Решение № 2037 от 24.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2037 гр. София, 21.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

ЙОАНА М. ГЕНЖОВА

ДИМИТРИНКА ИВ.

КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20211100505874 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 2.03.2021 г., постановено по гр.д.№ 64080/ 2019 г. на Софийски районен съд, ГО, 128 състав, “Б.В.И.Г.“ АД- гр. София /ЕИК ****/ е осъдено да заплати на П. Л. А. /ЕГН **********/ сумата 18649.77 лв., представляваща застрахователно обезщетение, дължимо въз основа на сключен между страните договор за имуществено застраховане „Булстрад Каско Стандарт“ № 4704180280002073, във връзка с настъпил на 21.11.2018 г. застрахователен риск по МПС с рег.№ СВ **** МТ, за който е образувана претенция № 470418181862010, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба- 06.11.2019 г., до окончателното й изплащане, като искът е отхвърлен за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 23 220.15 лв., като неоснователен и недоказан и поради погасяване на претенцията за сумата 405.23 лв. чрез прихващане с насрещното вземане, което “Б.В.И.Г.“ АД /ЕИК ****/ има към П. Л. А. /ЕГН **********/ по застрахователна полица № 470418028 0002073, представляващо неплатен остатък от дължимата застрахователна премия. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът “Б.В.И.Г.“ АД е осъден да заплати на ищеца П.

А. сумата 2 239.89 лв.- разноски по делото, съобразно изхода му, а на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът П. А. е осъден да заплати на ответника “Б.В.И.Г.“ АД сумата 4.36 лв.разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска.

1

Постъпила е въззивна жалба от П. Л. А. /ищец по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение в отхвърлителната му част и в частта относно разноските, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за присъждане на останалата част от претендираното по делото застрахователно обезщетение- в размер на 4 165.15 лв., ведно със законната лихва и разноските по делото.

Въззиваемата страна “Б.В.И.Г.“ АД- гр. София /ответник по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от СРС решение като правилно в обжалваната част да бъде потвърдено, като претендира разноски за въззивното производство.

Предявен е иск с правно основание чл.405 КЗ.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното обжалваната част. първоинстанционно решение е валидно и допустимо-в

По същество постановеното от СРС решение е неправилно в обжалваната отхвърлителна част и следва да бъде отменено.

Спорно пред въззивния съд, с оглед релевираните във въззивната жалба на ищеца доводи, е дали дължимото по имуществена застраховка „каско“ застрахователно обезщетение за настъпило застрахователно събитие- ПТП, при което е увредено застрахованото МПС, следва да бъде намалено на посочените в обжалваното решение основания. Съобразно нормата на чл.269 ГПК, предвид липсата на подадена от ответника въззивна жалба срещу осъдителната част на решението /влязло в сила в тази част/, въпросът за наличието на законовите предпоставки за ангажиране отговорността на ответното дружество- като застраховател по имуществена застраховка „каско“ на собственика на застрахования автомобил, и за дължимостта /по основание/ на претендираното по делото застрахователно обезщетение не може да бъде пререшаван от въззивния съд.

Установява се въз основа на събраните по делото доказателства, че при процесното ПТП, настъпило на 21.11.2018 г., процесният лек автомобил „Ситроен“ бил ударен от насрещно движещ се лек автомобил „Нисан“, при което на първия са причинени увреждания, концентрирани в предната му част, описани в протокола за 2

ПТП като: „фарове, ляв калник, преден капак, броня, ербеци, пробити радиатори пластмаси и др.“.

Към датата на ПТП притежаваният от ищеца лек автомобил „Ситроен“ с рег.№ СВ **** МТ е бил в експлоатация 2 години и 11 месеца. Посочената в сключената на 20.08.2018 г. застрахователна полица за застраховка „Каско“ застрахователна сума на същия, определена в следствие предложението на застрахователя, прието от застрахования, видно от поле „застрахователна сума“ на приложената полица, е 35 000 лв. Не се твърди от страна на ответника да е налице надзастраховане, нито е направено възражение в този смисъл в хода на делото, включително и след изслушване експертното заключение на тричленната авто- техническа експертиза в о.с.з. на 23.02.2021 г., което е оспорено от ищеца.

Според събраните писмени доказателства след произшествието, на 22.11.2018 г. от ищеца А. е подадено заявление за изплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ в ответното дружество, във връзка с което е изготвен опис на претенция и е издадено възлагателно писмо, с което ремонтът на увредения автомобил е възложен на автосервиз „Сарафови- 1“ ООД, но впоследствие възлагането е оттеглено, като с писмо от 5.12.2018 г. застрахователят- ответник уведомил ищеца, че отказва плащането на обезщетение по процесната щета, „поради констатирани несъответствия между заявения механизъм на произшествието и установените увреждания по автомобилите, участници в ПТП“. В последствие от ищеца е направено искане за повторен оглед на автомобила, което не е удовлетворено, като отказът на застрахователя е потвърден с писмо от 05.02.2019 г.

Представени са като доказателства по делото 4 бр. фактури на обща стойност 23 220.15 лв.- относно извършен ремонт на процесния автомобил „Ситроен“, включващи стойност на вложени резервни части и труд /фактура № 1100000214/ 15.02.2019 г.; фактура № 1100000215/ 18.02.2019 г.; фактура № 1100000216/ 19.02.2019 г., и фактура № 1000000453/ 23.02.2019 г./.

Съгласно заключението на изслушаната в първоинстанционното производство авто- техническа експертиза, размерът на причинените на процесния автомобил щети по действителна стойност възлизат на 27 574.81 лв., а по средни пазарни цени- на 24 1881.11 лв. Според вещото лице С. стойността на увредения автомобил била 35 961.90 лв., вследствие на което е дадено заключение, че не е налице тотална щета.

Съгласно заключението на изслушаната в първоинстанционното производство тройна авто- техническа експертиза разходите за ремонта на процесния автомобил по цени на официален сервиз възлизат на 30 185.47 лв., а по средни пазарни цени- на 23 220.15 лв. Действителната стойност на автомобила, според това експертно заключение, е в размер на 25 405 лв., а запазените части са на стойност 6 350 лв., поради което и е дадено заключение за наличието на тотална щета в размер на 19 055 лв.

3

За да постанови решението за частично отхвърляне на иска за сумата 4 165.15 лв.- главница /горница над сумата 18 649.77 лв. до размер на сумата 22 814.92 лв. /23 220.15 лв. - 405.23 лв./, СРС е приел, че действителната стойност на л.а.„Ситроен“ към датата на процесното ПТП- 21.11.2018 г., е била в размер на 25 405 лв., при което е налице надзастраховане, тъй като използваната от вещото лице С. методика по Наредба № 24/ 8.03.2006 г. на КФН не е задължителна /в този смисъл решение № 52 от 8.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 652/ 2009 г. на ВКС, ТК, I ТО/, като „няма данни по делото, а и ищецът не е навел твърдения в исковата си молба договорът за застраховка да е сключен при условията на чл.387, ал.1 КЗ при договорена застрахователна стойност“. Според първоинстанционния съд такава клауза в договора липсва и не може да се извлече по тълкувателен път с оглед уговорките по глава първа, p.IV, т.2 от ОУ, съгласно които застрахователната сума се договаря между застрахователя и застрахования на базата на действителната стойност на МПС, определена към датата на сключване на договора. Позовавайки се на чл.390, ал.2 КЗ, според който при увреждане, при което разходите за необходимия ремонт надвишават 70 % от действителната му стойност, е налице тотална щета, т.е. „касае се за хипотези, в които е обективно невъзможно и/или икономически нецелесъобразно възстановяването на процесното МПС“, първоинстанционният съд е достигнал до извод, че в случая е налице тотална щета, тъй като пазарната стойност на процесния автомобил към датата на произшествието е в размер на 25 405 лв. по пазарни цени /заключение на тройна авто- техническа експертиза/, а стойността на ремонта му е 23 220.15 лв. Приспадайки стойността на запазените части- 6 350 лв. /според цитираното експертно заключение/, е определил като дължимо застрахователно обезщетение от 19 055 лв. Посочил е също в мотивите на обжалваното решение, че по делото не са представени доказателства за дерегистрация на автомобила /арг. чл.390, ал.1 КЗ/, но липсата на такъв документ е ирелевантна, доколкото обуславя плащането от застрахователя, а не установяването на задължението по съдебен ред.

Тези изводи са необосновани и неправилни и не могат да бъдат споделени от въззивния съд. На първо място, тъй като извод за надзастраховане може да бъде изведен само въз основа на направено от застрахователя- ответник възражение /или довод/ в този смисъл. В случая такова възражение /или довод/ не е направено от ответника както в отговора на исковата молба по чл.131 ГПК, така и в последствие след изслушване заключението на тройната авто- техническа експертиза, в което са направени констатации в тази насока. Липсва такова основание за отказ на застрахователя- ответник да извърши застрахователно плащане и при извънсъдебното му изявление за отказ, обективиран в писмо от 5.12.2018 г. /л.16 от делото на СРС/.

Това извънсъдебно и процесуално /“съдебно“/ поведение на застрахователя- ответник обосновава извод, че при сключване на застрахователната полица на 20.08.2018 г. относно процесния лек автомобил „Ситроен“- с период на експлоатация от 2 години и 4

8 месеца /с първоначална регистрация на 18.12.2015 г./, за застрахователя е имало застрахователен интерес да определи застрахователна сума на застрахованата вещ в размер на 35 000 лв. /вкл. и съобразно ползваната методика по Каталога „Шваке“, в какъвто смисъл са обясненията на вещото лице Д. в о.с.з. на 23.02.2021 г./, поради което и при липсата на съответно възражение в този смисъл съдът не може произволно да намалява размера на застрахователната сума, за която страните са се договорили съобразно регламентираната в чл.9 ЗЗД договорна автономия.

Неправилен, в резултат на това е и изводът на СРС, че е налице тотална щета при определяне на застрахователното обезщетение по процесната щета, тъй като независимо коя от посочените в двете експертни заключения суми, необходими за отстраняване на повредите по процесния автомобил, ще бъде възприета от съда: 24 188.11 лв.- по средни пазарни цени /в.л. С./, или 23 220.15 лв. /стойност на ремонта по процесните 4 бр. фактури, посочена и в заключението на тройната авто- техническа експертиза като стойност по средни пазарни цени/, тези две суми не надвишават 70 % от действителната му стойност, поради което и обезщетението следва да бъде определено на 23 220.15 лв., за която сума в действителност е извършен ремонтът мусъгласно представените по делото фактури.

Несъстоятелни са и аргументите на СРС за наличието на запазени части и за липсата на доказателства за дерегистрация на автомобила, тъй като по делото са налице безспорни доказателства, че автомобилът е отремонтиран, в ескплоатация е и се ползва съобразно предназначението си. Не е налице основание следователно както за определяне стойност на запазени части, така и за дерегистрация на същия.

Разпечатката съдържа 36 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/71566498-311e-4a0a-8324-b0beb7b5628d