Решение № 242 от 07.07.2022, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 242 гр. Русе, 06.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мария Велкова

Членове:

Антоанета Атанасова

Боян Войков при участието на секретаря Маня Пейнова като разгледа докладваното от Боян Войков Въззивно гражданско дело № 20224500500288 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба Министерство на правосъдието, със седалище в гр. София, ул. „Славянска“ № 1, чрез юрк. П.Р., против Решение № 119/04.02.2022 г. по гр.д. № 2584/2021 г. на РС – Русе, с което е отменено като незаконосъобразно прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 8 КТ на Ц.Ц.К.., ЕГН: **********, обективирано в Заповед № СД-01-57/18.02.2021 г. на министъра на правосъдието и с което Ц.К. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност – „държавен съдебен изпълнител“ в РС – Бяла.

Жалбоподателят счита решението за недопустимо в частта, с която е уважен искът за възстановяване на заеманата до прекратяването на трудовото правоотношение длъжност, а в частта, с която е признато прекратяването на трудовото правоотношение за незаконосъобразно – за неоснователно.

Ищецът е направил в открито съдебно заседание пред районния съд на 15.12.2021 г. отказ чрез процесуалния си представител от претенцията за възстановяване на работа и това обстоятелство било отразено в протокола от 1 съдебното заседание, а съдът прекратил производството по делото в частта по предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и прекратителното определение като необжалвано е влязло в сила на 22.12.2021 г. В случая било налице десезиране на съда от разглеждане на предявения иск поради валидно направен отказ и продължаването на съдопроизводствените действия, изразяващи се в постановяване на решение по този иск било недопустимо и решението в тази част следвало да се обезсили като постановено в нарушение на диспозитивното начало съгласно чл. 6 ГПК. По отношение правилността на решението в останалата част, жалбоподателят излага съображения, че първоинстанционният съд не се бил произнесъл по направеното с отговора на исковата молба възражение за недопустимост на исковата молба поради пропускане на двумесечния срок за предявяване на иск за незаконно уволнение по смисъла на чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ. Липсвали мотиви за това дали решаващият състав е извършил проверка на този срок, което като задължение му било вменено да следи при всяко положение на делото. Неправилни били изводите на районния съд, че конкурсът бил проведен незаконосъобразно.

Законосъобразното провеждане на конкурса не се включвало в предмета на трудовия спор по смисъла на чл. 357 КТ, като константна била практиката на ВКС, че спорът за законосъобразното провеждане на конкурса не бил трудов, макар и уредбата на конкурсите да била регламентирана в КТ. В проверката за законосъобразност на конкурсната процедура съдът следял за нарушение само на императивните правила, но това били само такива нарушения, които можели да доведат до неравнопоставеност на всички кандидати, а не както приел първоинстанционният съд, че императивните правила за провеждане на конкурса включвали и утвърдените от самия работодател или определената от него комисия правила за провеждането му. Конкурсът бил обявен по надлежния ред, проведен е по обявения начин, обявено било класирането на класирания кандидат и последният е постъпил на работа. Начинът на провеждане било недопустимо да бъде предмет на трудовия спор. Настъпило било условието за прекратяване на срочния трудов договор на ищеца по чл.

325, ал. 1, т. 8 КТ. Необоснован бил изводът на съда за неспазване на изискванията на чл. 25, ал. 4 и чл. 29 от Регламента за провеждане на конкурса – изискванията за съставяне на протокол за резултатите от устния изпит и протокол за класиране. В изпълнение на дадените от първоинстанционния съд указания жалбоподателят представил Протокол № 2

