Решение № 303 от 20.10.2021, Административен съд - Добрич

Р Е Ш Е Н И Е

№303/20.10.2021 г., град Добрич

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -

ДОБРИЧ, в публично заседание на пети октомври, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

КРАСИМИРА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ТЕОДОРА МИЛЕВА НЕЛИ КАМЕНСКА при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА и прокурора ЗЛАТКО ТОДОРОВ, разгледа докладваното от съдия Т. Милева КАНД №353 по описа на съда за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „**“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ул. „****“ №48, представлявано от управителя А.Д.Я., подадена чрез адвокат Я.Я. - ВАК, срещу Решение № 260095 от 26.05.2021 г., постановено по НАХД № 186/2021 г. по описа на Районен съд - Добрич, с което е потвърдено наказателно постановление № 08-002026/371 от 04.12.2020 г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“- Добрич.

Касаторът настоява, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано.

Релевират се доводи, че показанията на свидетеля ****са недостоверни и противоречат на реалната фактическа обстановка и на писмените доказателства. Сочи се, че искането за неплатен отпуск може да бъде обективирано и устно, като не е нужно да бъде подадена изрична молба за отпуск. Твърди се нарушение от административнонаказващия орган на чл.52, ал.4 от ЗАНН и нарушение на процесуалните правила и от въззивния съд. Моли се за отмяна на решението и наказателното постановление и за присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът,

Дирекция „Инспекция по труда“ - Добрич, чрез своя процесуален представител оспорва жалбата и моли да се потвърди решението на въззивния съд. Излага подробни съображения за доказаността на нарушението. Претендира сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

Прокурорът при

Окръжна прокуратура - Добрич счита касационната жалба за неоснователна. Излага становище, че решението на РС следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид разпоредбата на чл.

218, ал. 2 АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна.

С обжалваното решение районният съд е потвърдил наказателното постановление, с което на „**“ ООД за нарушаване на чл. 160, ал. 1 от

Кодекса на труда, на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 414, ал. 1 от КТ е наложена имуществена санкция от 1 500 лв., за това че при извършена проверка на 26.08.2020 г. на цех за производство на селскостопанска техника, находящ се в гр. Добрич, Индустриална зона Запад, стопанисван от дружеството и след преглед на трудовите досиета на наетите работници, ведомости за заплати и присъствени форми за 2020 г. е установено, че „**“ ООД в качеството си на работодател е разрешил ползването на неплатен годишен отпуск на Йордан Иванов **** на длъжност „заварчик“ в размер на 10 дни в периода 02.03.2020 до 15.03.2020 г., без лицето да е отправило до него предварително писмено искане за отпуска.

Съдът е приел, че нарушението е доказано от събраните по делото писмени и гласни доказателства, от които не се установява, фактическа обстановка, различна от описаната в АУАН и НП. Съпоставяйки свидетелски показания с писмените доказателства по делото, е достигнал до правилния извод, че работника ****не е подавал молба за ползване на неплатен годишен отпуск.

Районният съд е приел, че на описаните в наказателното постановление факти е дадена правилна правна квалификация, че не са налице допуснати съществени процесуални нарушения.

Изложил е и мотиви относно приложението на чл.415в, ал.1 от КТ.

Касационният състав изцяло подкрепя първоинстанционното решение. То е постановено при правилно приложение на материалния закон. Правилен е изводът на районния съд, че при издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по ЗАНН.

Доводите в касационната жалба са неоснователни. Безспорно установено е от събраните писмени доказателства, а и от самите обяснения на ****, че същият е бил в неплатен отпуск, без той да е подавал молба за такъв отпуск. Отпускът се използва по искане на правоимащия, отправено до работодателя и след неговото изрично писмено разрешение (заповед). Искането трябва да съдържа ясно изразена воля на работника за ползването на платен годишен отпуск, правното основание (какъв е вида на отпуска), началната дата, от която ще се ползва отпускът и за какъв период от време. Съгласно разпоредбата на чл. 160 от КТ, следва да се приеме, че и ползването на неплатен отпуск става с писмена молба от работника и с писмено разрешение от работодателя. Съгласно чл. 22, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските платеният годишен отпуск се разрешава въз основа на писмено искане на работника или служителя до работодателя. Този извод за писмената форма изцяло важи и за искането от работника за ползване на какъвто и да било вид отпуска.

Пред контролните органи работодателят не е представил такова искане за предоставяне на неплатен отпуск на работника ****за периода от 02.03.2020 г. до 15.03.2020 г., и следователно от обективна страна е нарушил разпоредбата на чл. 160, ал. 1 от КТ.

Правилни и законосъобразни са изводите на районния съд, че процесното нарушение, не е маловажно по силата на чл.415в, ал.1 от КТ.

Наред с горното, обосновани са изводите на районния съд, че наложената в случ** имуществена санкция е правилно определена.

Оплакванията, изложени в касационната жалба, са неоснователни и недоказани, а изводите на районния съд са правилни, обосновани и съобразени със събраните по делото доказателства.

Като е потвърдил наказателното постановление, районният съд е постановил валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон решение, което следва да се остави в сила.

В настоящото производство е направено своевременно искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника по касацията, което съдът намира за основателно, предвид изхода на спора, и определя размера му на 80 лв., на основание чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл.първо от АПК, Административен съд Добрич, кас. състав РЕШИ:

ОСТАВЯ В

СИЛА РЕШЕНИЕ №

260095 от 26.05.2021 г. постановено по НАХД № 186/2021 г. по описа на Районен съд – Добрич.

ОСЪЖДА „**“

ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ул. „****“ №48, представлявано от управителя А.Д.Я. да заплати на Дирекция "Инспекция по труда" - Добрич, разноски по делото в размер на 80 (осемдесет) лева.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: