Решение № 4502 от 25.07.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 8738/2023
- Вид
- Решение № 4502
- Подписан
- 25.07.2024
- В сила
- 25.07.2024
- Състав
- Албена Александрова, Нели Савчева Маринова, БИЛЯНА СИМЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- § 1, ал. 1, т. 2 · Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
РЕШЕНИЕ
№ 4502 гр. София, 25.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Албена Александрова
Членове:
Нели С. Маринова
БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря СИМОНА Н. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело № 20231100508738 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 8435/22.05.2023 г., постановено по гр. д. № 20029/22 г. по описа на СРС, 176 състав, е отхвърлен предявения от Р. М. Д. и М. Ч. Д. отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване недължимостта на вземането на ответника „Софийска вода“ АД в размер на 4004,74 лв. по фактура № 0106772995/09.07.2021 г., като неоснователен. С решението Р. М. Д. и М. Ч. Д. са осъдени да заплатят на „Софийска вода“ АД сумата от 700 лв. – разноски по делото.
Подадена е въззивна жалба от Р. М. Д. и М. Ч. Д. срещу решение № 8435/22.05.2023 г., постановено по гр. д. № 20029/22 г. по описа на СРС, 176 състав. Твърдят, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано. Посочват, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че ищците са потребители на В и К услуги, както и че в имота през процесния период е потребявана реално вода в претендираните размери. Поддържат, че протокол № КНВ 0016992/21 г. касае имот № 18, а не – имот на ищците. Твърдят, че в посочения 1 протокол е записано, че на основание чл. 50 от ОУ на „Софийска вода“ АД следва да се начисли процесната сума, но не е посочен периода на начисляване, както и причината, поради която се приема, че е налице незаконно присъединяване. Поддържат, че от страна на ответното дружество не е доказан периода на потребление, поради което част от задълженията са погасени по давност. Твърдят, че от ангажираните по делото доказателства не се установяват обстоятелствата, от които произтича процесното вземане.
Поддържат, че констативен протокол № 0016992/21 г. за корекция представлява частен свидетелстващ документ, който с оглед оспорването на констатациите в него от страна на потребителя не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила, а следва да бъде обсъден в съвкупност с останалите доказателства по делото. Твърдят, че дори и да се приеме, че правото на едностранна корекция на количеството вода е възникнало в полза на ответника, то същото е нищожно като противоречащо на ЗЗП и на общностното право, изискващо потребителите да заплащат само реално предоставените им услуги, като проявление на принципа за равнопоставеност и еквивалентна размяна на блага при двустранните договори, респ. забрана за неоснователно обогатяване. Поддържат, че ако ищецът е потребител при ОУ, то от него може да се изисква само цена за реално доставена В и К услуга, каквато реална доставка в случая не е доказано да е осъществена. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение като неправилно, и вместо него да постанови друго решение, с което да уважи исковете. Претендират разноски.
Въззиваемата страна – „Софийска вода“ АД е подала отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Поддържа, че страните по делото са били обвързани от валидно облигационно правоотношение, възникнало въз основа на публично известни Общи условия, предложени от оператора и одобрени от собствениците на водоснабдителни и канализационни системи и от съответния регулаторен орган, в съответствие с изискваниятана чл. 8 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи.
Счита, че от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че в процесния имот е налице сградно водопроводно отклонение, без водомер и клиентски номер, което предполага незаконно и нерегламентирано 2 по установения в Наредба № 4/14.09.2004 г. ред за присъединяване към В и К мрежата. Посочва, че в този случай количеството доставена вода се определя по реда на чл. 35, ал. 6 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за едногодишен период, ако не е установен по – малък, като разходът на вода се изчислява по пропускателната способност на водопроводната инсталация, непосредствено преди водомера при непрекъснато изтичане на водата със скорост от 1.0 м./с.
Моли за потвърждаване на решението. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на въззивника, становището на въззиваемата страна, и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Ищците Р. М. Д. и М. Ч. Д. твърдят, че са собственици на имот, находящ се на адрес: гр. София, ул. ****. Посочват, че са получили от ответното дружество „Софийска вода“ АД фактура № 0106772995/09.07.2021 г. по кл. № 1005451765, с която се претендира от тях заплащането на сума в размер на 4004,74 лв. за доставена питейна вода на адрес: гр. София, ул. ****. Твърдят, че между страните не съществува обвързваща действителна клауза, по силата на която да дължат на ответника процесната сума. Поддържат, че ответното дружество претендира от тях сума, която те считат за незаконосъобразно начислена и отчетена, а при условията на евентуалност – считат, че е погасена по давност. Претендират разноски.
Ответникът „Софийска вода“ АД оспорва иск като неоснователен.
Поддържа, че между страните са налице трайно установени договорни правоотношения, свързани с предоставяне на В и К услуги, както и че сумата е законосъобразно начислена за реално потребени услуги. Оспорва претендираната сума да е погасена по давност. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
По делото са представени като доказателство Общи условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от „Софийска вода“ АД, одобрени от КЕВР с решение № ОУ – 2/13.07.2016 г.
От представения като доказателство по делото контролен лист № 017084/10.06.2021 г. за извършена проверка от служители на „Софийска вода“ 3
АД на обект, находящ се в гр. София, кв. „Факултета“, ул. ****, в присъствието на ищеца М. Д., е видно, че при проверката е констатирано, че в обекта няма монтиран водомер, а съществува сградно водопроводно отклонение – в шахтата влиза СВО тръба ¾ п. е. т., а не е открит клиентски номер.
От протокол № КНВ 0016992/30.06.2021 г., съставен от служители на „Софийска вода“, в присъствието на ищците, които са отказали да го подпишат, се установява, че сградното водопроводно отклонение без клиентски номер, констатирано с контролен лист № 17084/10.06.2021 г., ще бъде предадено за трайно прекъсване от уличен водопровод. На основание чл.
50 от ОУ за предоставяне на В и К услуги е съставен констативен протокол за нерегламентирано ползване на В и К услуги за обект, находящ се в гр. София, кв. Факултета, ул. ****, като за периода от 10.06.2020 г. до 31.12.2020 г. и за периода от 01.01.2021 г. до 10.06.2021 г. следва да заплати сумата от 4004,42 лв., представляваща равностойност нс 2233,80 куб. м. вода.
Видно от фактура № 0106772995/09.07.2021 г., издадена от „Софийска вода“ АД, за обект, находящ се на адрес: гр. София, кв. „Факултета“, ул. ****, на Р. М. Д. и М. Ч. Д. е начислена за заплащане сумата от 4004,74 лв. като санкция по протокол № КНВ 0016992/30.06.2021 г.
От контролни листове № 018279/27.07.2021 г. и № 018299/30.07.2021 г. се установява, че М. Ч. Д. отказва да получи фактурата, като твърди, че не дължи суми по нея, тъй като в кв. „Факултета“ не се заплаща вода.
От заключението на съдебно – техническата експертиза, изготвено след оглед на място, се установява, че на около 2,5 м. от входната врата на имота има изградена водомерна шахта с рвзмери 50/80 см., покрита с ламаринен капак. Сградното водопроводно отклонение е във видимо добро състояние и на него има монтиран спирателен кран. Вещото лице е констатирало, че в шахтата няма монтиран водомер. Сумата от 4004,74 лв. е санкция, изчислена по реда на чл. 49 и 50 от ОУ на оператора, като същата се изчислява по пропускателната способност на водопроводната инсталация, непосредствено преди водомера, при 6 часа потребление в денонощието и изтичане на водата със скорост от 1 m/s за период от една година. Според заключението на СТЕ за 21 600 сек. /6 часа/ дневната база е 6103,28 л./дневно или 366 дни е 2233,80 куб. м., поради което санкцията е изчислена правилно и съответства на 4 нормативната уредба.
От заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че във фактура № 0106772995/09.07.2021 г., издадена от ответника, е начислена сума за потребление, представляваща санкция за незаконно присъединяване към водопроводните и канализационните системи на основание чл. 50, ал. 1 от ОУ за предоставяне на В и К услуги и чл. 37, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. Според заключението изчисляването съответства на стойността, посочена в процесната фактура. За предходни периоди няма отчитано и фактурирано потребление, както и издавани фактури и извършвани плащания.
Останалите събрани по делото доказателства са неотносими към предмета на доказване по делото, поради което не следва да се обсъждат.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирани страни срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо.
Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба по отношение на правилността на решението, въззивният съд намира следното:
С доклада по делото, изготвен от първоинстанционния съд, е указано, че по предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.
1 ГПК в тежест на ответника е да докаже: наличието на договорни правоотношения между страните за доставка на В и К услуги, както и установяване на основанието, от което правото е възникнало, както и неговия размер. В тежест на ответника е да докаже и осъществяването на факти, довели до спиране/прекъсване течението на давностния срок.
Във въззивното производство спорните въпроси са свързани с това дали въззивниците – ищци в първоинстанционното производство са имали 5 качеството потребители на В и К услуги през процесния период по отношение на процесния имот, наличието на основание за начисляване на процесната сума, както и дали същата е погасена по давност.
Съгласно легалното определение на понятието „потребител“, дадено в § 1, ал. 1, т. 2 от ДР на Закона за водоснабдителните и канализационните услуги, потребители на водоснабдителни и канализационни услуги са: а/ юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги; б/ юридически или физически лица собственици или ползватели на имоти в етажната собственост; в/ предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи на населените места за технологични нужди или подаващия на други потребители след съответна обработка по самостоятелна водопроводна инсталация, непредназначена за питейни води.
Настоящият съдебен състав намира, че по делото не е доказано при условията на пълно и главно доказване от ответника, че ищците са собственици на процесния имот с адрес: гр. София, кв. „Факултета“, ул. ****, респ. че притежават качеството „потребител на В и К услуги“. С исковата молба ищците изрично са оспорили обстоятелството, че са собственици на имот, находящ се на адрес: гр. София, кв. „Факултета“, ул. ****, на който адрес е била извършена проверката, обективирана в протокол № КНВ 0016992/30.06.2021 г., като поддържат, че са собственици на имот, находящ се на адрес: гр. София, кв. „Факултета“, ул. ****. Същевременно ответното дружество, което носи доказателствената тежест да установи посоченото обстоятелство, не е ангажирало никакви доказателства в негова подкрепа.