Решение № 157 от 17.11.2021, Окръжен съд - Разград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 157 гр. Разград, 17.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Анелия М. Йорданова

Членове:

Рая П. Йончева

Атанас Д. Христов при участието на секретаря Светлана Л. Илиева като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно гражданско дело № 20213300500274 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

С Решение № 260024 от 25.01.2021г. по гражданско дело № 642 по описа за 2019 година на РС – Исперих, съдът е постановил следното:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответницата Б. АЗМ.

С., че ищците Н. Н. ОСМ., ЕГН: **********, ОН. ОСМ. АЗ., ЕГН: ********** и Й. ОСМ. АЗ., ЕГН: **********, и тримата от *** са собственици по наследство на следният недвижим имот : „Поземлен недвижим имот № ***, находящ се в землището на с.Китанчево, общ.Исперих, обл.Разград, в местността „Арпалък”, с начин на трайно предназначение земеделска и начин на трайно ползване – нива, трета категория, с площ от 20001 кв.м., при граници и съседи: ***, ***, ***, *** и ***.

ОТХВЪРЛЯ искането по чл.537, ал.2 от ГПК за отмяна на Нотариален акт № 1, том VI, рег. № 6012, н.дело № 756/2012г. по описа на Нотариус с рег. № *** на НК КАТО НЕОСНОВАТЕЛНО.

ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК ответницата Б. АЗМ. С., ЕГН – ********** ДА ЗАПЛАТИ на ищците Н. Н. ОСМ., ОН. ОСМ. АЗ. и Й. ОСМ.

АЗ. за разноски по делото сумата 60.00 /шестдесет лева/.

Недоволен от това решение в ЧАСТТА, с която е уважен установителния иск, е останала жалбоподателката Б. АЗМ. С., която го обжалва, чрез пълномощника си адвокат Д.Д. от АК-Разград. Намира 1 решението в обжалваната част за неправилно, необосновано, незаконосъобразно, постановено в противоречие с приложимия материален закон. По делото липсвали безспорни и категорични доказателства, че при придобиване на имота от страна на доверителката му е била налична вписана възбрана от страна на съдебния изпълнител, отделно от това към този момент не е била извършена публичан продан. Видно от приложеното съдебно изпълнително дело, водено срещу праводателката на жалбоподателката Бениде С., същата не е била уведомявана за предпретите действия по съдебно изпълнение, липсват доказателства, от които да е видно, че при извършената публична продан някаква сума от наличните средства е изплатена на М.Х.Ф..

В тази връзка сделката, която са осъществили за покупко продажба на този имот е противопоставима на трети лица, тъй като е извършена преди да е приключила публичната продан. Прави се искане решението в обжалваната част, да бъде отменено и вместо не го да се постанови друго, което установителния иск бъде отхвърлен като неоснователен.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, насрещните по жалбата страни - Н. Н.

ОСМ., ОН. ОСМ. АЗ. и Й. ОСМ. АЗ., всички действащи чрез пълномощника си адвокат С.Д. от АК - Разград, депозират отговор на жалбата. Намират същата за недопустима, тъй като обжалваното решение било влязло в сила.

В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, въззивникът не се явява и не се представлява.

В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, въззиваемите страни не се явяват и не се представляват. Пълномощникът им адвокат С.Д. от АК – Разград депозира писмена молба, с която моли делото да се разгледа в нейно отсъствие. Излага подробни съображения за неоснователност на жалбата и моли решението да бъде потвърдено в обжалваната му част.

Разградският окръжен съд, като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима.

По възражението на въззиваемите за недопустимост на жалбата, тъй като е подадена след изтичането на срока за обжалване.

По това възражение съдът се е произнесъл с определение № 354 от 01.10.2021г. /л. 16-19 ОС/, като е приел същото за неоснователно, тъй като жалбоподателят има пълномощник с редовна представителна власт да извършва процесуални действия пред съда. В този случай решението е следвало да се връчи на пълномощника, на основание чл. 39, ал. 1 ГПК, а не лично на жалбоподателя. Така и Решение № 149 от 24.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1408/2019 г., III г. о., ГК, Решение № 7 от 8.02.2019 г. на ВКС по т. д. № 1569/2018 г., I т. о., ТК, Определение № 478 от 5.07.2013 г. на ВКС по ч. т. д.

