Решение № 4616 от 30.11.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4616 гр. София, 30.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 20-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЕМАНУЕЛА Й. КУРТЕВА като разгледа докладваното от ЕМАНУЕЛА Й. КУРТЕВА Административно наказателно дело № 20221110207597 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Р. Б. Й. Е Г Н **********, чрез упълномощения адв.Д. Д., срещу наказателно постановление /НП/ №СО-33Р-21-19-029/15.07.2021 г., издадено от кмета на Столична община, против Р.

Б. Й. ЕГН

**********, предвид съставен й на 16.03.2021 г. акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №21-19-029, за това, че н а 16.03.2021 г., около 11.30 часа, в гр.София, район „Люлин“, бул.“Царица Йоанна“ №15, Мега-МОЛ, тя – като служител, намираща се в търговски обект - магазин „JOE OPTICS“ - закрито обществено място, не е изпълнила въведената противоепидемична мярка със заповед на министъра на здравеопазването на Република България, като няма поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба, покриваща изцяло носа и уста - от основата на носа до брадичката, с което виновно е нарушила чл.209а,ал.1 от Закона за здравето, във връзка с т. I, 7 от Заповед №РД-0151/26.01.2021 г., издадена от министъра на здравеопазването на Република България, поради което и на основание чл.209а,ал.4 от Закона за здравето и чл.53,ал.1,ал.2,вр.чл.24,ал.1 от ЗАНН е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв.

1

При предявяване на АУАН Р. Б. Й. като възражение написала,че актът не отговаря на истината, защото маската й била поставена върху устата и леко открехната на носа.

В законоопределения срок

Р.

Б.

Й. депозирала пред административнонаказващия орган писмено възражение срещу АУАН, в който написала, че не е извършила така вмененото й нарушение и че е била заставена от проверяващия инспектор В. да подпише акта, като по време на проверката маската на последната неколкократно падала от лицето й.

Недоволна от НП и наложената с него глоба Р. Б. Й., чрез упълномощения адв.Д. Д., го обжалвал чрез административнонаказващия орган пред СРС.

В жалбата е написано, че НП е незаконосъобразно, необосновано и неоснователно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, за което са изложени следните доводи: АУАН и НП са издадени от некомпетентни органи; в АУАН са отразени неверни обстоятелства. С оглед на това е направено искане за отмяна на НП.

По делото са приложени: Заповед №РД-01-51/26.01.2021 г., издадена от министъра на здравеопазването; заповеди на кмета на СО – №СОА20-РД092654/22.10.2020 г. и №СОА20-РД09-2661/22.10.2020 г. – относно лицата, оправомощени да извършват проверки и да съставят АУАН, между които не са вписаните в настоящия АУАН №21-19-029/16.03.2021 г. инспектори при СО-СИ: С. Е. П., Т. М. Д. и Т.К.В., както и заповед на кмета на СО – №СОА21-РД15-8395/12.07.2021 г. относно компетентността на административнонаказващия орган; длъжностна характеристика на старши инспектор в РИ при СИ-СО.

В съдебното заседание жалбоподателят Р. Б. Й. редовно призована се явява, заедно с упълномощения си адв.Д., който пледира НП да бъде отменено като неправилно, защото в АУАН са допуснати процесуални 2 нарушения на чл.42 от ЗАНН – не е посочен актът, въз основа на който е преценено извършеното нарушение – не е посочена Заповедта на министъра и съответната точка от Заповедта, която се твърди че е нарушена. Отделно от това заявява, че счита за приложима в случая разпоредбата на чл.28 ЗАНН, т.к. случаят е маловажен.

Тези съображения се поддържат и от жалбоподателя Й.

Въззиваемата страна - кметът на СО, редовно призована, се представлява от юрисконсулт Павлова, която пледира НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, и заявява, че в хода на съдебното следствие нарушението е доказано от обективна и субективна страна, за което наложеното наказание е в минимален размер, като случаят не може да се прецени като маловажен по чл.28 от ЗАНН.

При проведения разпит на актосъставителя С. П. същата казва, че като инспектор в СИ-СО, в изпълнение на служебните си задължения, през месец март 2021 г., съвместно със служители при Общинска полиция, извършили в „МЕГА МОЛ“ в район „Люлин“ проверка по спазване на въведените със Заповед на министъра на здравеопазването противоепидемични мерки и конкретно за носене на маска, покриваща носа и устата, при която в магазин за оптика, в който по време на проверката нямало посетители, констатирали, че служителят бил без поставена маска, покриваща носа и устата, а маската му била под брадичката, за което съставили акт.

При проведения разпит на свидетеля по акта Т. Д. той разказва, че на 16.03.2021 г., като инспектор в СИ-СО, участвал в извършването на проверка на 16.03.2021 г. в „МЕГА МОЛ“ в „Люлин“ за носенето на маски, като в магазин „Джой Оптикс“ установили, че едната от служителите в магазина, в нарушение на заповедта на министъра на здравеопазването за носене на лични предпазни средства, била с поставена под брадатата маска, за което й бил съставен акт.

При проведения разпит на В.Ст. П.а /друг служител в търговския обект 3 и колега на жалбоподателя/ в качеството на свидетел, допусната от съда по искане от страна на жалбоподателя, тя твърди, че по време на проверката двете с Р. Й. били на работа в оптиката и разговаряли, при което Й. била отместила маската от устата си и тогава влезли проверяващи, които съставили на Й. акт. Свидетелят завършва показанията си с думите „После Й. си носеше маската както трябва“.

Софийски районен съд, след като разгледа жалбата и като се запозна с материалите по делото и прецени поотделно и в съвкупност събраните доказателства, които кредитира: гласни доказателства /показанията на актосъставителя С. П. и свидетеля по акта Т. Д., които са ясни и като цяло фактически конкретни, и показанията на В. П.а - които кореспондират с другите доказателства по делото, поради което и не могат да бъдат счетени единствено като повлияни от колегиалните отношения между нея и жалбоподателя и само като опит за изграждане на защитна версия в полза на жалбоподателя/ и писмени доказателства /приложените по делото такива, прочетени и приети на основание чл.283 от НПК/, намира за установено от фактическа страна следното:

Във връзка с Ковид пандемията, в Р. България, с Решение на Министерски съвет била обявена извънредна епидемична обстановка. Със Заповед №РД-01-51/26.01.2021 г., издадена от министъра на здравеопазването, на основание чл.63,ал.4,ал.11 и чл.63в от Закона за здравето, били въведени противоепидемични мерки, нареждащи в т. I, 7 „Всички лица, когато се намират в закрити обществени места, в т.ч. транспортни средства за обществен превоз, лечебни и здрави заведения, аптеки, оптики, национални центрове по проблемите на общественото здраве, административни учреждения и други места, в които се обслужват или имат достъп гражданите, железопътни гари и автогари, летища, метростанции, търговски обекти, църкви, манастири, храмове, музеи и др., са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба, която се използват съгласно препоръките в приложение №3“. Така всички лица, когато се намират на закрити обществени места, били задължени да носят поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна 4 употреба, покриваща носа и устата, която да използват съгласно посочените за това препоръки. Визираните решения и заповеди в тази връзка, освен обявени на страниците на съответните институции, се обявявали и чрез средствата за масова информация.

На 16.03.2021 г., в условията на така обявената в страната извънредна епидемична обстановка, инспекторите при СО-СИ С. П., Т. Д. и Т. В., съвместно със служители при Общинска полиция, извършили в „МЕГА МОЛ“ в район „Люлин“ проверка по спазване на въведените горепосочени противоепидемични мерки и конкретно за носене на маска, покриваща носа и устата. Около 11.30 часа те осъществили проверка в магазин „JOE OPTICS“, в същия търговски център, където на работа били Р. Б. Й. и В.Ст. П.а, по което време в обект нямало посетители. Инспекторите констатирали, че В. П.а била с поставена съгласно изискванията защитна маска за лице, а Р. Й. била без поставена защитна маска за лице, покриваща изцяло носа и уста, а носела маска под брадичката си и не я поставила правилно на лицето си /да покрие носа и устата й/ и по време на проверката, за което /в търговски обект магазин - закрито обществено място, не изпълнява така въведената противоепидемична мярка/ й бил съставен АУАН. При предявяване на акта, в частта за обяснения и възражения Р. Й. написала, че актът не отговаря на истината, защото маската й била поставена върху устата и леко открехната на носа.

В законоопределения срок тя депозирала пред административнонаказващия орган писмено възражение срещу АУАН. Въз основа на АУАН й било издадено обжалваното НП, което същата обжалвал чрез СО до СРС.

От правна страна се налагат следните изводи:

Жалбата е подадена в законово посочения срок, тя изхожда от правно легитимирано лице, имащо интерес да обжалва НП, срещу акт /НП/, подлежащ на обжалване, при спазване на предвидената процедура, т.е. жалбата отговаря на формалните изисквания на закона, поради което и е процесуално допустима. Разгледана по същество тя като цяло е неоснователна, с оглед изложени в нея доводи, които този съдебен състав намира за неоснователни, с изключение на съображението относно 5 приложимост на чл.28 от ЗАНН.

Съдът, разглеждайки делото по същество, е длъжен да установи чрез допустимите от закона доказателства, извършено ли е административното нарушение, от кого е извършено и обстоятелствата, при които същото е извършено, както и дали описаната в АУАН и НП фактическа обстановка отговаря на действителната.

За да е налице административно нарушение, следва да са установени посочените в чл.6 ЗАНН предпоставки - да е налице действие или бездействие, което нарушава установения ред на държавното управление, да е извършено виновно т.е. (да е извършено умишлено или непредпазливо) и да е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Съдът намира, че отбелязаната в НП и АУАН фактическа обстановка е вярно отражение на действителната такава.

Съдът е категоричен в преценката си, че доказателствата по делото установяват с необходимата категоричност, че на 16.03.2021 г., около 11.30, в гр.София, район „Люлин“, бул.“Царица Йоанна“ №15, Мега-МОЛ, Р. Б. Й., намиращ се в закрито обществено място - в търговски обект - магазин „JOE OPTICS“, където била на работа, е била без поставена защитна маска на лицето си за еднократна или многократна употреба, покриваща носа и устата й, в условията на обявена извънредна епидемична обстановка и въведени със Заповед №РД-01-51/26.01.2021 г. на министъра на здравеопазването, противоепидемични мерки – в случая по т. I, 7 от Заповедта, т.е. жалбоподателят Р. Й., чиято маска била под брадичката й, формално е извършила така описаното в НП /и АУАН/ нарушение на чл.209а,ал.1 от ЗЗ, от обективна и от субективна страна, като го е осъществил виновно.

Настоящият съдебен състав споделя принципните съображения на административнонаказващия орган във връзка с чл.28 от ЗАНН, визиращ 6 маловажен случай на административно нарушение, но намира, че това конкретно извършено от Р. Б. Й. деяние може да се приеме като отличаващо с по-ниска степен на обществена опасност от останалите случай на този вид нарушения, доколкото тя е имала защитна маска за лице, която, въпреки, че не е поставила съгласно изискванията и по време на проверката, е можела да постави при посещение на магазина от клиенти. Съдът счита, че в конкретния казус това извършено от нея нарушение може да се приеме, че представлява маловажен случай и защото, независимо, че нито в АУАН, нито в НП, е вписано изрично, че то е за първи път, от административнонаказващия орган, чиято е доказателствената тежест, не са представени доказателства за противното. Съгласно разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, за маловажни случаи на административни нарушения /съдът намира за необходимо да отбележи, че законодателят не въвежда ограничение за приложението на тази разпоредба за някои нарушения, в т.ч. и за „формалните“ нарушения/ наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Съгласно Тълкувателно решение №1 от 12.12.2007 г. на ОСНК на ВКС: преценката на административно наказващият орган за „маловажност” на случая по чл.28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление.