Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 551 от 21.07.2026, Районен съд - Перник

Съд
Районен съд - Перник
Дело
Гражданско дело 3420/2026
Вид
Решение № 551
Подписан
21.07.2026
Състав
Борислава Петрова Борисова-Здравкова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 240, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 9 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 551 гр. Перник, 21.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Борислава П. Борисова-Здравкова при участието на секретаря ХРИСТИНА В. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Гражданско дело № 20261720103420 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, чрез пълномощника юрк. Д., срещу Р. М. К., ЕГН **********, с адрес: *************, обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 443,63 лв. с равностойност 226.82 евро - главница по Договор за кредит „Бяла карта“ № ************* от 06.10.2018 г., сключен с „Аксес Файнанс“ ООД /с правоприемник „Аксес Файнанс“ АД/, вземанията по който са прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД по силата на Приложение № 1 от 20.03.2025 г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 30.11.2023 г., сумата 98,81 лв. с равностойност 50.57 евро - договорна лихва за периода от 06.10.2018 г. – 19.03.2025 г., сумата 61,33 лв. с равностойност 31.36 евро – обезщетение за забава за периода 20.03.2025 г. – 23.08.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 24.08.2025 г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена Заповед № 277/27.08.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 0559 по описа за 2025 г. на Районен съд - Перник.

В исковата молба се излага, че на 20.03.2025 г. е подписано Приложение № 1 към 1

Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 30.11.2023 г., сключен между „Аксес Файнанс“ АД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД/, по силата на който вземането, произтичащо от Договор за кредит „Бяла карта“ № ************* от 06.10.2018 г., сключен между „Аксес Файнанс“ ООД и ответника е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с всички привилегии. Твърди се, че в договора за кредит изрично е уговорено правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.

Излага се, че по силата на изрично пълномощно от цедента ищцовото дружество изпратило до ответника уведомление за извършената цесия. В случай, че съдът счете извършеното уведомяване за цесията за ненадлежно, моли да се приеме, че ответникът следва да се счита уведомен за извършената цесия с връчване на уведомлението, приложено към исковата молба.

Сочи се, че по силата на договор за кредит „Бяла карта“ № ************* от 06.10.2018 г. кредитодателят се е задължил да предостави на ответника револвиращ кредит в максимален размер 603.87 лв. под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез кредитна карта, а кредитополучателя се задължил да го ползва и върне съгласно условията на сключения договор. Твърди се, че ответнииът дължи договорна лихва и лихва за забава в претендирания размер.

С оглед изложеното, ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за процесните суми. Длъжникът възразил срещу заповедта за изпълнение, поради което за ищеца се породил правен интерес от предявяване на настоящите искове. По изложените съображения се моли за уважаване на исковете и присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е депозиран писмен отговор от ответника. Във възражението, депозирано в заповедното производство, в срока по чл. 414 ГПК ответникът е възразил за погасяване на вземанията по давност.

Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По заявление на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, е издадена Заповед за изпълнение № 277/27.08.2025 г. по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 559 по описа за 2025 г. на РС-Перник срещу Р. М. К., ЕГН **********, за сумата 443,63 лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит № *************, сключен на 06.10.2018 г., ведно със законна лихва за период от 24.08.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 98,91 лв. – представляваща договорна лихва за периода от 06.10.2018 г. до 19.03.2025 г. и сумата 61,33 лв. – представляваща мораторна лихва за периода от 07.10.2018 г. до 24.08.2025 г., както и разноски за производството за държавна такса от 21,25 лв. и юрисконсултско възнаграждение от 50,00 лв.

Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника на 25.09.2025 г., който е депозирал възражение на 17.10.2025 г., обосновано с твърдение, че сумите са погасени по давност.

2

С разпореждане от 18.10.2025 г. на заявителя е указано да предяви иск за установяване на вземането си, на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, връчено на 22.10.2025 г.

На 07.11.2025 г. е депозирана исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото производство.

По делото е представен Договор за кредит „Бяла карта“ от 06.10.2018 г. между „Аксес Файнанс“ ООД, в качеството на кредитодател, и Р. М. К., в качеството на кредитополучател, по силата на който кредитодателят се задължава да предостави на кредитополучателя револвиращ кредит в максимален размер на 50,00 лв. под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна карта Бяла карта, а кредитополучателят се задължава да го ползва и върне съгласно условията на договора.

Приети са Приложение 1 към Договор за кредит „Бяла карта“ с КИД ************* от 06.10.2018 г., Рамков договор за издаване и предоставяне на платежна кредитна карта бяла карта от 25.07.2020 г., Общи условия към рамков договор за предоставяне на кобрандирана платежна карта Бяла карта /Аксес Файнанс/iCard/ и Анекс от 14.06.2023 г.

Представено е извлечение от договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 30.11.2023 г., извлечение от приложение 1 към договора за цесия и потвърждение за извършена цесия, от които се установява, че вземанията по договора, сключен с ответника, са прехвърлени от „Аксес Файнанс“ АД на „Агенция за събиране на вземания“ АД.

Видно от пълномощното, изходящо от „Аксес Файнанс“ АД, че цедентът е упълномощил цесионера да уведоми от негово име всички длъжници по вземанията.

