Решение № 866 от 26.08.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 866 гр. Бургас, 26.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Даниела Д. Михова

Детелина К. Димова при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело № 20222100500774 по описа за 2022 година

Производство е по реда на чл.258 и сл.ГПК и е образувано по въззивната жалба (вх.№ 260207/28.02.2022 г. по описа на КРС), допълнена с въззивна жалба вх.№ 260218/02.03.2022 г. на КРС, подадена от адв.Ненчо Драгнев от БАК, в качеството му на процесуален представител на Г. С. Г. и М. Р. Г., двамата от гр.Карнобат, против решение № 260002 от 14.02.2022 г. по гр.д.7/2020 г. по описа на Районен съд Карнобат, В ЧАСТТА му, с която отхвърлен като неоснователен искът по чл.108 от ЗС за признаване за установено, че въззивниците са собственици на перално помещение /по проект на жилищната сграда/, разположено в източната половина на избения етаж на двуетажната двуфамилна жилищна сграда, находяща се в гр.Карнобат, ул.„Вапцаров” № 27, преустроено в баня, при граници на помещението: на изток - калкан на къщата, на юг - южното избено помещение, на север северното избено помещение, двете разположени в източната част на избения етаж, собственост на ищците, на запад - пералня /баня и тоалетна/ и коридор и за осъждане на ответниците да предадат владението на ищците.

Твърди се, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалният закон. Излагат се твърдения по фактите, а именно, че Договорът за доброволна делба, сключен на 21.11.1976 г., е нищожен на основание чл.26, ал.2, предл.първо (липса на предмет), и предл.пето (липса на основание) ЗЗД, тъй като към този момент сградата не е обща, а е поделена с Договора за суперфиция, и с реализирането на правото на строеж учредено в нотариалният акт, страните са станали еднолични собственици на описаните в същият обекти - ищците - на първият етаж от къщата и на източната половина от избеното помещение, а Р.Г.П. и съпругата му Г.Д.П. - на втория етаж от сградата и на западната половина на избеното помещение.

Твърди се, че съдът е следвало е да приеме, че в отношенията между страните, 1 границите им за собственост са съгласно нотариалният акт в който е видно, че всички помещения в източната половина на избите са собственост само и единствено на ищците, с изключение на общата пералня/баня-тоалетна, коридора и стълбищата които са общи части на сградата, съотв.пералнята, разположена в средата на източната час на мазите, предмет на иска по чл.108 от ЗС, е собственост на ищците и тъй като не се владее от тях, а се владее от ответниците, искът е основателен.

Твърди се, че разрешаването от ищците на техните родители да ползват пералнята като баня, поради факта, че са живели в избената част на сградата, не прави помещението обща част, а представлява съизволими действия.

Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване вместо това на уважаван на иска и присъждане на разноски. Не се сочат нови доказателства.

Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което съдът я намира за допустима.

В срока по чл.263 ГПК против въззивната жалба е подаден писмен отговор от въззиваемите (ответници) Р. Д. Г. и Г. Д. П., чрез процесуалния им представител адв.Минка Андреева Колева от АК Бургас, с който жалбата се оспорва като неоснователна.

Оспорват се твърденията на въззивниците, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, както и, единствения им довод - че след реализиране правото на строеж, учредено в Нотариален акт № 100, том 1, дело № 231/1973 г., ищците са станали еднолични собственици на първият етаж от къщата и на източната половина на избеното помещение, а Р.Г.П. и съпругата му Г.Д.П. са станали собственици на втория етаж от сградата и на запазената половина на избеното помещение, поради което и сключеният на 21.11.1976 г. договор за доброволна делба е нищожен на основание чл.26, ал.2 предл. първо и пето ЗЗД.

На първо място се твърди, че твърдението за нищожност на договора за доброволна делба е преклудирано, тъй като се навежда една с въззивната жалба. Твърди се, че доводи за нищожност на договора за доброволна делба поради липса на предмет и основание не са заявявани в първоинстанционното производство, тъй като твърдението на ищците за нищожност на договора за доброволна делба се е свеждало наличие на противоречие в него, което го прави нищожен (стр.3 от исковата молба). Твърди се, че твърдения за нищожност на договора за доброволна делба на основание чл.26, ал.2, предл. първо и пето ЗЗД не са въведени нито с допълнителната молба вх.№ 330/21.01.2020 г., нито с молба вх.№ 3614/12.08.2020 г., в която ищците са оспорили договора, досежно „верността на съдържанието на този документ, не съответства на обективната действителност и договорка между нас, и истинността му, тъй като е представено ксерокопие от договора, но в него липсват подписите на страните по него, вкл.подписи на ищците“; нито в съдебното заседание на 13.08.2020 г., където ищците са оспорили представения договор за доброволна делба, който е без подписи, и не оспорват този, който е с подписи; нито в съдебното заседание на 21.09.2020 г. (след оставане отново без движение на исковата молба), в което са заявили, че договорът е нищожен, поради „противоречие на записаното в него, че ищците получават източната половина с помещения, които не се равняват на избената половина от жилищния етаж“. Твърди се, че след като ищците не са заявявали нищожност на договора за доброволна дела на посочените във въззивната жалба основания, те не могат да направят това във въззивното производство поради забраната по чл.266, ал.1 от ГПК.

Излагат се твърдения, че ищците не черпят правата си на собственост от Нот.акт № 100, том 1, дело № 231/1973 г., с който Р.Г.П., със съгласието на съпругата си Г.Д.П., са подарили на М.Р. П. „право да построи първи-партерен етаж от двуетажна жилищна сграда, която ще се построи в парцел II-2058 в кв. 50 по плана на гр.Карнобат.

Твърди се, че непосредствено след дарението на правото на строеж, е одобрен 2 проекта за строителство на сградата /16.12.1973 г./ и на 21.03.1974 г. Р.Г.П. и М.Р. П. са сключили договор за групов строеж на жилищна сграда, която ще се строи по стопански начин със заем от ДСК, като в същият са се договорили, че М. Р. Г. ще получи първия етаж от жилищната сграда, която ще се построи и източните два броя помещения, като пералнята и тоалетната ще ползва заедно със Р.Г.П., като делът й ще представлява 50% спрямо стойността на жилищната сграда, които ще бъдат осигурени от собствени средства и заем от ДСК в размер на 6000 лв., а Р.Г.П. ще получи втория етаж и западните две избени помещения, като пералнята и тоалетната ще ползват общо с М. Р. Г., Делът на Р.П. също ще представлява 50% спрямо стойността на сградата, като средствата за покритието на неговата част ще осигури със собствени средства и с заем от ДСК в размер на 6000 дв. т.е. преди трансформирането на учреденото право на строеж на М.Г. в право на собственост, е налице изменение, произтичащо от сключения между страните договор за групов строеж по смисъла на чл.192 от ЗТСУ (отм.). Твърди се, че при групов строеж, съгласно чл.192 от ЗТСУ (отм), съсобствениците на терена или притежателите на вещно право на строеж, се задължават със свои средства, материали и труд съвместно да изградят самостоятелно обособени недвижими имоти и съсобствеността върху построеното възниква по приращение на основание чл. 92 ЗС в обема на притежаваното вещно право от терена или въз основа на учредено право на строеж, пристрояване или надстрояване, и задълженията на страните по договора за групов строеж са само облигационни. Сочи се, че разделянето на обектите с този договор не създава самостоятелни вещни права, а съсобствеността следва да се прекрати като се извърши делба между всички участници в груповия строеж (чл.192, ал. 4 ЗТСУ отм.), каквото са и сторили страните - извършили са делба на вече построената сграда с договора за доброволна делба от 21.11.1976 г., по силата на който М. и Г.Г.и получават първия етаж от двуетажната сграда, и от избеното помещение /етаж/ източната половина, състояща се от южна и северна стая и общи сервизни помещения - баня, тоалетна, коридор и стълбище, а Руси и Г.П.скови получават вторият етаж, и от избеното помещение /етаж/ западната половина, състояща се от южна и западна стая, кухненски бокс и общи сервизни помещения - баня, тоалетна, коридор и стълбище. Твърди се, че вещно-прехвърлителният ефект е настъпил със сключването на договора за доброволна делба, и участниците в груповия строеж са придобили право на собственост върху етажите, в това число избения етаж на сградата, като са поделили помежду си отделни помещения и са оставили и такива в съсобственост - за общо ползване - баня, тоалетна и коридор, първото от които е спорното помещение.

