Решение № 13 от 27.05.2022, Районен съд - Чепеларе

Решение № 13 от 27.05.2022г. по АНД № 7/2022 г.

Съдия – докладчик : Сона Гарабедян

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от ЕТ „….”, ЕИК …., със седалище и адрес на управление: гр. П., област Б., кв. …, бл. …, вх. …, ет. …, представляван от собственика З. М. С., EГН ……., против наказателно постановление № К-039108, издадено на 26.04.2018 г. от директора на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора със седалище Пловдив, упълномощен съгласно заповед № 289/22.04.2015 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите, с което на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН и чл. 233, ал. 2 от ЗЗП за нарушение на чл. 9, ал. 1, във вр. с чл. 9, ал. 2 от Закона за защита на потребителите е наложена на ЕТ „……” имуществена санкция в размер на 300 лева на основание чл. 198 от ЗЗП, както и за нарушение на чл. 15, ал. 1, във вр. с чл. 3, ал. 4 от Наредбата за етикетирането и наименованията на текстилните продукти е наложена на ЕТ „……..” имуществена санкция в размер на 300 лева на основание чл. 198 от ЗЗП.

Жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.

В депозираната жалба и в допълнения към нея жалбоподателят оспорва количеството описана стока от проверяващите, причините поради които се търси произход на стоките, тъй като на тях има обозначена цена, състав, температура за пране и др. Твърди, че 95% от стоката е от България с нужните обозначения за състав, произход и производител на български език и много малко от ЕС със съответните етикети и състав на съответната държава от ЕС на латински. Счита, че няма логика в международен курорт като „П.” да се слагат стикери на български език и че това съсипвало бизнеса.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Административнонаказващият орган /АНО/, редовно призован, не се явява. Същият, чрез процесуалния си представител, депозира молби с вх. № 638/22.03.2022 г. и вх. № 928/26.04.2022 г. с идентично съдържание, с които оспорва жалбата и моли съда да потвърди издаденото наказателно постановление. Претендира разноски. Представя списък на разноските.

РП - Смолян, ТО - Чепеларе, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание.

Съдът, като обсъди събраните по делото писмени доказателства и като взе предвид становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

На 19.02.2018 г. служителите на КЗП РД Пловдив – Д.Л. М. и Н.И. И. посетили търговски обект магазин „…..”, находящ се в к.к. П., община Ч., хотел „…..” за проверка относно предоставяната информация за предлаганите за продажба стоки и за спазването на разпоредбите на Закона за защита на потребителите. При извършване на проверката е установено, че търговският обект е в работен режим и се обслужват потребители от свидетеля на проверката, собственик на ЕТ „……”, както и че в търговския обект се предлагат за продажба на потребителите дамски дрехи и дамски чанти. В хода на проверката е констатирано, че търговецът предлага за продажба на потребителите стоки от внос с етикети само на чужд език, без стоките да са с етикети и на български език. В етикетите на чужд език се съдържа информация на чужд език за състава им и за текстилните стоки има указания за употреба, предоставена чрез графични символи за пране, гладене и др.

При проверката са установени следните налични стоки, които са без етикети с информация на български език за производителя и вносителя, ако стоките са от внос, вида на стоките и съществени характеристики:

1

1. кожени якета и жилетки с косъм – 29 бр. с продажни цени от 130 лева до 380 лева;

2. шушлякови якета – 21 бр. с цени от 120 лева до 280 лева;

3. жилетки – 8 бр. с цени от 98 лева всяка;

4. плетени туники и пуловери – 32 бр. с продажни цени от 48 лева до 150 лева;

5. рокли – 120 бр. с продажни цени от 48 лева до 130 лева;

6. рокли официални дълги – 10 бр. с цени от 150 лева до 250 лева;

7. тениски – 10 бр. с цени от 38 лева до 68 лева;

8. блузи – 13 бр. с цени от 48 лева до 68 лева;

9. панталони – 18 бр. с цени от 88 лева до 120 лева;

10. дамски чанти – 8 бр. с цени от 58 лева до 68 лева.

Констатирано е, че стоките са от внос и са с етикети само на чужд език.

Установено е също, че за стоките е предоставена информация само на чужд език, като без задължителната информация на български език за процентното съдържание и наименование на текстилните влакна, вложени в изделията, са следните стоки:

1. шушлякови якета – 21 бр. с цени от 120 лева до 280 лева;

2. жилетки – 8 бр. с цени от 98 лева всяка;

3. плетени туники и пуловери – 32 бр. с продажни цени от 48 лева до 150 лева;

4. рокли – 120 бр. с продажни цени от 48 лева до 130 лева;

5. рокли официални дълги – 10 бр. с цени от 150 лева до 250 лева;

6. тениски – 10 бр. с цени от 38 лева до 68 лева;

7. блузи – 13 бр. с цени от 48 лева до 68 лева;

8. панталони – 18 бр. с цени от 88 лева до 120 лева.

Служителите КЗП РД Пловдив отразили констатациите от извършената проверка в съставения от Д.Л. М. констативен протокол № К-2639996/19.02.2018 г., който е връчен на ЕТ ……...

На 19.02.2018 г. в к.к. П., Д.Л. М., в присъствието на Н.И. И., съставила АУАН № К – 039108 против ЕТ „…….” за това, че на 19.02.2018 г. в магазин „…..” в к.к. П., община Ч., хотел „М.” се обслужват потребители от свидетеля на проверката, собственик на ЕТ „…….”, като в търговския обект се предлагат за продажба на потребителите дамски дрехи и дамски чанти. Търговецът предлага за продажба на потребителите стоки от внос с етикети само на чужд език, без стоките да са с етикети и на български език. В етикетите на чужд език се съдържа информация на чужд език за състава им и за текстилните стоки има указания за употреба, предоставени чрез графични символи за пране, гладене и др. Описани са стоки, които са без етикети и информация на български език за производителя и вносителя, ако стоките са от внос, вида на стоките и съществени характеристики В акта е посочено, че търговецът нарушава разпоредбата на чл. 9, ал. 1, във вр. с чл. 9, ал. 2 от ЗЗП, тъй като предлага за продажба на потребителите стоки без етикети с информация на български език за производителя и вносителя, вид на стоката и нейните съществени характеристики.

Стоките са от внос и са с етикети само на чужд език. Посочено е още, че търговецът нарушава разпоредбата на чл. 15, ал. 1, във вр. с чл. 3, ал. 4 от Наредбата за етикетирането на текстилните изделия, тъй като предлага за продажба на потребителите стоки, предназначени за българския пазар без информация на български език за процентното съдържание и наименование на текстилните влакна, вложени в текстилните изделия. За стоките е предоставена информация само на чужд език, без задължителната информация на български език за процентното съдържание и наименование на текстилните влакна в изделията на описани в акта стоки. В акта е посочено и към него са приложени касов бон, етикети и снимки.

2

Съставения АУАН е връчен на едноличния търговец на 19.02.2018 г. При връчването същият собственоръчно е вписал в акта, че е запознат с неговото съдържание и с правото си на възражения в 3 – дневен срок. На 21.02.2018 г. търговецът е изпратил по пощата своето писмено възражение до началника на КЗП – Пловдив за това, че 80% от стоката в обекта е от български производители с нужните обозначения за състав, произход и производител на български език, както и че не е допустимо да се описва стоката по артикули в бройки без всяка една да с погледне има ли стикер за състав и произход. На проверяващите били показани налични стикери в обекта ведно с уред за поставяне. Много от стикерите падали при разместване на стоката. Представен бил регистър за рекламации, а работното време и отговарящ за обекта било щамповано с нужното фолио на сгъваемата врата на обекта.

Възразява относно посочените нарушения.

Въз основа на така съставения акт на 26.04.2018 г. е издадено и обжалваното наказателно постановление № К-039108, в което е пресъздадено съдържанието на акта във връзка с констатирано нарушение на чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП, като на основание чл.198 от ЗЗП на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 300 лева, както и относно констатирано нарушение на чл. 15, ал. 1, във вр. с чл. 3, ал. 4 от Наредбата за етикетирането и наименованията на текстилните продукти на ЕТ „……..” е наложена имуществена санкция в размер на 300 лева. В НП е направена отметка, че нарушителят не е намерен на посочения от него адрес без дата, подпис на лицето, което е направило отбелязването.

