Решение № 2919 от 02.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2919 гр. София, 02.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Гюлсевер Сали при участието на секретаря Виктория Ив. Т. като разгледа докладваното от Албена Александрова Въззивно гражданско дело № 20211100511437 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С решение № 20072039 от 19.03.2021 г. СРС, 120 с-в, по гр.д.№ 10723/2020 г. е приел за установено, че Г. И. Г. дължи на „Т.С.“ ЕАД на основание чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ сумите от 3 615,15 лв.-главница за доставена топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се в гр.София, жк ******* ап.75, аб.№ 274796 за периода от 01.11.2016 г. до 30.04.2019 г. със законната лихва от 18.04.2019 г. до изплащане на вземането, 527,60 лв.-лихва върху посочената главница, 62,73 лв.-главница за услугата дялово разпределение и 11,43 лв.-лихва върху тази сума, като е отхвърлил исковете над тези суми и до пълните размери, присъдени със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, постановена по ч.гр.д.№ 73799/2019 г. по описа на СРС, 120 с-в, поради погасяване на възможността за принудително събиране на сумите чрез изтекла погасителна давност по чл.111, б. „в“ ЗЗД.Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД като трето лице-помагач на страната на ищеца.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от Г. И. Г. в частта, с 1 която са уважени исковете срещу нея с оплаквания, че същото е постановено в нарушение на материалния закон и на съществени процесуални правила.Въззивницата твърди, че по делото липсват доказателства за наличие на облигационни отношения между страните.Излага оплаквания, че съдът не е разгледал искането й за назначаване на съдебно-графологична експертиза за установяване истинността на подписа й в молбата-декларация за откриване на партида.Твърди, че първоинстанционният съд не се е съобразил с решение № 15147/08.12.2020 г. по адм.д.№ 172/2019 г., III отд. на ВАС, че съдът е отхвърлил сума като погасена по давност в по-малък размер от действителната.Твърди, че неправилно в съдебната експертиза се приемат за дължими суми, фактурирани с обща фактура от м.07.2017 г., в която са включени и суми преди 31.10.2016 г.Поддържа становище, че ищецът не е ангажирал доказателства за датата на публикуване на сумите в сайта на дружеството и не е установил изпадането й в забава, поради което акцесорната претенция в тази част е неоснователна.Неправилно е присъдена и законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, тъй като искът по чл.415, ал.1 ГПК не е осъдителен, а установителен.Неправилно са присъдени и суми за дялово разпределение, тъй като не са представени доказателства нито за основанието им за дължимост, нито за размера на същите.Твърди, че ищецът не е представил доказателства и за уговорен ред и начин за заплащане на услугата „дялово разпределение“, поради което неоснователен е и искът за мораторна лихва.Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявените искове.Претендира разноски.

Ответникът по въззивната жалба-„Т.С.“ ЕАД оспорва същата.Поддържа становище, че първоинстанционният съд е постановил законосъобразно и мотивирано решение съобразно константната съдебна практика, и че оплакванията на въззивницата са необосновани.Моли съда да потвърди решението.Претендира разноски.Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

Третото лице-помагач-„Техем Сървисис“ ЕООД не взема становище по въззивната жалба.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Районният съд е бил сезиран с положителни установителни искове с 2 правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищецът-„Топлофикация-София” ЕАД твърди, че на 18.12.2019 г. е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Г. И. Г. за сумата 3 901,91 лв.-главница, представляваща стойността на неплатена топлинна енергия за периода 01.09.2016 г.-30.04.2019 г.; 558,03 лв.законна лихва за забава за периода от 15.09.2017 г. до 09.12.2019 г.; 62,73 лв.главница, представляваща суми за дялово разпределение за периода 01.11.2016 г.-30.04.2019 г. и 11,43 лв.-лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 31.12.2016 г.-09.12.2019 г. със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до изплащане на задължението.Длъжникът е подал възражение по чл.414 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 73799/2019 г. на СРС, 120 с-в и на ищеца е даден 1-месечен срок да предяви иск за установяване на вземането.Твърди, че ответницата е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ за следния топлоснабден имотапартамент № 75 в гр.София, жк ******* абонатен № 274796.Твърди, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, които се изготвят от „Т.С.“ ЕАД и се одобряват от ДКЕР към МС, с които се регламентират търговските отношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството; правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при изпълнение на задълженията и др.Ответницата не е упражнила правата си по чл.150, ал.3 ЗЕ и спрямо нея са влезли в сила ОУ.С приетите ОУ с решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР в сила от 12.03.2014 г. /чл.33, ал.1/ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача.Ищецът твърди, че за отоплителен сезон 2014 г. ежемесечно е удостоверявал публикуването в интернет страницата на данни за дължими суми за топлинна енергия за месец февруари до месец август включително в присъствието на нотариус, за което са съставени констативни протоколи, като достъпът се осъществява чрез официалната уеб-страница на „Т.С.“ ЕАД.В чл.33 от ОУ в сила от 2016 г. са уредени редът и срокът, в който купувачите на топлинна 3 енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия.Ответницата е използвала доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период и не е погасил задълженията си.Сградата, в която се намира имотът на ответника, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия с „Техем Сървисис” ЕООД.Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че му дължи сумата 3 901,91 лв.-главница, представляваща стойността на неплатена топлинна енергия за периода 01.09.2016 г.-30.04.2019 г.; 558,03 лв.- законна лихва за забава за периода от 15.09.2017 г. до 09.12.2019 г.; 62,73 лв.-главница, представляваща суми за дялово разпределение за периода 01.11.2016 г.-30.04.2019 г. и 11,43 лв.-лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 31.12.2016 г.09.12.2019 г. със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до изплащане на задължението.

С отговора на исковата молба ответницата е оспорила наличието на облигационни отношение с ответника и размера на претендираните суми, изложил е доводи за нарушение на чл.62 ЗЗП, направила е и възражение за погасителна давност.По отношение на исковете за мораторна лихва е възразила, че не е установено изпадането й в забава.

Със заявление вх.№ 3093034/18.12.2019 г. ищецът- „ТоплофикацияСофия” ЕАД е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Г. И. Г. за процесните суми.На 03.01.2020 г. е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за посочените в заявлението суми.Ответницата е подала възражение по чл.414 ГПК.Съобщението за възможността за предявяване на установителен иск е получено от ищеца на 27.01.2020 г.Исковата молба е подадена на 26.02.2020 г. /в срока по чл.415 ГПК/.

На 18.09.2002 г. е подписан договор № 3821 между ЕС в гр.София, жк „Сердика“, бл.18, вх.А, Б и В и „Техем Сървисис“ ЕООД за извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода, вкл. издаването на обща и индивидуални сметки.

С нотариален акт № 138 по н.д.№ 354/94 г. е оформен договор, по силата на който И.Н.Г. и съпругата му П. И. Г. са дарили на ответницата апартамент № 75, находящ се в гр.София, жилищен комплекс *******, като дарителите са си запазили заедно и поотделно до края на своя живот 4 безвъзмездното право на ползване върху целия даряван имот.

От представените препис-извлечения от акт за смърт е видно, че И.Н.Г. е починал на 01.10.2007 г., а П. И. Г. е починала на 27.04.2014 г.

Видно от удостоверение на ГИС-София изх.№ 68-00-207/1/ от 20.02.2014 г. стар адрес-жк „******* се отнася за жилищна сграда с три входа с настоящ адрес-жк „*******

Представени са документи за дялово разпределение за процесния период, протокол за неосигурен достъп за периода 01.05.2016 г.-30.04.2017 г. и документи за годишен отчет за периода 01.05.2017 г.-30.04.2018 г. и 01.05.2018 г.- 30.04.2019 г., подписани от ответницата.

От заключението на техническата експертиза на вещото лице Б.- В.-Т. е установено, че технологичните разходи в АС за процесния период са изчислявани ежемесечно по Наредбата и са отчислявани от топлинната енергия преди нейното разпределение между абонатите съгласно действащите разпоредби.ФДР „Техем Сървисис“ ЕООД е извършвала разпределението на топлинната енергия в процесната сграда след отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода, монтирани в имотите на абонатите.За процесния период от 01.05.2016 г.-30.04.2019 г. ФДР е отчитала уредите в имота с изключение на периода 2016-2017 г., когато ответницата не е осигурила достъп и е изчислен служебен разход на максимална мощност на отоплителните тела съгласно чл.61, т.6.5 от Наредбата за топлоснабдяването.Документите за главен отчет са подписани от потребителя и са отразени коректно в изравнителните сметки.В жилището е имало 3 монтирани отоплителни тела и са монтирани 3 топлоразпределители.В имота има щранг-лира за отопление в банята, за която се изчислява служебна топлинна енергия от щранга съгласно НТ.В имота се ползва топла вода и има водомер за топла вода, по който се отчита разхода.За 2016-2017 г. разходът за топла вода е изчислен на два броя потребители при норма 140 л на потребител за едно денонощие съгласно НТ.Начислената сума за топлинна енергия за процесния период възлиза на 4 585,56 лв., а след съобразяване на изравнителните сметки сумата за потребена топлинна енергия възлиза на 3 901,90 лв.Сумите за топлинна енергия за имота на ответницата са начислявани в съответствие с действащата нормативна уредба.В ищцовото дружество има съхранени документи за периодични 5 проверки на топломера.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза на вещото лице А.Т. е установено, че няма данни за извършени плащания на суми за топлинна енергия за процесния период.Сумата за дялово разпределение възлиза на 62,73 лв.Размерът на мораторната лихва върху дължимата сума за топлинна енергия е 558,03 лв., а върху таксата за дялово разпределение-11,43 лв. за периода от 31.12.2016 г. до 09.12.2019 г.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съдът счита, че е налице правен интерес от предявяване на положителните установителните искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД и същите се явяват допустими, тъй като длъжникът е подал възражение срещу заповедта за изпълнение.

Първоинстанционният съд е приел, че ответницата е потребител на топлинна енергия.По отношение размера на претендираните суми съдът е кредитирал приетите по делото техническа и съдебно-счетоводна експертиза.Съдът е уважил възражението за погасителна давност, като е приел, че месечните вземания стават изискуеми 30 дни след периода, за който се отнасят, поради което погасени по давност са вземанията за периода 01.05.2016 г.-31.10.2016 г.