Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протоколно определение № 252 от 30.08.2024, Окръжен съд - Ловеч

Съд
Окръжен съд - Ловеч
Дело
Гражданско дело 304/2023
Вид
Протоколно определение № 252
Подписан
30.08.2024
В сила
03.04.2025
Състав
МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 142 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 253 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274, ал.3, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс

ПРОТОКОЛ

№ 252 гр. Ловеч, 29.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на двадесет и девети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА при участието на секретаря ПРЕСЛАВА ЦВЕТАНОВА

Сложи за разглеждане докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Гражданско дело № 20234300100304 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

Ищецът „Банка ДСК“ АД, редовно призован, не изпраща представител.

Ответникът М. А. А. се представлява от назначения за особен представител адв. Р. Б..

Докладва се Уточняваща молба вх. № 5264/08.08.2024 г. от „Банка ДСК“ АД, чрез пълномощника юрисконсулт С. С. П., с която прилага и моли да се приеме цитирания в исковата молба договор за кредит, сключен на 27.04.2017 г. и допълнително споразумение от 17.07.2020 г., както и приложенията към тях. Моли навсякъде в исковата молба вместо договор за кредит от 12.05.2017 г. да се чете „Договор за кредит, сключен на 27.04.2017 г. и допълнителното споразумение от 17.07.2020 г. и приложенията към тях“.

Посочва, че датата 12.05.2017 г. представлява датата на усвояване на отпуснатата сума по договор за кредит, сключен на 27.04.2017 г. и посочването й като датата на договора за кредит е техническа грешка. Излага, че в допълнителното споразумение е допусната същата грешка.

Докладва се Молба вх. № 5324/13.08.2024 г. от адв. Р. Б., в която излага, че представените от ищеца приложения не се различават от приложените по делото. Излага, че има съмнения във връзка с признанието, че между страните е имало сключени и други договори за кредит, но нямало друг сключен за 27 000 лева. Счита, че трябва точно да се проследят сметките по процесните кредити, по които са постъпвали суми от сметката на длъжницата и дали не са 1 преведени за погасяване на стари кредити. Посочва, че е важно споразумението от 30.03.2021 г., където е вписано, че към 30.03.2021 г. М. А. е внесла всички просрочени суми в погашение на кредит и са приели, че предсрочна изискуемост на кредита не е настъпила преди споразумението, като е вписано и че се възстановява лихвеният процент от 4.63%. Излага, че при това положение не става ясно каква сума общо е внесена по кредита, какви лихви и до кога са начислявани. Моли съдът да съобрази тези възражения при поставяне на въпроси към вещото лице.

Докладва се Молба вх. № 5605/28.08.2024 г. от „Банка ДСК“ АД, чрез пълномощника юркисконсулт С. С. П., с която заявява, че не възразява делото да се гледа в нейно отсъствие. Моли по преценка на съда и редовно уведомяване на насрещната страна, да се даде ход на делото. Моли да й бъде представена възможност да се запознае със становището по исковата молба на назначения особен представител на насрещната страна. Моли, след като се запознае със становището, да й се даде подходящ срок, в който да направи доказателствени искания. Заявява, че поддържа исковата молба и доказателствените искания в същата. Моли да се назначи вещо лице с оглед извършване на съдебно счетоводна експертиза по поставените задачи, като се вземат предвид и задачите, които ще бъдат поставени след запознаване със становището на особения представител на насрещната страна. Моли да бъде уведомена за датата на следващото съдебно заседание по имейл.

Адв. Б.: Моля да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по смисъла на чл.

142 от ГПК, страните са редовно призовани и следва да даде ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Адв. Б.: Поддържам молбата и всички възражения, които съм направила. Относно последната молба от ищеца, съдът не е длъжен да изпълнява капризите му, при положение, че имал повече от месец да се запознае с нашите възражения. Напомням, че срока за отговор беше изтекъл, тъй като синът на моята клиентка е получил отдавна исковата молба. Освен това по предишна молба отново са объркали датите и договорите.

2

След запознаване с приетото в предходно съдебно заседание като доказателство ч.гр.дело № 718/2022 г. по описа на РС – Ловеч и преценка на изложените в исковата молба твърдения, настоящият съдебен състав счита, че производството по настоящото дело следва да бъде прекратено поради недопустимост на предявения иск.

В исковата молба от страна на ищеца са наведени твърдения, че районният съд е дал неправилни указания за предявяване на установителния иск по чл. 415, ал. 1, т.2 от ГПК, тъй като към датата на връчване на заповедта за изпълнение не са били налице предвидените в цитираната норма предпоставки съгласно редакцията на закона. Изтъква, че в случай, че заповедта за изпълнение е връчена чрез залепване на уведомление по чл.47, ал.5 ГПК, след като връчителят не е открил длъжника при извършените три поредни посещения на адреса, не е установил и удостоверил, че същият не живее там. Ищецът многократно е сезирал заповедния съд с молби с правно основание чл. 253 от ГПК за отмяна на определението, с което на заявителя са дадени указания за предявяване на иск за установяване на вземането поради липсата на предпоставките на чл.415, ал.1, т.2 ГПК. С определение № 679 от 03.08.2023 г., районният съд е оставил без уважение молбата на „Банка ДСК“ АД, като е приел, че преценката на заповедния съд за наличие на основанията за предявяване на установителния иск не обвързват съда в исковото производство, който извършва самостоятелна преценка по допустимостта на иска за установяване на вземането, в какъвто смисъл е и трайната съдебна практика.

