Определение № 292 от 08.08.2025, Апелативен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 292 гр. Пловдив, 08.08.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2 НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на осми август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Магдалина Ст. Иванова

Членове:

Михаела Хр. Буюклиева

Веселин Д. Хаджиев като разгледа докладваното от Магдалина Ст. Иванова Въззивно частно наказателно дело № 20255000600350 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 243, ал. 6 и ал. 7 НПК.

С определение рег. № 667/11.07.2025 г., постановено по ЧНД № 1411/2025 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, е потвърдено Постановление от 29.04.2025 г на Окръжна прокуратура – Пловдив за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № КПК - 40/2024 г. по описа на КПК, водено за престъпление по чл. 282, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК.

Срещу определението е постъпила частна жалба от „*“ ЕООД гр.*, представлявано от управителя П. К. Г., с оплакване за неговата неправилност и незаконосъобразност. Прави се искане обжалваното определение и потвърденото с него постановление на прокурора да бъдат отменени, като делото бъде върнато за продължаване на разследването.

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с приложените по делото материали, с изложените в депозираната частна жалба съображения, както и с обжалваното определение намира за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество – основателна.

Досъдебното производство № КПК – 40/2024 г. по описа на КПК е 1 образувано на 23.05.2023 г. с Постановление на Окръжна прокуратура – Пловдив за престъпление по чл. 282, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК за това, че в периода от началото на 2016 г. до средата на 2022 г. включително, в гр. * и гр.

*, област *, в условията на продължавано престъпление, длъжностни лица са превишили правата си с цел да причинят другиму вреда и от това са настъпили немаловажни последици.

По ДП не е привличано в качеството на обвиняем лице и не са взети мерки за процесуална принуда.

С постановление от 29.04.2025 г на Окръжна прокуратура – Пловдив досъдебното производство е прекратено на основание 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1, предл. 1 НПК, а именно – не е извършено от обективна и субективна страна както престъпление по чл. 282, ал. 1 НК, така и друго престъпление по НК.

За да потвърди обжалваното пред него постановление за прекратяване на наказателното производство, Пловдивският окръжен съд е приел, че същото е обосновано и законосъобразно.

Настоящият въззивен състав не споделя нито изводите на прокурора, нито тези на окръжния съд.

Предмет на съдебния контрол в двустепенното производство по ч л . 243 НПК е Постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство. Правомощията на съда от първата и втората инстанция да потвърди, респективно да отмени изцяло или частично прокурорския акт, произтичат от преценката за правилността и законосъобразността на прекратяването с оглед предпоставките на чл. 243, ал.

1, т. 1 и 2 НПК. В същото време, при съдебния контрол върху тази категория актове на държавното обвинение следва да се държи сметка и за конституционно установените правомощия на прокуратурата да предприеме или откаже наказателно преследване срещу едно лице. От това следва, че в производството по чл. 243, ал. 4 НПК или по чл. 243, ал. 7 НПК съдебните инстанции не са оправомощени сами да се произнасят по въпросите от компетентността на прокурора и да го "заместват" тогава, когато в Постановлението му за прекратяване липсва анализ на събраните в досъдебното производство доказателства и пълноценни изводи относно фактите и правото, каквото в случая се отбелязва.

2

В случая, видно от Постановлението за прекратяване на наказателното производство, прокуратурата е описала една неясна фактическа обстановка, липсва анализ на доказателствените материали, като липсва и каквато е да е било конкретика относно важни обстоятелства, свързани с решаване на казуса по делото. Следва да се отбележи, че в прекратителното постановление, прокурорът следва да изложи какво приема за установено от фактическа страна, въз основа на какви доказателства, а при противоречие между доказателствените източници, е необходимо да изложи съображения кои от тях кредитира и защо. За да бъдат изпълнени изискванията за обоснованост и законосъобразност на постановлението по ч л . 243 НПК, същото следва да отговори на стандарта, предвиден за присъдата в чл. 305, ал.

3 НПК. Прокурорът следва да извърши аналитична дейност, подобна на съдията при мотивирането на присъдата. Това не е сторено от прокурора и е подминато безкритично от първия съд.

От описаната в постановлението фактическа обстановка не става ясно какъв е характерът на процесния поземлен имот, за да се прецени подлежи ли той на облагане с данък върху недвижим имот и дължи ли се за него такса за битови отпадъци. От една страна е посочено, че в одобрената Кадастрална карта и кадастрални регистри на землището на с. *, община *, въпросният поземлен имот е нанесен с идентификатор *** със следните характеристики и параметри: трайно предназначение на територията – земеделска; начин на трайно ползване – за друг вид производствен, складов обект. От друга страна е прието, че след като процесният имот е деклариран от управителя на „*“ ЕООД в декларации по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 0643248/30.08.2011 г. и № 6618000480/26.09.2012 г. като „друг вид производствен, складов обект“, а не като „земеделска земя“, този имот е попадал в обхвата на облагане с местни данъци и такси. В показанията си свидетелят П. Г. – управител на дружеството, е заявил, че поради затруднения в попълването им, данните в декларациите е нанесъл по указания на служителите в служба „Местни данъци и такси“ при Община *, както и че в имота са се отглеждали само лозя и не е развивана друга дейност – нито производствена, нито складова. При тези данни и при положение, че в хода на досъдебното производство не е била назначена техническа експертиза за изясняване статута на процесния имот, остава неизяснен въпросът защо прокурорът е приел, че същият е попадал в обхвата на облагане с местни данъци и такси.

3

Така са останали неизяснени и факти, пряко свързани с приложението на чл.

10, ал. 1 и чл. 64, ал. 1 от ЗМДЦ, регламентиращи кои поземлени имоти се облагат с данък върху недвижимите имоти и с такса за битови отпадъци.

От изложеното в прекратителното постановление не става ясно и защо е прието, че действията на длъжностните лица относно съставените Актове за установяване на задължения по декларация (АУЗД) и относно образуването и движението на изпълнителното производство по тях са „законоустановени“ и „в рамките на компетентността“. В постановлението са описани четири АУЗД, като само за първия – с № 3/30.08.2012 г. е посочено, че не е обжалван от „*“ ЕООД и е изпратен на ЧСИ Петко Илиев за принудително събиране на вземанията на Община *, установени в него. За останалите, издадени срещу дружеството: относно АУЗД № 282/18.02.2016 г. е посочено, че е обявен за нищожен с решение на АдмС – Пловдив, потвърдено с решение на ВАС; относно АУЗД № 880/26.07.2021 г. е посочено, че е отменен с решение на АдмС – Пловдив, което не е влязло в сила, тъй като е обжалвано пред ВАС; относно АУЗД № 976/29.03.2022 г. е посочено само, че е обжалвано и е образувано дело пред АдмС – Пловдив. Какъв е крайният резултат от обжалването на последните два АЗУД, от описаното в прекратителното постановление не става ясно, както и защо изобщо са включени в приетата от прокурора фактическа обстановка. Изобщо не е било подложено на обсъждане и защо, след като АУЗД № 282/18.02.2016 г. е обявен за нищожен, същият, ведно с АУЗД № 3/30.12.2012 г., е бил изпратен от служителите на Община * на ЧСИ Петко Илиев, като въз основа на двата акта е образувано изпълнително дело № 20178210400386, видно от справката на същия ЧСИ, депозирана след разпита му в хода на досъдебното производство.

Отделно от това, в нито един от описаните в постановлението АУЗД прокурорът не е посочил размерът на установените от Община * като дължими от „*“ ЕООД данъци върху недвижимия имот, както и таксата за битови отпадъци, а така също и данъчната оценка на недвижимия имот, за да се прецени обосноваността на изводите му за тяхната законосъобразност, предвид и изключението по чл. 10, ал. 3 от ЗМДТ. Посочването на размера на дължимите суми е от значение и за преценка законосъобразността на действията на ЧСИ по изпълнителното дело относно наложените обезпечителни мерки и тяхната съразмерност.

