Решение № 3429 от 17.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3429 гр. София, 17.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 97 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: М.П. Л. при участието на секретаря В. Д. К. като разгледа докладваното от М. П. Л. Административно наказателно дело № 20231110204713 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Д. Б.” ЕООД срещу наказателно постановление № ................. от 31.05.2021г. на зам, директора на ТД на НАПСофия, с което за нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 2 от от Закона за счетоводството /ЗСч/ на жалбоподателя била наложена имуществена санкция в размер на 59000 лв.

В жалбата се твърди, че е допуснато нарушение на чл. 34 от ЗАНН, тъй като АУАН не е бил съставен в тримесечен срок от откриване на нарушителя.

Сочи се и разминаване между правната квалификация на нарушението в акта и в НП, което е довело до ограничаване правата на жалбоподателя. Излагат се доводи, че в случая се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Посочва се и че не са посочени трите имена и точните адреси на свидетели при съставянето на АУАН. Иска се отмяната на НП.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Желева, която пледира за отмяна на НП и заявява, че не претендира разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща представител 1 юрисконсулт Берова, според която НП следва да бъде потвърдено, тъй като при издаването му не е допуснато нарушение на процесуалните правила, като се иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 120лв.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

От фактическа страна:

На 14.12.2020г. в ЦУ на НАП била получена информация, касаеща юридическите лица, които не са подали годишен финансов отчет за 2019г. в Търговския регистър и регистъра на ЮЛ с нестопанска цел в срок до 30.09.2020г. и не са подали декларация по чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСч. След постъпването на тези данни, на 12.01.2021г. св. С. направила проверка в в ТР и регистъра на ЮЛ с нестопанска цел, воден от Агенцията по вписванията.

При проверката било установено, че дружеството жалбоподател не е изпълнило задължението да публикува чрез подаване на заявление за вписване и представяне за обявяване в Агенцията по вписвания и Търговския регистър и регистъра на ЮЛ с нестопанска цел, годишния финансов отчет за 2019г. в законоустановения срок до 30.09.2020г., съгл. чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч. За тива и съставила АУАН.

Въз основа на така съставеният АУАН е било издадено атакуваното наказателно постановление.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приетите по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитания свидетел С..

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля С.. Същата излага възприятията си относно правнорелевантни факти. Показанията й са последователни, безпротиворечиви и се подкрепят от приетите по делото писмени доказателства.

Всички доказателства по делото кореспондират помежду си и се допълват взаимно по основния въпрос, свързан с реализиране на административно наказателната отговорност на жалбоподателя.

От правна страна:

Атакуваното наказателно постановление

2 е от категорията на обжалваемите. Жалбата е депозирана в срок и изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА, като съображенията на съда в тази насока са следните:

Настоящият съдебен състав намира, че АУАН и наказателното постановление са съставени и издадени от компетентни органи. В хода на същото не е било допуснато съществено нарушение на процесуални правила, водещо до опорочаване на производството, ограничаващи правото на защита на нарушителя и обуславящи отмяната на наказателното постановление.

Неоснователно се явява възражението на жалбоподателя, че АУАН е издаден след изтичане на срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Нарушението е било установено от АНО на 14.12.2020г., когато е била получена информацията по чл. 38, ал. 13 от ЗСч от Агенцията по вписванията. Твърдението, посочено от жалбоподателя, че Търговския регистър е публичен и информацията в него е общодостъпна е вярно, но на органите на АНО не може да се вмени задължението непрекъснато да следят съдържанието на Търговския регистър за всяко едно дружество и да констатират всяко нарушение на конкретната дата на извършването му. АНО е узнал за извършеното нарушение на 14.12.2020г., когато е получил информация за това от Агенцията по вписванията. АУАН е издаден на 23.02.2021г. и съответно е бил спазен срокът, визиран в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН.

Съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя за разминаване между правната квалификация на нарушението в акта и в НП, което е довело до ограничаване правата на жалбоподателя. Действително в АУАН като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗСч, като в НП нарушената норма е конкретизирана като такава по чл. 38, ал. 1, т.

1 от ЗСч и с което по никакъв начин не са нарушени правата на жалбоподателя. АНО ясно е посочил нарушената разпоредба.

Съдът не споделя доводите на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на НП, а именно, че не са посочени трите имена и точните адреси на свидетели при съставянето на АУАН.

Действително свидетелите не са така подробно индивидуализирани, каквито са изискванията на ЗАНН, но те все пак са достатъчно подробно описани и допуснатата непълнота не може да бъде квалифицирана като съществено 3 процесуално нарушение.

С НП на жалбоподателката е наложено наказание съобразно нормата на чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч .

Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч . всички търговци са длъжни да публикуват годишния финансов отчет, консолидирания финансов отчет и годишните доклади по глава седма чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в търговския регистър, в срок до 30 септември на следващата година.

В случая по делото няма спор, че дружеството жалбоподател попада в обхвата на чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч .

Няма спор, а и по категоричен начин от приложените към преписката разпечатки от търговския регистър се установява, че към 30.09.2020г. за дружеството не е било подадено заявление за публикуване на ГФО за 2019г., поради което и нарушение на закона е налице.

АНО е дал правилна квалификация на извършеното нарушението и законосъобразно отчитайки че нарушението е първо за дружеството, както и че то е реализирало приходи през 2019г. в размер на 58 079 440,58 лв. и му е наложил наказание в предвидения в закона размер - имуществена санкция в размер на 59 000лв.

Доколкото нарушението е формално на просто извършване и не се отличава по какъвто и да било начин от всички останали подобни нарушения то не е маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Обстоятелството, че нарушението е било извършено за първи път не може да обоснове автоматичното прилагане на чл. 28 от ЗАНН, в каквато насока са доводите на жалбоподателя. Тези факти могат да бъдат отчетени единствено като смекчаващо отговорността обстоятелство при преценката за размера на санкцията която следва да се понесе и това очевидно е сторено от АНО.

Задължението за публикуване на ГФО е вменено от законодателя с оглед гарантиране интересите на останалите лица и търговци, доколкото публикуването на отчетите дава възможност за информиране за финансовото състояние на търговеца и в тази връзка възражението на жалбоподателя се явява неоснователно.

С оглед на така изложеното, съдът намира, че при издаването на НП не 4 е било допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, същото е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН в полза на ТД на НАП София следва да се присъди възнаграждение, тъй като административнонаказващият орган в съдебното производство е бил защитаван от юрисконсулт. Отчитайки изискванията на чл. 63, ал. 5 ЗАНН, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът счете, че следва да осъди жалбоподателя „Д. Б.” ЕООД да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лева.

Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН , Софийски районен съд:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № .................. от 31.05.2021г. на зам, директора на ТД на НАП-София, с което за нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 2 от от Закона за счетоводството /ЗСч/ на „Д. Б.” ЕООД била наложена имуществена санкция в размер на 59000 лв.

ОСЪЖДА „Д. Б.” ЕООД да заплати на ТД на НАП-София град юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 /сто и двадесет/ лева.

Настоящото решение подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщенията до страните за неговото изготвяне с касационна жалба пред Административен съд – гр. София, по реда на АПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5