Решение № 901 от 30.11.2022, Административен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

№ 901/30.11.2022г. гр. Пазарджик

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Административен съд – Пазарджик – ІІІ-ти административен състав, в открито съдебно заседание на първи ноември, две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА при секретар

Димитрина Георгиева и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдия

ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА по адм. дело № 571 по описа на съда за 2022 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 21, ал. 1, т. 3 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет.), във вр. с чл. 18, ал. 5, от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето (ППЗЗДет.) и е образувано по жалба на А.М.Е., ЕГН **********, с адрес ***, срещу писмо с изх. № СГ/Д-РА-ПН/31-001/07.03.2022 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Панагюрище, относно издаване на задължително предписание на майката Г.В.Д. по отношение на детето А. А. Е..

Жалбоподателят оспорва отказа за издаване на задължителното предписание като незаконосъобразен и издаден в несъответствие с материалноправните разпоредби, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Жалбата съдържа аргументи, които се допълват с подробно становище по същество на спора в съдебно заседание от адвокат П.. Иска се отмяната му и присъждане на разноски.

Ответникът по жалбата – Директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Панагюрище, в писмено становище и чрез процесуалния си представител ст. юрк. М., оспорва жалбата, като неоснователна и недоказана. Обосновава законосъобразността на отказа за задължителни предписания. Представя административната преписка.

Заинтересованата страна – Г.В.Д., редовно призована, не се явява и не изпраща процесуален представител.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е депозирана в предвидения законов срок и изхожда от лице, което има правен интерес от оспорването му, доколкото с този акт се засягат негови права и законни интереси в качеството му на баща на дете, по отношение на което е налице открит случай за дете в риск по реда на ППЗЗДет. Що се касае до възражението на ответника относно характера на обжалваното писмо, то макар и същото практически да уведомява жалбоподателя за обработването на негов сигнал, на практика не е само с уведомителен характер, а съставлява индивидуален административен акт, който по същността си следва да се разглежда като отказ от издаване на задължително предписание по чл. 18, ал. 4 от ППЗЗДП, доколкото целта на подадения сигнал от страна на жалбоподателя е била издаване на такова предписание по отношение на майката на детето му, поради което и възражението на ответника за недопустимост на оспорването е неоснователно и така депозираната жалба съдът преценява като допустима.

Разгледана по същество същата е основателна.

Предмет на оспорване е отказ на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Панагюрище да издаде задължителни предписания по чл. 18, ал. 4 от ППЗЗДет. по депозирано от А.М.Е. искане с вх. № СИГ/Д-РА-ПН/31/28.02.2022 г. по отношение на детето А. А. Е.. Отказът е обективиран в писмо с изх. № СГ/Д-РА-ПН/31-001/07.03.2022 г. на За Директор Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Панагюрище. Видно от приложеното известие за доставяне, същият е връчен на жалбоподателя на 10.03.2022 г.

Отказът е издаден във връзка с правомощията по чл. 21, ал. 1, т. 3 от ЗЗДет., във вр. с чл. 18, ал.

4 от ППЗЗДет., съгласно които при отказ за сътрудничество от страна на родител, настойник или попечител или на лицето, което полага грижи за детето, по предложение на социалния работник, водещ случая, Директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ издава задължително предписание.

В случая отказът, обективиран в писмо с изх. № СГ/Д-РА-ПН/31-001/07.03.2022 г., е издаден от териториално и материално компетентен административен орган – Директор Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Панагюрище. Според чл. 21, ал. 1, т. 3 от ЗЗД Дирекция „Социално подпомагане“ извършва проверки по жалби и сигнали за нарушаване правата на децата и дава задължителни предписания за отстраняването им при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона, като в чл. 18, ал. 4 от ППЗЗДет. са разписани правомощията за издаване на задължителни предписания при отказ за сътрудничество от страна на родител, настойник или попечител или на лицето, което полага грижи за детето, по предложение на социалния работник, водещ случая, директорът на Дирекция „Социално подпомагане“.

