Решение № 10061 от 28.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10061 гр. София, 28.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20241110105522 по описа за 2024 година

Предявен е от ищеца Д. П. П., ЕГН **********, с адрес: гр. ****************, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, вр. чл. 124, ал.

1 ГПК, срещу ответника „Дайнърс клуб България“ АД, ЕИК 121230735, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Царградско шосе“ № 111 П , за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника чрез принудително изпълнение, поради погасяването им по давност, следните суми: сумата 1500 евро главница по запис на заповед от 29.05.2005 г., ведно със законната лихва от 01.04.2009 г. до окончателното плащане, и сумата от 458,67 лв. разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 04.06.2010 г. по ч. гр. д. № 18295/2009 г. на СРС, 69 състав и за събирането на които е образувано изпълнително дело № 20108440401952 по описа на ЧСИ Стоян Якимов, рег. № 844.

В исковата молба ищецът твърди, че въз основа на изпълнителен лист от 04.06.2010 г. по ч. гр. д. № 18295/2009 г. на СРС, 69 състав ответникът е образувал срещу него изпълнително дело № 20108440401952 по описа на ЧСИ Стоян Якимов, рег. № 844 за събирането на следните вземания: сумата 1500 евро главница по запис на заповед от 29.05.2005 г., ведно със законната лихва от 01.04.2009 г. до окончателното плащане, и сумата от 458,67 лв. разноски. Поддържа, че последното валидно изпълнително действие, което е прекъснало давностния срок за процесните вземания, е било извършено на 10.01.2017 г., след което в продължение на 5 години същият не е бил прекъсван, поради което вземанията са се погасили по давност на 10.01.2022 г.

Развива доводи, че след 10.01.2017 г., в продължение на две години, не са искани и не са извършвани същински изпълнителни действия, поради което изпълнителното производство се е прекратило по право на 10.01.2019 г. и евентуално извършваните след тази дата действия по него били невалидни и не следвало да се взимат предвид.

Ето защо моли искът да бъде уважен и претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, а и след неговото изтичане не е постъпил отговор 1 на исковата молба от ответника „Дайнърс клуб България“ АД.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

От приложеното изпълнително дело № 20108440401952 по описа на ЧСИ Стоян Якимов, рег. № 844, че в полза на ответника „Дайнърс клуб България“ АД срещу ищеца Д. П. П. е издаден изпълнителен лист от 04.06.2010 г. по ч.гр.д. № 18295/2009 г. по описа на СРС, 69 с-в въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, за сумите: 1500 евро главница по запис на заповед от 29.05.2005 г., ведно със законната лихва от 01.04.2009 г. до окончателното плащане, и сумата от 458,67 лв. разноски по делото. На гърба на приложения изпълнителен лист е поставен печат от съдебния изпълнител, в който е отразено прекратяване на делото и последно изпълнително действие – на 21.09.2021 г.

За събирането на сумите по посочения изпълнителен лист срещу ищеца е образувано изпълнително дело № 20108440401952 по описа на ЧСИ Стоян Якимов, рег. № 844 въз основа на молба на ответника от дата 23.07.2010 г., с която последният е поискал извършването на изпълнителни действия, чрез посочване на конкретен изпълнителен способ и същевременно е възложил правата по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ на съдебния изпълнител за определяне на изпълнителен способ в хода на производството.

На 26.08.2010 г. г. са изпратени запорни съобщения до различни търговски банки за налагане на запор върху вземанията по банковите сметки на длъжника – ищец, наложен е запор върху дяловете в дружествата „Паралакс“ ЕООД, запор на вземания на длъжника от трето лице – Сдружение „Асоциация на филмовите продуценти“.

На 03.11.2010 г. въз основа на постановление на съдебния изпълнител е наложена и вписана в Имотния регистър възбрана на недвижим имот, собственост на длъжника – ищец, които впоследствие са заличени, тъй като длъжникът не е собственик на имотите.

На 21.01.2011 г. съдебният изпълнител е насрочил опис на движими вещи, находящи се на адреса на длъжника за 25.02.2011 г.

На 01.11.2013 г. ответникът и взискател по изпълнителното дело е подал молба по изпълнителното дело с искане за извършване на изпълнителни действия, чрез извършване на описа на движими вещи, намиращи се на адреса на длъжника.

На 16.04.2014 г. съдебният изпълнител е насрочил опис и оценка на движими вещи, намиращи се на адреса на длъжника за 16.05.2014 г.

На 15.05.2014 г. съдебният изпълнител е насрочил опис и оценка на движими вещи, намиращи се на адреса на длъжника за 22.05.2014 г.

На 21.05.2014 г. съдебният изпълнител е насрочил опис и оценка на движими вещи, намиращи се на адреса на длъжника за 20.06.2014 г.

На 22.06.2015 г. с постановление на съдебният изпълнител е наложена възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника – ищец, която е вписана на 06.07.2015 г.

На 01.07.2015 г. е изпратено запорно съобщение до ТБ „Ти Би Ай Банк“ ЕАД за налагане на запор върху банкови сметки на длъжника – ищец.

На 23.12.2015 г. съдебният изпълнител е насрочил опис и оценка на движими вещи, намиращи се на адреса на длъжника за 26.01.2016 г.

На 31.08.2016 г. ответникът и взискател е подал молба по изпълнителното дело с 2 искане за извършване на изпълнителни действия, чрез посочване на конкретен изпълнителен способ – запор на банкови сметки на длъжника.

На 10.01.2017 г. с разпореждане на съдебния изпълнител е наложен запор върху банковите сметки на длъжника – ищец, открити в различни банки, като съответно са изпратени и запорни съобщения до банките.

На 07.01.2019 г. ответникът и взискател е подал молба по изпълнителното дело с искане за извършване на изпълнителни действия, чрез посочване на конкретен изпълнителен способ – запор на банкови сметки на длъжника, запор на трудово възнаграждение и възбрана върху недвижим имот.

На 12.03.2020 г. ответникът и взискател е подал молба по изпълнителното дело с искане за извършване на изпълнителни действия, чрез посочване на конкретен изпълнителен способ – запор на банкови сметки на длъжника, запор на трудово възнаграждение и възбрана върху недвижим имот.

На 21.09.2021 г. с постановление на съдебният изпълнител е наложен запор на платежни сметки на длъжника в „Пейнетикс“ АД и „Изи Пей“ АД.

С постановление от дата 12.01.2024 г. съдебният изпълнител е прекратил изпълнителното дело, тъй като взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Съдът намира предявения иск за допустим, доколкото ищецът се позовава на факти, настъпили след приключване на съдебното дирено, респективно след влизане в сила на заповедта за изпълнение, а именно настъпила погасителна давност за вземането след влизане в сила на заповедта за изпълнение. Същевременно съдът намира, че с прекратяването на изпълнителното дело с постановление на съдебния изпълнител на основание чл. 433, т. 8 ГПК, който факт е настъпил в хода на изпълнителното дело, не отпада правният интерес на ищеца от воденото на иск по чл. 439 ГПК, доколкото с прекратяването на изпълнителното дело на соченото основание не отпада възможността кредиторът, който е носител на изпълнително основание да образува ново изпълнително дело. Ищецът има правен интерес от установяване, че не дължи изпълнение на погасено по давност вземане, за което е налице изпълнително основание, въз основа на което е издаден изпълнителен лист, независимо от това дали е налице висящ изпълнителен процес. Наличието на изпълнителен титул в полза на кредитора, въз основа на който той може да инициира по всяко време изпълнително производство, обуславя интереса на ищеца да иска установяване, че вземането е погасено по давност. Това е така, защото само давността може да изключи принудителното изпълнение, но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете. Перемцията, на основание която съдебният изпълнител в случая е прекратил изпълнителното дело, не изключва принудителното изпълнение, защото кредиторът може по всяко време да образува ново изпълнително дело. В този смисъл целта на настоящия иск е да се отрече занапред възможността кредиторът да насочи принудително изпълнение за погасено по давност вземане и по този начин интересите на ищеца – длъжник да бъдат охранени в найпълна степен. В този смисъл са Решение № 50041/10.05.2023 г. по т.д. №20/2022 г. на ВКС, I то, решение по гр.д.№ 1747/2020г. на ІV г.о., Решение № 60282/19.01.2020 г. по гр.д.№ 903/2021 г. на ВКС, III го.

