Решение № 194 от 27.06.2025, Окръжен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 194 гр. Стара Загора, 27.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна Б. Пенева при участието на секретаря Даниела М. Калчева като разгледа докладваното от Румяна Б. Пенева Търговско дело № 20245500900046 по описа за 2024 година

Предявени са искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.429, ал.3 КЗ във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищцата М. Р. С. твърди в исковата си молба, че с влязло в законна сила Споразумение за решаване на дело в досъдебното производство от 20.10.23г., одобрено с Протокол № 435 от о.с.з. на 26.10.23 г. по НОХД 3224/2023 г. по описа на РС[1]Стара Загора, подсъдимият П. М. Х. ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.С***, е признат за виновен за това, че на 05.09.22 г., при управление на л.а. марка "Ауди", модел "А3", с държ.рег.№ *** е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл.5, ал. 1, т. 1, от ЗДвП, чл.5, ал.2, т. 1 от ЗДвП, чл. 116 от ЗДвП, чл.119, ал.1 от ЗДвП!, чл.119, ал.4 от ЗДвП и по непредпазлИ.ст причинил двустепенна средна телесна повреда на М. Р.

С., ЕГН **********, изразяваща се в счупване на лявата ключица и в счупване на четвърто, пето, шесто и седмо ребро в лявата гръдна половина, причинило й трайно затрудняване на движението на левия горен крайник за срок по- дълъг от 30 дни, като деянието е извършено на пешеходна пътека престъпление по чл.343, ал.З, предл.“последно“, б."а", предл.“пъро“ алтернатива „втора“, във вр.с ал.1, б."б", във вр.с чл.342, ал.1 от НК на РБългария и му е наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от девет месеца. За управлявания от наказаното лице лек автомобил марка "Ауди", модел "А3", с държ.рег.№***, е била сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, обективирана в застрахователна полица № BG22121003121932, валидна до 28.10.2022 г. В изпълнение на изискванията на КЗ, от страна на ищцата пред 1 застрахователното дружество с претенция вх.№ 9459 от 23.09.2022г., било поискано определянето и изплащането на застрахователното обезщетение. В претенцията били представени и всички изискуеми се документи за определяне и установяване на неговия размер. При ответника била образувана щета №0000-1000- 03-22-7628/26.09.2022г.. С писмо изх.

№7358/30.09.2022 г. по горепосочената щета, от ответника било отказано изплащането на застрахователно обезщетение, под формата на изискани допълнителни документи, които обаче не съществували към онзи момент.

Ищцата твърди, че вследствие на настъпилото пътно-транспортно произшествие, са й били причинени значителни неимуществени вреди болки, страдания и морален дискомфорт, за обезщетяването на които ответникът отговаря изцяло. Излага съображения, че ПТП е настъпило внезапно и е рефлектирало върху нея изключително силно. Внезапно и без да има каквато и да е предвидимост или каквито и да е други предупреждения, пресичайки пътното платно, на зелен светофар и на обозначена за това пешеходна пътека, ищцата е станала участник във въпросното ПТП, променило жИ.та й в значителна степен. Степента и броят увреждания били изключително много, като тяхната съвкупност е увеличила както възстановителния период, който не е приключил и до момента, така и интензитета на търпените болки, страдания и неудобства. Двустепенната средна телесна повреда е била разположена почти по цялата лява половина на тялото на пострадалата. Твърди се, че към настоящия момент тя все още не е възстановена, като захвата в лявата й ръка е значително отслабен, а при всяка промяна на времето и натоварване, болките в травмираните места се появяват отново и й напомнят за настъпилото злощастно събитие. И до ден днешен тялото на ищцата не може да извършва пълен обем от движения и да възвърне предишните си способности. Поставената имобилизационна ортеза за срок от 30 дни от своя страна, макар и помогнала за възстановяването, е създавала значителен дискомфорт. Болките, отокът и образувалият се хематом в областта на главата, са препятствали възможността за сън и покой на ищцата и също са допринасяли за нейните неудобства. Твърди се, че преди датата на събитието ищцата е била изключително здрава, активна и трудолюбива, социално ангажирана в ежедневието си, отзивчива и винаги в помощ на другите. Никога не е разчитала на чужда помощ под каквато и да е форма. Точно обратното, изцяло се е грижила за домакинството, в което съжителства със своя съпруг и син. Винаги се е грижила изключително добре за себе си и здравословното си състояние, като не е претърпявала каквито и да е сериозни травми. След ПТП нейното състояние изключително се е влошило.

Травмите са били разположени по цялото тяло. Силните болки в цялата лява половина са продължили повече от шест месеца, като в този период ищцата е била и нетрудоспособна и изцяло на домашно лечение. Твърди, че болките в счупените места продължават и до днес. Повече от няколко месеца излизанията от дома на ищцата са били само и единствено за осъществяването на контролни прегледи. Голяма част от времето в дома си тя 2 е прекарвала на легло, като е трябвало, противно на нейната същност, да прибягва и до помощта на своите близки за осъществяването на ежедневните битови задачи, обслужването си, осигуряването на продукти от първа необходимост и др., което е в пълно протИ.речие с нейната същност.

Временната нетрудоспособност за период повече от шест месеца е довело и до това, домакинството на пострадалата да прибягва до заемането на парични средства, за да преживява и заплаща комуналните си сметки. Посочва, че към настоящия момент, макар и да се е завърнала на работа, пострадалата категорично не може да изпълнява същия обем от задачи, с който се е справяла без каквито и да е затруднения преди събитието. И до настоящия момент пострадалата твърди, че преживява страхови епизоди вследствие на претърпяното пътно-транспортно произшествие, сънува кошмари и изпитва силен страх при придвижването си из града. Настъпилото силно социално отчуждение, което е в пълен разрез с предишната й същност, не може да бъде преодоляно и до момента. Отчитайки всичко това, съчетано и с внезапността на настъпилото ПТП, е довело до неимоверно сътресение на психиката на ищцата. Чувството й за безпомощност, постоянната необходимост от присъствието на трети лица, на които е съзнавала, че създава неудобства, съчетано и със силните болки и страдания, които е търпяла, са довели до изключителни негативни емоции, които продължават и до момента. Излагат се съображения, че съгласно разпоредбата на чл.492, т.1 КЗ, действаща към момента на увреждането, минималната застрахователна сума (лимита на отговорност) на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, е в размер на 10 420 000 лв. за всяко събитие. От процесното ПТП подлежащи на обезщетяване имуществени и неимуществени вреди е претърпяла единствено ищцата. В същото време към датата на събитието и до настоящия момент, през който тече и периода на нейното възстановяване, икономическите условия в страната се влошават.

Налице са изключителни инфлационни процеси и покачване на потребителските стойности на стоките, услугите и медикаментите, които обуславят в цялост размера на исковата претенция. По отношение на претендираната законна мораторна лихва, посочва, че последната се претендира от датата, на която ответникът отказал да изплати застрахователното обезщетение, въпреки депозирането от пострадалата на всички изискуеми се и налични документи, които да установят събитието и размера на вредите, като под формата на писмо с изх.№ 7358/30.09.2022 г. по негов опис, поискал от ищцата представянето на несъществуващи документи.

В този смисъл периодът на забава е изчислен от дата 30.09.22 г. до дата 31.01.24 г. (датата на подаване на исковата молба), както следва: от 30.09.2022 г. до 31.12.2022 г., брой дни - 93, годишен лихвен процент (ГЛП) - 10.00 %, дължима лихва -1 033.33 лв.; от 01.01.2023 г. до 30.06.2023 г., брой дни - 181, ГЛП - 11.42 %, дължима лихва - 2 296.69 лв.; от 01.07.2023 г. до 31.12.2023, брой дни - 184, ГЛП - 13.12 %, дължима лихва - 2 682.31 лв.; от 01.01.2024 г. до 31.1.2024 г., брой дни - 31, ГЛП - 13.79 %, дължима лихва - 474.99 лв. Или 3 общият размер на дължимата законна лихва за забава е 6 487.32 лв., изчислена върху предявената част от главницата в размер на 40 000 лв.

Предвид гореизложеното, ищцата моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата от 40 000 лв., като част от дължимо застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди в общ размер на 60 000 лв., ведно с дължимата законна лихва за забава, смятано от датата на подаване на настоящата искова молба до окончателното изплащане на вземането, да осъди ответника да заплати й сумата от 6487.32 лв., представляваща дължимата законна лихва за забава върху неизплатено застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 30.09.2022 г. до дата 31.01.2024 г., изчислена върху претендиралата главница от 40 000 лв.

В последното съдебно заседание ищцата е направила увеличение на предявения иск за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от 40 000лв., като част от дължимо застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди в общ размер на 60 000 лв. на 60 000 лв., ведно с дължимата законна лихва за забава, смятано от датата на подаване на настоящата искова молба до окончателното изплащане на вземането.

Претендира адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗАдв.

Постъпил е отговор на исковата молба, с който ответникът *** оспорва обективно съединените искове. Счита, че същите са допустими, но неоснователни. Оспорва исковете и по размер. На първо място ответникът излага обстойни съображения за нередовност на исковата молба. Взема становище, че ответното дружество не дължи претендираните от ищцата суми. Счита, че не е доказано от представените към исковата молба писмени доказателства наличието на причинен деликт от страна на водача на автомобила, застрахован при ответника. Оспорва твърдението, че предвид наличието на влязла в сила присъда е недопустимо в гражданското производство да бъдат приемани различни от вече установените от наказателния съд фактически положения и че била установена вината на участниците в ПТП-то.

По отношение на претендираните от ищцата неимуществени вреди, оспорва предявените искове по основание и по размер и счита, че същите са неоснователни и недоказани, поради което следва да бъдат отхвърлени.

Оспорва твърдението, че в резултат от настъпването на пътно[1]транспортно произшествие за ищцата са настъпили описаните в исковата молба, като вид и характер увреждания, като едновременно с това оспорва всички твърдения по отношение вида, медико - психологичния характер, медико-биологичния характер и степента на уврежданията, твърденията, свързани с характеристиките и продължителността на оздравителния период, както и твърдението, че оздравителният период не бил приключил към настоящия момент. Намира представените медицински документи за крайно недостатъчни за доказване на търпените увреди. Оспорва наличието на 4 виновно и протИ.правно поведение само на водача на процесния автомобил с рег.№ *** - П. Х.. Оспорва механизма на ПТП, тъй като счита, че не е изяснена изцяло фактическата обстановка, механизма на ПТП и причините за настъпването му. Намира представените по делото документи за крайно недостатъчни за доказване механизма на причиняване на ПТП, причините за настъпването му и наличието на деликтна отговорност у Х., твърдени от процесуалния представител на ищеца и по начина, изложен в исковата му молба. Оспорва и механизма на получаване на уврежданията и причинно[1]следствената връзка между събитието и получените увреждания.

Посочва, че вредата, като елемент от фактическия състав на деликта не се доказва с влязлата в сила присъда на основание чл. 300 ГПК, а подлежи на доказване и не се предполага. Предвид това, заявява, че оспорва и твърдяната причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и причинените и претендирани от ищцата имуществени и неимуществени вреди. Оспорва твърденията за настъпили в причинно - следствена връзка с механизма на транспортния инцидент неимуществени вреди, техния интензитет и проявление, твърденията за периода, през който са търпени, като оспорва и твърдението за настъпване на такива вреди, които да обосновават размера на исковата претенция. Ответникът заявява, че не е съгласен с извода на ищеца, че била установена вината на участниците в ПТП-то. Излага съображения, че причинната връзка и вредата, установени в наказателното производство не са задължителни за гражданския съд, съгласно чл.300 от ГПК и подлежат на доказване. В този смисъл се позовава на съдебна практика, постановена по реда на чл.290 ГПК и излага подробни съображения. Заявява, че не споделя становището, че представеният по делото констативен протокол за ПТП с пострадали липа представлява официален свидетелстваш документ. Счита, че този протокол не е съставен съобразно изискванията на закона и в него липсва основен и съществен елемент, изискуем според действащото българско законодателство, а именно - липсва схема на процесното ПТП, което води след себе си до нарушение във формата му на издаване. Предвид гореизложеното, счита, че този протокол не представлява официален свидетелстващ документ.