От представените пликове с пощенски клейма и известия за доставяне се установява, че наказателното постановление е изпращано за връчване на жалбоподателя шест пъти за периода от 14.03.2019 г. до 04.01.2022 г. – три пъти на адрес: гр. П., област Б., кв. ….., бл. …, вх. …, ет. …и три пъти на адрес: к.к. П., община Ч., хотел „М.”, магазин „….”, като от адреса в гр. П. пратките са върнати като непотърсени, а от адреса в к.к. П. – с отбелязване, че адресатът отсъства.

Видно от двете пощенски клейма, поставени от служители в Български пощи върху приложеното на л. 14 известие за доставяне, наказателното постановление е връчено на жалбоподателя лично на 14.01.2022 г. на адрес: гр. П., област Б., кв. …., бл. …, вх. …, ет. ….

Съдът приема именно тази дата на връчване, а не датата 14.01.2021 г., вписана от получателя в графата: „дата на получаване”.

От представените два броя заповеди № 289/22.04.2015 г. и № 387 ЛС/22.04.2015 г. на Председателя на Комисия за защита на потребителите, се установява, че директорът на Регионална дирекция - Пловдив към ГД „Контрол на пазара” при КЗП Т. Д. е оправомощена да издава наказателни постановления за нарушения на Закона за защита на потребителите /л. 9/, а на Д. М. е възложено да съставя актове за установяване на извършени нарушения по законовите и подзаконовите нормативни актове, контрола по приложението на които е възложен на КЗП или на Председателя на КЗП /л. 8/.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства: констативен протокол № К-2639996/19.02.2018 г., акт за установяване на административно нарушение № К-039108 от 19.02.2018 г., писма, изпращани до ЕТ за връчване на НП, етикети, фискален бон, свидетелските показания на актосъставителя Д. М. и свидетеля по акта и при установяване на нарушението Н. И..

Съдът кредитира показанията на разпитаните актосъставител и свидетел, доколкото същите кореспондират с приобщените по делото писмени доказателства. Така установеното в хода на административнонаказателното производство, а след това и пред съда, не беше опровергано с доказателства от самия жалбоподател. Напротив, дори в молба, депозирана на 06.04.2022 г. /л.86/, жалбоподателят заявява, че няма логика в международен курорт като „П.” да се слагат етикети на български език и че това съсипва дребния бизнес.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от 3 страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, като съображенията за това са следните:

Установеният от ЗАНН нормативен регламент урежда реда за уведомяване на нарушителя за изготвените наказателни постановления – чл. 58 от ЗАНН и лимитира хипотезите, при които те влизат в сила – чл. 64 от ЗАНН. Разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН императивно урежда начина на връчване на наказателните постановления, а именно - срещу подпис, което в случая е изпълнено. Тази разпоредба цели да гарантира правото на нарушителя да узнае за какво е наказан и да му бъде осигурена възможност да обжалва наказателното постановление, ако счита същото за незаконосъобразно. Освен срещу подпис в разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН е предвидена и друга възможност, приравнена на редовно връчване на НП - ако нарушителят не е намерен на посоченият от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването. Касае се за кумулативно предвидени в хипотезата на правната норма предпоставки, поради което, за да се прояви фактическия състав по чл. 58, ал. 2 от ЗАНН и да се приеме, че е налице редовно връчване, е необходимо не просто нарушителят да не е намерен на посочения адрес, но и същият да е променен, и новият му адрес да е неизвестен. В процесния случай са изпратени шест известия за изготвеното НП на адреса на търговския обект и на адреса на управление на едноличния търговец. Пратките са връщани с отбелязвания: „непотърсен” и „отсъства”, но в наказателното постановление е отбелязано единствено: „Нарушителят не се намери на посочения от него адрес”, при това без да е отразена дата на отбелязването и без подпис на лицето, което е посочен като негов автор.