Решение № 188 от 03.11.2023, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 188 гр. Ботевград, 03.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: **** при участието на секретаря **** като разгледа докладваното от **** Гражданско дело № 20231810101178 по описа за 2023 година

Предявени са обективно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл.124, ал. 1 от ГПК.

М. М. М. от с.Трудовец, ул.***** №40, с ЕГН:**********, чрез пълномощник адв.В. П. Я. от САК, моли да бъде признато за установено по отношение на „*****”АД, със седалище и адрес на управление-гр.София, район”****”, бул.”*****”№159, бл.****, Бизнес Център, с ЕИК:*****, че не дължи н а „*****“ ЕАД сумата-главница от 6236.53лв., представляваща стойността на потребена електрическа енергия в обект, представляващ първи жилищен етаж от югозападната половина на двуетажна жилищна сграда тип-близнак, със застроена площ от 45кв.м., находяща се в с.Трудовец, ул.***** №40, за клиентски номер 300123842072 в периода от 01.05.2007г. до 26.01.2012г., както не дължи и сумата от 8264.63лв., представляваща законната лихва за забава върху всяка месечна сума-главница за периода от 24.05.2007г. до 04.07.2023г., поради настъпила погасителна давност , както и да се присъдят разноските по делото, за които представя списък за разноските по чл.80 от ГПК/л.39/.

В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощник адвокат В. П. Я. от САК поддържа предявените искове и моли да се уважат, както и да се присъдят разноските по представения списък за разноски по чл.80 от ГПК.

Ответникът-„*****“ЕАД, с ЕИК:*****, чрез пълномощник юрк. ***** е представил писмен отговори с вх.№ 5735 от 28.08.2023г., изпратен по пощата с п.кл. от 18.08.2023г., в предвидения в закона срок.

В писмения отговор ответникът заявява, че ищецът е страна по договор за доставка на електрическа енергия по открита партида с клиентски номер 300123842072 с адрес на доставка: с.Трудовец, ул.***** №40.

Според ответника неплатените задължения по описания по-горе договор към момента са: главница в размер на 6236.53лв. за периода от 24.05.2007г. до 26.01.2012г. и лихва за забава в размер на 8264.63лв. за периода от 25.05.2007г. до 18.08.2023г., отразени в 1

54 броя фактури. Ответникът твърди, че тези суми са неплатено задължение за реално използвано количество електрическа енергия в имота на ищеца за процесния период от време, както и начислената лихва за забавено плащане върху главницата.

Ответникът заявява, че поради наличие на настъпила в полза на ищеца погасителна давност за процесното вземане признава иска за задълженията, както следва: за сумата – главница от 6236.53лв. и за сумата от 8264.63лв.-лихва.

Ответникът твърди, че не е налице поведение от негова страна, което да е дало повод за предявяване на иска, поради което на основание чл.78, ал.2 от ГПК, разноските по настоящето дело да се възложат на ищеца. Моли съда да се произнесе с решение при признание на иска като на основание чл.78, ал.2 от ГПК да възложи на ищеца разноските по делото. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение. Моли да се присъдят разноски на ответника за юрк. възнаграждение в размер на 50лв.

В съдебно заседание ответникът, чрез пълномощник юрисконсулт ***** коригира изразеното становище в писмения отговор, затова че признава исковете, тъй като не е могъл да се снабди с пълномощно, по силата на което да има пълномощия да признае исковете с оглед цената им, т.е. над 3000лв. Моли да се отхвърли иска като неоснователен и недоказан и да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграгждение, което да се намали до минимума от 400лв.

От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Страните не спорят за това, че ищецът като собственик на първи жилищен етаж от югозападната половина на двуетажна жилищна сграда тип-близнак, със застроена площ от 45кв.м., находяща се в с.Трудовец, ул.***** №40 е потребител на електрическа енергия, доставяна до този адрес и същата заплаща ползваната от нея електрическа енергия на ответника по счетоводна партида с клиентски № 300123842072. За собствеността на ищеца върху недвижимия имот е представено копие от нотариален акт № 75, том І, дело № 156 от 24.02.1992г. на нотариус при РС-Ботевград.

Видно от приложеното по делото писмено доказателство- копие от справка за дължими главници и лихви, се установява, че ответникът е отразил в описаната по-горе справка парично задължение по партидата на ищцата от сума-главница за плащане за минал период от 01.05.2007г. до 26.01.2012г. в размер на 6236.53лв. или това е стойността на доставената и ползвана ел. енергия и законна лихва за забава в размер на 8264.63лв. за периода от 24.05.2007г. до 04.07.2023г.

След узнаване на горното ищецът е подал заявление до ответника, в което е направил изрично и писмено възражение, че описаните по-горе суми са погасени по давност.

От приложеното писмено доказателство-уведомително писмо от 04.07.2023г. от ответника до ищеца, чрез неговия пълномощник адв. Я., се установява, че ответникът го е уведомил, че към 04.07.2023г. по договор за продажба на ел. енергия с кл. № 300123842072 има непогасени задължения: 6236.53лв.-главница за периода от м. май 2007г. до месец януари на 2012г. и сумата от 8280.46лв.-лихви за неплатени в срок задължения. Уведомил е ищеца, че дори и да са изминали три години от падежа на всяко от задълженията, те продължават да се дължат като естествено задължение и за да бъде възстановено снабдяването с електрическа енергия е необходимо всички задължения да са платени, както и да се заплати съответната услуга за възстановяване на електроснабдяването.

След получаване на горното писмо от ответника ищецът на 04.07.2023г. е предявил 2 настоящата искова молба на 11.07.2023г.

