени по силата на самия регулационен план, а заплащането на обезщетение на собственика за отчуждения му имот не е елемент от фактическия състав на придобиването на собствеността. По Закона за плановото изграждане на населените места от 1949 г. /ЗПИНМ/ съществуват два режима. До изменението на чл. 39 съгласно публикацията в Изв., бр. 54 от 06.07.1956 г., имотите се считат отчуждени в полза на държавата по силата на улично-регулационния план. След това изменение непосредствено отчуждително действие има само дворищно-регулационният план. За имотите, отредени за мероприятия по улично-регулационния план, отчуждаването настъпва след обезщетяване на собствениците. С чл. 74а от ПР на ЗПИНМ (Нов, Изв., бр. 54 от 06.07.1956 г.), е уреден преходен режим, съгласно който разпоредбите на чл.39, ал.1 се прилагат и по отношение на досегашни улични регулации, освен ако до влизане в сила на това изменение и допълнение на закона имотът е зает по законовия ред или дължимото за него обезщетение е изцяло или отчасти изплатено. Всичко това се отнася до отчужденията, извършени до 1956 г., когато реализирането на мероприятието, за което е отчужден имотът, има отношение към отчуждителното действие на регулацията. След 1956 г. регулацията няма пряко отчуждително действие, а отчуждаването настъпва след обезщетяване на собствениците. В настоящия случай, както бе посочено по-горе, стойността на имотите, отчуждени и отредени за ССБ, в размер на 5076,80 лв., е внесена в ДСК-Димитровски район с платежно нареждане №177/37 от 19.01.1966 г., удостоверено от нотариуса, съставил нотариален акт по издаден на основание чл.108, вр. чл.100, ал.2 ППИНМ. С изплащане на обезщетението е настъпило отчуджително действие на регулацията и ищецът е придобил правото на собственост.