Представено е уведомление от „Аксес Файнанс“ АД чрез пълномощника му „Агенция за събиране на вземания“ АД за извършената цесия, без данни за получаването му от ответника.

По делото са използвани специални знания на вещо лице по проведена съдебносчетоводна експертиза. От заключението на експерта В. В. се установява, че сумата 450,00 лв., отпусната под формата на кредитен лимит, е усвоявана по дати, отразени в таблицаприложение към заключението. Първата транзакция за усвояване на кредитен лимит е 50,00 лв. на 22.01.2019 г., от който момент кредитополучателят дължи договорна лихва в размер на 0,12% на ден. По договора са извършени плащания в общ размер на 860,43 лв. /439,43 евро/ по дати, отразени в таблица-приложение към заключението, с които са платени неустойка по чл. 20 по договора в размер на 389,67 лв., неустойка по чл. 21 от договора в размер на 131,18 лв., договорна лихва в размер на 93,21 лв. за периода от 06.10.2018 г. до 19.03.2025 г. и главница в размер на 246,37 лв.

Непогасеният остатък възлиза на 723,69 лв. /370,02 евро/, от които: за главница – 443,63 лв. /226,82 евро/, договорна лихва в периода 06.10.2018 г. – 19.03.2025 г. в размер 218,69 лв. /111,82 евро/, и обезщетение за забава за периода 07.10.2018 г. – 23.08.2025 г. вкл. в размер на 61,37 лв. /31,38 евро/. Вещото лице посочва, че със сума в размер 672,59 лв. в периода 24.08.2020 г. – 24.08.2025 г. е платена усвоената в този период главница в размер на 590,00 лв., дължимата договорна лихва в размер на 75,58 лв. за периода от 22.01.2021 г. до 3

07.08.2024 г., поради което няма непогасен остатък за главница, усвоена в периода от 24.08.2020 г. до 24.08.2025 г. договорна лихва върху такава главница и обезщетение за забава върху такава главница, като за периода от 24.08.2020 г. до 24.08.2025 г. е платена сума в размер 7,01 лв. /3,58 евро/ повече от дължимата усвоена главница.

Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и компетентно дадено, неоспорено от страните по делото и го цени изцяло.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД.

Искът е предявен за установяване вземания на ищеца към ответника по заповед за изпълнение на парично задължение, срещу която длъжникът е подал възражение в срока по чл. 414 ГПК, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК за ищеца е налице правен интерес от предявявания установителен иск.

При така предявените искове в тежест на ищеца е да установи, че възникването в негова полза на изискуемо вземане, за което е издадена заповедта, т.е. да докаже, че между „Аксес Файнанс“ ООД и ответника е възникнала валидна облигационна връзка по посочения в исковата молба договор за заем, по силата на който на ответника е предоставена кредит в посочения размер срещу задължение за връщането й, заедно с договорна лихва в посочения размер, изпадането на заемателя в забава, наличието на валиден договор за цесия, по силата на който на ищеца са прехвърлени вземанията по договора за заем с ответника, както и че цесията е съобщена на ответника от надлежната страна и размера на исковете.

От доказателствата по делото съдът приема за установено, че между „Аксес Файнанс“ ООД и ответника на 06.10.2018 г. е сключен Договор за кредит „Бяла карта“, изменен с Анекс от 14.06.2023 г.

От заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че по този договор ответникът е усвоил сумата 450,00 лв., отпусната под формата на кредитен лимит, по дати, отразени в таблица-приложение към заключението, като от датата на първата транзакция - 22.01.2019 г., кредитополучателят дължи договорна лихва в размер на 0,12% на ден. Установявва се от заключението, че непогасеният остатък възлиза на 723,69 лв. /370,02 евро/, от които: за главница – 443,63 лв. /226,82 евро/, договорна лихва в периода 06.10.2018 г. – 19.03.2025 г. в размер 218,69 лв. /111,82 евро/, и обезщетение за забава за периода 07.10.2018 г. – 23.08.2025 г. вкл. в размер на 61,37 лв. /31,38 евро/.

От събраните доказателства се установява, че вземанията по договора с ответника са валидно прехвърлени на ищеца в настоящото производство, за което длъжникът е надлежно уведомен с връчване на препис от исковата молба, съдържаща изявление за извършената цесия и представено пълномощно в полза на ищеца от цедента. Получаването на уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса, който е от значение за спорното право и поради това следва да бъде съобразен при решаването на делото, с оглед чл. 235, ал. 3 от 4

ГПК. Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано (така решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.). Затова съдът приема, че с връчването на исковата молба е осъществено надлежно уведомяване за цесията. По тези съображения следва, че процесната цесия има действие за длъжника и тъй като същият не твърди да е извършил плащане на прехвърленото вземане, то ищецът - цесионер се явява носител на това вземане.

Предвид изложеното съдът приема, че по процесия договор в полза на кредитодателя са възникнали вземания за сумата 226,82 евро - главница, договорна лихва 111,82 евро за периода 06.10.2018 г. – 19.03.2025 г., и 31,38 евро - обезщетение за забава за периода 07.10.2018 г. – 23.08.2025 г. вкл., вземанията по който са прехвърлени на ищеца по силата на Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 30.11.2023 г.