В писмения отговор ответникът е посочил, че исковете са погасени по давност за процесното вземане по 54бр. фактури, издадени в периода от 24.05.2007г. до 26.01.2012г. по договор за продажба на ел. енергия между страните, а именно: за неплатена главница в размер на 6236.53лв., както и за задължение за лихва в размер на 8264.63лв. върху посочената главница, натрупана до 04.07.2023г.

Видно от приложеното писмено доказателство-копие от Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на “****”АД, се установяват взаимоотношенията между продавач на електрическа енергия, какъвто е ответника и потребител.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

От изнесените обстоятелства от ищеца в исковата молба и съгласно приложените писмени доказателства, анализирани в тяхната съвкупност, аргументират съда да приеме, че така предявените обективно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК са допустими, тъй като ищецът има правен интерес да предяви исковете за установяване на недължимостта на вземанията за процесния период, тъй като към датата на завеждане на исковата молба са начислени суми, които претендира, че са погасени по давност, като в този смисъл е писмото, което ответникът му е изпратил, че към 04.07.2023г. му дължи сумата от 6236.53лв.-главница и сумата от 8264.63лв.-лихви за неплатени в срок задължения.

Съдът намира, че е налице правен интерес за ищеца от предявяване на отрицателен установителен иск за недължимост на сумата, изхождайки от материално правната природа на института на погасителната давност. Съображенията за този извод са следните: правният интерес, като абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска, се преценява на базата на фактическите твърдения на страните, по които те спорят. В настоящия случай спорът е относно това ищецът за отделен период от време за електроснабден имот-етаж от къща в с.Трудовец дължи на ответното дружество посочената сума за потребена енергия.

Спорът не е за това дали изначално е имало основание за възникване на това задължение, а за това, че същото е погасено поради изтичане на давността.

Следва да бъде посочено, че в тълкувателната си дейност по повод допустимостта на отрицателен установителен иск за собственост ОСГТК на ВКС в ТР№8/27.11.2013 г. по т.д.

№8/2012 г. е изяснил принципи, приложими и за отрицателен установителен иск, с който се цели да се отрече право на вземане на ответника срещу ищеца. В т. 1 на решението е изяснено, че „Правният спор накърнява не само спорното право, което едната страна претендира, но и правната сфера на другата страна, която затова отрича претендираното право, защото то засяга определени нейни права. Всяка от двете страни разполага с право на иск, за да може да защити това свое право, което според нея се накърнява от правния спор.

От това логично следва, че всеки, който претендира, че е носител на право, засегнато от правен спор, може, като упражни пръв правото си на иск, да стане ищец по делото, поставяйки другата страна по спора в ролята на ответник“.

В конкретния случай ищецът твърди, че за спорното право – паричното задължение е направил извън процесуално изявление за изтекла погасителна давност, с което ответното дружество не се съобразява, в този смисъл е приложеното заявление от ищеца, получено от ответника и изпратено писмо на 04.07.2023г. по електронна поща, с което го насочва да предяви иск пред съда, тъй като за да възстанови електроснабдяването на имота следва да са заплатени процесните суми.

Освен този принципен въпрос за допустимостта на отрицателния установителен иск като средство за защита, независимо от възражението, следва да се държи сметка и за функциите на погасителната давност, изяснени в ТР №3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, в което е прието, че „Погасителната давност е установена в обществен интерес. … В правната наука 3 погасителната давност се разглежда като правен институт, юридически факт и субективно право. Правните норми, които я уреждат, са императивни. …. Това става, след като длъжникът упражни правото си да погаси с волеизявление пред съд правото на иск или правото на принудително изпълнение на кредитора поради това, че то не е упражнено в определен от закона срок от време. Тя служи за гарантиране на правната сигурност като допринася за бързото развитие и уреждане на гражданските правоотношения, което е в интерес на всички.“

В решението е посочено ясно, че освен правен институт и юридически факт, погасителната давност е и субективно право, което принадлежи на длъжника и което съответно може да получи съдебна защита. Посочено е още, че длъжникът може да упражни правото си пред съд с волеизявление. Волеизявлението с процесуална стойност може да бъде възражение, но така също и предявяване на иск, което средство е избрано в случая от ищеца.

Разгледани по същество, съдът намира, че исковете, предявени от ищеца срещу Електрохолд ***** ЕАД за недължимост на сумата-главница от 6236.53лв., представляваща стойността на потребена електрическа енергия за обект, представляващ първи етаж от къща в с.Трудовец, ул.***** №40 за периода от 01.05.2007г. до 26.01.2012г., съгласно издадени 54 броя фактури за клиентски номер 300123842072, както и за недължимост на сумата от 8264.63лв., представляваща законна лихва за забава върху горната сума-главница по месеци за периода от 24.05.2007г. до 04.07.2023г., поради изтекла погасителна давност, са изцяло основателни, по следните правни съображения:

Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК. С тези искове ищецът иска да бъде съдебно признато, че той не дължи посочените суми във фактурите, издадени от ответното дружество.

Единствената предпоставка, която следва да бъде доказана от ищеца при тези искове, е правният му интерес. От събраните по делото писмени доказателства се доказа, че въпреки направеното извън процесуално изявление от страна на ищеца за погасяване на задълженията за процесния етаж от къща в с.Трудовец по давност, ответникът чрез писмо е продължил да кани ищеца да плати задълженията за имота, тъй като без това плащане няма да възстанови електроснабдяването на имота и с това поведение е показал, че задължението може да бъде отречено само по съдебен ред.