За да извърши преценка относно дали едно вземане е погасено по давност, съдът на първо място следва да обсъди срока на погасителната давност в хипотезата на развило се заповедно производство, в което срещу издадената заповед за изпълнение не е постъпило възражение и същата и влязла в сила, какъвто е и настоящият случай. По отношение на срока на давността съдът изходи от нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, съгласно която ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата 3 давност е всякога пет години. Заповедта за изпълнение замества съдебното решение като изпълнително основание, но при оспорването от длъжника чрез възражение по реда на чл. 414 ГПК проверката дали вземането съществува се извършва в общия исков процес. По силата на чл. 416 ГПК, когато възражение не е било подадено в срок, какъвто е и разглежданият случай, заповедта за изпълнение влиза в сила. Не е налице изрична правна норма, която да предвижда, че съществуването на вземането в този случай е установено със сила на пресъдено нещо, но следва да се съобрази обстоятелството, че ако длъжникът не възрази в рамките на установения в нормата на чл. 414, ал. 2 ГПК преклузивен срок, заповедта за изпълнение влиза в сила, като се получава ефект, близък до силата на пресъдено нещо, тъй като единствената възможност за оспорване на вземането са основанията по иска с правно основание чл.

424 ГПК – при новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства. В този смисъл е и трайната и непротиворечива съдебна практика на ВКС – напр. Определение № 480/9.07.2013 г., постановено по ч. гр. д. № 2566/2013 г. по описа на ВКС, IV ГО.

Извън иска по чл. 424 ГПК длъжникът не може да се ползва от друга форма на искова защита, с която да оспорва самото вземане. Следователно с изтичането на преклузивния срок за подаване на възражение против заповедта за изпълнение се получава крайният ефект именно на окончателно разрешен правен спор относно съществуването на вземането. Съгласно т. 14 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. по описа на ОСГТК, ВКС, новият ГПК урежда заповедното производство като част от изпълнителния процес и поради това заявлението за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Тя се прекъсва с предявяването на иска за съществуване на вземането, но съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК предявяването на този иск има обратно действие, ако е бил спазен срокът по чл. 415, ал. 4 ГПК. Ако иск не е предявен или ако е предявен след изтичането на срока по чл.

415, ал. 4 ГПК, давността не се счита прекъсната със заявлението. Неподаването на възражение от страна на длъжника създава презумпция, че вземането е безспорно, поради което заповедта за изпълнение влиза в сила и въз основа на нея се издава изпълнителен лист съгласно разпоредбата на чл. 416 ГПК. По изложените съображения съдът намира, че нормата на чл. 117, ал. 2 ГПК следва да намери приложение и по отношение на вземане, за което е налице постановена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, влязла в сила поради неподаването на възражение от страна на длъжника в преклузивния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК.

В конкретния случай не са налице данни за датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение, но доколкото същата е издадена на 30.05.2009 г., а изпълнителното дело е образувано на 23.07.2010 г. този факт не е с правно значение, тъй като с подаване на молба за образуване на изпълнително дело давността за вземането е прекъсната и по време на висящността на изпълнителното дело до 26.06.2015 г., когато е постановено ТР № 2/26.06.2015 година по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС давност за вземането не е текла. Това е така, защото за този период е било приложимо ППВС № 3/18.11.1980 г., съгласно което по време на изпълнителното дело давност не тече. С постановяването на ТР № 2/26.06.2015 година по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, с което се обявява за изгубило сила ППВС № 3/18.11.1980 г. е започнала да тече нова давност за вземането, доколкото постановките на т. 10 от тълкувателното решение пораждат действие от датата на обявяването на ТР и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди това - в този смисъл тълк. реш. № 3/28.03.2023 г. по тълк. дело № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС.