Решение № 501 от 23.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 501 гр. София, 23.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Евгени Ст. Станоев Въззивно гражданско дело № 20241100506643 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 3724/29.02.2024 г., постановено по гр.д. № 32253/2023 г. по описа на СРС, 88 състав, е признато за установено в отношенията между страните по предявени положителни установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът В. С. П., ЕГН **********, дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, сумата от 421,33 лв., представляваща незаплатена главница, дължима по договор за потребителски кредит № 4622231 от 15.06.2021 г., сключен между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и длъжника, вземанията по който са прехвърлени на 16.11.2022 г. с договор за продажба и прехвърляне на вземания на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда – 15.02.2023 г., до окончателното погасяване, сумата от 14,17 лв., представляваща възнаградителна лихва по договора за периода от 14.04.2022 г. до 14.09.2022 г., както и сумата от 34,53 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 14.04.2022 г. до 14.02.2023 г., за които суми е 1 издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 02.03.2023 г. по ч.гр.д. № 9162/2023 г. по описа на СРС, 88 състав.

С решението е разпределена и отговорността за разноски, като ответникът е осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на ищеца сумата от 590 лв. за исковото производство и 264,70 лв. за заповедното производство.

Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство.

Във въззивната жалба се поддържа, че последното е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и константната съдебна практика. Изложени са подробни съображения за пълната недействителност на договора за кредит. Била посочена само цифровата стойност на ГПР, не били взети предвид всички допускания.

Цитирана е практика на Съда на Европейския съюз. Неправилно бил изчислен размерът на ГПР. Застрахователната премия била задължителен елемент от кредитната сделка. Въззивникът счита, че ответникът следва да заплати само сумата от 266,23 лв. – неплатената главница, а сумите от 155,10 лв. – главница, 14,17 лв. – договорна лихва, и 34,53 лв. – мораторна лихва, са недължими.

Така мотивиран, моли съда да отмени частично обжалваното решение.

Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца, с който я оспорва като неоснователна. Решението било правилно, ГПР правилно бил изчислен. Въззиваемият моли въззивния съд да потвърди решението в обжалваната част. Претендират се разноски.

Съдът, като обсъди доводите на страните и представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба, с която са предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД и чл.

86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът В. С. П., ЕГН **********, дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, сумата от 421,33 лв., представляваща незаплатена главница, 2 дължима по договор за потребителски кредит № 4622231 от 15.06.2021 г., сключен между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и длъжника, вземанията по който са прехвърлени на 16.11.2022 г. с договор за продажба и прехвърляне на вземания на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда – 15.02.2023 г., до окончателното погасяване, сумата от 14,17 лв., представляваща възнаградителна лихва по договора за периода от 14.04.2022 г. до 14.09.2022 г., както и сумата от 34,53 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 14.04.2022 г. до 14.02.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 02.03.2023 г. по ч.гр.д. № 9162/2023 г. по описа на СРС, 88 състав.

От представения по делото Договор за потребителски паричен кредит № 4622231 от 15.06.2021 г. се установява, че между „БНП УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД в качеството на кредитодател и В. С. П. в качеството на кредитополучател е възникнало облигационно отношение, по силата на което страните са уговорили отпускане на кредит за потребителски цели в размер на 1000 лв. Предвидена е еднократна застрахователна премия в размер на 40,17 лв., за общ размер на кредита е посочена сумата от 1070,17 лв., предвидена е „такса за разглеждане на кредит“ в размер на 30 лв. Кредитът се погасява с 15 месечни вноски в размер на по 76,74 лв. Общата дължима сума от потребителя възлиза на 1151,12 лв., посочени са ГПР в размер на 16,50 % и фиксиран лихвен процент в размер на 10,99 %.

Към договора са представени Общи условия, представляващи неразделна част от договора за кредит, и Погасителен план, в който е установено, че общият размер на застрахователната премия възлиза на 40,17 лв. Посочено е, че падежът на последната вноска по кредита е на 14.09.2022 г.

Договорът и приложенията към него са подписани, а автентичността на документите не е оспорена.

Като писмено доказателство по делото са приети и Индивидуален договор за продажба на вземания (цесия) от 16.11.2022 г. между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД като цедент и ищцовото дружество като цесионер. Видно от приложението към договора вземанията по процесния договор за кредит са прехвърлени на цесионера. Налице е и потвърждение по чл. 99 ЗЗД, изходящо от цедента. Представени са Уведомление за 3 извършената цесия, адресирано до ответника и изходящо от ищеца в качеството му на пълномощник на цедента, както и Пълномощно, с което „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД упълномощава „ЕОС Матрикс“ ЕООД да уведомява длъжници по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Уведомлението е достигнало до адресата си, видно от представеното Известие за доставка от „Български пощи“.

По делото е изслушано и заключение по съдебносчетоводна експертиза, от което се установява, че сума в размер на 1000 лв. е преведена по банкова сметка на ответника на 15.06.2021 г. Общо внесената сума по кредита от последния е в размер на 733,77 лв., а непогасената главница възлиза на 421,33 лв. Договорната лихва за периода от 14.04.2022 г. до 14.09.2022 г. е в размер на 14,70 лв., а лихвата за забава в периода от 14.04.2022 г. до 15.02.2023 г. е 34,53 лв. Вещото лице е изчислило ГПР в размер на 16,50 %, като е посочило, че при изчислението са взети предвид стойностите на главницата, възнаградителната лихва, застрахователната премия и таксата за разглеждане на кредит.

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По въпросите относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата, като следи служебно за правилното приложение на императивна правна норма, както и за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г., на ВКС, ОСГТК/.

Предмет на въззивна проверка е решението на районния съд в цялост.

В случая постановеното от районния съд решение е валидно, тъй като е постановено от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав, актът е постановен в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в изискуемата от закона писмена форма и съдържа реквизитите по 4 чл. 236 ГПК, а волята на съда е ясна.

Въззивният съд приема, че обжалваното решение е допустимо, тъй като е постановено по допустим иск – налице са положителните процесуални предпоставки за предявяване на иска и отсъстват отрицателни такива.

По същество съдът приема следното:

По предявените искове в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно възникнала облигационна връзка по договор за потребителски кредит, по силата на който ответникът има задължение за връщане на получена в заем сума; предаване на заетата сума от кредитодателя на ответника; изискуемост на претендираните вземания – редовна/предсрочна; уведомяване на ответника за настъпилата предсрочна изискуемост при твърдение за такава; размер и период на вземането – главница, възнаградителна лихва; сключване на договор за цесия между ищеца и кредитодателя; уведомяване на длъжника за извършената цесия от цедента или от цесионера, изрично упълномощен от цедента.

По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже изпадане в забава на длъжника за заплащане на задълженията, както и размер и период на дължимата лихва.

При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже правоизключващите и правопогасяващите си възражения, ако твърди наличие на такива.

Във връзка със служебното задължение на съда да следи за неравноправни клаузи в договори, сключени с потребители, в тежест на ищеца е и да докаже, че клаузите по договора за кредит са индивидуално уговорени и съобразени с изискванията на ЗПК и ЗЗП.

Няма спор, че процесният договор е такъв за потребителски кредит, по аргумент от чл. 9, ал. 1 ЗПК, поради което са приложими разпоредбите на ЗПК, съответно на ЗЗП. Безспорно е обстоятелството, че договорът за потребителски кредит е сключен на 15.06.2021 г. при действащи Закон за потребителския кредит (Обн. ДВ. бр. 18 от 5 Март 2010 г.) и Закон за защита на потребителите (Обн. ДВ. бр. 99 от 9 Декември 2005 г.). Страните по делото не спорят и по отношение на съдържанието на същия такова, каквото се установява от доказателствата по делото. Безспорно кредитодателят е 5 предоставил на кредитополучателя заетата сума, видно от представените по делото доказателства.

Не се спори пред въззивната инстанция, че кредитодателят е прехвърлил вземанията си на ищцовото дружество, за което длъжникът е бил надлежно уведомен, поради което ищецът се явява материалноправно активно легитимиран да претендира дължимите суми по договора за кредит.

При служебна проверка на процесния договор във връзка с изискванията на чл. 7, ал. 3 ГПК въззивният съд констатира, че същият е недействителен поради неясно и неразбираемо за потребителя посочване на начина на формиране и изчисляване на годишния процент на разходите (ГПР), който съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е съществен елемент на договора за потребителски кредит, неправилно посочване на ГПР, както и поради непосочване на лихвения процент на ден съгласно чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК.

ГПР е задължителен елемент на всички договори за потребителски кредит, чието значение многократно е подчертавано в практиката на СЕС.

Целта е осигуряване на възможно най-пълна прозрачност и сравнимост на предложенията за сключване на договор (вж. в този смисъл съображение 19 от Директива 2008/48, Определение от 16.11.2010 г. по дело C-76/10, т. 70, Решение от 09.11.2016 г. по дело C‑42/15, т. 67 и 70). ГПР се изчислява по един и същи начин в Европейския съюз, поради което е възможно да бъдат сравнявани договори, сключени в различни държави. Следователно значението на ГПР не се свежда само и единствено до това потребителят да е наясно какви са задълженията му по договора за кредит.

Предвид същественото значение, което посочването на ГПР в договор за кредит има за потребителя, СЕС e постановил, че националният съд може служебно да прилага национална правна уредба, която предвижда, че при непосочване или невярно посочване на ГПР предоставеният кредит се счита за освободен от лихви и разноски (вж. в този смисъл Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22, т. 53; Определение от 16.11.2010 г. по дело C‑76/10, т. 77).

Разпечатката съдържа 42 от 107 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/71558bd4-a712-482a-a3df-8f1025b7a509