Определение № 2734 от 01.11.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2734 гр. София, 01.11.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Михаил Малчев като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно частно гражданско дело № 20231000502856 по описа за 2023 година

Производство е по реда на чл. 122 ГПК.

Образувано е, след като с определение № 36731 от 16.10.2023 г. по гр. дело № 54642/2023 г., Софийски районен съд е прекратил производството по делото пред себе си и е повдигнал пред Апелативен съд – София спор за подсъдност със Софийски градски съд за определяне на компетентния съд, който следва да разгледа спора.

Като взе предвид материалите по делото, Апелативен съд – София установи следното:

Пред Софийски градски съд е образувано първоначално гр. дело № 6556/2020 г. по искова молба, вх. № 66142/08.07.2020 г., депозирана от К. Е.

Х. против Комисия за защита от дискриминацията за заплащане (първоначално с непрецизен петитум за установяване дължимост на сумата) от 27200 лв. Тази сума е описана като разликата между заплащаното от ответника на ищеца възнаграждение в периода 06.06.2013 г. -16.10.2017 г. и онова възнаграждение, което ищецът е щял да получава, ако не е бил държан в уязвимост от ответника поради негови финансови проблеми, в потискаща и застрашителна среда, като е бил третиран неблагоприятно спрямо останалите аналогични служители и в нарушение на принципа за равно заплащане за равен труд му е плащано по-малко.

С определение №10960 от 13.07.2020 г. по гр. дело № 6556/2020 г., производството по делото е прекратено пред Софийски градски съд, тъй като този съд е приел, че исковете са подсъдни на основание чл. 104, ал. 4 ГПК на СРС. На основание чл. 122 ГПК с определение №20050579 от 23.02.2021 г. по гр. дело № 2694/2021 г. СРС е повдигнал препирня за подсъдност със СГС пред САС, тъй като претендираното от държавен служител възнаграждение не е трудов спор по смисъла на чл. 357 КТ и следва да се разгледа по общия исков ред съгласно чл. 125 ЗДСл. В резултат на това с определение №646 от 1

02.03.2021 г. по гр. дело № 617/2021 г. САС е определил, че родово компетентен да разгледа предявения от К. Е. Х. иск е СГС. Апелативният съд е приел, че ищецът с исковата молба, уточнена с молба от 16.02.2021 г., е предявил осъдителен иск за заплащане на брутна заплата в размер общо от 27200 лв. за положения от него труд по служебно правоотношение, като директор на Дирекция в КЗД, за периода от 06.06.2013 г. до 16.10.2017 г. Тъй като е предявено парично притезание, чието възникване не се обуславя от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административен орган, повдигнатият правен спор следва да бъде разгледан по общия ред, т.е. от гражданските съдилища - арг. чл. 125 ЗДСл. Понеже твърдяното материално право произтича от действително служебно правоотношение, не е налице трудов спор по смисъла на чл. 357, ал. 1 КТ, поради което и не е приложима правната норма, уредена в чл. 104, т. 4, предл. 3 ГПК. В случая съгласно чл. 69, ал. 1, т. 6 ГПК, размерът на цената на иска възлиза на сбора от всички платежи, т.е. цената на предявения иск е в размер на 27200 лв., поради което по правилата на родовата (материалната, предметната) подсъдност този осъдителен иск трябва да бъде разгледан от окръжен съд (СГС) - арг. чл. 104, т. 4, предл. 1 ГПК.

Делото се връща обратно в СГС. Същият състав на СГС, но вече по новообразувано гр. д. № 3682/2021 г., с определение №264440 от 09.08.2023 г. приема, че с оглед на направени от ищеца уточнения на съдържанието на исковата молба, предявеният иск е с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр. С оглед на това делото отново е прекратено пред СГС и е изпратено на родово компетентния съд – СРС.

С процесното определение № 36731 от 16.10.2023 г. СРС е сметнал, че действително вярната правна квалификация на иска е чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр. Въпреки това обаче и тъй като вече с определение от определение №646 от 02.03.2021 г. САС е разрешил спорът за родова подсъдност в полза на СГС, то според СРС, този въпрос не може вече да бъде пререшаван. В тази насока се изтъква, че правилно или не, САС се е произнесъл вече по подсъдността на спора и определението му е задължително. Също така се посочва, че последващите молби - уточнения на ищеца, депозирани след постановяване на определение №646 от 02.03.2021 г. на САС, не променят с нищо фактическият състав, който ищецът е изтъквал още към датата на исковата молба.

Според настоящия съдебен състав в разглеждания случай, отчитайки изложените от ищеца фактически обстоятелства и конкретната искова претенция, действително правната квалификация на предявения иск е чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр.

С императивната разпоредба на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. е забранена всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република 2

България е страна. По смисъла на ал. 2 на същата норма пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. В разпоредбата на § 1, т. 7 ДР на ЗЗДискр. е разписано определение на понятието "неблагоприятно третиране", а именно - всеки акт, действие или бездействие, които водят до по-малко благоприятно третиране на едно лице спрямо друго, въз основа на признаците по чл. 4, ал. 1 или могат да поставят лице или лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1, в особено неблагоприятно положение в сравнение с други лица, т. е., което пряко или непряко засяга права или законни интереси. Според чл. 5 ЗЗДискр., тормозът на основа на признаците по чл. 4, ал. 1 също е вид дискриминация. Съгласно чл. 14 ЗЗДискр. работодателят осигурява равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд, който принцип се прилага за всички възнаграждения, плащани пряко или непряко, в брой или в натура независимо от срока на трудовия договор и продължителността на работното време. Критериите за оценка на труда при определяне на трудовите възнаграждения и оценката на трудовото изпълнение са еднакви за всички работници и служители и се определят с колективните трудови договори или с вътрешните правила за работната заплата, или с нормативно установените условия и ред за атестиране на служителите в държавната администрация без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. Принципът за равно възнаграждение по чл. 243 КТ, който задължава работодателя да осигурява равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд, е възпроизведен и в разпоредбата на чл. 14 ЗЗДискр. Критериите за равенство на трудовото възнаграждение по чл. 14, ал. 1 ЗЗДискр и чл. 243, ал. 1 КТ са два: а/ за еднакъв труд и б/ за равностоен труд. Под "еднакъв труд" се разбира трудът, полаган от различни лица, но с една и съща по качество работна сила /квалификация, умения, сръчности, умствени и физически способности и сила и т. н. /, а равностоен е трудът, полаган от различни лица, които имат различна по профил на своята квалификация работна сила, принадлежност към различна професия и специалност, изпълняват различна по характер работа, но при които полаганият труд има равна ценност и полезност.

Равностойният труд е от различен характер, но със същата стойност на работната сила, т. е. труд, който въпреки различния си характер струва толкова и колкото трудът от друг характер, независимо от кого се полага.

Равностойността се определя от еквивалентната образователна квалификация, времетраенето на изразходваната работна сила, производителността и условията, при които се извършва работата.

Предвид изложените съображения и съгласно приложимата специална разпоредба на чл. 71, ал. 1 ЗЗДискр. родовата подсъдност е на районния съд.

В случая е спорно дали обаче, даденото разрешение с определението №646 от 02.03.2021 г. на САС, може да бъде преразглеждано и при какви обстоятелства. Според настоящия съдебен състав това определение не се ползва със сила на пресъдено нещо по чл. 297 ГПК. Съдебният акт, с който гражданският съд се произнася по въпросите за подсъдността, е определение съгласно чл. 121 ГПК и чл. 122 ГПК. Този акт не разрешава спора за 3 принадлежността на материалното право и затова не се ползва със сила на пресъдено нещо. Следователно произнасянето на САС на 02.03.2021 г. по въпроса за подсъдността по реда на чл. 122 ГПК не се ползва със силата на пресъдено нещо.

Другият спорен въпрос е дали задължителността на определението съгласно чл. 278, ал. 3 ГПК по отношение на „долустоящия съд“ може да бъде преодоляна при настъпване на нови или различни обстоятелства. При разрешаването на този спорен въпрос, според настоящия съдебен състав, следва да се изхожда от развитите в мотивите на задължителното определение от 02.03.2021 г. съображения за определяне на родовата подсъдност. Тези съображения не отчитат специалната правна квалификация на процесния иск - чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр. Ето защо с оглед на тази дадена правна квалификация правилно СГС с определението си от 09.08.2023 г. е заключил, че родовата подсъдност по иска е на районния съд. Дадената конкретна правна квалификация е след постановяване на определението на САС от 02.03.2021 г. и може да бъде определена като различно обстоятелство, което води до преразглеждане на определена с него родова подсъдност. В случая родовата подсъдност зависи изцяло от правната квалификация. Ако възприетата правна квалификация от САС на 02.03.2021 г. и тази, възприета от СГС впоследствие, е една и съща, то определението на апелативния съд съгласно чл. 278, ал. 3 ГПК не би имало основание да се преразглежда.

Доколкото в предходното определение на САС не е дадена конкретна правна квалификация на спорното материално право, а такава е определена впоследствие от СГС след депозиране на уточнителни молби от ищеца, това променя обстоятелствата и дава възможност за преразглеждане на въпроса за родовата подсъдност.

С оглед на всичко гореизложеното, по повдигнатия с определение № 36731 от 16.10.2023 г. по гр. дело № 54642/2023 г. спор за подсъдност между Софийски градски съд и Софийски районен съд, настоящата инстанция определя последния за компетентен да разгледа иска с правно основание чл.

71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр.

Предвид изложените съображения и на основание чл. 122 ГПК, състав на Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОПРЕДЕЛЯ Софийски районен съд за компетентен да разгледа исковата претенции с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр., предявена от К. Е. Х. против Комисия за защита от дискриминацията за заплащане на сумата от 27200 лева, в производството по гр. дело № 54642/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 161-ви с-в.

ДА СЕ ИЗПРАТИ делото на Софийски районен съд по компетентност за продължаване на производството.

Определението не подлежи на обжалване съгласно т. 9, б "в" на ТР № 4

1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Препис от настоящото определение да се изпрати на Софийски градски съд за сведение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5