Решение № 1916 от 21.03.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 6447/2025
- Вид
- Решение № 1916
- Подписан
- 21.03.2026
- Състав
- Росен Димитров
Цитирани разпоредби
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.50 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.84, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 1916 гр. София, 21.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-13 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Росен Димитров при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Росен Димитров Гражданско дело № 20251100106447 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл.50 от ЗЗД.
Ищцата А. К. А. твърди в исковата си молба, че на 24.09.2024 год., в град Несебър, на паркинга пред комплекс „Мираж“ е била нападната, съборена на земята и ухапана от куче, порода руски териер, около 6-годишно, с тегло от 68 кг., собствено и под надзора на ответниците С. В. К. и А. Д. К..
Твърди, че непосредствено преди настъпването на инцидента се е намирала в компанията на сестра си С. А. и П.Д. и именно те помолили собственичката на кучето – А.
К., да погалят животното, на което последната отговорила утвърдително. Ищцата сочи, че свидетелката Д. предложила да се снимат с кучето, като самата ищца отказала да участва в снимката, но се съгласила да заснеме сестра си. За тази цел се отдалечила на около 4 метра от кучето и направила снимка на сестра си приклекнала до него. При опит да направи повторна снимка кучето скочило към нея, блъснало я и я ухапало в областта на корема.В следствие нападението пострадалата паднала на земята,изпаднала в шок и 15 минути лежала неподвижна и свита.
След инцидента с помощта на сестра си С. А. била приета по спешност в хирургичното отделение в МБАЛ „Бургасмед“, където са констатирали подуване и посиняване на коремната стена, оток, значителен по обем хематом в подкожните меки тъкани и й е била разяснена нуждата от оперативна интервенция. След преместване на ищцата в Първа клиника по коремна хирургия на ВМА в гр. София, където е била хоспитализирана от 26.09.2024 год. до 07.10.2024 год., на 02.10.2024 год. е претърпяла операция с цел отстраняване на хематома в подкожните тъкани.
1
Твърди,че в следствие нараняванията при описания инцидент преживяла и продължава да търпи изключителни болки и страдания, страх за живота си и изключителен телесен и психически дискомфорт. И до момента изпитва болки, не може да носи колан, не може да носи определен вид дрехи, коремъ й има оттоци и уплътнения, които в изключителна степен я загрозяват. Психиката й е трайно увредена , сънува кошмарни изживявания, изпитва панически страх при среща с животни.
Ето защо моли съда да постанови решение, по силата на което да осъди ответниците солидарно да й заплатят сумата от 40 000 лева/20 451.68 евро, представляваща обезщетение за търпените неимуществени вреди от получените травми при нападението от тяхното куче, както и законната лихва върху тази сума, считано от деня на причиняване на вредите до до окончателното изплащане на сумата.
Претендира и присъждане на направените по делото разноски.
Ответниците С. В. К. И А. Д. К. оспорват предявената искова претенция изцяло, като неоснователна и молят съда да я отхвърли.
Оспорват изцяло наведената фактическа обстановка включително, че кучето се е нахвърлило върху пострадалата, както и отричат да е имало захапване в областта на корема.
Ответниците поддържат още, че установеният хематом в коремната област не се намира в причинно-следствена връзка с твърдяното от ищцата поведение на кучето, а се дължи на нейно виновно поведение, както и на обстоятелството, че въпросния хематом не е бил своевременно отстранен в МБАЛ „Бургасмед“ гр.Бургас.
Оспорват размера на исковата претенция и считат, че същия не е предявен в справедлив размер.
Правят възражение за съпричиняване на вредоносния резултат с оглед рязко движение,което изплашило кучето ,както и ненавременната медицинска интервенция при лечението на хематома.
Претендират разноски.
Доказателствата са гласни и писмени.
Съдът след като взе предвид становища на страните и обсъди събраните по делото доказателства приема за установено следното:
По делото е представена медицинска документация от която се установява,че на 24.09.2024 год. ищцата е била приета в МБАЛ „Бургасмед“ с анамнеза,че е била ухапана от куче. Видно от Епикриза по ИЗ № 963/2024 г. на Хирургичното отделение на МБАЛ „БУРГАСМЕД“ е проведено лечение от 24.09. до 25.09.2024 г. с диагноза травма на други абдоминални органи без открита рана на корема.След това е приета за лечение във ВМА София,където на 02.10.24 г. с интубационна обща упойка е била оперирана за отстраняване на хематома.Изпосана е на 07.10.2024 год,като в епикризата по ЛИЗ № 36215 на Първа клиника по Коремна хирургия на ВМА е поставена диагноза гнойно възпален хематом на коремната стена и състояние след инцизия и евакуация на хематома в долната част на 2 корема.
От показанията на св.С. А.- сестра на ищцата,се установява,че на 24.09.2024 год. заедно с ищцата била на паркинга пред хотела,когато П. ги извикала да видят едно куче,Руски териер,за което им била говорила.Свидетелката поискала да се снима с него и след съгласие на собственичката приклекнала до него,а ищцата с телефона си я снимала от около 3-4 м. разстояние. При втората снимка кучето неочаквано се стрелнало към ищцата,захапало я и я повалило на земята,след което прекратило атаката.Категорична е,че е видяла захапване,а и леката блуза,с която пострадалата била, имала поне една дупка след нападението,имало и кръв.Ищцата пищяла от болка и страх и останала да лежи свита на земята около 15-20 минути,а собственичката на кучето я подканяла да стане ,като й казвала,че й няма нищо.След около 15 мин от колата наблизо излязъл и С., другия собственик на кучето и обвинил всичките,че вкл. и ищцата ,че е била близо до кучето.
Корема на ищцата започнал да се подува почти тройно и да посинява,като отишли в болницата в гр.Бургас,където при събличането на дрехата видяла три рани/дупки по корема на сестра си. На другия ден отишли във София,във ВМА.През цялото време ищцата изпитвала силни болки,страх и била дори в шок,била много уплашена като разбрала,че й предстои операция.След изписването от болницата поне две седмици не могла сама да се обслужва,минал поне месец да има някаква самостоятелност.Болките през това време били силни,от захапванията и операцията останали грозни белези,които много притесняват сестра й и понастоящем.
Св. П.Д.,слежител във фирмата на ищцата,установява,че на 24.09.2024 год. ответниците дошли с кучето си –голям Руски черен териер на паркинга пред хотела,А. и кумето слезли от колата и тогава тя повикала сестрите А. да видят кучето.С. А. поискала да се снима с кучето,а ищцата се отдалечила малко да ги снима,като след първата снимка кучето се нахвърлило на А. А. внезапно и я съборило на земята.Не видяла да я захапало,не видяла кръв ,но на корема имало три точици,рани и посиняване около тях. При снимката собственичката на кучето се отдалечила на около 2 метра,но държала повода.Кучето било без намордник и макат често да го е виждала,никога нямало такъв.Ищцата изпитвала силни болки,стенела и била в шок.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-медицинска експертиза, се установява, че ищцата, е получила охлузване и кръвонасядане на коремната страна, с образуван от кучешки захап голям хематом в дясната половина на коремната стена, разположен в подлежащата мастна тъкан.
От назначената допълнителна съдебно-медицинска експертиза, се установява, че самото захапване /притискане между кучешките зъби/ е довело до травма на коремната стена и голям хематом в подкожието, като добре отговаря да е получено резултат от захапа от конкретното едро куче. Вещото лице намира, че охлузването, кръвонасядането и хематома, наложилото се оперативно лечение, са причинили значителни по интензитет болки и страдания, които са отзвучали със зарастването на оперативния разрез на коремната 3 стена от оперативната евакуация на хематома и дренажа.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема за установено от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 50 ЗЗД за вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. Отговорността е обективна и не е обусловена от вина на собственика и/или надзираващия.
В случая за да се ангажира отговорността на ответниците на основание чл. 50 ЗЗД е необходимо да се установи, че същите са собственици и/или лица, под чийто надзор се намира животното, че са нанесени неимуществени вреди на ищеца, че животното с вредоносните си качества е причинило тези вреди.
От събраните по делото доказателства се установява, че на 24.09.2024 г. в гр.
Несебър, на паркинга пред комплекс „Мираж“, ищцата е била нападната от куче порода руски териер, собственост на ответниците по делото.В подадения отговор на исковата молба ответниците не оспорват това обстоятелството.
В настоящия случай съдът приема за установено, че ищцата е била нападната,ударена и ухапана в областта на корема от кучето на ответниците.
В резултат на сблъсъка с кучето и захапването, на ищцата са причинени наранявания от зъбите и голям хематом, който впоследствие е отстранен оперативно. Ищцата е претърпяла силни болки и страдания,както при самата увреда, така и в дните след това,след извършената операция и тези болки са продължили не –по малко от две седмици,като впоследствие са започнали да отшумяват в рамките на около два месеца. Раните са зараснали нормално предвид поставената й диагноза и с оглед възрастта й, но към настоящия момент ищцата продължава да изпитва дискомфорт в коремната област, не може да носи колани и да закопчава дрехите си и има съществено голям белег позициониран централно на коремната област.Отделно от това е установена и психическа травма в следствие на увреждането изразяващ се в страх и силно притеснение от животни.
Съдът, като съобрази всички тези обстоятелства, преценени съобразно момента на непозволеното увреждане, възрастта на ищцата и с оглед критерия за справедливост, визиран в чл.52 от ЗЗД, счита, че за обезщетяване на неимуществените вреди е необходима сумата от 12 785 евро, за която сума предявения иск е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен и отхвърлен до пълния размер от 20 451.68 евро /40 000 лева/, като неоснователен.
Критериите, по които в конкретния случай съдът е определил размера на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД са: вида и характера на травмите на ищцата, интензивността и продължителността на болката, която е била значителна, затрудненията, до които са довели, ограничавайки начина на живот и психическия стрес от преживения инцидент. Отчетено е, че е проведена оперативна интервенция, периодът на възстановяване е бил относително кратък, а към датата на инцидента, ищцата е бил в сравнително млада възраст - на 41 години.Отчетен и фактът на загрозяването на тялото на 4 ищцата с белезите по корема.
Възражението за съпричиняване от ответниците изразяващо са в поведение на ищцата допринесло до агресиране на кучето не се възприемат от съда,тъй като няма доказателства за такива.Ответницата А. Д. е била на мястото на инцидента и няма данни ищцата да е направила нещо,за което е била предупредена от собственичката да не прави.Възражението за виновен пропуск при лечението на травмите от страна на ищцата също не е основателен-установено е,че непосредствено след инцидента е отишла в болница в гр.Бургас,продължила е лечението си в други такива в гр.София.
При задължение за непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, и дължи обезщетение в размер на законната лихва от момента на увреждането- чл.86 и чл.84, ал.3 от ЗЗД. Следователно исковата сума следва да бъде присъдена, заедно с лихва от 24.09.2024 год. до деня на изплащането й.
При този изход на делото при 62.5 % уважен иск и при разноски на ищцата от 1360 лв. за държавна такса,700 лв. за експертиза и 5000 лв. за адвокатска защита,общо 7060 лв. следва да се присъдят 4412.5 лв. или 2259 евро,които ответниците следва солидарно да й заплатят.
Съобразно отхвърлената част от иска ищцата следва да заплати на ответниците общо 188 лв. разноски за експертиза,а на адв. В. С. адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА в размер на 895 евро.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. В. К. с ЕГН: ********** и А. Д. К. с ЕГН: ********** и двамата чрез адв. В. С.- САК, да заплатят солидарно на А. К. А., ЕГН: ********** чрез адв. В. на основание чл.50,изр. второ от ЗЗД сумата от 12 785 евро представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ухапвания от куче собственост на ответниците на 24.09.2024 год. в гр. Несебър заедно със законната лихва за забава, считано от 24.09.2024 год. до окончателното й изплащане и разноски в общ размер на 2259 евро като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди над уважения размер до пълният от 40 000 лева/20 451.68 евро като неоснователен.
Разпечатката съдържа 44 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/715516c8-69b9-4d46-b8b4-7b3678973d5e