4/10.01.2021 г., съставен на основание чл. 21 от Регламента за провеждане на писмения и устния изпит от конкурса за ДСИ. Предоставено било и заверено копие от извлечение от Протокол с резултатите на кандидатите за длъжността „държавен съдебен изпълнител“, явили се на устен изпит с информация за ищеца Ц.К.. Тези доказателства не били обсъдени от първоинстанционния съд, което довело до неправилност на постановеното решение. Твърденията на ответника останали недоказани, поради неправилно дадени указания съгласно чл. 146, ал. 2 ГПК относно това за кои факти не сочел доказателства, което представлявало съществено процесуално нарушение, довело до неправилност на обжалваното решение. В доклада по делото липсвали конкретни указания какви факти страните следвало да докажат, респективно опровергаят. На ответника били дадени указания само за това, че не представил доказателства кога кандидатът, класиран в конкурса, е постъпил на работа, но не и за това, че са спазени изискванията на чл. 25, ал. 4 и чл. 29 от Регламента за провеждане на конкурса. Моли за обезсилването на решението в частта, с която районният съд е уважил иска за възстановяване на работа, а по отношение частта, с която е признато уволнението на ищеца за незаконно, моли за отмяната на първоинстанционното решение, като вместо това бъде постановено ново, с което искът да бъде отхвърлен. Претендира разноски за двете инстанции, включително и юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемата страна Ц.Ц.К.., ЕГН: **********, с адрес гр. Дулово, обл.

Силистра, ул. „А.С.“ № 15, ет. 2, ап. 8, чрез адв. В.В. от АК – Русе с лич. № **********, със съдебен адрес гр. Русе, ул. „Д.“ № 15, в законоустановения двуседмичен срок не е депозирала отговор на въззивната жалба. В съдебно заседание се явява процесуалният представител на въззиваемия – адв. В.В., който изразява становище, че жалбата е основателна само по отношение искането за обезсилване на първоинстанционното решение в частта, с която е уважен искът за възстановяване на работа, съдът не е бил валидно сезиран в тази част, предвид направения отказ от този иск в съдебно заседание. В останалата част е взето становище за неоснователност на въззивната жалба.

Заявява, че поддържа всички наведени основания за незаконосъобразност на извършеното уволнение така, както са били заявени в исковата молба. Счита, че приетите във въззивното производство доказателства не следвало да бъдат съобразявани. Мотивите на въззивната инстанция за допуснато от районния 3 съд процесуално нарушение, изразяващо се в недаване на указания на страната, че не сочи доказателства за тези обстоятелства, не намирали никаква опора в действащия ГПК. Според въззиваемия най-същественото нарушение, обусловило незаконосъобразността на уволнението, било, че заповедта на отговаряла на изискванията на разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 8 КТ, защото същата била връчена на въззиваемия ищец на 23.02.2021 г. Било посочено изрично в нея, че трудовото му правоотношение се прекратявало, считано от 25.02.2021 г., докато последният му работен ден, бил 24.02.2021 г., докато съобразно представения от жалбоподателя трудов договор, сключен между него и лицето, спечелило конкурса, същото било назначено на длъжността „държавен съдебен изпълнител“ в РС – Бяла и заело тази длъжност, подписвайки акт за встъпване в длъжност на 25.02.2021 г.

Трудовото правоотношение на лицето, заемащо длъжността до провеждане на конкурс, следвало да бъде прекратено тогава, когато лицето, спечелило конкурса, постъпи на работа. Постъпването на работа се изразявало в явяването на работа, встъпване в длъжност и реалното започване на изпълниението на трудовите задължения. Така релевантна била не датата на трудовия договор, а моментът на постъпване на спечелилото конкурса лице на работа, като към него момент следвало да се преценява уволнението за законосъобразно или не. Заповедта за уволнение се явявала незаконосъобразна, поради нарушението на чл. 96, ал. 2 КТ – класираното на първо място лице в конкурса да постъпи на работа в РС – Бяла в двуседмичен срок от получаване на съобщението за резултата от конкурса. Неспазването на този срок води до невъзникване на трудовото правоотношение между работодателя и спечелилото конкурса лице, което имало за законова последица възникване на трудово правоотношение между втория класиран кандидат и работодателя. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение в частта , с която се иска отмяната на решението и отхвърляне на иска за признаване на уволнението за незаконно, като претендира адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1 ЗАдв.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и като такава, следва да се разгледа по същество.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен 4 състав счита обжалваното решение за валидно. По отношение наведените твърдения за недопустимост, съдът намира следното:

Основателни са твърденията както на жалбоподателя, така и на ответника по жалбата, че решението следва да се обезсили в частта, с която районният съд е уважил иска на Ц.К. за възстановяването му на заеманата от него длъжност преди уволнението – „държавен съдебен изпълнител“ в РС – Бяла. Видно от Протокол № 1773/15.12.2021 г. за проведено открито съдебно заседание по гр.д. № 2584/2021 г., процесуалният представител на ищеца – адв. В. е заявил, че доверителят му се отказва от претенцията си за възстановяване на работа. С протоколно определение, находящо се на л. 115 от делото на РРС, съдът е прекратил производството по делото в частта по предявения иск за възстановяване на работа – чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, поради направения отказ. Макар че в приложеното по делото пълномощно на адв. В. не е посочено изрично съгласно изискванията на чл. 34, ал. 3 ГПК, че същият е овластен да извърши отказ от иск, определението за прекратяване не е обжалвано и е влязло в сила, т.е. настъпили са законовите последици на десезиране на съда по повод предявения кумулативно съединен иск за възстановяване на ищеца на заеманата от него длъжност. Районният съд е бил десезиран по отношение част от предмета на делото, но въпреки това се е произнесъл по него, което обуславя недопустимостта на решението в тази му част и същото следва да бъде обезсилено.

По отношение доводите за недопустимост на иска, поради изтекла погасителна давност, наведени от жалбоподателя и ответник по иска, въззивният съд намира, с оглед възприетото в константната съдебна практика и в частност Определение № 33 от 27.01.2021 г. на ВКС по ч.гр.д. № 4201/2020 г., IV г. о., становище, че срокът по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ е давностен и при констатация за изтичането му исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни, тъй като възражението за изтекла погасителна давност е правопогасяващо. Давността е въпрос на материалната основателност на претенцията, поради което делото не се прекратява поради недопустимост на иска. Основателността на възражението за изтекла погасителна давност ще бъде разгледана в мотивите на съда по същество.

Разгледана по същество, въззивната жалба се явява ОСНОВАТЕЛНА.

По делото не е спорно, че ищецът К. е заемал длъжността „държавен 5 съдебен изпълнител“ при РС – Бяла по силата на Трудов договор № ЛС-И890/18.07.2014 г., който бил сключен със срок до провеждане на конкурс. Със Заповед № СД-03-384/15.09.2020 г. е бил насрочен конкурс за длъжността „държавен съдебен изпълнител“ при районните съдилища, включително и за 1 бр. свободна длъжност в РС – Бяла, която към него момент се заемала от въззиваемия. Със същата заповед бил определен и редът за провеждане на конкурса. Било посочено, че конкурсът се провежда от комисия, определена от министъра на правосъдието, която изготвя и регламента за провеждането на конкурса под формата на писмен и устен изпит. Заповедта за обявяване и на конкурса била обявена на сайта на Министерство на правосъдието и във вестник „24 часа“, видно от представените от ответника по иска писмени доказателства. Определената от министъра на правосъдието конкурсна комисия изготвила регламента за провеждане на изпита, който е приложен като писмено доказателство по делото. Установява се, че след провеждането на конкурса на ищеца му е била поставена оценка „добър 4,25“, като същият не е бил класиран за посочената от него длъжност, идентична с тази, заемана към момента на прекратяване на трудовото му правоотношение, а именно „държавен съдебен изпълнител“ при РС – Бяла. На 22.02.2021 г. бил сключен Трудов договор № СД-01-101/19.02.2021 г., между министерство на правосъдието, представлявано от министъра Д.А., и класирания кандидат за длъжността „държавен съдебен изпълнител“ при РС – Бяла Б.Г. В този договор било посочено, че Г. приема да изпълнява длъжността ДСИ в РС – Бяла, считано от 25.02.2021 г. На 23.02.2021 г., в 15,00 ч, на въззиваемия ищец била връчена Заповед № СД-01-57/18.02.2021 г. на министъра на правосъдието Д.А., с която трудовото му правоотношение се прекратявало, считано от 25.02.2021 г. СОт издаденото Удостоверение с Изх. № 1709/07.09.2021 г. на РС – Бяла се установява, че на ищеца К. са начислени трудово възнаграждение и осигуровки до 24.02.2021 г., който е бил последният му работен ден като ДСИ при РС – Бяла. С Акт за встъпване в длъжност от 25.02.2021 г. било констатирано, че класираният за длъжността кандидат Б.Г.е встъпил в изпълнение на длъжността.