4

Всички тези недостатъци на прокурорския акт не са констатирани от първоинстанционния съд. Следва да се отбележи, че независимо, че окръжният съд е изложил макар и лаконично фактите, такива каквито той е приел за установени (отново без анализ на доказателствата) и правната им оценка, те не могат да "заместят" прокурора, тогава когато той не се е произнесъл по въпросите, включени в кръга на неговите правомощия. И това е така, тъй като прекратяването на наказателното производство е от изключителна компетентност на прокуратурата, като съда има само контролни функции (в този смисъл – напр. Решение № 718/2003 г. на ВКС, ІІ н.о., по н.д. 601/2002 г. ).

В тази връзка не може да бъде подминато без коментар посоченото от окръжния съд „влязло в сила Решение на ВАС по адм.д. № 2271/2025 г.“.

Отбелязано е, но без да се сочи датата му и неговия предмет, че то е било обявено към момента на прекратяване на наказателното производство. От извършената служебна проверка въззивният съд установи, че това действително е така – решението на ВАС по посоченото дело е от 17.04.2025 г. и се отнася до АУЗД № 976/29.03.2022 г., не подлежи на обжалване и следователно е влязло в сила на същата дата. При тези данни е неясно защо това решение не е намерило отражение в прекратителното постановление, което е от 29.04.2025 г. и на какво основание съдът е приел, че следва да допълни неговата обосновка. Отделно от това, Решението на ВАС е цитирано от окръжния съд изцяло избирателно, като възприетият подход обслужва тезата само на част от страните в процеса. Пропуснато е да се посочи, че с потвърдителното решение е споделено становището на първостепенния съд, че са налице основания за частична отмяна на АУЗД № 976/29.03.2022 г. в частта на данъка върху недвижими имоти, тъй като имотът на „*“ ЕООД не попада в територия, обхваната от действащ подробен устройствен план, че е земеделска земя по чл. 2, т. 1 от ЗСПЗЗ и за него е приложимо изключението по чл. 10, ал. 3 от ЗМДТ при съобразяване на качеството му „застроена земя“, както и че, след извършените изчисления на общата данъчна основа за облагане с данък недвижими имоти, това данъчно задължение на дружеството за 2021 г. е в размер на 280,38 лв., а не в размер на 1 465,93 лв., както е посочено в АУЗД № 976/29.03.2022 г. Останалите, изложени в определението на окръжния съд, съображения относно наличието на противоречива съдебна практика на ВАС по въпросите дали един имот е облагаем или не по ЗМДТ, както и относно действията на съответните длъжностни лица по правилното 5 тълкуване и прилагане на закона при издаването на АУЗД, следва да бъдат оставени без коментар, тъй като те също са опит за допълване на непълнотите в прокурорския акт, но не отстраняват посочените по-горе в него дефекти, поради което за въззивната инстанция се изключва възможността да осъществи надлежна проверка по реда на чл. 243, ал. 6 и ал. 7 НПК.

При така постановените актове - прокурорски и съдебен, за настоящата инстанция не съществува друга правна възможност, освен да ги отмени изцяло и върне делото за доразследване, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при тяхното изготвяне.

Поради връщането на делото на процесуално основание, в случай, че прокуратурата отново прецени, че са налице основания за прекратяване на наказателното производство, следва да обсъди и анализира всички доказателства по делото, както по отделно, така и в тяхната логическа връзка и съвкупност; на базата на тях да изведе заключенията си по фактите, след което да посочи правните си изводи, въз основа на конкретните фактически обстоятелства, а не по принцип, като съобрази и фактическата рамка на престъплението, за което е образувано наказателното производство. По преценка, за изясняване на кадастралния и регулационен статут на процесния поземлен имот, да бъде назначена техническа експертиза, както и събрани нови доказателства, които също да бъдат обсъдени, преди да се направят изводите относно това дали е налице или не престъпно поведение на длъжностни лица.