Решение № 68 от 19.04.2023, Апелативен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. Велико Търново, 19.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ Въззивно гражданско дело № 20224000500255 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, пр. последно и сл. от ГПК, във връзка с чл. 109 от ЗС.

С Решение № 98/ 28.03.2022 г., постановено по гр.д. № 334/ 2021 г. по описа на Плевенския Окръжен съд, състав на съда е ОТХВЪРЛИЛ, като неоснователни, предявените искове от ищеца „ЕКОЕЛ“ ЕАД /в ликвидация/, ЕИК 129006995, със седалище в гр. Плевен, чрез ликвидатора В. В. В., срещу ответника „Г.-ПЛП“ ООД, ЕИК 205828638, със седалище в гр. Плевен, с правно основание чл. 109 от ЗС – да бъде осъден ответника да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на ищеца да упражнява в пълен обем правото си на собственост върху ПИ с идентификатор ***, представляващ второстепенна задънена улица, като прекрати преминаването си през имота, за което не е надлежно учредено право на преминаване по чл.

192, ал. 1 от ЗУТ, както и да премахне за своя сметка изградените от него бетонова пътека и осветителни стълбове и с правно основание чл. 59 от ЗЗД за сумата 28 000 лева, претендирана като обезщетение за ползване без правно 1 основание на ПИ с идентификатор ***, за периода от 26.04.2016 г.26.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 26.04.2021 г. до окончателното изплащане на сумата; ОСЪДИЛ е ищеца да заплати на ответника деловодни разноски в размер на 3 382 лева.

Недоволен от постановеното Решение в частта, с която е отхвърлен предявеният иск по чл. 109 от ЗС, ищецът „ЕКОЕЛ“ ЕАД /в ликвидация/, ЕИК 129006995, със седалище в гр. Плевен, чрез ликвидатора В. В. В., е подал въззивна жалба. Оплакването е за неправилност на обжалвания съдебен акт. Навеждат се доводи за неправилно приложение на материалния закон и допуснати процесуални нарушения. Твърди се, че преминаването през трасе, отредено за задънена улица, представлява пречка за собственика на имота да упражнява в пълен обем правото си на собственост, като се цитира и практика на ВКС, в противовес на неправилния извод на съда, че това преминаване не представлява неоснователно действие, което да пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост. Твърди се също така, че представеното по делото писмо, с изх. № 1117/ 22.08.2008 г., неправилно не е било прието от съда, като преклудирано, тъй като това писмено доказателство е било представено от ищеца във връзка с изготвената по делото съдебно – техническа експертиза.

Излагат се подробни съображения в подкрепа на доводите и твърденията, като се посочва че съдът е допуснал съществени фактически грешки при анализа на представените доказателства, формирайки необосновани и незаконосъобразни изводи. Иска се от въззивния съд да отмени решението, в обжалваната част и вместо него да постанови друго, с което да уважи иска по чл. 109 от ЗС. Претендират се разноски.

В законно-определения срок, редовно уведомен, ответникът „Г.-ПЛП“ ООД, ЕИК 205828638, със седалище в гр. Плевен, чрез пълномощника адвокат И. Н. от АК – гр. Плевен, е подал отговор. В него е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба по подробни съображения, изложени в отговора. Иска се от въззивния съд да остави без уважение жалбата и да потвърди обжалваното с нея Решение. Претендират се разноски.

Настоящият състав на въззивния съд като обсъди доводите на страните, прецени събраните доказателства и провери правилността на съдебния акт, в обжалваната част, намира за установено следното:

2

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване и е процесуално допустима, поради което следва да се разгледа по същество.

Пред Плевенския Окръжен съд е подадена искова молба, с вх. № 2395/ 26.04.2021 г., от ищеца „ЕКОЕЛ“ ЕАД /в ликвидация/, ЕИК 129006995, със седалище в гр. Плевен, чрез ликвидатора В. В. В., срещу ответника „Г.-ПЛП“ ООД, ЕИК 205828638, със седалище в гр. Плевен, представляван от управителя П. Б. Г., с правно основание чл. 109 ЗС и чл. 59 от ЗЗД. В исковата молба ищецът твърди, че е собственик на поземлен имот /ПИ/ с идентификатор ***, с площ от 785 кв.м., отреден за второстепенна задънена улица /тупик/, която не е реализирана, като собствеността е придобита на основание придобивния способ „придобиване чрез преобразуване“ по чл. 17а от ЗППДОП /отм./, респективно по чл. 1 от ПМС № 201/ 25.10.1993 г. Ищецът твърди, че от самото обособяване на ПИ с идентификатор ***, със Заповед № РД-12-671/ 04.05.2007 г. на Кмета на Община Плевен за одобряване на ПУП – ПРЗ, ответникът „Г.-ПЛП“ ООД използва, без правно основание, ПИ с идентификатор ***, с площ от 785 кв.м., собственост на „ЕКОЕЛ“ ЕАД /в ликвидация/, за пешеходен достъп на работниците на ответното търговско дружество от сграда с идентификатор *** до ********* и обратно, чрез използване на бетонова пътека, метална врата, бетонови стълби и улично осветление, специално изградени за целта от „Г.-ПЛП“ ООД в ПИ с идентификатор ***, собственост на „ЕКОЕЛ“ ЕАД /в ликвидация/, ПИ с идентификатор ***, собственост на „КАБАЛАН“ ЕООД и ПИ с идентификатор ***, собственост на Община Плевен. В продължение на пет години ищецът е отправял писмени покани до ответното дружество за участие в провежданите тръжни процедури за продажба на процесния ПИ, както и на други две второстепенни улици с идентификатори *** и ***, които също се използват без правно основание от ответника. Иска се от съда да осъди ответника, да преустанови неоснователните действия, с които пречи на ищеца да упражнява в пълен обем правото си на собственост върху процесния имот, като прекрати преминаването през имота, както и да осъди ответника да заплати на ищеца сумата 28 000 лева, представляваща обезщетение за ползването на имота в периода 26.04.2016 г. – 26.04.2021 г. Претендират се разноски.

3

С писмена молба, с вх. № 3046/ 25.05.2021 г. - допълнение към исковата молба, ищецът е поискал от съда ответникът да бъде осъден да премахне за своя сметка изградените от него бетонна пътека и осветителни стълбове в процесния имот.

Пред Плевенския Окръжен съд е образувано гр.д. № 334/ 2021 г. по описа на съда.

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил основателността на иска по чл. 109 от ЗС с възражения, че по никакъв начин никога не е ползвал и не ползва процесния имот, както и че имотът представлява улица с предназначение да се преминава по нея, която е част от вътрешнозаводските пътища на бившия завод „ЕЛЕКТРОН“, поради което не отговаря на истината твърдението на ищеца, че изграждането й не е реализирано.

От фактическа страна се установява следното:

С исковата молба, отговора на исковата молба и писмени молби по делото страните са представили писмени доказателства, приети от съда, като съдът е изискал от Областния управител на Плевенска област да представи заверени преписи от целите преписки по издаване на АДС № 322/ 06.04.2000 г. и АДС № 719/ 23.01.1998 г., които са били представени и приети.

Видно от представената Заповед № РД-12-671/ 04.05.2007 г. на Кмета на Община Плевен е, че е бил одобрен План за регулация и застрояване /ПЗР/ на УПИ на „ЕКОЕЛ“ в кв. 424, с който е бил изменен действащия застроителен и регулационен план и е било предвидено изграждането на второстепенни улици, включително и на Поземлен имот, с идентификатор ***.

Видно от представената скица № 15-523013/ 26.10.2016 г. на Поземлен имот, с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД18-71/ 06.08.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, издадена от Служба по геодезия, картография и кадастър – гр. Плевен е, че процесният имот е собственост на „ЕКОЕЛ“ ЕАД – АДС № 322/ 06.04.2000 г., издаден от Областен управител, номер по предходен план – квартал 424, като е предназначен за второстепенна улица.

Съгласно представените писмени доказателства по делото държавното предприятие „ЕЛЕКТРОН“ – гр. София е преобразувано в еднолични търговски дружества с държавно имущество, като на основата на 4 имуществото на Комбинат „ЕЛЕКТРОН“ – гр. Плевен е образувано „ЕКОЕЛ“ ЕООД, вписано в ТР на 01.11.1991 г. по ф.д. № 4631/ 1991 г. по описа на Плевенския Окръжен съд, преобразувано впоследствие в ЕАД и прекратено чрез ликвидация. В капитала на новообразуваното търговско дружество е включен терен от 129 140 кв.м. съгласно АДС № 719/ 23.01.1998 г. По силата на ПУП – ПРЗ, одобрен със Заповед № РД-15-220/ 25.01.2000 г. на Кмета на Община Плевен, е обособен парцел ХХХІІ, стр. кв. 424, като чрез изменение на действащия застроителен и регулационен план през 2007 г. е било предвидено изграждането на второстепенни улици, включително и на Поземлен имот, с идентификатор ***, представляващ второстепенна задънена улица, което мероприятие не е било реализирано.

От представеното удостоверение за данъчна оценка на процесния имот се установява, че „ЕКОЕЛ“ ЕАД /в ликвидация/ е заплащал такса битови отпадъци за недвижимия имот.

Със становище от 25.11.2021 г. ищецът е представил писмо, с изх. № 1117/ 22.08.2008 г., от „ПЛЕВЕН 1999“ ООД до „ЕКОЕЛ“ ЕАД /в ликвидация/ и е поискал да бъде прието като доказателство по делото. Към него е приложена извадка от ПУП за стр. кв. 424.

С оглед оспорване истинността на представеното писмо от ответника, с писмено Заявление от 07.12.2021 г. и по-конкретно – автентичността на поставения подпис, както и на възражението за преклузия относно представянето му, с допълнително писмено становище от 20.12.2021 г. ищецът твърди, че необходимостта от представяне на това писмено доказателство - писмо, с изх. № 1117/ 22.08.2008 г., е възникнала едва след представяне заключението на вещото лице инж. С. И. С. по допуснатата съдебно – техническа експертиза /СТЕ/ и неговото изслушване, където вещото лице твърди, че бетоновата пътека е изградена за преминаване в ядрения завод през 80-те години на миналия век, когато е бил изграден вътрешно-заводския път, а не след обособяване на процесния ПИ с идентификатор ***, представляващ задънена улица, със Заповед № РД-12-671/ 04.05.2007 г. на Кмета на Община Плевен. Към становището на ищеца е представено писмо, с изх. № 212/ 11.09.2007 г., цитирано в оспореното от ответника писмо, което не е било оспорено от насрещната страна.

5

Първостепенният съд е приел, че е налице преклузия за представяне на писмото, с изх. № 1117/ 22.08.2008 г., тъй като в становището от 25.11.2021 г. ищецът не твърди, че поради независещи от него обстоятелства не е успял да се снабди своевременно с писмото или то е не му е било известно.

С въззивната жалба ищецът отново е направил доказателствено искане да бъде прието писмо, с изх. № 1117/ 22.08.2008 г., с твърдението за процесуално нарушение на първостепенния съд, който приема останалите доказателства, свързани с двете експертизи, но не приема процесното писмено доказателство, също свързано със съдебно – техническата експертиза /СТЕ/.

С определението си по чл. 267 от ГПК, въззивният съд се е произнесъл по това доказателствено искане, като е приел, че то следва да се остави без уважение, като преклудирано. е било оспорено от ответника.

По делото съдът е допуснал извършването на съдебно – техническа експертиза /СТЕ/ по задачи, поставени от ищеца и от ответника. В основното и допълнителното Заключение вещото лице инж. С. И. С. е отговорило на поставените въпроси. В о.с.з. на 22.11.2021 г. и на 28.02.2022 г. вещото лице дало обяснения по изготвените основно и допълнително заключение, като същите не са били оспорени от страните и са приети от съда.

По искане на ищеца съдът е допуснал извършването на съдебна технико – електрическа експертиза /СТЕЕ/. В основното и допълнителното си Заключение вещото лице Симеон Петров Михайлов е отговорило на поставените му задачи. В о.с.з. на 10.01.2022 г. вещото лице е заявило, че подържа основното и допълнителното заключение, отговорило е на поставените му въпроси, като заключенията не са били оспорени от страните и са приети от съда.