№ 1792/2013 г., I т. о., ТК. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният 2 съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Като необжалвано, решението е влязло в сила в частта, с която съдът е постановил, че: ОТХВЪРЛЯ искането по чл.537, ал.2 от ГПК за отмяна на Нотариален акт № 1, том VI, рег. № 6012, н.дело № 756/2012г. по описа на Нотариус с рег. № *** на НК КАТО НЕОСНОВАТЕЛНО.

Постановеното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част .

Същото е и правилно в обжалваната му част , като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации (чл. 272 ГПК). Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск по чл. 124, ал.1 ГПК /след изменение по реда на чл. 214, ал.1, изр.2 ГПК, като е преминато от осъдителен иск по чл. 108 ЗС към установителен иск по чл. 124, ал.1 ГПК/, за признаване за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици по наследство на процесния имот.

За да уважи иска по чл. 124, ал.1 ГПК първоинстанционният съд е приел, че наследодателя на ищците - О. А. О., е закупил процесния имот при проведена публична продан от ЧСИ Д.Д., за което е издадено постановление за възлагане на недвижим имот от 24.09.2012г., влязло в сила на 19.11.2012г.

Имотът е бил възбранен от частния съдебен изпълнител с възбрана вписана в Служба по вписвания – Исперих на 01.03.2012г. Поради това и на основание чл. 452, ал. 2 ГПК съдът е приел, че извършеното от собственика на имота и длъжник в изпълнителното производство М.И.Ф. в полза на ответницата по делото разпореждане /продажба/ със спорния имот на 01.08.2012г. /след налагане на възбраната на 01.03.2012г./ е недействително спрямо ищците по настоящото дело /правоприемници на О. А. О. - купувач по публичната продан, проведена по изпълнителното дело, образувано на основание изпълнителен лист, издаден срещу М.И.Ф. за парично вземане/.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С молба с вх. № 02645 от 23.06.2010г. Б.Н.С., ЕГН ********** и Б.Ш.Н., ЕГН **********, и двамата с адрес с***, действащи чрез пълномощника си адвокат Е.С. от АК – Разград, поискали от ЧСИ Г.С., с рег.

№ *** на КЧСИ да образува изпълнително дело срещу М.Х.Ф., ЕГН **********, Н.И.М. ЕГН ********** и Н.И.М., ЕГН **********, и тримата с 3 адрес г***, въз основа на изпълнителен лист от 18.06.2010г. издаден въз основа на решение № 210 от 13.08.2009г. по гр.д. № 629/2008г. по описа на РС - Разград.

Въз основа на молбата на 23.06.2010г. било образувано изпълнително дело № 2010***0400286 по описа на ЧСИ Г.С., с рег. № *** на КЧСИ, с район на действие ОС – Разград.

По молба на взискателите, с постановление от 27.07.2010г. на ЧСИ Г.С. е било прекратено изпълнителното производство по делото, за да бъде продължено производството по него от ДСИ при РС – Разград.

На същата дата – 27.07.2020г. делото е предадено на ДСИ при РС Разград, където е заведено под № 201/2010г. по описа на СИС при РС – Разград.

По молба на взискателите, ДСИ прекратил изпълнителното производство по делото, за да бъде продължено производството по него от ЧСИ Д.Д., с рег. № *** на КЧСИ, с район на действие ОС – Разград.

На 08.10.2020г. ДСИ предал делото на ЧСИ Д.Д., при когото същото е заведено под № 20107620400359.

С молба с вх. № 03372 от 28.06.2011г. взискателите поискали от ЧСИ Д.Д. да извърши справка дали длъжниците притежават земеделски земи, към които да носачи принудително изпълнение /л. 92 изп.д/.