Процедурата по издаване на задължителни предписания е регламентирана в Глава трета от ППЗЗД (чл. 9 – чл. 18). В случая на 28.02.2022 г. в отдел „Закрила на детето“ към Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Панагюрище е регистриран Писмен сигнал № СИГ/Д-РА-ПН/31/28.02.2022 г., подаден от А.Е., по отношение на детето А. А. Е., като е изпратено копие на същия сигнал до Министерски съвет, Министерство на труда и социалната политика, АСП, РДСП – Пазарджик, Отдел за закрила на детето – Бургас, Отдел за закрила на детето – Панагюрище, ДСП и ДСП – Бургас. Повод за подаване на сигнала е, че майката Г.Д. е възпрепятствала осъществяването на лични отношения между жалбоподателя и детето А. Е. в периода от 25.02.2022 г. до 27.02.2022 г., съгласно привременните мерки, регламентирани с Определение от 09.11.2020 г. по гр. дело № 8070/2019 г., на осн. чл. 127, ал.

3 от СК по описа на Бургаски районен съд, изменени с Определение от 07.12.2020 г. по гр. дело № 8070/2019 г. по описа на Районен съд – Бургас.

По този сигнал, относно местопребиваването на децата на 25.02.2022 г., бил проведен телефонен разговор с майката от страна на социален работник в отдел „Закрила на детето“ към Дирекция „Социално подпомагане“ – Панагюрище, която е информирала, че заедно с децата са извън град Панагюрище. По този повод служителите са информирали майката, че съгласно чл. 182, ал. 2 от НК, родител или друг сродник, който не изпълни или по какъвто и да е начин осуети изпълнението на съдебно решение относно упражняване на родителски права или относно лични контакти с дете, се наказва с пробация и глоба от две до пет хиляди лева, а в особено тежки случаи с лишаване от свобода до шест месеца и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева.

Във връзка с работата по случая на 04.03.2022 г., от страна на Началник Отдел „Закрила на детето“ към Дирекция „Социално подпомагане“ – Панагюрище е осъществен телефонен разговор с майката, която е запозната с искането на А.Е. за осъществяване на режим на лични контакти с децата в периода от 04.03.2022 г. до 06.04.2022 г., като компенсация за неосъществен такъв в периода 25.02.2022 г. до 27.02.2022 г. В тази връзка майката е информирала, че вече има планирани ангажименти със семейството си.

След обсъждане на събраната информация по преписката, социалният работник, изготвил доклада за оценка на постъпилия сигнал, като взел предвид информацията в сигнала на жалбоподателя, както и тази от предходните такива, подавани от него, отчел, че до 24.02.2022 г. майката е съдействала за изпълнението на дейностите, заложени в плановете за действие, изготвени по отношение на детето, в това число за осъществяването на контактите между бащата и детето, като съблюдава изпълнението на привременните мерки, регламентирани с Определение от 09.11.2020 г. по гр. дело № 8070/2019 г., на осн. чл. 127, ал. 3 от СК по описа на Бургаски районен съд, изменени с Определение от 07.12.2020 г. по гр. дело № 8070/2019 г. по описа на Районен съд – Бургас. Посочва се, че майката полага необходимите грижи, свързани с отглеждането и възпитанието на децата, които се отглеждат в безопасна и сигурна среда. В тази насока е посочено, че към настоящия момент не са налице основанията по чл. 25, ал. 1 от ЗЗДет., което да налага предприемане на мярка за закрила – настаняване извън семейството по отношение на децата. С оглед на което, социалното проучване по сигнала следва да продължи.

По делото е представен Доклад за оценка на постъпил сигнал с вх. №

СИГ/Д-РА-ПН/31/28.02.2022 г. по отношение на детето А. А. Е.. В него подробно са описани общите данни, потребностите на детето, свързани с развитието, фактологията, наличните съдебни актове, в които се определя режимът на личните отношения между бащата А.Е. и детето А. Е. – всяка втора и четвърта седмица от месеца от 09:00 ч. в събота до 18:00 ч. в неделя, с преспиване на детето в дома на баща му.

Описани са проведените срещи в администрацията с оглед синхронизиране на действията по случая, здравето и образованието на детето, емоционално и поведенческо развитие, семейни и социални отношения, осигуряване на сигурност и емоционална близост. Посочено е, че родителите притежават необходимия родителски капацитет за отглеждане и възпитание на детето. Основите проблемни зони са влошените взаимоотношения между двамата родители.

По делото са разпитани свидетелите Р. Ж. Е. и К.Н.М., чиито показания съдът намира за последователни, достоверни и непротиворечащи на събраните по делото писмени доказателства, с оглед на което ги кредитира изцяло.

Свидетелката Р. Ж. Е. е майка на жалбоподателя. Същата посочва, че живее със сина си, който осъществява контакт с децата само в режима на лични отношения, когато са при него. Няма контакт по телефон или друг начин, няма тази възможност. При позвъняване на майката на децата, тя не вдига телефона. Споделя, че децата са при тях от петък до неделя в определените седмици. Казва, че няма информация за обективна причина децата да не са предадени от майката.

Свидетелят К.Н.М. е социален работник в ДСП –Панагюрище. Работи по случая с децата А. и Б. Е. от август 2020 г. Казва, че „Развитие на случая“ е част от доклада по самия сигнал, той се прилага съответно към отработения сигнал. Всички действия се описват и се изготвя протокол. Не може да каже къде е протоколът, тъй като предполага, че трябва да е приложен към съответния доклад, т.е. ако е описан в доклада, трябва да е приложен към делото.

Проведените действия се вписват в информационната система „Развитие на случая“, с която се работи в ДСП, която е цялостна и единна за АСП. Твърди, че не се изготвя протокол, когато няма физическо лице, което да се подпише на протокол.

Не може да цитира конкретно въз основа на коя методика или методическо указание извършва отработване на сигнал. Работи се по Методика за управления на случаи на деца в риск. Не може да каже кой стандарт. По думите му, всичко, което е отработено по сигнала, е приложено към „Развитие на случая“ и доклада по конкретния отработен сигнал. Казва, че ежедневно попада на такива сигнали и тъй като това е назад във времето, не може да си спомни с кого са провеждани разговори и какво е обсъждано по време на тях. По случая няма други социални работници, само той е работил до сега. Датата на сигнала е от февруари месец от тази година, предполага че има и други сигнали.

Съгласно чл. 21, ал. 1, т. 3 от ЗЗДет., Дирекциите „Социално подпомагане“ имат правомощието да извършват проверки по жалби и сигнали за нарушаване правата на децата и да дават задължителни предписания за отстраняването им при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона. Разпоредбите на чл.

18, ал. 2 и ал. 4 от ППЗЗДет. предвиждат мерките, предвидени в чл. 23 от ЗЗДет., да се прилагат съгласно изготвен план за действие. При отказ за сътрудничество от страна на родител, настойник или попечител или на лицето, което полага грижи за детето, по предложение на социалния работник, водещ случая, директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ издава задължително предписание.

Според легалните дефиниции, дадени в § 1 от ДР на ЗЗДет.

„закрила на детето“ е система от законодателни, административни и други мерки за гарантиране правата на всяко дете; „дете в риск“ е дете, за което съществува опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие. При работа по всеки случай, касаещ дете, защитата на най-добрия интерес на детето и висшите интереси на детето следва да са водещи съгласно чл.

3, т. 3 от ЗЗДет. и чл. 3 от Конвенцията за правата на детето. В чл. 24 от Хартата на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС, 2016/С202/02) изрично е разписано, че при всички действия, които се предприемат от публичните власти или частни институции по отношение на децата, висшият интерес на детето трябва да бъде от първостепенно значение.