Извършвайки самостоятелна преценка за допустимостта на предявения установителен иск, съдебният състав счита, че неправилно районният съд е приел, че е налице хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК в редакцията ДВ, бр. 100 от 2019 г., тъй като не са налице предвидените в тази разпоредба кумулативни предпоставки. Съгласно цитираната разпоредба, съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си, когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК и връчителят е събрал данни, че длъжника не живее на адреса, след справка с управителя на етажната собственост, кмета на населеното място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението. Видно от приложеното ч.гр.дело № 718/2022г. по описа на РС – 3

Ловеч уведомление от ЧСИ Ивилина Лаловска за връчване на издадената заповед за изпълнение, връчителят е посочил, че адреса в с.К., който е постоянния адрес на ответника, е посетен на 26.08.2022 г., 17.09.2022 г. и 26.0920.22 г., след което на 26.09.2022 г. е залепено уведомление на металната врата на къщата с табела „Х.Б.“, заключена със синджир и катинар към двора на къщата, тъй като липсва пощенска кутия. На сложения върху разписката печат е посочено, че лицето не е намерено на адреса и липсва лице, което да приеме книжата. Връчителят не е събрал данни от кмета на населеното място или по друг начин, че лицето не живее на адреса, както и да удостовери това с посочване на източника на тези данни в съобщението. Същото се отнася и за връчване на заповедта за изпълнение на настоящия адрес на ответника в гр.

Л.. От приложеното по делото уведомление се установява, че връчителят е посетил адреса на 26.08.2022 г., 17.09.2022 г., 26.09.2022 г., като на 26.09.2022 г. е залепено уведомление на метална черна входна врата със стъкло на вх. Б на блока. В случая липсва отбелязване, съгласно изискванията на нормата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК връчителят да е събрал данни, че длъжника не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост или по друг начин, което да е удостоверено с посочване на източника на тези данни в съобщението. Още повече, че по настоящото дело се събраха данни, че ответникът живее на адреса в гр. Ловеч, където са получени и връчени книжата по настоящото дело – искова молба и приложенията към нея.

При тези данни, съдебният състав счита, че не са били налице кумулативните предпоставки на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК и неправилно районният съд е дал указания на заявителя с определение № 310/03.04.2023 г. да предяви иск за установяване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение. Преценката на заповедния съд, изразяваща се в даване на заявителя на указания по чл.415, ал.1 ГПК, не обвързва съда, разглеждащ установителния иск, който извършва самостоятелна преценка на специалните процесуални предпоставки. Поради изложените съображения настоящият състав счита, че предявеният иск е недопустим и производството по делото следва да бъде прекратено.

Съгласно даденото разрешение в т.13 ат ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, при прекратяване на производството по иска, съдът в исковото производство е компетентен да 4 обезсили издадената заповед по чл.417 ГПК и изпълнителния лист по чл.418 ГПК. Ето защо издадената по ч.гр.д. № № 718/2022 г. по описа на РС – Ловеч заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК № 415 от 09.05.2022 г., поправена с разпореждане № 2121/14.10.2022 г. и издадения изпълнителен лист следва да бъдат обезсилени.

При прекратяване на исковото производство поради недопустимост на иска в хипотезата, когато дадените от заповедния съд указания за предявяване на иска по чл.422 ГПК са неправилни, внесената от ищеца държавна такса по иска в размер на 537.48 лв. подлежи на връщане като недължимо платена на основание чл.4б от ЗДТ. В този смисъл е определение № 456 ат 30.09.2016 г. на ВКС по ч.т.д. № 1077/2016 г., II т.о., ТК, постановено в производство по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.

При този изход на делото следва да се изплати на назначения особен представител на ответника М. А. А. – адв.Р. Б., внесеното от ищеца възнаграждение в размер на 2 800.00 лв.

Водим по гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 304/2023 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч поради недопустимост на предявения иск.

ОБЕЗСИЛВА издадената по ч.гр.д. № № 718/2022 г. по описа на РС – Ловеч заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК № 415 от 09.05.2022 г., поправена с разпореждане № 2121/14.10.2022 г. и издадения изпълнителен лист.

ДА СЕ ВЪРНЕ на основание чл.4б от ЗДТ на ищеца „Банка ДСК“АД, ЕИК 121830616 внесената по сметката на ОС – Ловеч ДТ в размер на 537.48 лв.

ДА СЕ ИЗПЛАТИ на назначения особен представител на ответника М.

А. А. – адв.Р. Б., внесеното от ищеца възнаграждение в размер на 2 800.00 лв.

Определението може да се обжалва пред Апелативен съд - Велико Търново от ответника в едноседмичен срок от днес, а от ищеца - в 5 едноседмичен срок от получаване на съобщението.

Адв. Б.: Моля определението на съда да ми бъде изпратено на имейл адрес - ***.

Заседанието се закри в 11:07 часа.

Протоколът се написа в съдебно заседание.

Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________ Секретар: _______________________

6