Определение № 495 от 15.07.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 495 гр. Варна, 15.07.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско дело № 20253000500100 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.248 от ГПК.Образувано по подадена от Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество, чрез процесуалния й представител главен инспектор А.Д., молба с пр.осн. чл.248 от ГПК с вх.№4803/25.06.2025г. за изменение на решение №94/16.05.2025г., постановено по в.гр.д.№100/25г. по описа на ВАпС, гр.о., в частта му относно разноските, с която Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество е осъдена да заплати на Р. Д. Д. сумата от 6 000лв. и на Н. В. П. сумата от 8 000лв., представляваща съдебно-деловодни разноски, сторени пред въззивна инстанция, на осн. чл.78, ал.3, вр. ал.5 от ГПК.В молбата се твърди, че така присъдените разноски за адв.възнаграждение са прекомерни, доколкото е подаден един отговор на въззивната жалба от адв. А. за двамата въззиваеми, в който са възпроизведени отхвърлените искове, както и подробно цитирани решаващите мотиви на първоинстанционния съд за отхвърлянето им, обосновани от съществуващата задължителна съдебна практика, а също и доводи по същество на правния спор, изложени и в писмена защита по гр.д.

№2372/19г. по описа на ВОС.По същество отговорът на въззивната жалба не съдържа нови доводи и възражения, а усилията на защитника са свързани единствено с изводи, които следват от установени по делото факти, аналогични на тези на първоинстанционния съд.Изложеното сочи, че от страна на адв. А. не са положени особени/съществени усилия за осъществяване на процесуалната защита на въззиваемите Р.Д. и Н.П..При тези факти по делото и наличието на съдебна практика, която в пълна степен обосновава съдебните актове в производствата по ЗОНПИ, в никакъв случай материалният интерес не може да обоснове фактическа и правна сложност на делото, съответно възнаграждения на процесуалния представител за десетки хиляди левове.При отчитане правната и фактическа сложност на делото и 1 инстанцията, пред която делото е висящо, присъденият размер на адвокатско възнаграждение се явява несъразмерно висок с оглед реално положения труд и направени разходи от процесуалния представител.Претендира се въззивното решение да бъде изменено в частта му относно разноските, като възнагражденията бъдат намалени.

В срока, предвиден в чл.248, ал.2 от ГПК, е депозиран от въззиваемите Р.

Д. Д. и Н. В. П., чрез процесуалния им представител адв.Г.А., отговор по молбата, в който се поддържа становище за нейната неоснователност.

Молбата с пр.осн. чл.248 от ГПК е допустима, подадена е в рамките на предвидения преклузивен срок/в случая в срока за обжалване на цитираното решение/, страната, която претендира изменение, има представен списък на разноските по чл.80 от ГПК.Разгледана по същество е неоснователна.

Производството по в.гр.д.№100/25г. по описа на ВАпС е образувано по подадени въззивна жалба и частна жалба от Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество, съответно въззивна жалба против решение №260023/24.10.2024г., постановено по гр.д.№2372/19г. по описа на ВОС, гр.о., с което са отхвърлени предявените от Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество против Р. Д. Д. и Н. В. П. искове за отнемане в полза на Държавата на незаконно придобито имущество, и частна жалба против определение №260000/08.01.2025г., постановено по гр.д.

№2372/19г. по описа на ВОС, гр.о., с което е оставена без уважение молба вх.

№263927/14.11.2024г., подадена от Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество, за изменение в частта за разноските на решение №260023/24.10.2024г., постановено по гр.д.№2372/19г. по описа на ВОС, гр.о., на осн. чл.248 от ГПК.

С решение №94/16.05.2025г., постановено по в.гр.д.№100/25г. по описа на ВАпС, гр.о., обжалваните решение и определение са изцяло потвърдени.За защита в производство пред ВАпС въззиваемите са претендирали присъждане на разноски за адв.възнаграждение, съответно Р.Д. сумата от 14 954, 77лв., а Н.П. сумата от 22 211, 26лв., съгласно фактури от 03.04.2025г., изплатени по банков път на 14.04.2025г.От ищеца е направено в срок възражение за прекомерност на възнагражденията, което съдът е приел за основателно, доколкото по делото процесуалният представител е депозирал отговор на въззивната жалба и се е явил в едно о.с.з., в което не са събирани доказателства, пред настоящата инстанция материалният интерес по отношение на Р.Д. възлиза на 170 786, 44лв., а за Н.П. на 244 108, 07лв, размерите по Наредба №1/04г. на ВАдвС при посочения интерес са за Р.Д.

11 481, 46лв. без ДДС и 13 777, 75лв. с ДДС, а за Н.П. 14 414, 32лв. без ДДС и с ДДС 17 297, 19лв.Предвид обстоятелството, че делото се е развило в едно о.с.з., без събиране на доказателства, както и след постановяването на ТР №4/2021 от 18.05.2023г. на ОСГК на ВКС, съдът е приел, че възнагражденията са прекомерни и следва да се редуцират, съответно до 6 000лв./с включен ДДС/ за Р.Д. и до 8 000лв./с включен ДДС/ за Н.П..

2

С оглед задължителния характер на даденото тълкуване на чл.101, пар. 1 ДФЕС с решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС, определените с Наредба №1/09.01.2004г. на ВАдвС размери на адвокатските възнаграждения не са задължителни при договаряне на хонорара между страните по договора за правна услуга, вкл. когато се касае за заварени договори, като не обвързват съда при извършване на преценката му по чл.78, ал.5 от ГПК, поради тяхната нищожност, като нарушаващи забраната на чл.101, пар. 1 ДФЕС.Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда.Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и броят на предявените искови претенции и тяхното съединяване, видът и количеството на извършената работа, и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

Действително, спорът пред настоящата инстанция съд е разгледан в едно о.с.з., в което не са събирани доказателства.Процесуалният представител на двамата въззиваеми/съпрузи/ е депозирал подробен отговор на въззивната жалба/и се е явил в о.с.з./, в който отговор обаче, противно на изложеното от молителя КОНПИ, не са единствено възпроизведени отхвърлените искове и подробно цитирани решаващите мотиви на първоинстанционния съд, а са изложени същински доводи по същество на правния спор, като е отговорено пунктуално на всяко едно от оплакванията във въззивната жалба за неправилност на обжалваното от КОНПИ първоинстанционно решение и обосновани изводи относно законния произход на средствата, с които въззиваемите са твърдели, че са придобити претендираните за отнемане недвижими имоти, движими вещи и суми.Направен е и в табличен вид подробен икономически анализ на всички приходи и разходи в проверявания период, според твърденията на въззиваемите, и обосноваване на изводи за липса на значително несъответствие по см. на §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ между придобитото имущество и нетния доход.При съобразяване вида на спора, интереса, вида и броя на предявените искови претенции и тяхното съединяване, вида и количеството на извършената работа, и преди всичко фактическата и правна сложност на делото, която не е ниска, както и обстоятелството, че възнагражденията са редуцирани с решението до размери по-малки и от ½ от ориентировъчните размери по Наредба №1/09.01.2004г. на ВАдвС, съдът приема, че така присъдените възнаграждения съответстват на количеството на извършената работа от адвоката пред въззивна инстанция, фактическата и правна сложност на делото и пазарните условия, и се явяват справедливи и обосновани, поради което искането за тяхното намаляване се явява неоснователно.Подадената молба следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, съдът

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество молба с пр.осн. чл.248 от ГПК с вх.

№4803/25.06.2025г. за изменение на решение №94/16.05.2025г., постановено по в.гр.д.№100/25г. по описа на ВАпС, гр.о., в частта му относно разноските.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните с частна жалба пред Върховен касационен съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4