След направена справка, ЧСИ установил, че длъжникът М.Х.Ф., е собственик на процесния имот, въз основа на договор за доброволна делба на недвижим имот Акт № 161, том. VI, общ р. № 7515 от 18.11.2010г., с нотариално удостоверяване на подпис рег. № 7515 от 18.11.2010г. на Р.А., нотариус в район РС – Исперих, с рег. № *** на НК. Акта е вписан в Служба по вписвания при РС Исперих на 18.11.2020г., вх. Рег. № 1562, том 2, № 91, стр. 7953.

С разпореждане за налагане на възбрана от 28.02.2012г. ЧСИ наложил възбрана върху процесния имот. Видно от отразяването върху същото, е че разпореждането е вписано в служба по вписвания при РС – Исперих на 01.03.2012г., вх. Рег. № 579, том.1, № 9, Парт. кн. 7953 стр. /л. 35 РС/.

С протокол за опис на недвижим имот от 20.06.2012г. ЧСИ описал процесния имот.

Н а 01.08.2012г. с Нотариален акт № 1, том VI, рег. № 6012, дело № 756/2012г. по описа на Р.А. - Нотариус с рег. № *** на НК, М.Х.Ф., продала на ответницата Б.А. С., действаща, чрез пълномощника си М.Х.Ф., процесния имот /л. 36 РС/.

С протокол от 13.09.2012г. за купувач на осн. чл. 493 ГПК на процесния имот ЧСИ обявил О. А. О., ЕГН **********, за сумата от 14 200 лв. На 18.09.2012г. същият внесъл по сметка на ЧСИ предложената от него цена, като приспаднал внесения задатък.

С постановление за възлагане на недвижим имот от 24.09.2012г., влязло 4 в сила на 19.11.2012г., ЧСИ възложил на купувача О. А. О. процесния имот.

Същото е вписано в Служба по вписвания при РС - Исперих на 07.12.2012г., вх. рег. № 3788, том 15, № 116, парт. кн. том 7953 стр. /л. 7 РС/.

С разпореждане за вдигане на възбрана от 11.12.2012г. ЧСИ вдигнал наложената възбрана върху процесния имот. Разпореждането е вписано в Служба по вписвания при РС - Исперих на 17.12.2012г., вх. рег. № 3979, том 1, № 72, парт. кн. том 7953 стр.

На 12.12.2013г. купувачът О. А. О., починал като оставил за свои наследници настоящите ищци – съпруга, син и дъщеря /л.9 РС/.

С протокол от 28.09.2016г., на осн. чл. 498 ГПК ЧСИ извършил въвод във владение на наследниците на купувача – ищците ОН. ОСМ. АЗ. и Н. Н.

ОСМ. на процесния имот.

С разпореждане от 03.09.2019г., влязло в сила на 17.09.2019г., ЧСИ като установил, че задължението е изпълнено в пълен размер и разноските по делото са събрани, на осн. чл. 433, ал.2 ГПК, приключил изпълнителното дело.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства, в това число и преписа от изпълнителното дело.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

С налагането на запора и съответно с вписването на възбраната на длъжника се забранява да се разпорежда с вземането или вещта, както и да я изменя, поврежда или унищожава /чл. 451 ГПК/. Като обезпечение на иска възбраната и запорът се допускат по всички видове искове - както осъдителни искове за парични вземания, така и по искови производства, по които ищецът е упражнил правото си на защита на конкретно свое притезателно или потестативно материално право. Запорът и възбраната, наложени в изпълнителното производство /чл. 449 - чл. 450а ГПК/, при насочено принудително изпълнение, имат за цел да препятстват длъжника да извърши действия, с които да осуети или затрудни предприетото изпълнение от взискателя. Съобразно разпоредбата на чл. 452, ал. 1 ГПК извършените от длъжника разпореждания със запорираната вещ или вземане след запора са недействителни спрямо взискателя по изпълнителното производство и присъединилите се кредитори, освен ако третото лице приобретател, може да се позове на чл. 78 ЗС. От логическото тълкуване на посочените разпоредби следва изводът, че разпоредителните действия на длъжника са непротивопоставими на лицето, в чиято полза е наложен запорът или възбраната. Вж. мотивите на т. 4 от Тълкувателно решение № 4 от 11.03.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2017 г., ОСГТК и Определение № 297 от 8.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 626/2020 г., I г. о., ГК.