Определение № 1425 от 29.04.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1425 гр. София, 29.04.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно частно гражданско дело № 20261000501221 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от 8.04.2026 г. на ищеца Я. М. Я. срещу определение № 7056/26.03.2026 г. по гр. д. № 1952/2026 г. на Софийския градски съд, І-28 състав, в частта, с която е отхвърлено искането за освобождаване от внасяне на държавна такса и разноски по делото.

В жалбата се твърди, че неправилно и необосновано съдът е приел недоказаност на предпоставките по чл. 83, ал. 2 ГПК. Твърди се, че съдът не е отчел, че общите месечни доходи на ищеца и съпругата му в размер на 1 770 евро месечно служели за издръжката на четиричленно семейство, т.е. по 442,50 евро на член от домакинството. Не било съобразено и че според данни на НСИ линията на бедност за 2025 г. възлиза на сумата 390,54 евро на човек на месец, а средният месечен разход на човек за 2025 г. възлиза на 485,73 евро.Не било отчетено и, че с исковата молба е поискано назначаване на две експертизи, за които се очаквали високи депозити. Твърди се и, че след процесното ПТП и получените увреждания ищецът няколко месеца не е могъл да упражнява професията си на таксиметров шофьор и да реализира декларирания месечен доход, което значително е влошило общото му финансово състояние.

Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт.

Софийският апелативен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по частната жалба, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от Я. М. Я. с искова молба от 23.02.2026 г., с която срещу „Белойз Белджън“ Ен Ви /Baloise Belgium N.V./, регистрирано в Белгия, са били предявени искове по чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на: 1) сумата 15 000 евро, представляваща част от сумата 30 000 евро, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за причинени вреди във връзка с ПТП от 24.06.2025 г. в гр. София, заедно със законната лихва от 1.09.2025 г. до окончателното изплащане; и 2) сумата 310,35 евро, представляваща застрахователно 1 обезщетение за претърпени имуществени вреди от същото събитие, съставляващи разходи по лечение и възстановяване за изследвания, за закупуване на ортеза, за прегледи и консултации, за провеждане на физиотерапия и рехабилитация, заедно със законната лихва от 1.09.2025 г. до окончателното изплащане.

В исковата молба са направени доказателствени искания, измежду които и за допускане на съдебномедицинска и автотехническа експертизи, както и един свидетел при довеждане. В исковата молба е направено искане ищеца да бъде освободен от внасяне на такси и разноски по производството. Приложени са и документи от медицински изследвания –амбулаторни листове.

Според представената декларация за материално и гражданско състояние ищецът получава месечен доход от 1 800 евро от заплата, като живее на семейни начала, а партньорката му получава месечен доход от 620 евро.

Декларирано е, че семейството им е четиричленно, както и, че живеят под наем, като плащат наем от 350 евро месечно. Декларирано е притежанието на лек автомобил – „Мердецес Бенц“, произведен през 2019 г. Друго имущество не е декларирано. Посочено е, че член от семейството страда от заболяване, чието лечение налага разход от 300 евро месечно.

С обжалваното определение от 26.03.2026 г. съдът е оставил без уважение искането за освобождаване от такси и разноски, като е приел, че декларираните данни за доходите сочат на възможност на жалбоподателя да заплати дължимата такса и разноски по делото. Указал е на ищеца, че следва да представи доказателства за внесена държавна такса по исковата молба в размер на 612,41 евро.

При така установените обстоятелства въззивният съд намира от правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК и е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Условие за освобождаване от държавна такса и/или разноски е липсата на достатъчно средства на лицето да заплати същите /чл. 83, ал. 2 ГПК/.

Изискуемата от чл. 83, ал. 2 ГПК липса на достатъчно средства за заплащане на таксата следва да се преценява не само спрямо наличието на парични активи, а спрямо цялото имущество на лицето. Несъмнено е, че смисълът на чл. 83, ал. 2 ГПК не е да освободи от заплащане на такса всяко лице, което няма реални парични активи и без значение дали това лице притежава и други непарични активи – аргумент за това е и самата разпоредба на чл. 83, ал. 2, т. 2 ГПК. Ето защо ако лицето притежава активи, от които може да реализира доходи, които да са достатъчни за покриване на съдебните разноски, то алогично е същото да бъде освободено от заплащане на тези разноски поради бедност. Произнасянето по основателността на искането съдът прави въз основа на съвкупен анализ на обстоятелствата по чл. 83, ал. 2 ГПК.

Ищецът е декларирал, че семейството му е четиричленно с общи месечни доходи от 2 420 евро, разходи от 650 евро /за наем и за лечение на член от семейството/, както и притежанието на МПС – лек автомобил „Мердецес Бенц“, произведен през 2019 г.

Така очертаното имуществено състояние на ищеца следва да се определи като стабилно, макар и под средното за страната – по отношение на доходите.

Ищецът не сочи дали останалите двама членове на семейството са ненавършили пълнолетие деца, но дори и това да е така, то тяхната издръжка не обуславя невъзможност за заплащане на таксата по исковата молба в размер на 612,41 евро и разходите за поисканите две съдебни експертизи. Разходите за таксата и експертизите са еднократни, а доходите на семейството му са 2 ежемесечни. Изчислени спрямо годишните доходи, съдебните разходи представляват незначителен процент – таксата е под 2 % от годишните приходи, ако те биха били в същите декларирани размери. Ето защо липсва доказана невъзможност на ищеца да заплати таксата. Преценката за възможността му за заплащане на разходите за експертизи следва да се извърши след тяхното определяне, т.е. към днешна дата тя би била преждевременна.

С оглед на изложеното частната жалба следва да се остави без уважение, а обжалваното определение – да се потвърди.

Така мотивиран, Софийският апелативен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определението № 7056/26.03.2026 г. по гр. д. № 1952/2026 г. на Софийския градски съд, І-28 състав, в частта, с която е отхвърлено искането на ищеца за освобождаване от внасяне на държавна такса и разноски по делото.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК в 1-седмичен срок от връчването на препис на жалбоподателя.

Указва на ищеца, че при подаване на частна касационна жалба към същата следва да бъде приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК, както и жалбата да бъде приподписана от адвокат или друг пълномощник с юридическа правоспособност.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3