Определение № 16899 от 10.04.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16899 гр. София, 10.04.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА

ПЕТКОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско дело № 20241110159284 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявен осъдителен иск от Е. Д. Милеев. срещу Апелативен съд– гр. София с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 24 999 лв., представляваща неимуществени вреди от противоправно деяние на ответника, изразяващо се в незаконно задържане по н.ч.д. 311/2017 г. по описа на АСНС.

В исковата молба се посочва, че ответникът незаконно бил задържал ищеца с мотив, че бил извършил престъпление, което представлявало произволно и противозаконно лишаване от свобода.

Съдът намира, че предявеният иск е недопустим, а производството по делото следва да бъде прекратено, поради следните съображения:

В случая е предявен иск по чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за вреди от задържане под стража във връзка с наложена мярка за неотклонение по посоченото в исковата молба производство. Като предпоставка за допустимост на процеса, процесуалната легитимация е обусловена и трябва да се преценява с оглед твърденията на ищеца, изложени в исковата му молба /определение No 339 от 31.08.2020 г. по ч. гр. д. No 1375 / 2020 г. на ВКС, III г. о./. При проверката дали искът е предявен от и срещу надлежна страна, съдът изхожда от правото, което се претендира или отрича с исковата молба.

Съгласно дадените задължителни указания за тълкуване на закона, съдържащи се в Тълкувателно решение № 5 от 15.06.2015 по тълк. д. No 5/2013 г. на ОСГК на ВКС съдът е легитимиран да представлява държавата по искове за обезщетение за вреди по чл. 2 ЗОДОВ/ред. преди ЗИД на ЗОДОВ - ДВ, бр.38 от 18.05.2012 г./ само в случаите по ал. 1, т. 4 и т. 5 за прилагане от съда на задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени поради липса на законно основание и за прилагане от съда на административна мярка, когато решението му бъде отменено като незаконосъобразно. Съдът не е легитимиран да представлява държавата по искове за обезщетение за вреди от задържане под стража като мярка за неотклонение. Мерките за неотклонение са законови средства за процесуална принуда, които съобразно разпоредбата 1 на чл.57 НПК се налагат с цел да бъде осигурено нормалното протичане и довършване на развиващото се наказателно производство и да гарантират изпълнението на влязлата в сила присъда. Легитимиран да представлява държавата в тези случаи е органът, инициирал наказателното производство. Съдът, като процесуален субституент, не е легитимиран да представлява държавата по искове за обезщетение за вреди по чл. 2, ал. 1, т.1 ЗОДОВ, поради което и производството по делото, като образувано срещу Апелативен съд– гр. София, следва да бъде прекратено, като недопустимо. В този смисъл е и константната практика на касационната инстанция която настоящият състав споделя: определение № 89/01.04.2016 г. по гр. д. № 240/2016 г. на ВКС, I г. о., определение No 465/25.04.2017 г. по гр. д. No 4265/2016 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 117 от 25.09.2018г. на ВКС по гр.д. No 4815/2017г., III г.о., Решение № 95 от 8.05.2011г. на ВКС по гр.д. No 849/2010г., III г.о.

Само в допълнение следва да бъде посочено, че процесното дело е едно от стотиците такива, образувани пред Софийски районен съд от ищеца Е. Д. М. и доколкото почива на твърдения и доводи, които са идентични с почти всяка подадена от него искова претенция, представлява явна злоупотреба с право.

С оглед на гореизложеното настоящият състав намира, че предявеният иск се явява недопустим и на основание чл. 130 ГПК исковата молба следва да бъде върната.

По искането за правна помощ:

В хипотезата на предявен по същността си недопустим иск, основан на ненадлежни твърдения, от които претендираното право е принципно невъзможно да бъде породено, в полза на ищеца е неоправдано да бъде допусната правна помощ, съгласно чл. 24, т. 2 ЗПП, тъи като претенцията е очевидно недопустима, поради което следва да се остави без уважение това искане на ищеца.

По искането за освобождаването от внасяне на държавни такси и разноски:

Искането за освобождаване от държавна такса е основателно, защото от служебно известните дела образувани от ищец пред СРС, а и десетките такива на доклад на настоящия съдия, по които ищецът е освободен от държавна такса, доколкото считано от 24.11.2013 г. молителят е в затвора и няма доходи, липсва и друго негово имущество, което да обезпечи възможността му да заплати държавна такса. Тези обстоятелства се потвърждават в подадената от него декларация, а по другия, разпределение на 88 с-в съдът подробно е изследвал имуществото на ищеца чрез изисквани служебно справки /гр.д. 5916/24, гр.д.

35217/23, гр.д. 49417/2023 и др./.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСВОБОЖДАВА Е. Д. М. от заплащането на държавни такси и разноски по делото.

2

ОТКАЗВА предоставяне на правна помощ на Е. Д. М..

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. No 592864/2024 г. по описа на СРС, 88 състав като образувано по недопустим иск.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софииския градски съд в едноседмичен срок от съобщението му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3