Твърди се, че на 17.02.1993 г., след смъртта на Р.П., с нот.акт № 77, том 1, дело № 160/1993 година по описа на PC Карнобат, Гана П. е прехвърлила на дъщеря си М. Р. Г. и сина си Д. Р. Г. 4/6 ид.ч. от дворно място, всеки един от двамата е получил по наследство по 1/6 ид.част от дворното място, а Гана П. и ищцата М.Г. са прехвърлили на ответника Д. Р. Г.

5/6 ид.ч. от втория етаж на сградата и същата част от западната половина на избените помещения, състояща се от две стаи и кухня, ведно с общо ползване с останалите съсобственици на банята, клозета и коридора, като Гана П. си запазва пожизнено и безплатно ползване на южната стая на втория етаж и общо ползване на сервизните помещения на етажа и южната стая и кухнята от западното избено отделение, ведно с общо ползване на банята, тоалетната и коридора на този етаж.

Твърди се, че именно съобразявайки се с тези безспорно установени по делото факти, съдът е приел, че ищците черпят правата си от Договора за доброволна делба № 41/29.11.1976 г., том 1 по описа на P C Карнобат, което и самите ищци твърдят, и е достигнал до правилния извод за съсобственост на страните по делото по отношение на процесното помещение - баня в избения етаж и липса на ограничаване на ползването на помещението от ищците, съответно неоснователност на предявената по чл.108 от ЗС претенция.

Претендира се потвърждаване на решението на КРС в обжалваната от ищците 3 част и присъждане на съдебни разноски.

В случай, че съдът приеме, че наведеното с въззивната жалба основание за нищожност на договора не е преклудирано, се иска съдът да приеме като доказателство, приложения към отговора на въззивната жалба договор за групов строеж за подялба на жилищна сграда, която ще се построи по стопански начин.

Също в срока по чл.263, ал.2 ГПК, въззиваемите депозират и насрещна въззивна жалба против решението на КРС, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от въззиваемите-ответници Р. Д. Г. и Г. Д. П. насрещен иск по чл.30, ал.3, вр.чл.41 от ЗС, за сумата 1359,91 лв (над уважения размер от 1508,74 лв до предявения размер от 2868,65 лв).

Твърди се, че решението в обжалваната от въззиваемите част, е неправилно, постановено в противоречие със събраните по делото доказателства.

Твърди се, че съдът е обсъдил събраните доказателства относно състоянието на имота в частите, в които са извършени ремонтни работи от ищците по насрещната искова молба, видовете ремонтни дейности и е приел, че всички те са извършени, направил е извод, че част от ремонтните работи са полезни, а друга част - необходими, но е приел претенцията за основателна до по-малкият размер измежду посочените пазарни стойности от вещото лице. Твърди се, че съдът е приел, че извършените ремонти дейности на стрехата/козирката на сградата и на общите помещения в избения етаж - стълбището към него, коридора, тоалетната и банята, са необходими разноски по смисъла на §1, т.8 от ДР на ЗУЕС, но въпреки това е уважил претенцията в по-малки размери от установените от приетата експертиза стойности на тези ремонти работи.

Относно ремонта на дворната входна врата се твърди, че е неправилен изводът на съда, че направените разноски са полезни, а не необходими, с оглед състоянието на вратата.